За Путин суверенитетът означава война
Ксения Кирилова, Каспаров.ру
Напоследък даже военни специалисти, лоялни към Кремъл, все по-често обръщат внимание на обстоятелството, че Русия не разполага с ресурсите да осъществя амбициозните геополитически проекти на Владимир Путин. Руските управляващи обаче наподобява към този момент не са в положение да се вслушват в рационалните причини, написа фондация „ Джеймстаун “.
Още в края на юли няколко специалисти от близкия до съветското министерство на защитата уебсайт " Военен обзор " предизвестиха, че Русия ще би трябвало да удвои или даже утрои военните си сили, с цел да премине към пълномащабна нахлуване в Украйна и може да се окаже, че Москва просто не разполага с задоволителен запас за дълга война.
Популярен прокремълски боен коментатор, началник на Центъра за проучване на проблемите по национална сигурност и някогашен полковник от ГРУ Александър Жилин разкритикува не по-малко остро новата военноморска теория на Русия. На 31 юли Владимир Путин персонално подписа декрет за одобрение на тази теория, като изясни, че занапред нататък
„ зоните на националните ползи на Русия “
включват арктическите води, водите на Черно, Охотско и Берингово море, както и Балтийските Курилски проливи.
Александър Жилин на собствен ред назова доктрината " доста скъпа " и нереалистична, защото за нейното използване " съветската стопанска система би трябвало да се усили няколко пъти ". Експертът също по този начин означи, че построяването на съветски военноморски бази " по света " е извънредно мъчно " в изискванията на борба с голям брой страни ". Освен това, съгласно Жилин, Русия няма средства за създаване на самолетоносачи, защото това ще изисква " възобновяване на цялата корабостроителна промишленост " в страната, за което ще са нужни " трилиони " рубли.
Фактът, че Москва не разполага с такива запаси, се удостоверява и от отчета на университета в Йейл, съгласно който „ излизането на бизнеса от Русия и глобите, наложени след войната, нанасят пагубни вреди на съветската стопанска система “. Руски самостоятелни анализатори също са съгласни със заключенията на отчета, като те даже предвидиха по-рано бюджетен недостиг за минимум четири години поред и голяма дупка в съветската хазна в размер на шест трилиона рубли.
Изглежда обаче, че Владимир Путин няма желание да се вслушва в препоръките даже на лоялните военни специалисти. Едно от обясненията за все по-неадекватни и скъпоструващи проекти, които ще доведат до възходяща борба със западния свят, е откровената религия на Путин, че тази борба е единственият метод за подсилване на държавния суверенитет на Русия.
Самата доктрина, че „ връщането “ и отбраната на суверенитета на страната е „ историческата задача “ на Путин е създадена доста преди съветската инвазия в Украйна. Но доктрината, която обосновава безпрекословната връзка сред " суверенитет " и война, е основана относително неотдавна, към този момент на фона на пълномащабните военни дейности в Украйна. По-конкретно, пропагандистите обявиха, че
войната в Украйна е „ война за самостоятелност “,
жизненоважна за Москва, с цел да се освободи от „ англосаксонското робство “, поради което съветските елити ограбват страната и изнасят съветските пари на Запад. Идеолозите обаче не си дават труда да обяснят по какъв начин тъкмо унищожаването на прилежаща страна е обвързвана с колосалната корупция, която процъфтява при Путин.
В първите месеци на войната тази доктрина не беше доста известна. Голяма част от пропагандата се опита да оправдае нахлуването като нужда да се „ защитят потиснатите приятелски нации “ и да се отбрани Русия от „ украинската опасност “. Тези разкази, наред с други тези, се съдържат в управленията, направени от президентската администрация в Кремъл за медиите и управленията, които се употребяват в уроците за войната в Украйна в учебно заведение.
