За чуждопоклонничеството или защо смъртта на кралицата ни раздели на две?
Кралицата си отиде от този свят на 96 години. Смъртта ѝ провокира сълзи, молебствия и мнения - милиони - от целия свят. И нямаше по какъв начин, новините бяха водещи и в родното медийно пространство. А мненията разделиха обществото ни на два противоположни лагера. Но нужно ли беше?
Новините за гибелта на Елизабет Втора заляха през вчерашния ден ефира на малките екрани, водещите страници на интернет медиите, а през днешния ден и печатните издания.
Кралица Елизабет Втора бе особена персона. Личност, която извадена от своята локална функционалност и значимост, е обвързвана с доста страни в целия свят, с доста държавни ръководители, с една дълга история.
Неслучайно доста от международните водачи разясниха, че със гибелта ѝ си отива цяла една ера.
В нашите обществени медии обаче завря и закипя. Коментарите бяха от " тя бе страховит водач и персона " до " у нас умират хора, а медиите се превъзнасят по кралицата ".
Да, факт. Новините от наводнените региони някак минаха на назад във времето, само че те сигурно не са по-маловажни. В същото време обаче би трябвало да можем да бъдем съпричастни. И да можем да почитаме непознатата тъга. Една цяла страна скърби. Отива си една персона, която е повече от монарх на една страна.
Както написа Петя Дикова, " Тя беше ера. Показа на целия свят какво значи дълг. Беше образец. Символ. Константа в един изменящ се свят. Всички я назоваха просто “Кралицата ”, даже американците, за които най-близкото до кралско семейство е семейството Кенеди. В монархия, раздирана от кавги, разводи и разочарования, тя беше безгрешният монарх. Приема на визита 15 министър-председатели, в това число Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър и Тони Блеър.
Изпраща първия си имейл през 1976-та. Единственият британец, който може да кара без да носи книжката си. Англия, а може би и светът, в никакъв случай няма да са същите! "
В памет на английския монарх знаковата " Eмпайър Стейт билдинг " в Ню Йорк беше осветена в лилаво.
Най-голямата забележителност на Париж пък потъна в мрачевина. Светлините на Айфеловата кула във френската столица бяха угасени тъкмо в среднощ.
Знаковата скулптура на Исус Христос в Рио де Жанейро беше осветена с цветовете на Обединеното кралство. През цялата минала нощ монументът светеше в бяло, синьо и алено.
Та в този ред на мисли няма по какъв начин редът на българските вести да е по-различен от реда на новините в международен проект. А в света през вчерашния ден имаше една вест: кралицата умря.
Не е въпрос на пренебрежение, нито на омаловажаване на родните вести, проблеми, наслади и скърби. Въпрос на почитание е към останалите.
България е с хората от наводнените региони. България е с околните на починалите в злополуката край Панчарево. Сърцата ни са съпричастни. Доказват го стотиците доброволци, оказали се на място в наводнените села.
А думите на един от тях, Кирил, учител на деца от Карлово, казани в ефира на Нова тв, ще останат в съзнанието ми вечно: „ В нашата страна под всичката гняс, трупана и стискана с години, тупа към момента сърцето на народа, видях го и на 6 септември, когато пристигнаха хиляди хора. Всички желаеха да оказват помощ доста “.
„ Добро и зло постоянно ще има – те си вървят ръка за ръка. Проблемът на нас българите ни е, че постоянно гледаме да борим злото и се фокусираме върху него, а по-различно би било да се фокусираме върху това да отидем и да трупаме положително върху положителното. Ако всеки, който може, отиде в тези села и помогне, с каквото може, нещата ще се получат полека-лека. Вместо да търсим оправданието да не вършим нещо, по-добре да го създадем. Истината е, че хората в България можем доста и при малко повече предпочитание да сме доста мощни и да създадем нещата да се случват в по-добрата посока! Има смисъл хората да отидат там и да оказват помощ на бедстващите. Трябва да си оказваме помощ “, сподели още Кирил.
Ами това е. Нека бъдем по-смирени и по-добри. Нека създадем по този начин, че да помогнем на нещата да се случат по по-добър метод. Има смисъл. Няма смисъл да жигосваме, да се разделяме и да се усещаме прецакани.
