Св. вмчца Евфимия Всехвална. Св. равноап. княгиня Олга. Преп. Никодим Албански
КРОСС/ Житие на света великомъченица Евфимия Всехвална
Св. Евфимия Всехвална Прехвална. Византийска мозайка от VI в. Byzantine mosaic of St. Euphemia of the 6th century. Porec, Basilica of Euphrasius. Source: vatopaidi.wordpress.comСв. Евфимия се празнува на 16 септември, когато потърпевша, а на 11 юли се възспоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV космополитен събор в Халкидон.Речник
Тоя събор бил призован при император Маркиан и императрица Пулхерия в 451 година Повод за свикването му дала ереста на александрийския патриарх Диоскор и на цариградския архимандрит Евфихий. Тези еретици лъжливо учели, че Иисус Христос не е имал две природи - божествена и човешка, а единствено една - божествена.
На събора най-вече се показал цариградския патриарх Анатолий и йерусалимския патриарх Ювеналий. Спорове и доказателствата и от двете страни не довеждали до никакъв край. Тогава патриарх Анатолий предложил - и православни, и еретици да напишат поотделно своето изповедание и двете да ги слагат в ковчега, в който били мощите на света Евфтимия. На това се съгласили всички.
Двете вероизповедания били написани и сложени върху мощите на великомъченицата. Ковчегът бил затворен и с царски щемпел запечатан, а още и военна стража била сложена. Тогава всички прекарали три дни в пост и молитва. Когато на четвъртия ден отворили ковчега, всички видели, че православното вероизповедание стои в дясната ръка на светицата, а еретическото - под нейните нозе. Така с Божия мощ разногласието бил решен в интерес на православните.
Житие на света равноапостолна княгиня Олга
Света благоверна Олга била брачна половинка на киевския княз Игор. След ранната гибел на брачна половинка си тя поела ръководството на княжеството до пълнолетието на своя наследник Светослав. Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява страната. Обикаляла всички области на страната и на всички места оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в ръководството ред и правораздаване. С това тя спечелила любовта на народа и се популяризирала като мъдра шефка.
Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. измежду тях почнало да прониква християнството. На някои места били издигнати църкви и християните свободно извъшвали свещенодействие. Такава черква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга следила живота на християните, могла да узнае за тяхната религия и да направи съпоставяне със славянското езичество. Със своя ярък и остроумен разум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й разкрили небесната непорочност и висота на християнското обучение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да одобри кръщение в Киев, тъй като се страхувала от безредици сред старейшините и народа, които, като езичници, не били ситуирани към християнската религия. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни директиви във вярата в самата столица на християнството, с цел да не допусне някаква неточност. Княгиня Олга желала персонално да види всичко най-хубаво в най-хубавата религия, с цел да я схване с цялостно разбиране на мозъка и сърцето. За тая цел в 955 година тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с огромни почести. Патриарх Полиевкт я наставил във религия и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена. " Благословена си ти измежду твоя народ - споделил й патриархът, - тъй като обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят съветските синове! "
Благоверна Олга се върнала в Киев надълбоко уверена в превъзходството на християнската религия. Тя към този момент не могла да не желае да се извърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак. Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази религия: " Аз опознах истинния Бог, сине - споделила му тя - и се веселя. Ще Го познаеш и ти и ти ще се радваш. Християнската религия е светлина и наслада за душата. Чрез животворното си деяние върху душата тя сама приказва за своя възвишен генезис, за своето божествено достолепие. Приеми тая религия и освен не ще съжаляваш, само че ще се считаш най-щастлив, както аз смятам себе си най-щастлива! " Светослав обаче обичал доста славата, мислел единствено за борби и дал отговор на майка си: " Как аз едничък да приема различен закон? Цялата ми тайфа ще се смее на това. " Макар и да не желал да слуша за светата религия, той не пречел на другите да я одобряват. Мнозина, като слушали безапелационната проповед на княгинята, приемали св. кръщение. В античните съветски монументи се приказва, че св. Олга посяла първите семена на християнскатат религия в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години св. Олга разпространявала светата религия надалеч зад рамките на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 година
Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите вести за благоверна Олга, написа: " Тя била предтеча за християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред цялостната светлина, както месечината нощем; така тя светела измежду неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след гибелта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи не престават да правят чудеса. "
Според мнението на някои историци света Олга - Елена била българска княгиня и затова отишла в Русия към този момент християнка.
Кратко животоописание на Св. Никодим Светогорец
Св. Никодим Светогорец е православен църковен публицист от гръцки генезис. Роден е на о. Наксос. Получил образованието си в Смирна. От 1775 година се подвизавал в Св. Гора Атонска. През 1783 година приел схима и дълго време живял като пандизчия. Почти 30 години посветил на редактирането и подготовката за щемпел на класическите си писания по аскетика - св.преп. Симеон Нови Богослов, св. Григорий Палама и други подвижници. Превел и редица католически творби, в частност книгата на монаха Лоренцо Скуполи (XVII в.) " Духовна бран ". (Преведена от св. Теофан Затворник под името " Невидимата бран ", книгата добила огромна популярност).
Освен преводи, житийни, вероучителни и назидателни писания, св. Никодим Светогорец е оставил и екзегетически книги. Той е съставил тълкувания на Съборните послания и тълкувание на Посланията на св.ап. Павел. Коментарите се основават основно на творбите на Блажени Теофилакт и Екумений Трикски и съдържат голям брой забележки и подробни азбучни указатели. При работата си св. Никодим употребявал и ръкописа на митрополит Митрофан Смирненски (IX в.), открит от него в един от Атонските манастири.
Св. Никодим поразявал своите съвременници със задълбоченото си познаване на Библията, елементи от която знаел наизуст.
