Как експертите виждат подхода и визията на държавата при изготвяне на новата Енергийна стратегия
КРЪГЛА МАСА на тематика „ Новата енергийна тактика на България “ София, 20 юни 2023 година
I. ЗА СЪБИТИЕТО 1. Организация, участници и формат Кръглата маса беше проведена в рамките на интернационалната конференция GREEN TRANSITION 2023[2], като беше част от формалната стратегия на събитието. Събитието мина при голям интерес и претъпкана зала, като в него взеха присъединяване представители на: държавни институции, бизнес асоциации, синдикални организации, търговски сдружения, представители на политически партии, национални университети, неправителствени организации, специалисти. 2. Цел и метод Водещата цел на Кръглата маса беше да се показват настоящи визии, свързани с развиването на енергийния бранш, като се очертаят главните проблеми пред стратегическата национална визия за развиването на българската енергетика в подтекста на европейската енергийна политика и измененията в нея. Основният акцент в границите на събитието беше откритата модерирана полемика – действително цялото планувано време за провеждането му беше употребявано за изявление на участниците. Част от тях показаха и писмени визии, свързани с тематиката, които са взети поради при правене на актуалните изводи и мнения от страна на модератора. II. ОБОБЩЕНИЕ НА ДИСКУСИИТЕ – РАМКОВИ ПОСЛАНИЯ 1. Основният проблем – продължаващата липса на дълготрайна национална визия Липсата на цялостна национална визия за развиване на българския енергиен сектор[3] беше посочена като главен проблем, който има директно отношение към развиването освен на енергетиката, само че и въздейства отрицателно върху развиването на стопанската система на страната. В тази връзка беше припомнена и декларираната в границите на визирания нагоре конгрес констатация, че Зеленият преход в България се характеризира с тотална безредица. Беше очебийно, че Интегрираният проект в региона на енергетиката и климата[4] не може да замести национална енергийна тактика освен от позиция на неговия обсег, само че и от позиция на метода към структурирането на документа, който се приготвя за европейски потребности по заложена от европейските институции конструкция. Същият обаче може дейно да бъде употребен при подготовката на национална енергийна тактика. Тази липса се усеща най-вече в подтекста на зеления преход към нов вид беземисионна стопанска система, който напредва с ускорени темпове и в международен, и в европейски мащаб. На този декор в българския подтекст освен липсва настояща енергийна тактика, призната по открития ред, само че и на политическо равнище не престават да се дават изцяло противоположни и спорни послания във връзка с: въглищата, нуклеарната енергетика, природния газ, петрола, развиването на мрежовата инфраструктура и други Такъв метод от своя страна блокира потреблението на европейски средства, прави неефективно потреблението на национални средства и въздейства отрицателно върху капиталовия развой в неговата целокупност. През призмата на Зеления преход, който не е обвързван единствено с енергетиката, отрицателните резултати се мултиплицират и надалеч надвишават енергийния бранш. 2. Подход при подготовката на Стратегията Дискусиите ясно илюстрираха съществуването на кардинални разлики в разбиранията сред бизнеса и страната по отношение на усещането на финансово-икономическата и юридическа рамки във връзка с цялостната енергийна политика. Разминаванията са в няколко съществени посоки – отнасяне на вложителите, несъответстваща финансово-икономическа среда и липса на целеустремено финансиране, данъчни въпроси и други Допълнително беше регистрирано и към момента мощното въздействие на политическия фактор при третирането на избрани вложители и сътрудници, което мъчно може да откри разумно пояснение. На стратегическо равнище в региона на енергетиката продължава методът, при който тематиката за горивата необяснимо за какво стои встрани от общата енергийна тема в границите на стратегическия метод към бранша. Беше изразено безапелационното очакване държавните институции да отстояват доста по-активно националния интерес още в процеса на подготовката на европейското законодателство, както и да показват интензивно пред европейските институции действителностите на българската икономическа обстановка, включително и в подтекста на енергийния бранш. В тази връзка още веднъж беше подчертана нуждата от ясна стратегическа рамка за неговото развиване, направена с дейното присъединяване на всички заинтригувани представители на гражданското общество, включително и с дейната поддръжка на научните среди и на бизнеса. Новата енергийна тактика на България следва да стъпва на реалистични и справедливи данни и моделиране. Ключов детайл при подготовката й са планирани допускания за енергийно ползване, енергийна активност, капиталов и енергиен микс, въглеродна активност на стопанската система. Стратегията би трябвало да регистрира и заложеното както в съществени европейски документи (FIT FOR 55; референтни сюжети на Европейски Съюз и др.), по този начин и в такива, създадени съответно за потребностите на България (напр. Докладът „ Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022-2050 “[5]). Като цяло обаче кардиналният метод изисква отчитането на няколко значими предпоставки, свързани със стратегическото развиване на енергийния бранш, включително и от позиция на декарбонизацията на стопанската система: - по-малко държавна намеса; - отбягване на фаворизирането на съответни технологии; - нужда от предприемане на свързани ограничения и политики за нисковъглеродно развиване на промишлеността, бита, превоза, услугите, урбанистичната политика, продоволствената сигурност и др.; - предугаждане на явен временен механизъм, включително и с оглед употребата на наличните национални енергийни запаси, само че на икономическа, а не на политическа и административна основа. 