Единственото, за което си коства да страдаме, съгласно мен, е че сме нямали държавен глава, властник, който да заслужи любовта ни и благодарността ни по този начин, както Елизабет заслужи любовта на британците. Защото те обичаха и уважаваха своята Кралица. за разлика от наследника ѝ - Чарлз.
Бог да пази България!
Новините за гибелта на Елизабет Втора заляха през вчерашния ден ефира на малките екрани, водещите страници на интернет медиите, а през днешния ден и печатните издания.
Кралица Елизабет Втора бе особена персона. Личност, която извадена от своята локална функционалност и значимост, е обвързвана с доста страни в целия свят, с доста държавни ръководители, с една дълга история.
Неслучайно доста от международните водачи разясниха, че със гибелта ѝ си отива цяла една ера.
В нашите обществени медии обаче завря и закипя. Коментарите бяха от " тя бе страховит водач и персона " до " у нас умират хора, а медиите се превъзнасят по кралицата ".
Да, факт. Новините от наводнените региони някак минаха на назад във времето, само че те сигурно не са по-маловажни. В същото време обаче би трябвало да можем да бъдем съпричастни. И да можем да почитаме непознатата тъга. Една цяла страна скърби. Отива си една персона, която е повече от монарх на една страна.
Както написа Петя Дикова, " Тя беше ера. Показа на целия свят какво значи дълг. Беше образец. Символ. Константа в един изменящ се свят. Всички я назоваха просто “Кралицата ”, даже американците, за които най-близкото до кралско семейство е семейството Кенеди. В монархия, раздирана от кавги, разводи и разочарования, тя беше безгрешният монарх. Приема на визита 15 министър-председатели, в това число Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър и Тони Блеър.
Изпраща първия си имейл през 1976-та. Единственият британец, който може да кара без да носи книжката си. Англия, а може би и светът, в никакъв случай няма да са същите! "
В памет на английския монарх знаковата " Eмпайър Стейт билдинг " в Ню Йорк беше осветена в лилаво.
Най-голямата забележителност на Париж пък потъна в мрачевина. Светлините на Айфеловата кула във френската столица бяха угасени тъкмо в среднощ.
Знаковата скулптура на Исус Христос в Рио де Жанейро беше осветена с цветовете на Обединеното кралство. През цялата минала нощ монументът светеше в бяло, синьо и алено.
Та в този ред на мисли няма по какъв начин редът на българските вести да е по-различен от реда на новините в международен проект. А в света през вчерашния ден имаше една вест: кралицата умря.
Не е въпрос на пренебрежение, нито на омаловажаване на родните вести, проблеми, наслади и скърби. Въпрос на почитание е към останалите.
България е с хората от наводнените региони. България е с околните на починалите в злополуката край Панчарево. Сърцата ни са съпричастни. Доказват го стотиците доброволци, оказали се на място в наводнените села.
А думите на един от тях, Кирил, учител на деца от Карлово, казани в ефира на Нова тв, ще останат в съзнанието ми вечно: „ В нашата страна под всичката гняс, трупана и стискана с години, тупа към момента сърцето на народа, видях го и на 6 септември, когато пристигнаха хиляди хора. Всички желаеха да оказват помощ доста “.
„ Добро и зло постоянно ще има – те си вървят ръка за ръка. Проблемът на нас българите ни е, че постоянно гледаме да борим злото и се фокусираме върху него, а по-различно би било да се фокусираме върху това да отидем и да трупаме положително върху положителното. Ако всеки, който може, отиде в тези села и помогне, с каквото може, нещата ще се получат полека-лека. Вместо да търсим оправданието да не вършим нещо, по-добре да го създадем. Истината е, че хората в България можем доста и при малко повече предпочитание да сме доста мощни и да създадем нещата да се случват в по-добрата посока! Има смисъл хората да отидат там и да оказват помощ на бедстващите. Трябва да си оказваме помощ “, сподели още Кирил.
Ами това е. Нека бъдем по-смирени и по-добри. Нека създадем по този начин, че да помогнем на нещата да се случат по по-добър метод. Има смисъл. Няма смисъл да жигосваме, да се разделяме и да се усещаме прецакани.
Единственото, за което си коства да страдаме, съгласно мен, е че сме нямали държавен глава, властник, който да заслужи любовта ни и благодарността ни по този начин, както Елизабет заслужи любовта на британците. Защото те обичаха и уважаваха своята Кралица. за разлика от наследника ѝ - Чарлз.
Бог да пази България!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