Красавицата Юпитер е набраздена с въртящи се хоризонтални ивици от

Красавицата Юпитер е набраздена с въртящи се хоризонтални линии от неоново тюркоазено, зеленикаво, ярко розово и кремаво. Ивиците си взаимодействат и се смесват по краищата си като сметана в кафе. По двата полюса планетата свети в тюркоаз. Ярко оранжеви сияния греят тъкмо над повърхността на планетата и на двата полюса. Така видя Юпитер телескопът „ Джеймс Уеб ". 
Не е вест, че на Юпитер вилнеят великански стихии, мощни ветрове, полярни сияния, температурата и налягането са рискови. Новината е, че галактическият телескоп „ Джеймс Уеб " на НАСА снима нови неповторими изображения на планетата. 
„ Наистина не чакахме качеството на изображението да бъде толкоз положително, почтено казано ", съобщи планетарният астроном Имке де Патер, почетен професор от Калифорнийския университет в Бъркли. Де Патер управлява наблюденията на Юпитер с Тиери Фуше, професор в Парижката обсерватория. Webb е интернационална задача, ръководена от НАСА с нейните сътрудници ESA (Европейска галактическа агенция) и CSA (Канадска галактическа агенция). „ Наистина е удивително, че можем да забележим детайлности за Юпитер дружно с неговите пръстени, дребни спътници и даже галактики в едно изображение ", добави Де Патер. 

„ Яркостта тук демонстрира огромна надморска височина – тъй че Голямото алено леке ​​е в мъгла, разпростряла се на огромна надморска височина, както и в екваториалния район ", изяснява фотографията Хайди Хамел от екипа на плана Webb. Многобройните ярки бели „ петна " и „ линии " евентуално са облачни върхове на доста огромна надморска височина от кондензирани конвективни стихии, споделя ученият. За разлика от тях, тъмните ленти на север от екваториалния район имат малко облачно покритие.  

В далечния ляв завършек на пръстените се появява луна като дребна бяла точка. Малко по-вляво друга луна свети с дребни бели дифракционни шипове. Останалата част от изображението е чернотата на Космоса, с неясно светещи бели галактики в далечината.

Данните от телескопи като Webb не идват на Земята спретнато опаковани и подготвени за лъчение. Пристига информация за яркостта на светлината от детекторите на Webb. Това са необработени данни - те отиват в Научния институт за галактически телескопи (STScI) - центъра за задачи и научни интервенции на Webb. STScI обработва данните в калибрирани файлове за теоретичен разбор и ги доставя на специфичния списък за разпространяване.

След това учените „ превеждат " тази информация в изображения. Докато екип от STScI професионално обработва изображенията на „ Уеб " за публично обявяване, фенове астрономи, известни като цивилен учени, постоянно се гмуркат в обществения списък с данни, с цел да извличат и обработват други спомагателни изображения.

Източник