Оправданието на войната като „ борба за суверенитет “ против неоколониализма наподобява обаче, че се харесва на част от представителите на съветския хайлайф и на самия Владимир Путин. Така в края на април съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че „ военната интервенция на Русия в Украйна способства за освобождението на света от неоколониалното подтисничество на Запада “. През юни самият Путин приказва за нуждата от „ обезпечаване на държавен суверенитет “. По-специално той съобщи, че „ една страна може да бъде или суверенна, или колониална страна “ и без суверенитет
„ тя няма късмет да оцелее в тежка геополитическа война “
В края на юли на форума на Агенцията за стратегически начинания Путин повтори, че „ неоколониалният модел на световно владичество на елита завърши “ и „ единствено в действителност суверенните страни могат да обезпечат висока динамичност на напредък “. Показателно е, че пропагандните уеб сайтове, разпространяващи тезите му, започнаха да се оправдават, че точно войната в Украйна се оказала жизненоважна за Русия да получи „ суверенитет “, защото породила световен спор със Запада. Според тях този спор сякаш основава благоприятни условия да се отстраняват офшорните компании, „ давайки на Русия късмет бързо да се отърве от оковите на икономическото подчиняване “.
В края на юли прокремълската новинарска организация REGNUM разгласява политическа публикация, в която непосредствено се декларира, че „ суверенитетът е война “. Според създателя суверенитетът на всяка страна значи дарба „ за перманентна ментална война посредством основаване на лични модели на готовност и апология за агресия “. Според пропагандата в една такава война „ врагът постоянно е морално нищожен, за разлика от своите, които са постоянно издигнати морално, неповторими и затова „ имащи право “. В същото време „ врагът “ няма право на каквито й да било дейности заради „ липса на морал “ По-нататък създателят обосновава тезата, че постигането на „ нравствен суверенитет “ става само посредством способи на тотална психическа война, която визира сферата на страстите на личното и непознато население “. И показва, че главният клиент на „ тактиката за суверенитет " е Владимир Путин.
Този текст може да се смята за персонално мнение на неговия създател, само че множеството от неговите постулати постоянно се чуват както от устата на съветски публични лица, по този начин и от висши идеолози на Кремъл. Като се имат поради дейностите и думите на самия Владимир Путин, не без съображение може да се допусна, че сходни теории са предопределени на първо място да дават идеологическа аргументация на действителните настроения, преобладаващи в съветските елити. На този декор стават разбираеми голословните искания на Путин за „ международно водачество “ без оглед на действителните благоприятни условия на страната. Изглежда, че войната и борбата със Запада се трансформират в единствената форма на битие на режима на Путин.
Превод: Faktor.bg
Напоследък даже военни специалисти, лоялни към Кремъл, все по-често обръщат внимание на обстоятелството, че Русия не разполага с ресурсите да осъществя амбициозните геополитически проекти на Владимир Путин. Руските управляващи обаче наподобява към този момент не са в положение да се вслушват в рационалните причини, написа фондация „ Джеймстаун “.
Още в края на юли няколко специалисти от близкия до съветското министерство на защитата уебсайт " Военен обзор " предизвестиха, че Русия ще би трябвало да удвои или даже утрои военните си сили, с цел да премине към пълномащабна нахлуване в Украйна и може да се окаже, че Москва просто не разполага с задоволителен запас за дълга война.
Популярен прокремълски боен коментатор, началник на Центъра за проучване на проблемите по национална сигурност и някогашен полковник от ГРУ Александър Жилин разкритикува не по-малко остро новата военноморска теория на Русия. На 31 юли Владимир Путин персонално подписа декрет за одобрение на тази теория, като изясни, че занапред нататък
„ зоните на националните ползи на Русия “
включват арктическите води, водите на Черно, Охотско и Берингово море, както и Балтийските Курилски проливи.
Александър Жилин на собствен ред назова доктрината " доста скъпа " и нереалистична, защото за нейното използване " съветската стопанска система би трябвало да се усили няколко пъти ". Експертът също по този начин означи, че построяването на съветски военноморски бази " по света " е извънредно мъчно " в изискванията на борба с голям брой страни ". Освен това, съгласно Жилин, Русия няма средства за създаване на самолетоносачи, защото това ще изисква " възобновяване на цялата корабостроителна промишленост " в страната, за което ще са нужни " трилиони " рубли.
Фактът, че Москва не разполага с такива запаси, се удостоверява и от отчета на университета в Йейл, съгласно който „ излизането на бизнеса от Русия и глобите, наложени след войната, нанасят пагубни вреди на съветската стопанска система “. Руски самостоятелни анализатори също са съгласни със заключенията на отчета, като те даже предвидиха по-рано бюджетен недостиг за минимум четири години поред и голяма дупка в съветската хазна в размер на шест трилиона рубли.
