Изнудвачите на „Евроинс“: КГБ, подривна дейност, Путин и мъст за Чаушеску
Кой стои зад банкрутиралия румънски осигурител „ Сити “, чието източване е обект на следствие в северната ни съседка? Преди 2 години водач в застраховките „ Гражданска отговорност “, позиция реализирана с ценови дъмпинг, „ Сити “ се оказа пирамида, източвана редовно от своите босове и съгласно оценките, откраднала от румънския консуматор няколкостотин милиона евро.
Според медийни изявления в прилежаща Румъния, хора, свързани със „ Сити “, са построили мрежа, в която са оплетени и държавни чиновници – поименно назованите Кристиян Рошу, вицепрезидент на ASF, отговарящ за бранш „ Застраховане и презастраховане “, и Марчел Валентин Йонеску, шеф на дирекция „ Застраховане и презастраховане “ в застрахователния контрол на румънския финансов регулатор.
Тръгнахме по следите на имената, които се появяват в другите документи на „ Сити “ и през няколко свързани лица се оказахме оплетени в доста дълбока мрежа от контакти и връзки, градени от ченгета и шпиони още по време на Студената война.
City Insurance “ е била следена от „ Vivendi International SRL “, която е мажоритарен притежател с дял от 85.23%. Вече ви разказахме, че действителен необут на компанията е бил Дан Одобеску, чиято жена Родика е сестра на дамата на някогашния министър председател на Румъния Адриан Нъстасе – Дана.
Дана и Родика са дъщери на Анджело Микулеску – част от политическата върхушка по време на комунистическия режим, някогашен аграрни министър сред 1969 и 1981 година, който сред 1975 и 1981 се издига до вицепремиер. Тъстът на шефа на „ Сити “ няколко години е бил и народен представител, а преди рухването на режима служи като дипломат първо в Китай, а по-късно и в Мианмар. Именно в странство гo заварва рухването на Берлинската стена, Румънската гражданска война, краят на Комунизма и изтезанието на Николае и Елена Чаушеску.
Интересни са и имената на сътрудниците, които излизат в документите на мажоритарния притежател на „ City Insurance “. За Флорин Дима в пресата написа, че е част от любопитна група, подкрепяна от някогашни офицери от румънското разузнаване. Бизнес връзките на Дима водят към бизнеса на „ RAFO Oneşti “ – една от най-големите петролни рафинерии в Румъния и Източна Европа, приватизирана през 2001 година
Според по-стари изявления, Флорин Дима е обвързван през основаната в Лондон „ Petrochem Limited “ с Йон Матичук. Матичук от своя страна през компанията „ Metropolis Real Estate Developers SRL “ е бил акционер в „ Grivița SA “. В същата компания преди време вицепрезидент е не какъв да е, а Филип Теодореску – някогашен началник на Трето ръководство – Контраразузнаването, от времето на Комунистическия режим в Румъния.
Именно тези имена са основни, във връзка с съветските връзки на капитала на „ Сити “.
Шпионинът Йон Матичук и живеещият в Швейцария предприемач Флорин Дима стоят зад офшорката Mossack Fonseca, станала известна след публикуването на Досиетата „ Панама “. Името на Дима, роден в Румъния, само че имащ швейцарско поданство, се появява като сътрудник и в други бизнес инициативи, където е в съдружничество с някогашни сътрудници на контраразузнаването.
За Тодореску, като се изключи че се издига до върховете на контрашпионажа, се знае и, че е работил под прикритие в Турция. В началото на демокрацията бива арестуван поради кървавото потушаване на така наречен Революция в Тимишоара през 1989 година През 1991 е освободен и влиза в частния бизнес.
Още през 80-те Теодореску и Матичук имат връзки с Константин Чобану, махленски от западни служби в присъединяване против офанзивите против редакцията на „ Свободна Европа “ в Мюнхен през 80-те, дружно с терориста Илич Рамирес Санчес, останал в историята с прякора си Карлос Чакала. В Бон Чобану дава отговор за вербуването – информация, която той не отхвърля. След атентата против „ Свободна Европа “ е разгласен за разузнавач и изпъден от Германия. Освен „ посланик в Германия “, Чобану през годините е бил под прикритие и в Лондон, където се показва като специалист от Световния стопански институт. Бил е и в Япония, където съумява да прихване затлъстял плик с нови разработки и забавна софтуерна информация. След 90-те влиза в бизнеса с мебели и химични артикули.