През 1955 година Константинополската черква причислила Никодим Светогорец към сонма на светците.
Паметта му се чества на 1 юли.
Св. Евфимия Всехвална Прехвална. Византийска мозайка от VI в. Byzantine mosaic of St. Euphemia of the 6th century. Porec, Basilica of Euphrasius. Source: vatopaidi.wordpress.comСв. Евфимия се празнува на 16 септември, когато потърпевша, а на 11 юли се възспоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV космополитен събор в Халкидон.Речник
Тоя събор бил призован при император Маркиан и императрица Пулхерия в 451 година Повод за свикването му дала ереста на александрийския патриарх Диоскор и на цариградския архимандрит Евфихий. Тези еретици лъжливо учели, че Иисус Христос не е имал две природи - божествена и човешка, а единствено една - божествена.
На събора най-вече се показал цариградския патриарх Анатолий и йерусалимския патриарх Ювеналий. Спорове и доказателствата и от двете страни не довеждали до никакъв край. Тогава патриарх Анатолий предложил - и православни, и еретици да напишат поотделно своето изповедание и двете да ги слагат в ковчега, в който били мощите на света Евфтимия. На това се съгласили всички.
Двете вероизповедания били написани и сложени върху мощите на великомъченицата. Ковчегът бил затворен и с царски щемпел запечатан, а още и военна стража била сложена. Тогава всички прекарали три дни в пост и молитва. Когато на четвъртия ден отворили ковчега, всички видели, че православното вероизповедание стои в дясната ръка на светицата, а еретическото - под нейните нозе. Така с Божия мощ разногласието бил решен в интерес на православните.
Житие на света равноапостолна княгиня Олга
Света благоверна Олга била брачна половинка на киевския княз Игор. След ранната гибел на брачна половинка си тя поела ръководството на княжеството до пълнолетието на своя наследник Светослав. Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява страната. Обикаляла всички области на страната и на всички места оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в ръководството ред и правораздаване. С това тя спечелила любовта на народа и се популяризирала като мъдра шефка.
Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. измежду тях почнало да прониква християнството. На някои места били издигнати църкви и християните свободно извъшвали свещенодействие. Такава черква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга следила живота на християните, могла да узнае за тяхната религия и да направи съпоставяне със славянското езичество. Със своя ярък и остроумен разум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й разкрили небесната непорочност и висота на християнското обучение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да одобри кръщение в Киев, тъй като се страхувала от безредици сред старейшините и народа, които, като езичници, не били ситуирани към християнската религия. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни директиви във вярата в самата столица на християнството, с цел да не допусне някаква неточност. Княгиня Олга желала персонално да види всичко най-хубаво в най-хубавата религия, с цел да я схване с цялостно разбиране на мозъка и сърцето. За тая цел в 955 година тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с огромни почести. Патриарх Полиевкт я наставил във религия и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена. " Благословена си ти измежду твоя народ - споделил й патриархът, - тъй като обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят съветските синове! "
Благоверна Олга се върнала в Киев надълбоко уверена в превъзходството на християнската религия. Тя към този момент не могла да не желае да се извърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак. Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази религия: " Аз опознах истинния Бог, сине - споделила му тя - и се веселя. Ще Го познаеш и ти и ти ще се радваш. Християнската религия е светлина и наслада за душата. Чрез животворното си деяние върху душата тя сама приказва за своя възвишен генезис, за своето божествено достолепие. Приеми тая религия и освен не ще съжаляваш, само че ще се считаш най-щастлив, както аз смятам себе си най-щастлива! " Светослав обаче обичал доста славата, мислел единствено за борби и дал отговор на майка си: " Как аз едничък да приема различен закон? Цялата ми тайфа ще се смее на това. " Макар и да не желал да слуша за светата религия, той не пречел на другите да я одобряват. Мнозина, като слушали безапелационната проповед на княгинята, приемали св. кръщение. В античните съветски монументи се приказва, че св. Олга посяла първите семена на християнскатат религия в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години св. Олга разпространявала светата религия надалеч зад рамките на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 година
Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите вести за благоверна Олга, написа: " Тя била предтеча за християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред цялостната светлина, както месечината нощем; така тя светела измежду неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след гибелта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи не престават да правят чудеса. "
Според мнението на някои историци света Олга - Елена била българска княгиня и затова отишла в Русия към този момент християнка.
Кратко животоописание на Св. Никодим Светогорец
Св. Никодим Светогорец е православен църковен публицист от гръцки генезис. Роден е на о. Наксос. Получил образованието си в Смирна. От 1775 година се подвизавал в Св. Гора Атонска. През 1783 година приел схима и дълго време живял като пандизчия. Почти 30 години посветил на редактирането и подготовката за щемпел на класическите си писания по аскетика - св.преп. Симеон Нови Богослов, св. Григорий Палама и други подвижници. Превел и редица католически творби, в частност книгата на монаха Лоренцо Скуполи (XVII в.) " Духовна бран ". (Преведена от св. Теофан Затворник под името " Невидимата бран ", книгата добила огромна популярност).
Освен преводи, житийни, вероучителни и назидателни писания, св. Никодим Светогорец е оставил и екзегетически книги. Той е съставил тълкувания на Съборните послания и тълкувание на Посланията на св.ап. Павел. Коментарите се основават основно на творбите на Блажени Теофилакт и Екумений Трикски и съдържат голям брой забележки и подробни азбучни указатели. При работата си св. Никодим употребявал и ръкописа на митрополит Митрофан Смирненски (IX в.), открит от него в един от Атонските манастири.
Св. Никодим поразявал своите съвременници със задълбоченото си познаване на Библията, елементи от която знаел наизуст.
През 1955 година Константинополската черква причислила Никодим Светогорец към сонма на светците.
Паметта му се чества на 1 юли.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