Проф. Николай Овчаров благодари на Коритаров за подмазвачеството му към Скопие
Който деликатно следи злободневната тематика за Северна Македония, знае, че има едно телевизионно предаване и един водещ, който горещо застъпва тезата, че българското държавно управление нарушава редовно правата на нейните жители.
Естествено става дума за Георги Коритаров. И тази заран (26.11.2020) в нормалния си жанр той наплю българските политици, историци и филолози, че не разбирали нищо и единствено пречели да спечелва светлата концепция на македонизма. Това написа в собствен разбор проф. Николай Овчаров, представен от " ".
Днес (б. р. - в четвъртък) Коритаров се прехласваше по изявление на северномакедонския министър председател Зоран Заев за БГНЕС, в което оня се кълнеше, че страната му няма малцинствени искания към България.
Веднага по-късно обаче в ефира се появиха двама „ видни” бранители на човешките права - нашият обичан ръководител на българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев и някакъв северномакедонски юрист, Тони Менкоски. Последният се препитавал от това да брани шепата македонски сепаратисти от Пиринския край пред съда в Страсбург.
И ето, че тримцата в хор на общия българо-северномакедонски език „ изплюха камъчето”. Нямало никакво значение какви ги приказва Заев или северномакедонското държавно управление, защото това си били персонални тъжби.
Дори да бъде подписано междуправителствено съглашение, в което Република Северна Македония публично да се откаже от искания към Пиринския край, то обособени хора можели да съдят България. И освен да съдят, а да завоюват, и, съгласно Менкоски, даже да накарат Съвета на Европа „ да изхвърли България” (израз на юриста - Н. О.) от своите редици.
Ето това е ситуацията, което аз познавам от дълго време. Т. нар. неправителствени организации (разбира се, финансирани ясно откъде) ще не престават да подклаждат антибългарски настроения в Пиринско даже при подписан контракт. А северномакедонското държавно управление ще подвига ръце и ще се оправдава, че не може да ги управлява, тъй като това ще пречи на „ правата на човека” и дрън, дрън.
Нищо ново под слънцето от началото на 90-те години на предишния век, когато работех във Вардарска Македония и виждах по какъв начин всекидневно тамошни емисари отпътуват за Благоевград. Тогава в България върлуваше тежка икономическа рецесия, а тези „ пратеници на добра воля” бяха обилно финансирани от Белград.
А в този момент си представете, че на 8 декември българското държавно управление се огъне и направи компромис за нашите „ червени линии”. Ще напомня за N-ти път, че става дума за диалекта на българския език, на който се приказва в Северна Македония, и за общата българска история на двата народа до 1944 година
Та нали, признавайки техен език и история, ние де факто ще признаем правата на сепаратистите. Тогава те свободно ще могат да търчат до Страсбург и да навират в очите на съдиите документа за своя „ македонски идентитет”. Без значение, че това опонира на българската конституция.
Но аз съм уверен, че това няма да се случи. Днес българският народ е единен към националната си идея, както от дълго време не е бил. И за това без подозрение съществено способстват хора като Георги Коритаров. Защото те дадоха опция на хората да се троснат в забързаното си съществуване и да се сетят, че са българи.
Затова - благодарим ти, Коритаров!
Естествено става дума за Георги Коритаров. И тази заран (26.11.2020) в нормалния си жанр той наплю българските политици, историци и филолози, че не разбирали нищо и единствено пречели да спечелва светлата концепция на македонизма. Това написа в собствен разбор проф. Николай Овчаров, представен от " ".
Днес (б. р. - в четвъртък) Коритаров се прехласваше по изявление на северномакедонския министър председател Зоран Заев за БГНЕС, в което оня се кълнеше, че страната му няма малцинствени искания към България.
Веднага по-късно обаче в ефира се появиха двама „ видни” бранители на човешките права - нашият обичан ръководител на българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев и някакъв северномакедонски юрист, Тони Менкоски. Последният се препитавал от това да брани шепата македонски сепаратисти от Пиринския край пред съда в Страсбург.
И ето, че тримцата в хор на общия българо-северномакедонски език „ изплюха камъчето”. Нямало никакво значение какви ги приказва Заев или северномакедонското държавно управление, защото това си били персонални тъжби.
Дори да бъде подписано междуправителствено съглашение, в което Република Северна Македония публично да се откаже от искания към Пиринския край, то обособени хора можели да съдят България. И освен да съдят, а да завоюват, и, съгласно Менкоски, даже да накарат Съвета на Европа „ да изхвърли България” (израз на юриста - Н. О.) от своите редици.
Ето това е ситуацията, което аз познавам от дълго време. Т. нар. неправителствени организации (разбира се, финансирани ясно откъде) ще не престават да подклаждат антибългарски настроения в Пиринско даже при подписан контракт. А северномакедонското държавно управление ще подвига ръце и ще се оправдава, че не може да ги управлява, тъй като това ще пречи на „ правата на човека” и дрън, дрън.
Нищо ново под слънцето от началото на 90-те години на предишния век, когато работех във Вардарска Македония и виждах по какъв начин всекидневно тамошни емисари отпътуват за Благоевград. Тогава в България върлуваше тежка икономическа рецесия, а тези „ пратеници на добра воля” бяха обилно финансирани от Белград.
А в този момент си представете, че на 8 декември българското държавно управление се огъне и направи компромис за нашите „ червени линии”. Ще напомня за N-ти път, че става дума за диалекта на българския език, на който се приказва в Северна Македония, и за общата българска история на двата народа до 1944 година
Та нали, признавайки техен език и история, ние де факто ще признаем правата на сепаратистите. Тогава те свободно ще могат да търчат до Страсбург и да навират в очите на съдиите документа за своя „ македонски идентитет”. Без значение, че това опонира на българската конституция.
Но аз съм уверен, че това няма да се случи. Днес българският народ е единен към националната си идея, както от дълго време не е бил. И за това без подозрение съществено способстват хора като Георги Коритаров. Защото те дадоха опция на хората да се троснат в забързаното си съществуване и да се сетят, че са българи.
Затова - благодарим ти, Коритаров!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