3. Енергийната тактика, институциите, политическият риск и корупцията На фона на ясно написаните нормативно открити отговорности за подготовката и приемането на енергийна стратегия[6], не престават да съществуват серия от кардинални въпроси, свързани с институционалното застраховане на нейната подготовка и реализация. Това inter alia се отнася до няколко национални институции и структури, които имат директно отношение към главните въпроси, свързани със стратегическото развиване на българския енергиен бранш. Пасивността на Народното събрание във връзка с подготовката на нова енергийна тактика е безусловно необяснима, в случай, че Парламентът освен има императивно открито обвързване да одобри такава, само че има и директни механизми да въздейства върху изпълнителната власт за подготовката й. В институционален проект следва да се търси и откри оптимално ефикасна формула по отношение на оперативния метод към стратегически въпроси. На този стадий така наречен Консултативен съвет за европейската зелена сделка[7] по-скоро илюстрира неефективност, в сравнение с да дава съответни и прагматични резултати. Предвид изложените институционални дефицити една от вариантите е да се разиска съответно кардиналното предложение за основаване на Енергиен ръб, стартирана в границите на интернационалната конференция GREEN TRANSITION 2023. Това би могла да бъде дълготрайна и доста по-гъвкава формула на институционален метод, посредством която да се разискват както стратегически въпроси, по този начин и оперативни такива, ориентирани към реализиране на стратегически цели. Комисията за енергийно и водно контролиране следва да бъде в допълнение нормализирана и укрепена както от позиция на състав, по този начин и от позиция на самостоятелност в нейната работа. Ролята на КЕВР освен за използването на енергийната тактика, само че и в границите на Зеления преход единствено ще пораства и това следва да бъде бързо и действително регистрирано в посочените нагоре две посоки. В тази връзка бяха направени и кардинални мнения по отношение на политическия риск, който остава водещо публично предизвикателство. На процедура и все още той е един от главните фактори, който освен съществено лимитира капиталовия развой, само че се явява и водеща среда за правна и икономическа неустановеност. При подготовката на енергийна тактика политическият риск следва да бъде оптимално лимитиран, което се подсигурява с експертност и бистрота при метода по отношение на стратегическите въпроси. В подтекста на политическия риск остава и въпросът, обвързван с данни за дълготрайни практики, в границите на които се изразходват безотчетно големи средства както на българските, по този начин и на европейските данъкоплатци, и които биха могли да се свържат и с корупционни действия. Примери за такива средства, които непосредствено и косвено са свързани с енергийния бранш и посредством него с националната стопанска система, са в границите на милиарди лв. – и новата енергийна тактика на България следва да даде или най-малко да препрати към съответна визия за механизмите за превъзмогване на сходни дефицити. В това отношение условията за бистрота и отчетност са повече от наложителни. 4. За енергийната сигурност, енергийната активност, мощностите и инфраструктурата Стратегическият въпрос за националната енергийна сигурност във всички нейни измерения продължава да стои открит. Едно от тези стратегически измерения е, че българското общество продължава да няма никаква визия от каква и какъв брой последна сила има потребност. Оттук значително идва и неяснотата във връзка с енергийния микс. Паралелно с това формалните данни за енергийната активност в България, както и за въглеродния интензитет, не престават да са тревожни на фона на тези в ЕС[8]. Ето за какво на стратегическо равнище следва да бъдат ясно обрисувани ограничения в посочените посоки. Огромните запаси в подтекста на енергийната успеваемост следва да бъдат необикновен акцент на внимание. Липсата на изясненост във връзка с енергийното ползване и въздействието й върху енергийния микс от своя страна слагат под въпрос освен осъществените и планувани големи частни и държавни вложения, само че и ефикасното потребление на опциите за районно и европейско съдействие и позиционирането на България в това отношение. Посочените условия имат все по-голяма роля при бързата смяна освен на енергийния пазар от позиция на източниците на сила, само че и на неговата конструкция от позиция на действително изменящите се концепции за ролята на базовите мощности. Допълнителен фактор в това отношение е неналичието на съответна дълготрайна политика във връзка с другите типове енергийни мрежи, чието развиване на национално равнище следва да бъде един от водещите цели – още повече, че те са фактор освен за националната, само че и за районната и европейска енергийна сигурност. 5. За кадровата обезпеченост при реализация на тактиката Липсата на цялостна тактика в енергиен проект има още едно извънредно обезпокоително измерение, което беше неведнъж изтъквано в границите на полемиките по време на Кръглата маса – това е казусът с кадровото застраховане освен на енергийния бранш, само че и на дейностите, свързани със Зеления преход в неговата цялост[9]. Успехът на този преход без подозрение ще зависи от съществуването на квалифицирана и способена работна мощ, която да може дейно да реализира внедряването и консолидираното на новите технологии, които навлизат доста по-бързо, в сравнение с подготовката на фрагменти. Това единствено по себе си слага под въпрос освен ефикасната работа на пазарните механизми, само че и енергийната сигурност, както и сигурността за жителите. Ето за какво е нужна цялостна смяна на политиката по повод образованието на фрагменти – това с цялостна мощ се отнася до тези, свързани с ВЕИ, само че освен с тях. Аналогичен е въпросът и по повод фрагментите в региона на нуклеарната енергетика и други За задачата е нужна освен ясна визия в посочените в сегашния документ енергийни аспекти, само че и целева политика както във връзка с обучителните стратегии в учебни заведения и висши образователни заведения, а също и такава във връзка с стимулиране на търговски сдружения, работещи в обвързваните с тематиката области. Горният факт допуска съгласуваност на енергийната политика с други национални политики, свързани с развиването на районите, демографското развиване, образованието и т.н. Важен детайл от обучителните действия е непрекъснатото приобщаване и на жителите към измененията, свързани със Зеления преход, посредством разнообразни начинания, осведомителни и просветителни акции и други В тази връзка обаче дейностите не следва да бъдат оставени в ръцете на заинтригуваните сдружения, а да са обект на целенасочена държавна политика, която и да е добре обезпечена финансово. 6. Държавна политика по повод работата на научните звена, обвързвана с развиването на енергийния бранш във връзка със Зеления преход В допълнение към тематиката за кадровата обезпеченост е нужен и съответно дефиниран народен стратегически метод към развиването на науката в подтекста на енергийните промени, в това число и в цялото разнообразие на обвързваните с тях действия, олицетворяващи Зеления преход. Това допуска и дълготрайно целево финансиране на научни действия в посочените посоки, включително и на рискови такива, за които не е належащо обвързване на финансирането с реализиране на съответни резултати. В тази връзка следва да се регистрира и фактът, че трансформацията на енергийния бранш има директно отношение освен към енергийната сигурност, само че и към продоволствената сигурност, към дигитализацията на стопанската система и т.