Вигенин: Младите идентифицират лявото с комунизма и тоталитаризма, а ние трябва покажем, че то е перспективно
Кристиан Вигенин, зам.-председател на Българска социалистическа партия и на Народното събрание, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Кристиан Вигенин: за страдание съвсем всички политически обединения са с популистки уклон, което не дава опция за същински идеологически конфликт, там, където действително лявото може да си покаже своята мощ.
Българска социалистическа партия има хрумвания за нова стратегия и желае разширение на левия фронт у нас. Какви са огромните цели, посоката на развиване и по какъв начин партията ще притегля социална поддръжка? Г-н Вигенин, на срещата-дискусия на тематика " Левицата в България – хрумвания, стратегии, политики “, проведена от Комисията по идейно и програмно развиване на Българска социалистическа партия, която се организира предишния петък, вие заявихте, че лявото е в рецесия от политическо посланичество. Как се стигна до това състояние и какви са пропуските, които отчитате на Българска социалистическа партия?
Въпросът е по-голям от това какви са тъкмо резултатите на избори, тъй като повода лявото да е в рецесия е обвързвана с това, че по принцип политическият развой в България е в рецесия, има рецесия на политическата еднаквост на политическите обединения. Аз и на полемиката заявих, че за жалост съвсем всички, в това число водещите политически обединения не са толкоз идеологически основани, а са лидерски партии, доста постоянно с популистки уклон, което не дава опция за същински идеологически конфликт, там, където действително лявото може да си покаже своята мощ. Така че в тази обстановка Българска социалистическа партия би трябвало да търси тези решения, които са значими не толкоз за самата Българска социалистическа партия, не за лявото като цяло, а значими за България, тъй като България в действителност има потребност от една мощна лява политика. За да се осъществя тя, би трябвало да има мощна лява партия, която да може да печели избори.
Наблюдаваме последните месеци едно съревнование като че ли още веднъж за така наречен " ляво “. Как се отразява този развой на Българска социалистическа партия, стимулира ли ви по някакъв метод или има различен резултат върху така наречен " лява политика “ у нас?
Фактът, че разнообразни обединения, разнообразни водачи, въпреки и не с огромно значение в политическия живот, приказват за това, търсят пътя напред, демонстрира, че това изпитание, което ние вършим, е споделено необятно, в смисъл подобен, че всеки, който се усеща ляв, човек, който усеща, че споделя левите визии, лявата идеология, търси пътищата, търси методите, по които лявото да стане още веднъж мощно. В този смисъл нашите дейности са еднопосочни, макар че в този миг наподобява по този начин, като че ли ние се конкурираме, като че ли се противопоставяме на други. Да, това е развой, който несъмнено ще продължи още малко, до момента в който се видят в действителност очертанията на едно ново мощно ляво, в центъра на което обаче би трябвало да бъде Българска социалистическа партия. Няма по какъв начин да бъде другояче, защото както и да го погледнем, въпреки и с неудовлетворителни резултати, Българска социалистическа партия е единствената лява партия в Народното събрание, която има действителни благоприятни условия за въздействие, и в случай че търсим някакво обединяване, то не може да стане, в случай че няма някакъв център на привличане. И в този смисъл това ще бъде нашата огромна отговорност – по какъв начин да създадем по този начин, че в този развой, без да губят идентичността си другите, разнообразни партии, обединения, дори неправителствени организации, които пазят леви полезности, по какъв начин да бъдем част от едно цяло, без всеки от тях да загуби своята еднаквост. Но по тази причина споделям, че това е развой, ние едвам в този момент го започваме. Това беше една първа обществена полемика, макар че имаше преди този момент и няколко в по-затворен кръг полемики. Започваме поредност от такива открити полемики, които в този момент бяха – тази в петък беше по-широка, тя даде опция да се приказва намерено по разнообразни въпроси, само че по-късно ще стартираме да фокусираме усилието върху другите политики, които са значими за левицата, от какво има потребност България в областта на образованието да вземем за пример с дълготрайните цели, в опазването на здравето, стопанската система, обществената политика, с цел да може да покажем в действителност и на обществото другата позиция. Улисани в всекидневието, което неизбежно се случва несъмнено, улисани в опита ни да наложим разнообразни наши хрумвания, които от доста време имаме, в този момент стартира тяхната реализация. Само да загатна безплатните детски градини, безплатните учебници за учениците, поддръжката за децата, майчинството за втората година, други неща, които са изконно леви. Но хората сякаш не виждат огромната цел, огромната картина, обществото, което желаеме да реализираме, страната, която би трябвало да бъде.