Изглежда обаче, че Владимир Путин няма желание да се вслушва в препоръките даже на лоялните военни специалисти. Едно от обясненията за все по-неадекватни и скъпоструващи проекти, които ще доведат до възходяща борба със западния свят, е откровената религия на Путин, че тази борба е единственият метод за подсилване на държавния суверенитет на Русия.
Самата доктрина, че „ връщането “ и отбраната на суверенитета на страната е „ историческата задача “ на Путин е създадена доста преди съветската инвазия в Украйна. Но доктрината, която обосновава безпрекословната връзка сред " суверенитет " и война, е основана относително неотдавна, към този момент на фона на пълномащабните военни дейности в Украйна. По-конкретно, пропагандистите обявиха, че
войната в Украйна е „ война за самостоятелност “,
жизненоважна за Москва, с цел да се освободи от „ англосаксонското робство “, поради което съветските елити ограбват страната и изнасят съветските пари на Запад. Идеолозите обаче не си дават труда да обяснят по какъв начин тъкмо унищожаването на прилежаща страна е обвързвана с колосалната корупция, която процъфтява при Путин.
В първите месеци на войната тази доктрина не беше доста известна. Голяма част от пропагандата се опита да оправдае нахлуването като нужда да се „ защитят потиснатите приятелски нации “ и да се отбрани Русия от „ украинската опасност “. Тези разкази, наред с други тези, се съдържат в управленията, направени от президентската администрация в Кремъл за медиите и управленията, които се употребяват в уроците за войната в Украйна в учебно заведение.
Оправданието на войната като „ борба за суверенитет “ против неоколониализма наподобява обаче, че се харесва на част от представителите на съветския хайлайф и на самия Владимир Путин. Така в края на април съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че „ военната интервенция на Русия в Украйна способства за освобождението на света от неоколониалното подтисничество на Запада “. През юни самият Путин приказва за нуждата от „ обезпечаване на държавен суверенитет “. По-специално той съобщи, че „ една страна може да бъде или суверенна, или колониална страна “ и без суверенитет
„ тя няма късмет да оцелее в тежка геополитическа война “
В края на юли на форума на Агенцията за стратегически начинания Путин повтори, че „ неоколониалният модел на световно владичество на елита завърши “ и „ единствено в действителност суверенните страни могат да обезпечат висока динамичност на напредък “. Показателно е, че пропагандните уеб сайтове, разпространяващи тезите му, започнаха да се оправдават, че точно войната в Украйна се оказала жизненоважна за Русия да получи „ суверенитет “, защото породила световен спор със Запада. Според тях този спор сякаш основава благоприятни условия да се отстраняват офшорните компании, „ давайки на Русия късмет бързо да се отърве от оковите на икономическото подчиняване “.
В края на юли прокремълската новинарска организация REGNUM разгласява политическа публикация, в която непосредствено се декларира, че „ суверенитетът е война “. Според създателя суверенитетът на всяка страна значи дарба „ за перманентна ментална война посредством основаване на лични модели на готовност и апология за агресия “. Според пропагандата в една такава война „ врагът постоянно е морално нищожен, за разлика от своите, които са постоянно издигнати морално, неповторими и затова „ имащи право “. В същото време „ врагът “ няма право на каквито й да било дейности заради „ липса на морал “ По-нататък създателят обосновава тезата, че постигането на „ нравствен суверенитет “ става само посредством способи на тотална психическа война, която визира сферата на страстите на личното и непознато население “. И показва, че главният клиент на „ тактиката за суверенитет " е Владимир Путин.
Този текст може да се смята за персонално мнение на неговия създател, само че множеството от неговите постулати постоянно се чуват както от устата на съветски публични лица, по този начин и от висши идеолози на Кремъл. Като се имат поради дейностите и думите на самия Владимир Путин, не без съображение може да се допусна, че сходни теории са предопределени на първо място да дават идеологическа аргументация на действителните настроения, преобладаващи в съветските елити. На този декор стават разбираеми голословните искания на Путин за „ международно водачество “ без оглед на действителните благоприятни условия на страната. Изглежда, че войната и борбата със Запада се трансформират в единствената форма на битие на режима на Путин.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