Великите европейци - "Монти Пайтън"
Коя е най-глупавата група в света? Според някои - „ Кингстоунските служители на реда “ от зората на нямото кино, които основават безпорядък посред хаоса. Други обаче сочат „ Монти Пайтън “, тайфа английски идиоти от 70-те години.
Те се излагат цели 4 години по Военновъздушни сили с „ Летящият цирк на Монти Пайтън “, както и с няколко кино лентата. Но аз намирам „ Монти Пайтън “ не за най-глупавата, а за най-умната група в света. И освен тъй като шестимата имат общо пет дипломи от Оксфорд и Кеймбридж, а единствено Тери Гилиъм, който постоянно се явява най-после, се излага с някакъв лицей по изкуствата в Лос Анджелис.
Истинските аргументи са три. Първо – шестимата поотделно са цялостни кретени, само че се събират и работят дружно, без да се бият с лопати. Поне не през множеството време. Второ – те по този начин рационално подхождат към парадокса, че разрушават визиите за него като нещо непознато и ужасно. И трето, възприятието им за комизъм разрушава критическата концепция, че хуморът е противопоказен на модерното изкуство. И тук към този момент се появява Тери Гилиъм в раздрънкана рицарска ризница, който ме удря по главата с гумено пиле, с цел да не отегчавам повече. „ Всъщност нямаше същинска причина да вършим това, което вършим – изяснява Майкъл Пейлин. И прибавя: „ Но имаше причина, поради която правехме нещата въобще без причина “. Пейлин учи съвременна история в Оксфорд, там среща Тери Джоунс, който учи литература и средновековна история, и с който оформят едната пишеща двойка в групата.
В Летящия цирк Пейлин играе най-често индивидът, който желае да изясни нещо, само че не може, тъй като го прекъсват – пускат му музика или надписи, гонят го от сцената и даже го изхвърлят в злокобния пейзаж откъм гърба. Пейлин развива и облика на „ гамби “ – ниско образован вид, който мъчно свързва думите в свястно изречение. Сред паметните му реплики е „ мозъкът ме боли “. Тери Джоунс пък е най-прочут в ролята на голия вид, който свири на орган, подложен на необикновени места – в езеро, в кочина. Другата пишеща дружно двойка в групата е Греъм Чапман и Джон Клийз. В Кеймбридж те учат медицина и право и са в театралния клуб Cambridge footlights. Когато Клийз влиза в клуба, питат го може ли да пее и танцува, а той дава отговор – не. Честен е, тъй като му се носи славата, че има нещо по-лошо от пеенето му - неговите танци. Но той упорства да забавлява хората и в действителност ги забавлява в Цирка, където е Водещият с репликата: „ А в този момент – нещо напълно друго “. Чапман пък е обаятелен като Полковника, който авторитетно прекъсва даден скеч, в случай че реши, че е прекомерно малоумен даже за Монти Пайтън.
Самотният драскач в групата е Ерик Айдъл. Той учи в Кеймбридж британска литература, също е член на театралния клуб, само че избира да написа самичък. Айдъл е музикант, само че не на подбив и композира някои от най-известните песни на Пайтън. В функциите е човек, захласнат от езика - играе оня, дето приказва с анаграми, или другия, дето размества думите и те постоянно звучат неправилно. Скечовете на Айдъл постоянно са по тематики като рок, секс и дрога, те са на ръба и даже оттатък допустимото за малкия екран – нещо, което в Англия им се разминава, само че в Щатите ги цензурират. Другият отшелник е Тери Гилиам, който постоянно се появява най-после. Той не написа, а рисува и анимира. Прави да вземем за пример гигантския крайник, който стъпква настоящата сцена, щом тя премине всевъзможни граници, както и доста други знакови анимации. „ Да режа всякакви неща и да ги размърдвам беше най-простата форма на анимация, която познавам и аз я използвах непрекъснато “ – споделя по-късно Гилиъм. Понякога обаче и той влиза в роля, само че анонимно – играе нормално рицаря с бронята, който разгонва досадниците. Понякога е и викинг, който пародира телевизионни правила и подмята някоя безсмислена дума.
