Главният съдебен инспектор Теодора Точкова: Не можем да делим магистратите на бедни и богати
Кой преглежда жалбите от постепенно правораздаване в България? Кой ревизира дейностите и бездействията на магистратите, с които се нарушава правото на жителите да бъдат решавани в рационален период правосъдните им каузи? Кой ревизира имуществото на прокурорите, съдиите и следователите, тяхната почтеност, честност и уязвимост към неследващите се блага? Кой? Съдебният инспекторат. Неусетно минаха 10 години, откогато Народното събрание одобри четвъртата корекция в Конституцията, с която беше основан. Главният правосъден контрольор Теодора Точкова знае каква работа е приключил от този момент.
– Ето, че Инспекторатът на Висшия правосъден съвет (ИВСС) излезе от ранната си детска възраст, госпожо Точкова и стана към този момент десетгодишен. Честито. Помните ли по какъв начин един път, когато съдии се оплакаха, че доста ги инспектирате, вие им възразихте: „ Инспекторатът не е углавен отряд! Не маша! Не е средство за напън на неуместни магистрати! “. А какво е Инспекторатът, в резюме казано?
– Независим надзорен орган с доста съществени пълномощия, чието дейно реализиране способства за възстановяване работата на българската правосъдна система. Това е институцията, която следи правораздаването да се прави професионално, без значение, независимо и в рационален период.
– Докато се готвех за изявлението с вас, питах една другарка – актриса в Народния спектакъл, какво е чувала за правосъдните инспектори и тяхната работа? И знаете ли какво сподели тя?
– Не.
– „ Те глобиха с 300 лв. самия основен прокурор, че просрочен да им прати декларация за парцелите, които има. “ Това сподели. И да, вие глобихте безжалостно господин Цацаров, въпреки да си беше подал в точния момент тази декларация в Сметната палата…
– В случая с основния прокурор няма нищо извънредно. Просто си изпълнихме служебните отговорности такива, каквито ги предписва Законът за правосъдната власт.
– Осветяването на имуществото на магистратите е единствено част от вашата работа, само че тя е най-популярна май, тъй като доста хора считат, че несправедливото правораздаване не е гратис.
– Да, наподобява е по този начин.
– А по какъв начин успявате годишно да проверявате какво имат и нямат всичките 4000 магистрати, техните съпруги и деца?
– Ежегодната инспекция на имуществените заявления на съдиите, прокурорите и следователите включва инспекция за сходство на заявените с вписаните, оповестени и удостоверени условия в съответните обществени регистри по отношение на притежаваното имущество – коли, влогове, банкови сметки и вземания, отговорности и заеми на деклараторите и техните близки. За да прави тези инспекции, Инспекторатът има директен достъп до Имотния и Търговския указател, до ГРАО, до осведомителната система на Министерство на вътрешните работи – по отношение на записаните коли и притежателите им, до Централния кредитен указател и Регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържани от Българска народна банка, и други. Информация за средствата по банковите сметки на магистратите, съгласно сегашната законова наредба, получаваме от банките след позволение от съда за откриване на банкова загадка.
– Някои промени в Закона за правосъдната власт ще ви улеснят в инспекцията на декларациите. Знаем го, тъй като го чухме от вас.
– Да. На първо място – даване на информация от банките за средствата по банковите сметки на магистратите без позволение на съда, в случай че е обещано единодушието на декларатора- титуляр на сметката. На второ място – при липса на единодушие, настояването за откриване на сведенията, съставляващи банкова загадка, да се изпраща на съда по непрекъснатия адрес на лицето и на трето – да се планува административно- наказателна отговорност за неподаване в период на декларация на лицата, изгубили статута си на арбитър, прокурор или следовател. По отношение на последното предложение ще отбележа, че с измененията в Закона за правосъдната власт, настъпили с приемането на антикорупционния закон, срокът на инспекцията беше продължен на 6 месеца.
– А какво се случва с магистратите, които се пробват да излъжат за парцелите си в своите заявления?