Защо да са изконно леви безплатните стратегии? Какво тъкмо искахте да кажете с това?
Ами желая да кажа, че десницата по принцип има друга философия на ръководство. Тя не обръща такова внимание на въпроси като равния старт. С това, което вършим, ние желаеме да създадем по този начин, че учениците, без значение от приходите, от опциите на техните родители, да могат да имат еднакъв достъп до обучение и техният старт в живота да не зависи от това какви са опциите на техните родители. Да, това може да наподобява малко утопично на фона на обществото, което имаме сега, което за жалост е надълбоко разграничено. България е една от страните в Европа, не просто в Европейския съюз, а в Европа, в които разделянето, разслоението сред най-богати и най-бедни е най-голямо. Не знам по какъв начин стигнахме дотук, само че това би трябвало да се затваря. Единият от методите това да се случи е през образованието, тъй като другояче сътворяваме риск бедността да се възпроизвежда. Родителите без финансови благоприятни условия няма да могат да дадат качествено обучение на децата си, а в днешно време без обучение не може да върви нагоре по обществената стълбица. Ето, давам един елементарен образец за това по какъв начин левицата счита, че може обществото да бъде по-хомогенно, по-единно, по-солидарно.
Да, по какъв начин ще работите за новите леви политики да намерят прагматично проявяване, както заявихте, и хората да ги възприемат? На какво ще заложите в новата ви стратегия, която разбрахме, че подготвяте?
Аз да уточня, че концепцията за този по-активен старт на полемиките е обвързвана с това, че през февруари следва Конгрес на Българска социалистическа партия.
Точно по този начин, да, да.
Там ще обсъдим главните насоки на тази стратегия, само че тя е един развой, който ще продължи идната година, година и половина. Имаме решение, че тази нова стратегия ще бъде призната на общопартиен референдум, т.е. всеки социалист ще може да гласоподава приема или не тази смяна, което считам, че е още една стъпка към ангажирането на по-широки кръгове от българското общество в този диалог. Аз съм уверен, че в границите на идващите месеци, говорейки по съответните политики, както дълготрайни цели, по този начин и съответните стъпки в този момент, ние ще увлечем доста хора, които несъмнено дори и сега не си дават сметка, че действително в техния метод на мислене, техния метод към политиката те са леви, само че не се разпознават с нас. Това пък е другият проблем – за представителството и за това, че когато загатваме, че лявото е в рецесия, че на процедура България е страна, в която по всички индикатори би трябвало да има мощни леви партии, страна, в която доста хора се усещат леви в своите визии, само че не виждаме тяхното посланичество в Народното събрание. Там Българска социалистическа партия е с 10%. Значи има неща, които ние самите като партия би трябвало да свършим, с цел да бъдем освен положителни в политиките, които предлагаме, а да бъдем положителни в метода, по който ги представяме и пазиме. Ето това е поредност от стъпки, които считам, че можем да създадем дружно с доста други групи прочее. Някои от тях са по-радикални, те са сериозни към нас даже, само че имам вяра, че в този развой ние можем да ги притеглим и да ги чуем, да забележим какво имат да ни кажат и по какъв начин ние да стигнем, изключително пък това е огромният проблем – по какъв начин да стигнем до по-младото потомство, в това число през учебниците, през систематичната агитация, която се води, се основава усещането, че те разпознават лявото с комунизма, с тоталитаризма, а ние би трябвало да погледнем напред, да покажем на младите, че лявото в действителност е перспективно и то може да даде един различен взор за развиване на страната.