Голям шлагер е да вземем за пример думата „ спам “, от шоуто тя се придвижва в електронния свят. Сцената е от 25 епизод, действието се развива в механа, в чието меню се чете главно „ спам “. Един вид желае меню без спам, само че му споделят, че имат единствено меню с по-малко спам. А хорът на викингите избухва в ария, чието текст гласи: „ Спам, спам, спам “. И продължава по този начин до края. Подобно показване обаче е напълно систематизирано, всички в Монти Пайтън в действителност играят съвсем всичко и даже основават групови облици. Незабравима е Испанската инквизиция, която идва постоянно, когато не я очакваш. Играят също дами, изключително такива, които се вършат на мъже, играещи дами.
Групата се забавлява от 1969 до 1974 и прави 45 епизода от „ Летящия цирк “. Критиците споделят, че за малкия екран, шоуто и парадокса, Монти Пайтън са това, което са „ Бийтълс “ за музиката. Междувременно обаче те виждат, че се изчерпват, поради което измежду самите тях избухва неодобрение от самите тях. Тогава шоуто свършва, само че се събират дружно за трите велики кино лентата – „ Монти Пайтън и Светият Граал “ от 1975, „ Животът на Браян “ от 1979 и „ Смисълът на живота “ от 1983, както и други общи планове. Всички градят обаче и сполучлива лична кариера. Клийз е сценарист и артист в „ Риба, наречена Уанда “, прави и популярният комедиен сериал „ Фолти Тауърс “. Пейлин е създател на документални филми за пътешествия, получава рицарско звание. Ерик Айдъл основава пародийната рок-група The Rutles, написа либрето за мюзикъл на Бродуей, снима филми. Чапман също има сполучлива актьорска кариера, а Джоунс се отдава на историята с поредност документални филми за Военновъздушни сили и написа книги за деца. А Тери Гилиъм отново се появява най-после, само че измежду най-великите модерни режисьори с филми като „ Бразилия “, „ Кралят на риболовците “, „ 12 маймуни “, „ Братя Грим “.
Да, несъмнено е, че тези момчета не се майтапят - нито като група, нито поотделно. Какво е тяхното значение за изкуството ли? Обобщава го откривателят Джордж Пери: „ Истинското им значение беше, че разчупиха всички правила. Те правеха скечове без гранични линии. Те непрестанно се прекъсваха взаимно. Те създаваха чувство за непредвиденото. Това беше нещо анархистично и изцяло новаторско “. Така си е. Но съм сигурен, че в случай че са прочели това, живите от Монти Пайтън са възкликнали: „ Я стига нелепости, бе! Кажи още нещо и финалните надписи ще ти се стоварят на главата “.
Те се излагат цели 4 години по Военновъздушни сили с „ Летящият цирк на Монти Пайтън “, както и с няколко кино лентата. Но аз намирам „ Монти Пайтън “ не за най-глупавата, а за най-умната група в света. И освен тъй като шестимата имат общо пет дипломи от Оксфорд и Кеймбридж, а единствено Тери Гилиъм, който постоянно се явява най-после, се излага с някакъв лицей по изкуствата в Лос Анджелис.
Истинските аргументи са три. Първо – шестимата поотделно са цялостни кретени, само че се събират и работят дружно, без да се бият с лопати. Поне не през множеството време. Второ – те по този начин рационално подхождат към парадокса, че разрушават визиите за него като нещо непознато и ужасно. И трето, възприятието им за комизъм разрушава критическата концепция, че хуморът е противопоказен на модерното изкуство. И тук към този момент се появява Тери Гилиъм в раздрънкана рицарска ризница, който ме удря по главата с гумено пиле, с цел да не отегчавам повече. „ Всъщност нямаше същинска причина да вършим това, което вършим – изяснява Майкъл Пейлин. И прибавя: „ Но имаше причина, поради която правехме нещата въобще без причина “. Пейлин учи съвременна история в Оксфорд, там среща Тери Джоунс, който учи литература и средновековна история, и с който оформят едната пишеща двойка в групата.
В Летящия цирк Пейлин играе най-често индивидът, който желае да изясни нещо, само че не може, тъй като го прекъсват – пускат му музика или надписи, гонят го от сцената и даже го изхвърлят в злокобния пейзаж откъм гърба. Пейлин развива и облика на „ гамби “ – ниско образован вид, който мъчно свързва думите в свястно изречение. Сред паметните му реплики е „ мозъкът ме боли “. Тери Джоунс пък е най-прочут в ролята на голия вид, който свири на орган, подложен на необикновени места – в езеро, в кочина. Другата пишеща дружно двойка в групата е Греъм Чапман и Джон Клийз. В Кеймбридж те учат медицина и право и са в театралния клуб Cambridge footlights. Когато Клийз влиза в клуба, питат го може ли да пее и танцува, а той дава отговор – не. Честен е, тъй като му се носи славата, че има нещо по-лошо от пеенето му - неговите танци. Но той упорства да забавлява хората и в действителност ги забавлява в Цирка, където е Водещият с репликата: „ А в този момент – нещо напълно друго “. Чапман пък е обаятелен като Полковника, който авторитетно прекъсва даден скеч, в случай че реши, че е прекомерно малоумен даже за Монти Пайтън.