– Ако установим при инспекцията на декларацията, че има разлика сред заявените обстоятелства и получената информация, която надвишава 5000 лв., инспекцията завършва с отчет за противоречие. Несъответствието може да бъде отстранено от магистрата, в 14-дневен период от уведомяването, с коригираща декларация. Миналата година при 1/6 от магистратите бяха открити непълноти и неточности в декларациите, само че те бяха отстранени и инспекцията по отношение на тях завърши с отчет за сходство. В момента тече спомагателна инспекция против магистрат, при който несъответствието не беше отстранено в 14-дневния период. По отношение на различен магистрат изпратихме отчета на Национална агенция за приходите – за инспекция на имущественото му положение, тъй като несъответствието надхвърляше 20 000 лв. и не беше отстранено с коригираща декларация. Трябва са се знае обаче, че са пренебрежимо малко магистратите, които не отстраниха непълнотите в декларациите си.
– Има ли доста богати магистрати, доколкото може да се съди по имотните им заявления? А небогати?
– Данните са обществени. Публикувани са в регистъра на декларациите на интернет страницата на Инспектората. Според мен, не можем да разделяме магистратите на небогати и богати. Едни имат повече имущество, само че и повече заеми. Важно е да се знае, че възнагражденията на българските съдии, прокурори и следователи са най-ниски по отношение на тези на сътрудниците им от Европейски Съюз.
– Като основен правосъден контрольор вие въведохте практиката да се разгласяват случаи на постепенно правораздаване, които отлежаваха с години по чекмеджетата преди този момент. Посочете някой случай, който би заслужил 1-во място, в случай че имаше ранглиста за отсрочване на каузи.
– Ще посоча два образеца: по наказателно дело за квалифицирана кражба и по гражданско, формирано по искове на
съображение член 7 от Закона за възобновяване на собствеността върху одържавени недвижими парцели. Двете производства са траяли по над 22 години. По наказателното произвеждане досъдебната фаза е траяла 13 години и 2 месеца, делото е връщано 14 пъти от прокуратурата за в допълнение следствие, което е предизвикало общо закъснение на досъдебното произвеждане с 4 години и 3 месеца. На последващо място делото 5 пъти е връщано от съда на досъдебната фаза за премахване на едни и същи основни процесуални нарушавания, което е забавило придвижването му с към 7 години. Отделно от това, в правосъдната фаза, траяла 7 години, също са установени забавяния. Проведени са 18 правосъдни съвещания, някои отлагани заради нередовно приканване на страни по делото. Мотивите към присъдата са направени 2 години и 8 месеца след приключване на едномесечния период.
– Ами гражданското дело?
– Първоинстанционното произвеждане е траяло 13 години и 3 месеца, като е било отлагано 58 пъти, от които 41 пъти заради нередовно приканване на страни, включително 34 пъти заради нередовно приканване на един от ответниците. Съдебното решение е било анулирано от въззивния съд и делото е било върнато за ново разглеждане на районния съд. Впоследствие 2 пъти въззивните решения са били отменяни от касационната инстанция и делото е връщано за ново разглеждане. В едно от касационните производства единственото правосъдно съвещание е било планувано 1 година и 2 месеца след формиране на делото.
– Сърдят ли се сътрудниците ви, като вадите кирливите им ризи, или тихичко си вземат поука?
– Разбира се, че тези обстоятелства са нелицеприятни. Нормално е да не се харесва оповестението им измежду магистратската общественост. Важно е да се разбере, че по този начин не може да продължава. Хората чакат правораздаване в рационален период.
– А къде е най-забатачена работата? При прокурорите? При съдиите? При следователите?