н. III. КОМЕНТАРИ Пожарна охрана НАПРАВЛЕНИЯ 1. Относно създаване на ВЕИ мощности Необходима е концептуална смяна по отношение на реализацията на планове за произвеждане на електрическа сила на база възобновими енергийни източници. В допълнение към острата потребност от стратегическа преоценка на ролята на електроенергийните мрежи и тяхната поддръжка, това е обвързвано и с към момента наличната неоправдана административна тежест при реализация на сходни планове. Намаляването на тази тежест и оптимално въвеждане на електронно ръководство следва да бъде стратегически заложена цел. В този подтекст например следва да се преоцени настоящата нормативна уредба по отношение на промяна на предназначението на земеделските земи за създаване на такива обекти за произвеждане на електрическа сила. Освен извънредно закъснение при реализация на капиталовото желание, сходно условие не регистрира отрицателното въздействие от неоправданото понижаване на земеделския фонд на страната. Необходим е разбор от позиция на съвместяване на производството на електрическа сила от фотоволтаични съоръжения със селскостопанското предопределение на земеделските земи и съответни нормативни промени (Закон за запазване на земеделските земи, Закон за устройство на територията, Закон за запазване на околната среда, Закон за етажната благосъстоятелност и др.) – това inter alia се отнася и до статута на фотоволтаичните съоръжения, както и до метода по отношение на тях през призмата на заложените разрешителни режими, промени на подробния организационен проект и други, включително и през призмата на тяхното уеднаквяване. Особено внимание следва да се обърне към ясно формулиране на дълготраен метод по отношение на обезпечаване на бърз, наличен и административно омекотен път за развиване на ВЕИ мощности за лични потребности на жителите – например слагане на фотоволтаични системи на покривни площи и фасади на многофамилни жилищни здания, стимулиране на енергийните кооперативи и така нататък Този метод следва да бъде обсъждан и в кардиналния подтекст на целева държавна политика за стимулиране на енергийната успеваемост. В този развой на преоценка би трябвало да бъдат регистрирани ползите на всички наранени страни, като на законово равнище се регламентират ясно и взаимоотношенията във връзка присъединение на такива обекти към електроенергийните мрежи. В посочения подтекст като стратегически метод следва да се осъществя и основаване на обществени регистри на построените фотоволтаични мощности, включително и с оглед безвредно и безаварийно обслужване на енергийните мрежи. 2. Относно природния газ На фона на посоченото нагоре от позиция на въглеродния интензитет, тематиката за природния газ и неговото потребление в страната е несъмнено недооценена в стратегически проект. Тази констатация се ускорява още повече при съпоставяне на националните старания за развиване на интернационалните планове с тези, свързани с развиване на газовата инфраструктура на национално равнище – вложени са милиарди лв. за транспорт на природен газ през България за трети страни, до момента в който развиването на локалния газов пазар се неглижира. Темата за националната газова инфраструктура е изключително значима освен от позиция на природния газ като гориво, само че и в подтекста на развиването на технологиите, свързани с произвеждане и превозване на водород, което е директно обвързвано и с тематиката за въглеродната индиферентност. Паралелно с това, поради характера на газовите разпределителни мрежи, може да се реализира доста по-голяма еластичност за реализация на сходни планове по места. Адекватната оценка в това отношение ще даде доста по-ясна визия на национално равнище освен от позиция на развиване на газовата инфраструктура, само че и от позиция на опциите за повишение конкурентноспособността на българската стопанска система. 3. Относно нуклеарната енергетика Както в подтекста на националната енергийна сигурност, по този начин и в подтекста на декарбонизацията, реализацията на национална политика за стабилно развиване на нуклеарната енергетика в страната е неизбежна част от национална енергийна тактика на България. В това отношение следва да се регистрира насъбраният половинвековен опит на употреба на нуклеарни уреди в България за произвеждане на електрическа енергия, както и вероятността пред употребяваните към този миг нуклеарни мощности. Допълнително, в изчерпателен проект следва да се вземе поради и характерът на нуклеарната енергетика, която потвърдено обезпечава устойчиво, надеждно и предсказуемо в дълготраен проект електроснабдяване в цялостно сходство с задачите за беземисионна енергетика и стопанска система. Горното обаче не значи, че няма открити въпроси, отговорите на които следва да се потърсят в стратегически проект. За страдание, все още политическото говорене по отношение на нуклеарната енергетика доминира над характерната и съответна стратегическа визия в това направление, което разпилява старания, средства и време. Същевременно, неяснотата в това отношение води както до прахосване на градени с години фрагменти, по този начин и до липса на мотивация за образование на нови такива в нуклеарната област. Извън тясно профилираните нуклеарни специалисти, поради мащабите на нуклеарните мощности все по-голям проблем за ефикасна работа в нуклеарната област се оказва и цялостният демографски срив. Паралелно, спомагателни фактори, които следва да бъдат съответно и ясно регистрирани, са тези във връзка с времевата рамка за осъществяване на нови нуклеарни мощности. Особен акцент в икономическите разбори, свързани с тези мощности, следва да бъде подложен върху ясната финансово-икономическа аргументация. Ето за какво е належащо енергийната тактика да дефинира съответно мястото на нуклеарната енергетика в народен проект, което да бъде скрепено с разбори, свързани с икономическите, екологичните и климатичните измерения в подтекста на Зеления преход. Допълнително следва да бъде регистрирана нуждата от обвръзка сред енергийната тактика с други стратегически подходи, характерни за нуклеарната енергетика (напр. по повод ръководството на радиоактивните отпадъци). Особен акцент в енергийната тактика следва да бъде и опцията за нахлуване на нови технологии (напр. дребни модулни реактори), изключително поради тяхната еластичност във времеви и финансов проект. Това обаче допуска и самодейни дейности по развиване на национална инфраструктура (вкл. и административен, регулаторен и инженерен капацитет). Нова енергийна тактика на България би трябвало да даде съответни отговори в посочените посоки и поради времевия проект за реализация на нуклеарни мощности, както и поради характерните и времеемки процедури, планувани в българското законодателство и в интернационалните актове, по които България е страна. За страдание, редом с кардиналната поддръжка към нуклеарната енергетика, в обществото съществува и чувството за наслагани през годините корупционни схеми (специално във връзка с плана АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “). Ето за какво, въпреки и отвън енергийната тактика, при обосновката на създаване на нови нуклеарни мощности, този въпрос следва да бъде категорично разискван. 