Никой не е над закона: какви рискове крие обвинението срещу Тръмп
Криминалното обвиняване против някогашния президент и сегашен претендент за президент Доналд Тръмп е историческо и невиждано. То поддържа правилото, че в Съединените щати никой не е над закона.
В същото време, от позиция на отбраната на демокрацията в Съединени американски щати, обвинителният акт е несвоевременен. Щеше да е доста по-добре за стабилността на нашата народна власт,
в случай че Тръмп първо беше упрекнат в закононарушения,
свързани с опитите му да подкопае тази народна власт посредством напън върху изборните чиновници в Джорджия да намерят повече гласове, да не приказваме за интервенция в прехвърлянето на властта на и към 6 януари 2021 година Ако прокурорите в разнообразни юрисдикции считат, че е несвоевременно да се координират между тях по отношение на времето, тогава окръжният прокурор на Манхатън Алвин Браг трябваше да изчака другите да предявят обвинявания първи.
Сравнително незначителните обвинявания, повдигнати от окръжния прокурор на Манхатън във връзка с хипотетичните секрети заплащания на Тръмп за прикриване на извънбрачни полови връзки, не са ориентирани към сърцевината на предизвикването на Тръмп към нашата демократична конституционна система. От практическа позиция те даже могат да затруднят преследването му за по-тежки закононарушения.
Ядрото на обвинителния акт за 34 закононарушения против Тръмп се отнася до записването на заплащания на секрети пари, осъществени посредством неговия юрист Майкъл Коен, като „ юридически възнаграждения “. Съгласно законите на щата Ню Йорк, в случай че фалшифицирате личните си бизнес записи, това е умишлено нарушаване, само че дребно закононарушение. За да го трансформира в закононарушение с директен предумисъл, държавното управление би трябвало да потвърди, че подправянето на записа е имало за цел да извърши и укрие друго закононарушение. В обвинителния акт не се споделя съответно какво е другото закононарушение. Но изказването на прокуратурата наподобява демонстрира, че това е нарушаване на изборния закон, като е скрило това, което в действителност е
принос към неговата акция.
Първото нещо, което понижава тежестта на обвиняванията от правна позиция, е, че Тръмп може да се отбрани, като каже, че е наредил тайните пари да бъдат записани като правосъдни разноски, с цел да избегне неудобства за брачната половинка си, а не с цел да прикрие метода, по който заплащанията са помогнали на акцията му. Тази защитна теза може и да звучи неубедително, изключително тъй като прокурорите могат да кажат, че напъните на Тръмп да отсрочи заплащането до след изборите през 2016 година потвърждават, че става дума за акцията, а не за брака му.
Но няма потребност всички 12 правосъдни заседатели да го повярват. Ако даже един правосъден заседател повярва в това, тогава журито ще увисне и неоправдателна присъда няма да бъде допустима. Тъй като е съвсем изключено окръжният прокурор да се опита да повтори процеса против Тръмп, резултатът от грешката ще бъде съвсем толкоз огромна победа, колкото би била оправдателна присъда.
Допълнителният юридически проблем е, че апелативен съд може да заключи, че главното закононарушение, обвързвано с изборите, не може да бъде основа за закононарушение в щата Ню Йорк, защото
Тръмп се кандидатира за президент,
а не за щатска работа в Ню Йорк. Ако е по този начин, апелативен съд може да заключи, че Тръмп не може да бъде приет за отговорен за закононарушение в щата Ню Йорк, учредено на опит да повлияе на национални избори. Дори в случай че Тръмп загуби в съдилищата в Ню Йорк, той ще може да апелира делото си пред Върховния съд на Съединени американски щати, който може да прегледа въпроса като федерален закон и да анулира присъдата.
И освен, че Тръмп може евентуално да отхвърли обвиняванията, по време на процеса или при обжалване. Той може да успее да употребява тези обвинявания, с цел да сътвори усещане измежду поддръжниците си, че е жертва на политически стимулирана вендета. На собствен ред това може да затрудни прокурорите на Джорджия или федералните прокурори да издигнат и поддържат доста по-сериозни обвинявания против него.
Няма да бъде нещо дребно, в случай че основният прокурор на Съединени американски щати, служител при президента демократ, който победи Тръмп, упрекна Тръмп в закононарушение. Никой, най-малкото Мерик Гарланд, не желае да политизира наказателното гонене в нашата мощно поляризирана политическа среда. Основанието за покачване на федералното обвиняване би било, че Тръмп фундаментално е заплашил нашата народна власт, предоставяйки задоволително
сериозна причина за превъзмогване на презумпцията
против президент, който преследва своя предходник от противоположната партия, който също е негов водещ конкурент на идните избори. Тръмп ще направи всичко по силите си, с цел да направи сходно гонене да наподобява партийно. Той ще може да употребява прокуратурата в Ню Йорк като част от своите причини.