– Аз не бих си послужила тъкмо с тази стилистика. Но бих споделила, че и при съдиите, и при прокурорите, и при следователите има хора, на които не им е мястото в правосъдната система.Някои не се задълбочават доста, правят си работата бързо, само че некачествено, други са прецизни, само че бавят правосъдните си актове с години. И едните, и другите са безразлични към проблемите на хората. Истината е, че огромната част от представителите на правосъдната власт работят добре. Проблемните магистрати са доста малко на фона на всички. Вина има в системата като цяло. Имам поради неглижирането на проблемите им – било персонални, било здравословни, от административните ръководители, непредприемането на подобаващи ограничения – било организационни, било дисциплиниращи, атестирането им с най-висока оценка, неналагането на дисциплинарни санкции, а при налагане на най-леките даже, непотвърждаването им от Висш съдебен съвет или анулацията им от Върховния административен съд ( ВАС). Прави усещане, че през две-три години едни и същи съдии, които ИВСС е предложил за дисциплинарно наказване (което не им е било наложено или е било анулирано от ВАС), още веднъж позволяват дисциплинарни нарушавания и още веднъж във връзка с тях се образува дисциплинарно произвеждане. Има случаи даже, когато против съдията постъпва нов сигнал за веселба при постановяване на правосъдното решение по делото, макар че забавата на правосъдното решение по същото дело е част от предмета на към този момент формираното дисциплинарно произвеждане против него. Излиза, че дисциплинарните производства изобщо не тормозят някои съдии. И за какво да ги тормозят?
– Най-малкото, тъй като ги държите под око към този момент 10 години. То не превъзпитава ли небрежните и мързеливите?
– Статистиката от последните 3 години демонстрира, че Инспекторатът е отправил 27 оферти до Висш съдебен съвет за дисциплинарни санкции против съдии и прокурори. По формираните дисциплинарни производства единствено в 5 случая са наложени дисциплинарни санкции, 3 от тях към момента не са влезнали в действие, а останалите дисциплинарни производства са висящи. До административните ръководители сме отправили 160 сигнала с предложение за налагане на „ забележка ” или „ превръщане на внимание ”, които са наложени в 31 случая.
Трябва да се знае, че Инспекторатът има пълномощие единствено да предлага дисциплиниращи или дисциплинарни ограничения. Решаващата подготвеност във връзка с най-лекото дисциплинарно наказване „ забележка “ е на административния началник, а във връзка с останалите санкции – надлежно на Съдийската гилдия и и Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет.
– Сигналите за калпаво правосъдие, изпращани до вас, усилват ли се с годините, или понижават?
– Може би в последно време, се усилват, заради по-голямата бистрота на нашата работа. Някои от тях са свързани с нарушавания по образуването, придвижването и приключването на правосъдните, прокурорските и следствените каузи, други са по съществото на разногласието, трети показват неодобрение от държанието на съдията в зала или от прокурора, тъй като е отказал формиране на наказателно произвеждане.
Някои от същинските сигнали – тези от компетентността на Инспектората, са много съществени. Например – непостановени правосъдни решения по цивилен каузи над 2 години, непостановени решения по наказателни с административен темперамент каузи над 3 години, неизготвени претекстове към присъди до 2 години, забави по придвижване на дело – по 8-10 месеца, неадминистрирани искови молби по 1 година и други.
– От ваши сътрудници знам, че близо 80% от сигналите до ИВCC са неоснователни. Има ли сред тях откровени клюки против магистрати – от техни сътрудници или от жители, изгубили каузи?
– Повечето от сигналите са подадени от жители, недоволни от изхода на делата им. А Инспекторатът не е поредна инстанция и не може да пререшава правни разногласия – това е значимо да се знае. Правилността и законосъобразността на постановените правосъдни актове се ревизира от горната инстанция по реда на инстанционния надзор. Често недоволните от изхода по делата се оплакват, че съдията е привързан, защото не е почел техни доказателствени претенции и не се е отвел от делото. Дали има или няма съображение за отказ – това се открива още веднъж от горната инстанция при инспекцията на постановения правосъден акт.
– А какво се случва с „ копроматите “, с лъжливите сигнали? Унищожавате ли ги? Или ги пазите?
– По всеки от сигналите се произнасяме. Те се архивират и имат период на предпазване, като всички документи. След приключването му се унищожават.
– Новият антикорупционен орган ще ви „ вземе ли хляба “?
– Нашите пълномощия по инспекцията на имуществените заявления и за спор на ползи на съдиите, прокурорите и следователите, ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основният прокурор се резервират, макар влизането в действие на Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество. Новият антикорупционен орган ще е способен във връзка с останалите лица, заемащи висши обществени длъжности. Аз нямам причина да се притеснявам за взаимната ни работа. Тепърва взаимоотношението ни ще се уреди в взаимна директива.