4. Относно горивата Както към този момент беше посочено, на стратегическо равнище в региона на енергетиката продължава методът, при който тематиката за горивата продължава да се преглежда отвън общата енергийна тема в границите на стратегическия метод към бранша. Реално, това води до дълготрайно проблематични обстановки например в бранша на производството и търговията с нефтопродукти което пречи на развиването му. Това от своя страна основава съществени проблеми за енергийната сигурност на национално равнище, включително и по отношение на съществуването и ръководството на запасите от петрол и нефтопродукти. Паралелно, от години тематиките в това отношение не престават да се политизират до степен, при която експертните обосновки изцяло се подценяват. Така например един от водещите въпроси, който изисква стратегически взор, е обвързван с тематиката за алтернативата на стандартните горива; а стопански обоснована такава към този миг не се вижда – това от своя страна е обвързвано със обществената и икономическата страна на зеления преход и неговата обществена търпимост. Допълнително, в стопански проект, мнението на бизнеса е, че неналичието на предвидимост и високият политически риск са довели до практическо прекъсване на вложенията в нужната за петролно-газовия бранш инфраструктура. В институционален проект на национално равнище съществува раздробеност и несъгласуваност на пълномощия сред няколко ведомства (съответно виновни за финанси, стопанска система, енергетика, екология), което действително затруднява работата на бизнеса – и това следва да се промени на база на повсеместен стратегически разбор, който да докара до административно-институционални промени. В юридически проект нормативната база на равнище „ закон “ следва да бъде ревизирана с дейното присъединяване на засегнатия бизнес. Хаотичните промени – изключително такива, направени небрежно – водят до основаване на правна неустановеност и на условия за административен произвол, до налагане на политически стимулирани, само че стопански голословни схеми, както и до неизясненост на заложените в законодателството процедури, които могат да имат дълготрайно отрицателно въздействие. В подтекста на зеления преход декарбонизацията на транспортните горива следва да бъде осъществена с отчитане и на обществените и икономическите фактори, свързани с подобен преход, с оглед на първо място на социално-икономическата търпимост на прехода и конкурентноспособността на българската стопанска система. В тази връзка е значимо да бъде обезпечена опция за правене на експертизи от страна на експерти от научните среди, промишлеността и бизнеса, които да разчитат и на съответно финансиране в кратковременен и средносрочен проект. Експертното мнение е, че минералните горива ще останат главните транспортни горива за не дребен интервал от време и би трябвало да се мисли по какъв начин да бъде понижен въглеродният им интензитет. Паралелно с това следва да се развива научната активност с оглед търсене на други стопански преференциални и обществено допустими решения. 5. Относно въглищата Енергийната тактика следва ясно да очертае какво и по кое време следва освен във връзка с въглищата, само че и във връзка с трансформацията на въглищните райони в енергиен аспект. Вече е ясно, че желанието въглищата да се употребяват още дълго време в страната действително влиза в колизия с пазарните механизми – и от такава позиция без стратегическо обмисляне колапсът ще е неочакван и непредвиден. За страдание, има основна разлика сред централното и локалното равнище в метода на показване и на усещане на тематиката за въглищата. Има ясни признаци, че с оглед опазване на статуквото на политическо равнище се употребяват способи за целеустремено нагнетяване на боязън за загуба на работни места и за разруха; това от своя страна води до блокиране на промените и до опция за действителна загуба на големи средства, които могат да бъдат употребявани за намаляване на последствията от неизбежното нахлуване на нови зелени технологии. Общото обаче е, че и на централно, и на локално равнище се употребяват политически и административни причини и стъпки, а липсва икономическата аргументация. Новата енергийна тактика на България следва да подчертава точно върху това във връзка с присъединяване на въглищата в по-нататъшния народен енергиен микс. 6. За енергийната беднотия Енергийната тактика не е документ, в който следва да бъде разисквана тематиката и набелязвани детайлни стъпки във връзка с енергийната беднотия, която е обществен, а не енергиен въпрос. Същевременно, маркирането на тематиката в енергийната тактика е неизбежно, само че по-скоро като отпратка към нуждата от подготовка на Национална стратегия за предварителна защита по отношение на енергийната беднотия. В енергийния подтекст въпросът може да бъде обиден само в подтекста на характерни отговорности на енергийни институции (като КЕВР) и някои енергийни сдружения, имащи задания, свързани с отнасяне на уязвими консуматори, включително и енергийно небогати такива.
[1] Всички изразени позиции са строго персонални. При формулирането на мненията са употребявани и писмени материали, показани авансово на модератора от участниците съответно във връзка на събитието, както и систематизирания, директно свързани с тематиката за енергийната тактика, правени в границите на други конгреси в последните месеци.
[2] https://greentransition.bg/
[3] Последната настояща енергийна тактика беше призната през 2011 година и обхващаше интервала до 2020 година
[4]www.me.government.bg/files/useruploads/files/national_energy_and_climate_plan_bulgaria_clear_22.02.20.pdf
[5] https://amcham.bg/wp-content/uploads/2022/03/20220228-FTI-CL-Energy-AmCham-Executive-Summary-Press-Conference-Final.pdf
[6] Чл.3 ал.2 вр. Чл.4 ал.2 т.1 от Закона за енергетиката
[7] https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7697
[8]https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Energy_statistics_-_an_overview#Energy_intensity и други
[9] Темата е неведнъж поставяна и в границите на други формати, включително и например при разискване на проекта на Европейския законодателен акт за индустрия с нулеви чисти излъчвания, който също подчертава особено върху нея.