Ако Тръмп бъде определен още веднъж за президент, има и опция Върховният съд да бъде свикан да замрази или отсрочи правосъдното гонене в Ню Йорк. За да разберете за какво, да предположим, че казусът в към момента не е дефинитивно позволен до януари 2025 година, когато той ще постави клетва като президент. (Следващото чуване няма се организира преди 4 декември 2023 г.) Тогава настоящият президент ще бъде изправен или пред наказателни обвинявания, или допустима присъда след признание на виновността му, или вероятност за настоящо обжалване на присъдата му.
Може да се чака Тръмп да се обърне към федералния съд и да изиска щатските обвинявания против него да бъдат отхвърлени или най-малко отсрочени до края на мандата му. Основата за аргумента би била, че
президентът няма да може да ръководи
дейно, до момента в който е изправен пред опцията да лежи в щатски затвор. Той сигурно не би могъл да ръководи дейно зад решетките.
Когато Бил Клинтън беше президент, Върховният съд отхвърли настояването му гражданското дело на Пола Джоунс да бъде отсрочено, до момента в който той не напусне поста си, с претекста, че президентът е зависещ на закона и че няма да бъде ненужно заплеснат от случая. Изглежда извънредно малко евентуално актуалният Върховен съд да разшири това задържане до висящо наказателно обвиняване. Тяхното безпокойствие би било, че в бъдеще всеки прокурор може да повдигне обвинявания против настоящ президент, като по този метод разреши на локален областен чиновник да се намеси в работата на държавното управление на Съединени американски щати.
Подобно задържане би могло да сътвори изключителната обстановка на наказан или неотдавна наказан нарушител, служител като президент на Съединените щати. Това би било посягане против върховенството на закона. И въпреки всичко би било
извънредно проблематично за демокрацията,
в случай че някой локален прокурор може да изложи настоящ президент на наказателна заплаха.
Резултатът е, че времето на обвиняванията против Тръмп може евентуално да сложи нашата народна власт в по-голяма, не по-малка заплаха. Никой не би трябвало да бъде над правосъдното гонене. Но прокурорската преценка, упражнена вярно, можеше да разреши на Тръмп първо да бъде упрекнат в по-сериозните му закононарушения, вместо да размъти водите на наказателния развой, както може да създадат обвиняванията за скритите заплащания.
Анализът е на Ноа Фелдман, професор по право в Харвардския университет и е някогашен асистент на съдията от Върховния съд на Съединени американски щати Дейвид Соутър. Текстът е препубликуван от „ Блумберг “. Заглавието е на „ Дебати.бг “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В същото време, от позиция на отбраната на демокрацията в Съединени американски щати, обвинителният акт е несвоевременен. Щеше да е доста по-добре за стабилността на нашата народна власт,
в случай че Тръмп първо беше упрекнат в закононарушения,
свързани с опитите му да подкопае тази народна власт посредством напън върху изборните чиновници в Джорджия да намерят повече гласове, да не приказваме за интервенция в прехвърлянето на властта на и към 6 януари 2021 година Ако прокурорите в разнообразни юрисдикции считат, че е несвоевременно да се координират между тях по отношение на времето, тогава окръжният прокурор на Манхатън Алвин Браг трябваше да изчака другите да предявят обвинявания първи.
Сравнително незначителните обвинявания, повдигнати от окръжния прокурор на Манхатън във връзка с хипотетичните секрети заплащания на Тръмп за прикриване на извънбрачни полови връзки, не са ориентирани към сърцевината на предизвикването на Тръмп към нашата демократична конституционна система. От практическа позиция те даже могат да затруднят преследването му за по-тежки закононарушения.
Ядрото на обвинителния акт за 34 закононарушения против Тръмп се отнася до записването на заплащания на секрети пари, осъществени посредством неговия юрист Майкъл Коен, като „ юридически възнаграждения “. Съгласно законите на щата Ню Йорк, в случай че фалшифицирате личните си бизнес записи, това е умишлено нарушаване, само че дребно закононарушение. За да го трансформира в закононарушение с директен предумисъл, държавното управление би трябвало да потвърди, че подправянето на записа е имало за цел да извърши и укрие друго закононарушение. В обвинителния акт не се споделя съответно какво е другото закононарушение. Но изказването на прокуратурата наподобява демонстрира, че това е нарушаване на изборния закон, като е скрило това, което в действителност е
принос към неговата акция.
Първото нещо, което понижава тежестта на обвиняванията от правна позиция, е, че Тръмп може да се отбрани, като каже, че е наредил тайните пари да бъдат записани като правосъдни разноски, с цел да избегне неудобства за брачната половинка си, а не с цел да прикрие метода, по който заплащанията са помогнали на акцията му. Тази защитна теза може и да звучи неубедително, изключително тъй като прокурорите могат да кажат, че напъните на Тръмп да отсрочи заплащането до след изборите през 2016 година потвърждават, че става дума за акцията, а не за брака му.
