Член 1. България е република с прокурорско управление
Който владее правосъдната власт, владее и страната. Тази максима очевидно са следвали ГЕРБ и подмолните й сътрудници във властта при писането на плана за нова конституция.
Рецептата им - разджуркваме алинеите на остарялата, орязваме от неуместните пълномощия на президента, посипваме още власт за основния прокурор. Това ни сервираха юридическите остриета след цели 3 дни размисъл, откакто министър председателят Бойко Борисов разгласи, че вместо да подаде оставка ще напише за народа нова конституция. Мотиви няма. Нито подписи под плана, стартиран на 40-ия ден митинги против държавното управление и основния прокурор. Но
посланието е ясно - окопаваме се, няма да се махаме.
Със същия триумф в проекта можеше да влезе директно, че България е република с прокурорско ръководство, основният прокурор измисля и приема законите, а по-късно и правораздава през Туитър. И в този момент живеем в тази действителност. Безобразно се потъпкват базови права, прокуратурата взе участие в политическите процеси, основният прокурор се саморазправя с неуместните и сочи с пръст враговете си. Накратко - прокуратурата се трансформира в углавен отряд. Не е изключено Борисов да пробва да се избави от нея, като й предлага още пълномощия.
Според новата конституция властта на основния прокурор ще бъде бетонирана изцяло. Той ще има право на законодателна самодейност, ще му бъде спестено неудобството на заобиколните пътища. На адвокатурата да вземем за пример, която е страна в процеса, също като прокуратурата, такова право не се дава. Можем единствено да гадаем каква ще е реакцията на основния прокурор, ако среща опозиция против предложенията си в Народното събрание, и дали това няма да води до гонене на избрани депутати. И тук няма значение дали основният прокурор се споделя Иван Гешев. Системата
създава гешевци на конвейер, вътрешна опозиция няма.
А когато получат в ръцете си висшата власт, те безскрупулно обслужват своя и интереса на тези, които са ги конфигурирали на поста.
Премахва се и дискомфортът пред основния прокурор да изслушва дразнещата съпротива, която, въпреки и рехава, е част от пленума на Висшия правосъден съвет. Тя главно подвига звук (все по-слаб през годините), само че въпреки всичко вади на показ пороците на ръководството на системата. Сега се предлага да има два правосъдни съвета - на съдиите и на прокурорите. Да оставим настрани какво е желал да каже анонимният създател на проекта със словосъчетанието Съдебен съвет на прокурорите. Но в случай че се съди от практиката в прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет до момента, то тя просто подпечатва волята на основния. Без значение дали иде тирада за кадруване, писане на заявления против политици и медии, или друго. Главният прокурор на практика има и болшинство в пленума, само че там е заставен да изслушва и опозиционните гласове, преди да получи това, което си е поискал. Това важи и за избора на основен прокурор - прави го пленумът.
Опасността от капсулиране съществува и за съда. Но за разлика от прокуратурата, там ръководителите на висшите съдилища не упражняват управление и контрол върху всички съдии, не са им шеф. Поне не на хартия.
А защото президентът сега е дразнител, планът
отстранява ролята му на някакъв коректив върху избора
на така наречен огромни в правосъдната власт. Сега той приключва процедурата като подписва декрет за назначението на определения от Висш съдебен съвет и има право един път да наложи несъгласие. Румен Радев постъпи тъкмо по този начин при избора на Иван Гешев за основен прокурор. Видяхме последствията от това. Явно ГЕРБ вземат решение да си спестят това стеснение в бъдеще.
Фактът, че мандатът на основния прокурор и на ръководителите на висши съдилища се понижава от 7 на 5 години, няма по какъв начин да ни залъже, че с това се реализира надзор и отчетност върху прокуратурата. Нито предлагането основният прокурор на всеки 6 месеца да се регистрира пред Народното събрание и да може да бъде питан по съответни каузи, стига наблюдаващият прокурор да позволи изнасянето на информация. Отделен е въпросът, че депутатите се понижават на 120 и по този начин още повече се улесняват пазарлъците за съставяне на болшинството, с което ще се избира парламентарната квота на правосъдните препоръки и на инспекторатите им.
Пълна насмешка е изказванието, че с плана се извършват рекомендациите на Венецианската комисия, която през годините нееднократно е сочила пробойните в уредбата. Дали създателите на плана ще имат смелостта да потърсят мнението на специалистите?
Всъщност ГЕРБ няма нито легитимност, нито право, нито професионален потенциал да предлага нова конституция. Партията на Борисов е наясно, че губи почва от всеки един спомагателен ден престой във властта. Но вместо оставка и бързи избори ГЕРБ потегля да прави огромна конституционна промяна, която усилва въздействието на основния прокурор. И разумният въпрос, който поражда, е: Кой дърпа конците на властта?