I. ЗА СЪБИТИЕТО 1. Организация, участници и формат Кръглата маса беше проведена в рамките на интернационалната конференция GREEN TRANSITION 2023[2], като беше част от формалната стратегия на събитието. Събитието мина при голям интерес и претъпкана зала, като в него взеха присъединяване представители на: държавни институции, бизнес асоциации, синдикални организации, търговски сдружения, представители на политически партии, национални университети, неправителствени организации, специалисти. 2. Цел и метод Водещата цел на Кръглата маса беше да се показват настоящи визии, свързани с развиването на енергийния бранш, като се очертаят главните проблеми пред стратегическата национална визия за развиването на българската енергетика в подтекста на европейската енергийна политика и измененията в нея. Основният акцент в границите на събитието беше откритата модерирана полемика – действително цялото планувано време за провеждането му беше употребявано за изявление на участниците. Част от тях показаха и писмени визии, свързани с тематиката, които са взети поради при правене на актуалните изводи и мнения от страна на модератора. II. ОБОБЩЕНИЕ НА ДИСКУСИИТЕ – РАМКОВИ ПОСЛАНИЯ 1. Основният проблем – продължаващата липса на дълготрайна национална визия Липсата на цялостна национална визия за развиване на българския енергиен сектор[3] беше посочена като главен проблем, който има директно отношение към развиването освен на енергетиката, само че и въздейства отрицателно върху развиването на стопанската система на страната. В тази връзка беше припомнена и декларираната в границите на визирания нагоре конгрес констатация, че Зеленият преход в България се характеризира с тотална безредица. Беше очебийно, че Интегрираният проект в региона на енергетиката и климата[4] не може да замести национална енергийна тактика освен от позиция на неговия обсег, само че и от позиция на метода към структурирането на документа, който се приготвя за европейски потребности по заложена от европейските институции конструкция. Същият обаче може дейно да бъде употребен при подготовката на национална енергийна тактика. Тази липса се усеща най-вече в подтекста на зеления преход към нов вид беземисионна стопанска система, който напредва с ускорени темпове и в международен, и в европейски мащаб. На този декор в българския подтекст освен липсва настояща енергийна тактика, призната по открития ред, само че и на политическо равнище не престават да се дават изцяло противоположни и спорни послания във връзка с: въглищата, нуклеарната енергетика, природния газ, петрола, развиването на мрежовата инфраструктура и други Такъв метод от своя страна блокира потреблението на европейски средства, прави неефективно потреблението на национални средства и въздейства отрицателно върху капиталовия развой в неговата целокупност. През призмата на Зеления преход, който не е обвързван единствено с енергетиката, отрицателните резултати се мултиплицират и надалеч надвишават енергийния бранш. 2. Подход при подготовката на Стратегията Дискусиите ясно илюстрираха съществуването на кардинални разлики в разбиранията сред бизнеса и страната по отношение на усещането на финансово-икономическата и юридическа рамки във връзка с цялостната енергийна политика. Разминаванията са в няколко съществени посоки – отнасяне на вложителите, несъответстваща финансово-икономическа среда и липса на целеустремено финансиране, данъчни въпроси и други Допълнително беше регистрирано и към момента мощното въздействие на политическия фактор при третирането на избрани вложители и сътрудници, което мъчно може да откри разумно пояснение. На стратегическо равнище в региона на енергетиката продължава методът, при който тематиката за горивата необяснимо за какво стои встрани от общата енергийна тема в границите на стратегическия метод към бранша. Беше изразено безапелационното очакване държавните институции да отстояват доста по-активно националния интерес още в процеса на подготовката на европейското законодателство, както и да показват интензивно пред европейските институции действителностите на българската икономическа обстановка, включително и в подтекста на енергийния бранш. В тази връзка още веднъж беше подчертана нуждата от ясна стратегическа рамка за неговото развиване, направена с дейното присъединяване на всички заинтригувани представители на гражданското общество, включително и с дейната поддръжка на научните среди и на бизнеса. Новата енергийна тактика на България следва да стъпва на реалистични и справедливи данни и моделиране. Ключов детайл при подготовката й са планирани допускания за енергийно ползване, енергийна активност, капиталов и енергиен микс, въглеродна активност на стопанската система. Стратегията би трябвало да регистрира и заложеното както в съществени европейски документи (FIT FOR 55; референтни сюжети на Европейски Съюз и др.), по този начин и в такива, създадени съответно за потребностите на България (напр. Докладът „ Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022-2050 “[5]). Като цяло обаче кардиналният метод изисква отчитането на няколко значими предпоставки, свързани със стратегическото развиване на енергийния бранш, включително и от позиция на декарбонизацията на стопанската система: - по-малко държавна намеса; - отбягване на фаворизирането на съответни технологии; - нужда от предприемане на свързани ограничения и политики за нисковъглеродно развиване на промишлеността, бита, превоза, услугите, урбанистичната политика, продоволствената сигурност и др.; - предугаждане на явен временен механизъм, включително и с оглед употребата на наличните национални енергийни запаси, само че на икономическа, а не на политическа и административна основа. 