През 1991 година апетитната хапка „ Grivita SA ”, оперираща в областта на металообработването, е приватизирана и е под контрола на Стефан Маргинян – също е някогашен полковник от комунистическия държавен уред. Предприятието е скъпо тъй като негова благосъстоятелност са скъпи парцели в столицата Букурещ. По-късно – през 2006 година към този момент извънредно богатия Маргинян продава 40% от компанията на своя приятел Матичук за жълти стотинки – едвам 2,6 млн. евро. Йон Матичук и Тодореску са шефове в „ Grivita SA ” и преди покупката. Ето в такива води плуват акционерите на „ Сити “.
Матичук, Теодореску и Чобану по време на Комунизма служат правилно на режима. По време на Студената война те са изпратени да служат оттатък „ Желязната завеса “. Впоследствие употребяват добитата информация и връзки, с цел да развиват лични бизнес инициативи. Така след революцията се „ преквалифицират “ в безмилостни капиталисти. Те на практика приватизират връзки, насъбрани в бранш „ Чуждестранна търговия “ (считана за прикритие на румънските шпиони) и ги употребяват, с цел да натрупат капитали след 90-те.
Официално, в по-късните години, се отдръпват от бизнеса и се пенсионират. Неофициално обаче са считани за част от първокласен финансов клуб, участващ в разпределението на капиталите в Румъния.
За да се добие визия какъв брой значими задания за режима са били давани на сходен вид хора и какъв брой дълбоки са връзките, си коства да се спомене името на един различен офицер, изпратен да шпионира Запада в същия интервал. Става дума за младия офицер на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Източна Германия Владимир Путин, който е там със същите задания. Според анализатори, по всяка възможност Путин, тъкмо като Чобану, е взел участие в подпомагането на подривна активност и антизападни терористи.
На фона на тези свързаности, изказванията на „ Евроинс “, че при офанзивата от страна на лица зад „ Сити “ задачата е удар против цялата финансова непоклатимост и че може да става въпрос за опит за предизвикателство на трус във финансовия и осигурителен бранш в Румъния и България, могат да бъде гледани в нова светлина.
Акционери на „ Евроинс “ приказваха непосредствено за „ съветска хибридна офанзива “, с която страната-агресор може да опита да предотврати присъединението на двете страни към Шенгенското пространство и да нанесе дълготрайни вреди на финансовите системи в Румъния и България. Дали е по този начин, несъмнено, може единствено да се спекулира, само че от разказаното до тук се стига до заключението, че шансът да са прави, е сериозен.
Големият въпрос е дали някой от сегашните държавни чиновници в финансовите надзори и специфичните служби на двете страни към днешна дата им оказва помощ?
Според медийни изявления в прилежаща Румъния, хора, свързани със „ Сити “, са построили мрежа, в която са оплетени и държавни чиновници – поименно назованите Кристиян Рошу, вицепрезидент на ASF, отговарящ за бранш „ Застраховане и презастраховане “, и Марчел Валентин Йонеску, шеф на дирекция „ Застраховане и презастраховане “ в застрахователния контрол на румънския финансов регулатор.
Тръгнахме по следите на имената, които се появяват в другите документи на „ Сити “ и през няколко свързани лица се оказахме оплетени в доста дълбока мрежа от контакти и връзки, градени от ченгета и шпиони още по време на Студената война.
City Insurance “ е била следена от „ Vivendi International SRL “, която е мажоритарен притежател с дял от 85.23%. Вече ви разказахме, че действителен необут на компанията е бил Дан Одобеску, чиято жена Родика е сестра на дамата на някогашния министър председател на Румъния Адриан Нъстасе – Дана.
Дана и Родика са дъщери на Анджело Микулеску – част от политическата върхушка по време на комунистическия режим, някогашен аграрни министър сред 1969 и 1981 година, който сред 1975 и 1981 се издига до вицепремиер. Тъстът на шефа на „ Сити “ няколко години е бил и народен представител, а преди рухването на режима служи като дипломат първо в Китай, а по-късно и в Мианмар. Именно в странство гo заварва рухването на Берлинската стена, Румънската гражданска война, краят на Комунизма и изтезанието на Николае и Елена Чаушеску.
Интересни са и имената на сътрудниците, които излизат в документите на мажоритарния притежател на „ City Insurance “. За Флорин Дима в пресата написа, че е част от любопитна група, подкрепяна от някогашни офицери от румънското разузнаване. Бизнес връзките на Дима водят към бизнеса на „ RAFO Oneşti “ – една от най-големите петролни рафинерии в Румъния и Източна Европа, приватизирана през 2001 година
Според по-стари изявления, Флорин Дима е обвързван през основаната в Лондон „ Petrochem Limited “ с Йон Матичук. Матичук от своя страна през компанията „ Metropolis Real Estate Developers SRL “ е бил акционер в „ Grivița SA “. В същата компания преди време вицепрезидент е не какъв да е, а Филип Теодореску – някогашен началник на Трето ръководство – Контраразузнаването, от времето на Комунистическия режим в Румъния.