Рецептата им - разджуркваме алинеите на остарялата, орязваме от неуместните пълномощия на президента, посипваме още власт за основния прокурор. Това ни сервираха юридическите остриета след цели 3 дни размисъл, откакто министър председателят Бойко Борисов разгласи, че вместо да подаде оставка ще напише за народа нова конституция. Мотиви няма. Нито подписи под плана, стартиран на 40-ия ден митинги против държавното управление и основния прокурор. Но
посланието е ясно - окопаваме се, няма да се махаме.
Със същия триумф в проекта можеше да влезе директно, че България е република с прокурорско ръководство, основният прокурор измисля и приема законите, а по-късно и правораздава през Туитър. И в този момент живеем в тази действителност. Безобразно се потъпкват базови права, прокуратурата взе участие в политическите процеси, основният прокурор се саморазправя с неуместните и сочи с пръст враговете си. Накратко - прокуратурата се трансформира в углавен отряд. Не е изключено Борисов да пробва да се избави от нея, като й предлага още пълномощия.
Според новата конституция властта на основния прокурор ще бъде бетонирана изцяло. Той ще има право на законодателна самодейност, ще му бъде спестено неудобството на заобиколните пътища. На адвокатурата да вземем за пример, която е страна в процеса, също като прокуратурата, такова право не се дава. Можем единствено да гадаем каква ще е реакцията на основния прокурор, ако среща опозиция против предложенията си в Народното събрание, и дали това няма да води до гонене на избрани депутати. И тук няма значение дали основният прокурор се споделя Иван Гешев. Системата
създава гешевци на конвейер, вътрешна опозиция няма.
А когато получат в ръцете си висшата власт, те безскрупулно обслужват своя и интереса на тези, които са ги конфигурирали на поста.
Премахва се и дискомфортът пред основния прокурор да изслушва дразнещата съпротива, която, въпреки и рехава, е част от пленума на Висшия правосъден съвет. Тя главно подвига звук (все по-слаб през годините), само че въпреки всичко вади на показ пороците на ръководството на системата. Сега се предлага да има два правосъдни съвета - на съдиите и на прокурорите. Да оставим настрани какво е желал да каже анонимният създател на проекта със словосъчетанието Съдебен съвет на прокурорите. Но в случай че се съди от практиката в прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет до момента, то тя просто подпечатва волята на основния. Без значение дали иде тирада за кадруване, писане на заявления против политици и медии, или друго. Главният прокурор на практика има и болшинство в пленума, само че там е заставен да изслушва и опозиционните гласове, преди да получи това, което си е поискал. Това важи и за избора на основен прокурор - прави го пленумът.
Опасността от капсулиране съществува и за съда. Но за разлика от прокуратурата, там ръководителите на висшите съдилища не упражняват управление и контрол върху всички съдии, не са им шеф. Поне не на хартия.
А защото президентът сега е дразнител, планът
отстранява ролята му на някакъв коректив върху избора
на така наречен огромни в правосъдната власт. Сега той приключва процедурата като подписва декрет за назначението на определения от Висш съдебен съвет и има право един път да наложи несъгласие. Румен Радев постъпи тъкмо по този начин при избора на Иван Гешев за основен прокурор. Видяхме последствията от това. Явно ГЕРБ вземат решение да си спестят това стеснение в бъдеще.
Фактът, че мандатът на основния прокурор и на ръководителите на висши съдилища се понижава от 7 на 5 години, няма по какъв начин да ни залъже, че с това се реализира надзор и отчетност върху прокуратурата. Нито предлагането основният прокурор на всеки 6 месеца да се регистрира пред Народното събрание и да може да бъде питан по съответни каузи, стига наблюдаващият прокурор да позволи изнасянето на информация. Отделен е въпросът, че депутатите се понижават на 120 и по този начин още повече се улесняват пазарлъците за съставяне на болшинството, с което ще се избира парламентарната квота на правосъдните препоръки и на инспекторатите им.
Пълна насмешка е изказванието, че с плана се извършват рекомендациите на Венецианската комисия, която през годините нееднократно е сочила пробойните в уредбата. Дали създателите на плана ще имат смелостта да потърсят мнението на специалистите?
Всъщност ГЕРБ няма нито легитимност, нито право, нито професионален потенциал да предлага нова конституция. Партията на Борисов е наясно, че губи почва от всеки един спомагателен ден престой във властта. Но вместо оставка и бързи избори ГЕРБ потегля да прави огромна конституционна промяна, която усилва въздействието на основния прокурор. И разумният въпрос, който поражда, е: Кой дърпа конците на властта?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