3. Енергийната тактика, институциите, политическият риск и корупцията На фона на ясно написаните нормативно открити отговорности за подготовката и приемането на енергийна стратегия[6], не престават да съществуват серия от кардинални въпроси, свързани с институционалното застраховане на нейната подготовка и реализация. Това inter alia се отнася до няколко национални институции и структури, които имат директно отношение към главните въпроси, свързани със стратегическото развиване на българския енергиен бранш. Пасивността на Народното събрание във връзка с подготовката на нова енергийна тактика е безусловно необяснима, в случай, че Парламентът освен има императивно открито обвързване да одобри такава, само че има и директни механизми да въздейства върху изпълнителната власт за подготовката й. В институционален проект следва да се търси и откри оптимално ефикасна формула по отношение на оперативния метод към стратегически въпроси. На този стадий така наречен Консултативен съвет за европейската зелена сделка[7] по-скоро илюстрира неефективност, в сравнение с да дава съответни и прагматични резултати. Предвид изложените институционални дефицити една от вариантите е да се разиска съответно кардиналното предложение за основаване на Енергиен ръб, стартирана в границите на интернационалната конференция GREEN TRANSITION 2023. Това би могла да бъде дълготрайна и доста по-гъвкава формула на институционален метод, посредством която да се разискват както стратегически въпроси, по този начин и оперативни такива, ориентирани към реализиране на стратегически цели. Комисията за енергийно и водно контролиране следва да бъде в допълнение нормализирана и укрепена както от позиция на състав, по този начин и от позиция на самостоятелност в нейната работа. Ролята на КЕВР освен за използването на енергийната тактика, само че и в границите на Зеления преход единствено ще пораства и това следва да бъде бързо и действително регистрирано в посочените нагоре две посоки. В тази връзка бяха направени и кардинални мнения по отношение на политическия риск, който остава водещо публично предизвикателство. На процедура и все още той е един от главните фактори, който освен съществено лимитира капиталовия развой, само че се явява и водеща среда за правна и икономическа неустановеност. При подготовката на енергийна тактика политическият риск следва да бъде оптимално лимитиран, което се подсигурява с експертност и бистрота при метода по отношение на стратегическите въпроси. В подтекста на политическия риск остава и въпросът, обвързван с данни за дълготрайни практики, в границите на които се изразходват безотчетно големи средства както на българските, по този начин и на европейските данъкоплатци, и които биха могли да се свържат и с корупционни действия. Примери за такива средства, които непосредствено и косвено са свързани с енергийния бранш и посредством него с националната стопанска система, са в границите на милиарди лв. – и новата енергийна тактика на България следва да даде или най-малко да препрати към съответна визия за механизмите за превъзмогване на сходни дефицити. В това отношение условията за бистрота и отчетност са повече от наложителни. 4. За енергийната сигурност, енергийната активност, мощностите и инфраструктурата Стратегическият въпрос за националната енергийна сигурност във всички нейни измерения продължава да стои открит. Едно от тези стратегически измерения е, че българското общество продължава да няма никаква визия от каква и какъв брой последна сила има потребност. Оттук значително идва и неяснотата във връзка с енергийния микс. Паралелно с това формалните данни за енергийната активност в България, както и за въглеродния интензитет, не престават да са тревожни на фона на тези в ЕС[8]. Ето за какво на стратегическо равнище следва да бъдат ясно обрисувани ограничения в посочените посоки. Огромните запаси в подтекста на енергийната успеваемост следва да бъдат необикновен акцент на внимание. Липсата на изясненост във връзка с енергийното ползване и въздействието й върху енергийния микс от своя страна слагат под въпрос освен осъществените и планувани големи частни и държавни вложения, само че и ефикасното потребление на опциите за районно и европейско съдействие и позиционирането на България в това отношение. Посочените условия имат все по-голяма роля при бързата смяна освен на енергийния пазар от позиция на източниците на сила, само че и на неговата конструкция от позиция на действително изменящите се концепции за ролята на базовите мощности. Допълнителен фактор в това отношение е неналичието на съответна дълготрайна политика във връзка с другите типове енергийни мрежи, чието развиване на национално равнище следва да бъде един от водещите цели – още повече, че те са фактор освен за националната, само че и за районната и европейска енергийна сигурност. 5. За кадровата обезпеченост при реализация на тактиката Липсата на цялостна тактика в енергиен проект има още едно извънредно обезпокоително измерение, което беше неведнъж изтъквано в границите на полемиките по време на Кръглата маса – това е казусът с кадровото застраховане освен на енергийния бранш, само че и на дейностите, свързани със Зеления преход в неговата цялост[9]. Успехът на този преход без подозрение ще зависи от съществуването на квалифицирана и способена работна мощ, която да може дейно да реализира внедряването и консолидираното на новите технологии, които навлизат доста по-бързо, в сравнение с подготовката на фрагменти. Това единствено по себе си слага под въпрос освен ефикасната работа на пазарните механизми, само че и енергийната сигурност, както и сигурността за жителите. Ето за какво е нужна цялостна смяна на политиката по повод образованието на фрагменти – това с цялостна мощ се отнася до тези, свързани с ВЕИ, само че освен с тях. Аналогичен е въпросът и по повод фрагментите в региона на нуклеарната енергетика и други За задачата е нужна освен ясна визия в посочените в сегашния документ енергийни аспекти, само че и целева политика както във връзка с обучителните стратегии в учебни заведения и висши образователни заведения, а също и такава във връзка с стимулиране на търговски сдружения, работещи в обвързваните с тематиката области. Горният факт допуска съгласуваност на енергийната политика с други национални политики, свързани с развиването на районите, демографското развиване, образованието и т.н. Важен детайл от обучителните действия е непрекъснатото приобщаване и на жителите към измененията, свързани със Зеления преход, посредством разнообразни начинания, осведомителни и просветителни акции и други В тази връзка обаче дейностите не следва да бъдат оставени в ръцете на заинтригуваните сдружения, а да са обект на целенасочена държавна политика, която и да е добре обезпечена финансово. 6. Държавна политика по повод работата на научните звена, обвързвана с развиването на енергийния бранш във връзка със Зеления преход В допълнение към тематиката за кадровата обезпеченост е нужен и съответно дефиниран народен стратегически метод към развиването на науката в подтекста на енергийните промени, в това число и в цялото разнообразие на обвързваните с тях действия, олицетворяващи Зеления преход. Това допуска и дълготрайно целево финансиране на научни действия в посочените посоки, включително и на рискови такива, за които не е належащо обвързване на финансирането с реализиране на съответни резултати. В тази връзка следва да се регистрира и фактът, че трансформацията на енергийния бранш има директно отношение освен към енергийната сигурност, само че и към продоволствената сигурност, към дигитализацията на стопанската система и т.