Кредитирането на частния сектор започна възходящо 2024 година
Кредитът за частния бранш стартира възходящо 2024 година и в края на януари се форсира леко, отбелязвайки растеж от 12.3% на годишна база при 12% в края на предходната година. Това означават в месечния си преглед от дирекция „ Европейски въпроси и стопански разбори ” на Министерството на финансите. Той показва преходен разбор на главните макроикономически индикатори.
Заемите за семействата бяха главният фактор за по-бързото повишаване на частния заем.
Те регистрираха растеж от 16.3% (15.9% в края на декември) при по-високи темпове на напредък както на потребителските, по този начин и на жилищните заеми. Потребителските заеми се усилиха с 12.6% на годишна база в края на януари спрямо 12.3% месец по-рано.
Същевременно, жилищните заеми доближиха нов най-голям растеж от 21% спрямо 20.5%, регистрирани в края на декември, и подкрепени от към момента рекордно ниските лихвени проценти.
Кредитите за нефинансови предприятия също се форсираха по отношение на декември и набъбнаха със 7.2% по отношение на януари предходната година, водени от обилни месечни растежи на овърдрафта и неприятните и преструктурирани заеми.
Среднопретеглените лихвени проценти по корпоративни и потребителски заеми се намалиха през януари – с по 53 и 95 базисни точки надлежно до 4.58% и 8.61 на 100. Средната цена на жилищните заеми остана без смяна на равнище 2.59 %.
Среднопретеглената възвръщаемост на срочните депозити за нефинансови предприятия и семейства се усили с 4 базисни точки до 2.32 %.
Салдото по консолидираната фискална стратегия в края на януари 2024 година бе остатък в размер на 0.3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт на страната. Касовите приходи се усилиха със 7.6% по отношение на януари предходната година. Това се дължеше на по-високите данъчни доходи, които набъбнаха с 11.9 %. Най-значителен принос имаха постъпилите доходи от косвени налози, които набъбнаха с 22.3%, основно заради огромния растеж на импортираните акцизи – 78.6 на 100. Това е вследствие на забележителните количества тютюневи произведения, освободени за ползване през декември 2023 година (периодът на облагане), преди влизането в действие на по-високите ставки на акцизите от януари тази година.
Приходите от обществените осигуровки и подоходните налози също записаха двуцифрени растежи надлежно от по 13.4% и 18.1 на 100.
Общите разноски по КФП се усилиха с 9.5% заради по-високите обществени разноски и заплащания за личен състав, до момента в който дотациите, финансовите разноски и вноската в бюджета на Европейски Съюз понижиха.
Държавният дълг (включително държавногарантирания) възлезе на 20.5% от планувания Брутният вътрешен продукт на страната. Съотношението на фискалния запас към прогнозния Брутният вътрешен продукт бе 6.7 %.
Заемите за семействата бяха главният фактор за по-бързото повишаване на частния заем.
Те регистрираха растеж от 16.3% (15.9% в края на декември) при по-високи темпове на напредък както на потребителските, по този начин и на жилищните заеми. Потребителските заеми се усилиха с 12.6% на годишна база в края на януари спрямо 12.3% месец по-рано.
Същевременно, жилищните заеми доближиха нов най-голям растеж от 21% спрямо 20.5%, регистрирани в края на декември, и подкрепени от към момента рекордно ниските лихвени проценти.
Кредитите за нефинансови предприятия също се форсираха по отношение на декември и набъбнаха със 7.2% по отношение на януари предходната година, водени от обилни месечни растежи на овърдрафта и неприятните и преструктурирани заеми.
Среднопретеглените лихвени проценти по корпоративни и потребителски заеми се намалиха през януари – с по 53 и 95 базисни точки надлежно до 4.58% и 8.61 на 100. Средната цена на жилищните заеми остана без смяна на равнище 2.59 %.
Среднопретеглената възвръщаемост на срочните депозити за нефинансови предприятия и семейства се усили с 4 базисни точки до 2.32 %.
Салдото по консолидираната фискална стратегия в края на януари 2024 година бе остатък в размер на 0.3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт на страната. Касовите приходи се усилиха със 7.6% по отношение на януари предходната година. Това се дължеше на по-високите данъчни доходи, които набъбнаха с 11.9 %. Най-значителен принос имаха постъпилите доходи от косвени налози, които набъбнаха с 22.3%, основно заради огромния растеж на импортираните акцизи – 78.6 на 100. Това е вследствие на забележителните количества тютюневи произведения, освободени за ползване през декември 2023 година (периодът на облагане), преди влизането в действие на по-високите ставки на акцизите от януари тази година.
Приходите от обществените осигуровки и подоходните налози също записаха двуцифрени растежи надлежно от по 13.4% и 18.1 на 100.
Общите разноски по КФП се усилиха с 9.5% заради по-високите обществени разноски и заплащания за личен състав, до момента в който дотациите, финансовите разноски и вноската в бюджета на Европейски Съюз понижиха.
Държавният дълг (включително държавногарантирания) възлезе на 20.5% от планувания Брутният вътрешен продукт на страната. Съотношението на фискалния запас към прогнозния Брутният вътрешен продукт бе 6.7 %.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