А по какъв начин ще търсите салдото сред връзките вътре в самата партия, тъй като както знаем, има много несъгласия там? Кого поканихте на тази първа среща, господин Вигенин?
О, това беше задоволително необятна среща. В основата на тази среща беше нашата Комисия по идейно и програмно развиване на Националния съвет на Българска социалистическа партия. В нея са показани всички – така наречен съпротива имаше такива представители. Някои не се отзоваха на поканата.
От градската организация на София като че ли не видяхме май никого от там. Имаше ли представители от градската организация на София?
Всъщност, действително видяно, аз самият също членувам в София, тъй че от тази позиция представители имаше. Всъщност и младежите, които бяха там, те също са в градското управление. Единият от тях дори е ръководител на регион. Но това не беше полемика.
Не видяхме ръководителя.
Това не беше задачата – да вършим някакво районно посланичество. Ако поканим ръководителя на София, за какво да не поканим ръководителя примерно на Стара Загора или на Ямбол? Ще стигнем и до това. Ние ще създадем такива полемики по райони, ще потърсим гледната точка и на партийните управления. Това е един развой, това беше едно начало, както ви споделих, което ще продължи – безусловно открит и отворен развой. И аз, моята лична упоритост е посредством този развой, който започваме, ние да се опитаме първо да затворим, доколкото е допустимо, тези вътрешни несъгласия, които са повече на личностна основа в огромна степен, да се опитаме да ангажираме хората в изчерпателен диалог, а не по това кой е добър, кой е неприятен, кой би трябвало да си подава оставката и такива неща, които считам, че не са изключително забавни за необятната аудитория. И второ, посредством този развой да успеем, редом със затварянето на част от тези вътрешни спорове, да се опитаме да увлечем и необятното ляво, което както споделих се съставлява от разнообразни партии, организации, групи, които желаят същинска смяна в България, не виждат метод сега да го създадат, само че в случай че усетят тази мощ, която бихме имали дружно, мисля, че това ще има един много мощен, синергичен резултат, който да ускори като цяло политическото посланичество на левицата.
Кристиан Вигенин: за страдание съвсем всички политически обединения са с популистки уклон, което не дава опция за същински идеологически конфликт, там, където действително лявото може да си покаже своята мощ.
Българска социалистическа партия има хрумвания за нова стратегия и желае разширение на левия фронт у нас. Какви са огромните цели, посоката на развиване и по какъв начин партията ще притегля социална поддръжка? Г-н Вигенин, на срещата-дискусия на тематика " Левицата в България – хрумвания, стратегии, политики “, проведена от Комисията по идейно и програмно развиване на Българска социалистическа партия, която се организира предишния петък, вие заявихте, че лявото е в рецесия от политическо посланичество. Как се стигна до това състояние и какви са пропуските, които отчитате на Българска социалистическа партия?
Въпросът е по-голям от това какви са тъкмо резултатите на избори, тъй като повода лявото да е в рецесия е обвързвана с това, че по принцип политическият развой в България е в рецесия, има рецесия на политическата еднаквост на политическите обединения. Аз и на полемиката заявих, че за жалост съвсем всички, в това число водещите политически обединения не са толкоз идеологически основани, а са лидерски партии, доста постоянно с популистки уклон, което не дава опция за същински идеологически конфликт, там, където действително лявото може да си покаже своята мощ. Така че в тази обстановка Българска социалистическа партия би трябвало да търси тези решения, които са значими не толкоз за самата Българска социалистическа партия, не за лявото като цяло, а значими за България, тъй като България в действителност има потребност от една мощна лява политика. За да се осъществя тя, би трябвало да има мощна лява партия, която да може да печели избори.
Наблюдаваме последните месеци едно съревнование като че ли още веднъж за така наречен " ляво “. Как се отразява този развой на Българска социалистическа партия, стимулира ли ви по някакъв метод или има различен резултат върху така наречен " лява политика “ у нас?