н. III. КОМЕНТАРИ Пожарна охрана НАПРАВЛЕНИЯ 1. Относно създаване на ВЕИ мощности Необходима е концептуална смяна по отношение на реализацията на планове за произвеждане на електрическа сила на база възобновими енергийни източници. В допълнение към острата потребност от стратегическа преоценка на ролята на електроенергийните мрежи и тяхната поддръжка, това е обвързвано и с към момента наличната неоправдана административна тежест при реализация на сходни планове. Намаляването на тази тежест и оптимално въвеждане на електронно ръководство следва да бъде стратегически заложена цел. В този подтекст например следва да се преоцени настоящата нормативна уредба по отношение на промяна на предназначението на земеделските земи за създаване на такива обекти за произвеждане на електрическа сила. Освен извънредно закъснение при реализация на капиталовото желание, сходно условие не регистрира отрицателното въздействие от неоправданото понижаване на земеделския фонд на страната. Необходим е разбор от позиция на съвместяване на производството на електрическа сила от фотоволтаични съоръжения със селскостопанското предопределение на земеделските земи и съответни нормативни промени (Закон за запазване на земеделските земи, Закон за устройство на територията, Закон за запазване на околната среда, Закон за етажната благосъстоятелност и др.) – това inter alia се отнася и до статута на фотоволтаичните съоръжения, както и до метода по отношение на тях през призмата на заложените разрешителни режими, промени на подробния организационен проект и други, включително и през призмата на тяхното уеднаквяване. Особено внимание следва да се обърне към ясно формулиране на дълготраен метод по отношение на обезпечаване на бърз, наличен и административно омекотен път за развиване на ВЕИ мощности за лични потребности на жителите – например слагане на фотоволтаични системи на покривни площи и фасади на многофамилни жилищни здания, стимулиране на енергийните кооперативи и така нататък Този метод следва да бъде обсъждан и в кардиналния подтекст на целева държавна политика за стимулиране на енергийната успеваемост. В този развой на преоценка би трябвало да бъдат регистрирани ползите на всички наранени страни, като на законово равнище се регламентират ясно и взаимоотношенията във връзка присъединение на такива обекти към електроенергийните мрежи. В посочения подтекст като стратегически метод следва да се осъществя и основаване на обществени регистри на построените фотоволтаични мощности, включително и с оглед безвредно и безаварийно обслужване на енергийните мрежи. 2. Относно природния газ На фона на посоченото нагоре от позиция на въглеродния интензитет, тематиката за природния газ и неговото потребление в страната е несъмнено недооценена в стратегически проект. Тази констатация се ускорява още повече при съпоставяне на националните старания за развиване на интернационалните планове с тези, свързани с развиване на газовата инфраструктура на национално равнище – вложени са милиарди лв. за транспорт на природен газ през България за трети страни, до момента в който развиването на локалния газов пазар се неглижира. Темата за националната газова инфраструктура е изключително значима освен от позиция на природния газ като гориво, само че и в подтекста на развиването на технологиите, свързани с произвеждане и превозване на водород, което е директно обвързвано и с тематиката за въглеродната индиферентност. Паралелно с това, поради характера на газовите разпределителни мрежи, може да се реализира доста по-голяма еластичност за реализация на сходни планове по места. Адекватната оценка в това отношение ще даде доста по-ясна визия на национално равнище освен от позиция на развиване на газовата инфраструктура, само че и от позиция на опциите за повишение конкурентноспособността на българската стопанска система. 3. Относно нуклеарната енергетика Както в подтекста на националната енергийна сигурност, по този начин и в подтекста на декарбонизацията, реализацията на национална политика за стабилно развиване на нуклеарната енергетика в страната е неизбежна част от национална енергийна тактика на България. В това отношение следва да се регистрира насъбраният половинвековен опит на употреба на нуклеарни уреди в България за произвеждане на електрическа енергия, както и вероятността пред употребяваните към този миг нуклеарни мощности. Допълнително, в изчерпателен проект следва да се вземе поради и характерът на нуклеарната енергетика, която потвърдено обезпечава устойчиво, надеждно и предсказуемо в дълготраен проект електроснабдяване в цялостно сходство с задачите за беземисионна енергетика и стопанска система. Горното обаче не значи, че няма открити въпроси, отговорите на които следва да се потърсят в стратегически проект. За страдание, все още политическото говорене по отношение на нуклеарната енергетика доминира над характерната и съответна стратегическа визия в това направление, което разпилява старания, средства и време. Същевременно, неяснотата в това отношение води както до прахосване на градени с години фрагменти, по този начин и до липса на мотивация за образование на нови такива в нуклеарната област. Извън тясно профилираните нуклеарни специалисти, поради мащабите на нуклеарните мощности все по-голям проблем за ефикасна работа в нуклеарната област се оказва и цялостният демографски срив. Паралелно, спомагателни фактори, които следва да бъдат съответно и ясно регистрирани, са тези във връзка с времевата рамка за осъществяване на нови нуклеарни мощности. Особен акцент в икономическите разбори, свързани с тези мощности, следва да бъде подложен върху ясната финансово-икономическа аргументация. Ето за какво е належащо енергийната тактика да дефинира съответно мястото на нуклеарната енергетика в народен проект, което да бъде скрепено с разбори, свързани с икономическите, екологичните и климатичните измерения в подтекста на Зеления преход. Допълнително следва да бъде регистрирана нуждата от обвръзка сред енергийната тактика с други стратегически подходи, характерни за нуклеарната енергетика (напр. по повод ръководството на радиоактивните отпадъци). Особен акцент в енергийната тактика следва да бъде и опцията за нахлуване на нови технологии (напр. дребни модулни реактори), изключително поради тяхната еластичност във времеви и финансов проект. Това обаче допуска и самодейни дейности по развиване на национална инфраструктура (вкл. и административен, регулаторен и инженерен капацитет). Нова енергийна тактика на България би трябвало да даде съответни отговори в посочените посоки и поради времевия проект за реализация на нуклеарни мощности, както и поради характерните и времеемки процедури, планувани в българското законодателство и в интернационалните актове, по които България е страна. За страдание, редом с кардиналната поддръжка към нуклеарната енергетика, в обществото съществува и чувството за наслагани през годините корупционни схеми (специално във връзка с плана АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “). Ето за какво, въпреки и отвън енергийната тактика, при обосновката на създаване на нови нуклеарни мощности, този въпрос следва да бъде категорично разискван. 