Но няма потребност всички 12 правосъдни заседатели да го повярват. Ако даже един правосъден заседател повярва в това, тогава журито ще увисне и неоправдателна присъда няма да бъде допустима. Тъй като е съвсем изключено окръжният прокурор да се опита да повтори процеса против Тръмп, резултатът от грешката ще бъде съвсем толкоз огромна победа, колкото би била оправдателна присъда.
Допълнителният юридически проблем е, че апелативен съд може да заключи, че главното закононарушение, обвързвано с изборите, не може да бъде основа за закононарушение в щата Ню Йорк, защото
Тръмп се кандидатира за президент,
а не за щатска работа в Ню Йорк. Ако е по този начин, апелативен съд може да заключи, че Тръмп не може да бъде приет за отговорен за закононарушение в щата Ню Йорк, учредено на опит да повлияе на национални избори. Дори в случай че Тръмп загуби в съдилищата в Ню Йорк, той ще може да апелира делото си пред Върховния съд на Съединени американски щати, който може да прегледа въпроса като федерален закон и да анулира присъдата.
И освен, че Тръмп може евентуално да отхвърли обвиняванията, по време на процеса или при обжалване. Той може да успее да употребява тези обвинявания, с цел да сътвори усещане измежду поддръжниците си, че е жертва на политически стимулирана вендета. На собствен ред това може да затрудни прокурорите на Джорджия или федералните прокурори да издигнат и поддържат доста по-сериозни обвинявания против него.
Няма да бъде нещо дребно, в случай че основният прокурор на Съединени американски щати, служител при президента демократ, който победи Тръмп, упрекна Тръмп в закононарушение. Никой, най-малкото Мерик Гарланд, не желае да политизира наказателното гонене в нашата мощно поляризирана политическа среда. Основанието за покачване на федералното обвиняване би било, че Тръмп фундаментално е заплашил нашата народна власт, предоставяйки задоволително
сериозна причина за превъзмогване на презумпцията
против президент, който преследва своя предходник от противоположната партия, който също е негов водещ конкурент на идните избори. Тръмп ще направи всичко по силите си, с цел да направи сходно гонене да наподобява партийно. Той ще може да употребява прокуратурата в Ню Йорк като част от своите причини.
Ако Тръмп бъде определен още веднъж за президент, има и опция Върховният съд да бъде свикан да замрази или отсрочи правосъдното гонене в Ню Йорк. За да разберете за какво, да предположим, че казусът в към момента не е дефинитивно позволен до януари 2025 година, когато той ще постави клетва като президент. (Следващото чуване няма се организира преди 4 декември 2023 г.) Тогава настоящият президент ще бъде изправен или пред наказателни обвинявания, или допустима присъда след признание на виновността му, или вероятност за настоящо обжалване на присъдата му.
Може да се чака Тръмп да се обърне към федералния съд и да изиска щатските обвинявания против него да бъдат отхвърлени или най-малко отсрочени до края на мандата му. Основата за аргумента би била, че
президентът няма да може да ръководи
дейно, до момента в който е изправен пред опцията да лежи в щатски затвор. Той сигурно не би могъл да ръководи дейно зад решетките.
Когато Бил Клинтън беше президент, Върховният съд отхвърли настояването му гражданското дело на Пола Джоунс да бъде отсрочено, до момента в който той не напусне поста си, с претекста, че президентът е зависещ на закона и че няма да бъде ненужно заплеснат от случая. Изглежда извънредно малко евентуално актуалният Върховен съд да разшири това задържане до висящо наказателно обвиняване. Тяхното безпокойствие би било, че в бъдеще всеки прокурор може да повдигне обвинявания против настоящ президент, като по този метод разреши на локален областен чиновник да се намеси в работата на държавното управление на Съединени американски щати.
Подобно задържане би могло да сътвори изключителната обстановка на наказан или неотдавна наказан нарушител, служител като президент на Съединените щати. Това би било посягане против върховенството на закона. И въпреки всичко би било
извънредно проблематично за демокрацията,
в случай че някой локален прокурор може да изложи настоящ президент на наказателна заплаха.
Резултатът е, че времето на обвиняванията против Тръмп може евентуално да сложи нашата народна власт в по-голяма, не по-малка заплаха. Никой не би трябвало да бъде над правосъдното гонене. Но прокурорската преценка, упражнена вярно, можеше да разреши на Тръмп първо да бъде упрекнат в по-сериозните му закононарушения, вместо да размъти водите на наказателния развой, както може да създадат обвиняванията за скритите заплащания.
Анализът е на Ноа Фелдман, професор по право в Харвардския университет и е някогашен асистент на съдията от Върховния съд на Съединени американски щати Дейвид Соутър. Текстът е препубликуван от „ Блумберг “. Заглавието е на „ Дебати.бг “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