Именно тези имена са основни, във връзка с съветските връзки на капитала на „ Сити “.
Шпионинът Йон Матичук и живеещият в Швейцария предприемач Флорин Дима стоят зад офшорката Mossack Fonseca, станала известна след публикуването на Досиетата „ Панама “. Името на Дима, роден в Румъния, само че имащ швейцарско поданство, се появява като сътрудник и в други бизнес инициативи, където е в съдружничество с някогашни сътрудници на контраразузнаването.
За Тодореску, като се изключи че се издига до върховете на контрашпионажа, се знае и, че е работил под прикритие в Турция. В началото на демокрацията бива арестуван поради кървавото потушаване на така наречен Революция в Тимишоара през 1989 година През 1991 е освободен и влиза в частния бизнес.
Още през 80-те Теодореску и Матичук имат връзки с Константин Чобану, махленски от западни служби в присъединяване против офанзивите против редакцията на „ Свободна Европа “ в Мюнхен през 80-те, дружно с терориста Илич Рамирес Санчес, останал в историята с прякора си Карлос Чакала. В Бон Чобану дава отговор за вербуването – информация, която той не отхвърля. След атентата против „ Свободна Европа “ е разгласен за разузнавач и изпъден от Германия. Освен „ посланик в Германия “, Чобану през годините е бил под прикритие и в Лондон, където се показва като специалист от Световния стопански институт. Бил е и в Япония, където съумява да прихване затлъстял плик с нови разработки и забавна софтуерна информация. След 90-те влиза в бизнеса с мебели и химични артикули.
През 1991 година апетитната хапка „ Grivita SA ”, оперираща в областта на металообработването, е приватизирана и е под контрола на Стефан Маргинян – също е някогашен полковник от комунистическия държавен уред. Предприятието е скъпо тъй като негова благосъстоятелност са скъпи парцели в столицата Букурещ. По-късно – през 2006 година към този момент извънредно богатия Маргинян продава 40% от компанията на своя приятел Матичук за жълти стотинки – едвам 2,6 млн. евро. Йон Матичук и Тодореску са шефове в „ Grivita SA ” и преди покупката. Ето в такива води плуват акционерите на „ Сити “.
Матичук, Теодореску и Чобану по време на Комунизма служат правилно на режима. По време на Студената война те са изпратени да служат оттатък „ Желязната завеса “. Впоследствие употребяват добитата информация и връзки, с цел да развиват лични бизнес инициативи. Така след революцията се „ преквалифицират “ в безмилостни капиталисти. Те на практика приватизират връзки, насъбрани в бранш „ Чуждестранна търговия “ (считана за прикритие на румънските шпиони) и ги употребяват, с цел да натрупат капитали след 90-те.
Официално, в по-късните години, се отдръпват от бизнеса и се пенсионират. Неофициално обаче са считани за част от първокласен финансов клуб, участващ в разпределението на капиталите в Румъния.
За да се добие визия какъв брой значими задания за режима са били давани на сходен вид хора и какъв брой дълбоки са връзките, си коства да се спомене името на един различен офицер, изпратен да шпионира Запада в същия интервал. Става дума за младия офицер на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Източна Германия Владимир Путин, който е там със същите задания. Според анализатори, по всяка възможност Путин, тъкмо като Чобану, е взел участие в подпомагането на подривна активност и антизападни терористи.
На фона на тези свързаности, изказванията на „ Евроинс “, че при офанзивата от страна на лица зад „ Сити “ задачата е удар против цялата финансова непоклатимост и че може да става въпрос за опит за предизвикателство на трус във финансовия и осигурителен бранш в Румъния и България, могат да бъде гледани в нова светлина.
Акционери на „ Евроинс “ приказваха непосредствено за „ съветска хибридна офанзива “, с която страната-агресор може да опита да предотврати присъединението на двете страни към Шенгенското пространство и да нанесе дълготрайни вреди на финансовите системи в Румъния и България. Дали е по този начин, несъмнено, може единствено да се спекулира, само че от разказаното до тук се стига до заключението, че шансът да са прави, е сериозен.
Големият въпрос е дали някой от сегашните държавни чиновници в финансовите надзори и специфичните служби на двете страни към днешна дата им оказва помощ?
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