4. Относно горивата Както към този момент беше посочено, на стратегическо равнище в региона на енергетиката продължава методът, при който тематиката за горивата продължава да се преглежда отвън общата енергийна тема в границите на стратегическия метод към бранша. Реално, това води до дълготрайно проблематични обстановки например в бранша на производството и търговията с нефтопродукти което пречи на развиването му. Това от своя страна основава съществени проблеми за енергийната сигурност на национално равнище, включително и по отношение на съществуването и ръководството на запасите от петрол и нефтопродукти. Паралелно, от години тематиките в това отношение не престават да се политизират до степен, при която експертните обосновки изцяло се подценяват. Така например един от водещите въпроси, който изисква стратегически взор, е обвързван с тематиката за алтернативата на стандартните горива; а стопански обоснована такава към този миг не се вижда – това от своя страна е обвързвано със обществената и икономическата страна на зеления преход и неговата обществена търпимост. Допълнително, в стопански проект, мнението на бизнеса е, че неналичието на предвидимост и високият политически риск са довели до практическо прекъсване на вложенията в нужната за петролно-газовия бранш инфраструктура. В институционален проект на национално равнище съществува раздробеност и несъгласуваност на пълномощия сред няколко ведомства (съответно виновни за финанси, стопанска система, енергетика, екология), което действително затруднява работата на бизнеса – и това следва да се промени на база на повсеместен стратегически разбор, който да докара до административно-институционални промени. В юридически проект нормативната база на равнище „ закон “ следва да бъде ревизирана с дейното присъединяване на засегнатия бизнес. Хаотичните промени – изключително такива, направени небрежно – водят до основаване на правна неустановеност и на условия за административен произвол, до налагане на политически стимулирани, само че стопански голословни схеми, както и до неизясненост на заложените в законодателството процедури, които могат да имат дълготрайно отрицателно въздействие. В подтекста на зеления преход декарбонизацията на транспортните горива следва да бъде осъществена с отчитане и на обществените и икономическите фактори, свързани с подобен преход, с оглед на първо място на социално-икономическата търпимост на прехода и конкурентноспособността на българската стопанска система. В тази връзка е значимо да бъде обезпечена опция за правене на експертизи от страна на експерти от научните среди, промишлеността и бизнеса, които да разчитат и на съответно финансиране в кратковременен и средносрочен проект. Експертното мнение е, че минералните горива ще останат главните транспортни горива за не дребен интервал от време и би трябвало да се мисли по какъв начин да бъде понижен въглеродният им интензитет. Паралелно с това следва да се развива научната активност с оглед търсене на други стопански преференциални и обществено допустими решения. 5. Относно въглищата Енергийната тактика следва ясно да очертае какво и по кое време следва освен във връзка с въглищата, само че и във връзка с трансформацията на въглищните райони в енергиен аспект. Вече е ясно, че желанието въглищата да се употребяват още дълго време в страната действително влиза в колизия с пазарните механизми – и от такава позиция без стратегическо обмисляне колапсът ще е неочакван и непредвиден. За страдание, има основна разлика сред централното и локалното равнище в метода на показване и на усещане на тематиката за въглищата. Има ясни признаци, че с оглед опазване на статуквото на политическо равнище се употребяват способи за целеустремено нагнетяване на боязън за загуба на работни места и за разруха; това от своя страна води до блокиране на промените и до опция за действителна загуба на големи средства, които могат да бъдат употребявани за намаляване на последствията от неизбежното нахлуване на нови зелени технологии. Общото обаче е, че и на централно, и на локално равнище се употребяват политически и административни причини и стъпки, а липсва икономическата аргументация. Новата енергийна тактика на България следва да подчертава точно върху това във връзка с присъединяване на въглищата в по-нататъшния народен енергиен микс. 6. За енергийната беднотия Енергийната тактика не е документ, в който следва да бъде разисквана тематиката и набелязвани детайлни стъпки във връзка с енергийната беднотия, която е обществен, а не енергиен въпрос. Същевременно, маркирането на тематиката в енергийната тактика е неизбежно, само че по-скоро като отпратка към нуждата от подготовка на Национална стратегия за предварителна защита по отношение на енергийната беднотия. В енергийния подтекст въпросът може да бъде обиден само в подтекста на характерни отговорности на енергийни институции (като КЕВР) и някои енергийни сдружения, имащи задания, свързани с отнасяне на уязвими консуматори, включително и енергийно небогати такива.
[1] Всички изразени позиции са строго персонални. При формулирането на мненията са употребявани и писмени материали, показани авансово на модератора от участниците съответно във връзка на събитието, както и систематизирания, директно свързани с тематиката за енергийната тактика, правени в границите на други конгреси в последните месеци.
[2] https://greentransition.bg/
[3] Последната настояща енергийна тактика беше призната през 2011 година и обхващаше интервала до 2020 година
[4]www.me.government.bg/files/useruploads/files/national_energy_and_climate_plan_bulgaria_clear_22.02.20.pdf
[5] https://amcham.bg/wp-content/uploads/2022/03/20220228-FTI-CL-Energy-AmCham-Executive-Summary-Press-Conference-Final.pdf
[6] Чл.3 ал.2 вр. Чл.4 ал.2 т.1 от Закона за енергетиката
[7] https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7697
[8]https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Energy_statistics_-_an_overview#Energy_intensity и други
[9] Темата е неведнъж поставяна и в границите на други формати, включително и например при разискване на проекта на Европейския законодателен акт за индустрия с нулеви чисти излъчвания, който също подчертава особено върху нея.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