Фактът, че разнообразни обединения, разнообразни водачи, въпреки и не с огромно значение в политическия живот, приказват за това, търсят пътя напред, демонстрира, че това изпитание, което ние вършим, е споделено необятно, в смисъл подобен, че всеки, който се усеща ляв, човек, който усеща, че споделя левите визии, лявата идеология, търси пътищата, търси методите, по които лявото да стане още веднъж мощно. В този смисъл нашите дейности са еднопосочни, макар че в този миг наподобява по този начин, като че ли ние се конкурираме, като че ли се противопоставяме на други. Да, това е развой, който несъмнено ще продължи още малко, до момента в който се видят в действителност очертанията на едно ново мощно ляво, в центъра на което обаче би трябвало да бъде Българска социалистическа партия. Няма по какъв начин да бъде другояче, защото както и да го погледнем, въпреки и с неудовлетворителни резултати, Българска социалистическа партия е единствената лява партия в Народното събрание, която има действителни благоприятни условия за въздействие, и в случай че търсим някакво обединяване, то не може да стане, в случай че няма някакъв център на привличане. И в този смисъл това ще бъде нашата огромна отговорност – по какъв начин да създадем по този начин, че в този развой, без да губят идентичността си другите, разнообразни партии, обединения, дори неправителствени организации, които пазят леви полезности, по какъв начин да бъдем част от едно цяло, без всеки от тях да загуби своята еднаквост. Но по тази причина споделям, че това е развой, ние едвам в този момент го започваме. Това беше една първа обществена полемика, макар че имаше преди този момент и няколко в по-затворен кръг полемики. Започваме поредност от такива открити полемики, които в този момент бяха – тази в петък беше по-широка, тя даде опция да се приказва намерено по разнообразни въпроси, само че по-късно ще стартираме да фокусираме усилието върху другите политики, които са значими за левицата, от какво има потребност България в областта на образованието да вземем за пример с дълготрайните цели, в опазването на здравето, стопанската система, обществената политика, с цел да може да покажем в действителност и на обществото другата позиция. Улисани в всекидневието, което неизбежно се случва несъмнено, улисани в опита ни да наложим разнообразни наши хрумвания, които от доста време имаме, в този момент стартира тяхната реализация. Само да загатна безплатните детски градини, безплатните учебници за учениците, поддръжката за децата, майчинството за втората година, други неща, които са изконно леви. Но хората сякаш не виждат огромната цел, огромната картина, обществото, което желаеме да реализираме, страната, която би трябвало да бъде.
Защо да са изконно леви безплатните стратегии? Какво тъкмо искахте да кажете с това?
Ами желая да кажа, че десницата по принцип има друга философия на ръководство. Тя не обръща такова внимание на въпроси като равния старт. С това, което вършим, ние желаеме да създадем по този начин, че учениците, без значение от приходите, от опциите на техните родители, да могат да имат еднакъв достъп до обучение и техният старт в живота да не зависи от това какви са опциите на техните родители. Да, това може да наподобява малко утопично на фона на обществото, което имаме сега, което за жалост е надълбоко разграничено. България е една от страните в Европа, не просто в Европейския съюз, а в Европа, в които разделянето, разслоението сред най-богати и най-бедни е най-голямо. Не знам по какъв начин стигнахме дотук, само че това би трябвало да се затваря. Единият от методите това да се случи е през образованието, тъй като другояче сътворяваме риск бедността да се възпроизвежда. Родителите без финансови благоприятни условия няма да могат да дадат качествено обучение на децата си, а в днешно време без обучение не може да върви нагоре по обществената стълбица. Ето, давам един елементарен образец за това по какъв начин левицата счита, че може обществото да бъде по-хомогенно, по-единно, по-солидарно.
Да, по какъв начин ще работите за новите леви политики да намерят прагматично проявяване, както заявихте, и хората да ги възприемат? На какво ще заложите в новата ви стратегия, която разбрахме, че подготвяте?
Аз да уточня, че концепцията за този по-активен старт на полемиките е обвързвана с това, че през февруари следва Конгрес на Българска социалистическа партия.