Самотният драскач в групата е Ерик Айдъл. Той учи в Кеймбридж британска литература, също е член на театралния клуб, само че избира да написа самичък. Айдъл е музикант, само че не на подбив и композира някои от най-известните песни на Пайтън. В функциите е човек, захласнат от езика - играе оня, дето приказва с анаграми, или другия, дето размества думите и те постоянно звучат неправилно. Скечовете на Айдъл постоянно са по тематики като рок, секс и дрога, те са на ръба и даже оттатък допустимото за малкия екран – нещо, което в Англия им се разминава, само че в Щатите ги цензурират. Другият отшелник е Тери Гилиам, който постоянно се появява най-после. Той не написа, а рисува и анимира. Прави да вземем за пример гигантския крайник, който стъпква настоящата сцена, щом тя премине всевъзможни граници, както и доста други знакови анимации. „ Да режа всякакви неща и да ги размърдвам беше най-простата форма на анимация, която познавам и аз я използвах непрекъснато “ – споделя по-късно Гилиъм. Понякога обаче и той влиза в роля, само че анонимно – играе нормално рицаря с бронята, който разгонва досадниците. Понякога е и викинг, който пародира телевизионни правила и подмята някоя безсмислена дума.
Голям шлагер е да вземем за пример думата „ спам “, от шоуто тя се придвижва в електронния свят. Сцената е от 25 епизод, действието се развива в механа, в чието меню се чете главно „ спам “. Един вид желае меню без спам, само че му споделят, че имат единствено меню с по-малко спам. А хорът на викингите избухва в ария, чието текст гласи: „ Спам, спам, спам “. И продължава по този начин до края. Подобно показване обаче е напълно систематизирано, всички в Монти Пайтън в действителност играят съвсем всичко и даже основават групови облици. Незабравима е Испанската инквизиция, която идва постоянно, когато не я очакваш. Играят също дами, изключително такива, които се вършат на мъже, играещи дами.
Групата се забавлява от 1969 до 1974 и прави 45 епизода от „ Летящия цирк “. Критиците споделят, че за малкия екран, шоуто и парадокса, Монти Пайтън са това, което са „ Бийтълс “ за музиката. Междувременно обаче те виждат, че се изчерпват, поради което измежду самите тях избухва неодобрение от самите тях. Тогава шоуто свършва, само че се събират дружно за трите велики кино лентата – „ Монти Пайтън и Светият Граал “ от 1975, „ Животът на Браян “ от 1979 и „ Смисълът на живота “ от 1983, както и други общи планове. Всички градят обаче и сполучлива лична кариера. Клийз е сценарист и артист в „ Риба, наречена Уанда “, прави и популярният комедиен сериал „ Фолти Тауърс “. Пейлин е създател на документални филми за пътешествия, получава рицарско звание. Ерик Айдъл основава пародийната рок-група The Rutles, написа либрето за мюзикъл на Бродуей, снима филми. Чапман също има сполучлива актьорска кариера, а Джоунс се отдава на историята с поредност документални филми за Военновъздушни сили и написа книги за деца. А Тери Гилиъм отново се появява най-после, само че измежду най-великите модерни режисьори с филми като „ Бразилия “, „ Кралят на риболовците “, „ 12 маймуни “, „ Братя Грим “.
Да, несъмнено е, че тези момчета не се майтапят - нито като група, нито поотделно. Какво е тяхното значение за изкуството ли? Обобщава го откривателят Джордж Пери: „ Истинското им значение беше, че разчупиха всички правила. Те правеха скечове без гранични линии. Те непрестанно се прекъсваха взаимно. Те създаваха чувство за непредвиденото. Това беше нещо анархистично и изцяло новаторско “. Така си е. Но съм сигурен, че в случай че са прочели това, живите от Монти Пайтън са възкликнали: „ Я стига нелепости, бе! Кажи още нещо и финалните надписи ще ти се стоварят на главата “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