Точно по този начин, да, да.
Там ще обсъдим главните насоки на тази стратегия, само че тя е един развой, който ще продължи идната година, година и половина. Имаме решение, че тази нова стратегия ще бъде призната на общопартиен референдум, т.е. всеки социалист ще може да гласоподава приема или не тази смяна, което считам, че е още една стъпка към ангажирането на по-широки кръгове от българското общество в този диалог. Аз съм уверен, че в границите на идващите месеци, говорейки по съответните политики, както дълготрайни цели, по този начин и съответните стъпки в този момент, ние ще увлечем доста хора, които несъмнено дори и сега не си дават сметка, че действително в техния метод на мислене, техния метод към политиката те са леви, само че не се разпознават с нас. Това пък е другият проблем – за представителството и за това, че когато загатваме, че лявото е в рецесия, че на процедура България е страна, в която по всички индикатори би трябвало да има мощни леви партии, страна, в която доста хора се усещат леви в своите визии, само че не виждаме тяхното посланичество в Народното събрание. Там Българска социалистическа партия е с 10%. Значи има неща, които ние самите като партия би трябвало да свършим, с цел да бъдем освен положителни в политиките, които предлагаме, а да бъдем положителни в метода, по който ги представяме и пазиме. Ето това е поредност от стъпки, които считам, че можем да създадем дружно с доста други групи прочее. Някои от тях са по-радикални, те са сериозни към нас даже, само че имам вяра, че в този развой ние можем да ги притеглим и да ги чуем, да забележим какво имат да ни кажат и по какъв начин ние да стигнем, изключително пък това е огромният проблем – по какъв начин да стигнем до по-младото потомство, в това число през учебниците, през систематичната агитация, която се води, се основава усещането, че те разпознават лявото с комунизма, с тоталитаризма, а ние би трябвало да погледнем напред, да покажем на младите, че лявото в действителност е перспективно и то може да даде един различен взор за развиване на страната.
А по какъв начин ще търсите салдото сред връзките вътре в самата партия, тъй като както знаем, има много несъгласия там? Кого поканихте на тази първа среща, господин Вигенин?
О, това беше задоволително необятна среща. В основата на тази среща беше нашата Комисия по идейно и програмно развиване на Националния съвет на Българска социалистическа партия. В нея са показани всички – така наречен съпротива имаше такива представители. Някои не се отзоваха на поканата.
От градската организация на София като че ли не видяхме май никого от там. Имаше ли представители от градската организация на София?
Всъщност, действително видяно, аз самият също членувам в София, тъй че от тази позиция представители имаше. Всъщност и младежите, които бяха там, те също са в градското управление. Единият от тях дори е ръководител на регион. Но това не беше полемика.
Не видяхме ръководителя.
Това не беше задачата – да вършим някакво районно посланичество. Ако поканим ръководителя на София, за какво да не поканим ръководителя примерно на Стара Загора или на Ямбол? Ще стигнем и до това. Ние ще създадем такива полемики по райони, ще потърсим гледната точка и на партийните управления. Това е един развой, това беше едно начало, както ви споделих, което ще продължи – безусловно открит и отворен развой. И аз, моята лична упоритост е посредством този развой, който започваме, ние да се опитаме първо да затворим, доколкото е допустимо, тези вътрешни несъгласия, които са повече на личностна основа в огромна степен, да се опитаме да ангажираме хората в изчерпателен диалог, а не по това кой е добър, кой е неприятен, кой би трябвало да си подава оставката и такива неща, които считам, че не са изключително забавни за необятната аудитория. И второ, посредством този развой да успеем, редом със затварянето на част от тези вътрешни спорове, да се опитаме да увлечем и необятното ляво, което както споделих се съставлява от разнообразни партии, организации, групи, които желаят същинска смяна в България, не виждат метод сега да го създадат, само че в случай че усетят тази мощ, която бихме имали дружно, мисля, че това ще има един много мощен, синергичен резултат, който да ускори като цяло политическото посланичество на левицата.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