Друг е въпросът, че спрямо Инспектората, антикорупционната комисия и нейните органи разполага с доста по-големи пълномощия по отношение на инспекцията на сигнали за корупция на лицата с висши държавни длъжности. Могат да правят оперативно-издирвателна активност и да желаят потребление на специфични разследващи средства (СРС), като за това е планувано взаимоотношение с ДАНС, прокуратурата и проверяващите органи. Дали органът ще има успеваемост, е рано да се каже. Трябва да мине най-малко година от действието му. Впрочем, тук мястото да повдигна един различен въпрос.
– Какъв е той?
– В рамките на инспекциите за интегритет на съдии, прокурори и следователи по глава девета, раздел I б на Закона за правосъдната власт, осъществявани от Инспектората, следва да бъде открито фактическо състояние към минал миг. Поради тази причина и тези инспекции доста наподобяват предварителните инспекции по наказателни каузи. Често обаче Инспекторатът е изправен пред неспособност да откри дадени съответстващи обстоятелства и условия заради неналичието на процесуален инструмент за това – да вземем за пример не може да събира всички материални доказателства или да желае даване на данни за връзката на проверяваното лице по реда на Закона за електронните известия. Липсата на сходни пълномощия препятства фактическото определяне на нарушаванията. В този смисъл, отчитайки, че ИВСС не разполага с проверяващи функционалности, е удачно да се намерения за законодателна смяна, по силата на която Инспекторатът да получава информация, събрана от способените органи, която да му послужи при инспекциите за интегритет.
– Десетгодишнината на правосъдния инспекторат е добър мотив да чуем от вас – хората или законите са по-важни за тържеството на правото?
– Законите са основани, с цел да оказват помощ на спорещите.Те би трябвало да са положителни и обективни. От хората зависи обаче използването на законите. Те би трябвало да са експерти. Това са две условия, които подсигуряват тържеството на правото, когато са неразривно свързани между тях.
Нашият посетител
Теодора Точкова е приключила право в СУ „Климент Охридски“. Прави първи стъпки в кариерата си като младши арбитър в окръжния съд в Хасково. После е арбитър и зам.–председател в районния съд там (1995-2001 г.) В идните 6 години правораздава в хасковския окръжния съд, а от 2007 година е двумандатен ръководител на административния съд в града. През април 2015 година е определена да оглави правосъдния инспекторат.
– Ето, че Инспекторатът на Висшия правосъден съвет (ИВСС) излезе от ранната си детска възраст, госпожо Точкова и стана към този момент десетгодишен. Честито. Помните ли по какъв начин един път, когато съдии се оплакаха, че доста ги инспектирате, вие им възразихте: „ Инспекторатът не е углавен отряд! Не маша! Не е средство за напън на неуместни магистрати! “. А какво е Инспекторатът, в резюме казано?
– Независим надзорен орган с доста съществени пълномощия, чието дейно реализиране способства за възстановяване работата на българската правосъдна система. Това е институцията, която следи правораздаването да се прави професионално, без значение, независимо и в рационален период.
– Докато се готвех за изявлението с вас, питах една другарка – актриса в Народния спектакъл, какво е чувала за правосъдните инспектори и тяхната работа? И знаете ли какво сподели тя?
– Не.
– „ Те глобиха с 300 лв. самия основен прокурор, че просрочен да им прати декларация за парцелите, които има. “ Това сподели. И да, вие глобихте безжалостно господин Цацаров, въпреки да си беше подал в точния момент тази декларация в Сметната палата…
– В случая с основния прокурор няма нищо извънредно. Просто си изпълнихме служебните отговорности такива, каквито ги предписва Законът за правосъдната власт.
– Осветяването на имуществото на магистратите е единствено част от вашата работа, само че тя е най-популярна май, тъй като доста хора считат, че несправедливото правораздаване не е гратис.
– Да, наподобява е по този начин.
– А по какъв начин успявате годишно да проверявате какво имат и нямат всичките 4000 магистрати, техните съпруги и деца?
– Ежегодната инспекция на имуществените заявления на съдиите, прокурорите и следователите включва инспекция за сходство на заявените с вписаните, оповестени и удостоверени условия в съответните обществени регистри по отношение на притежаваното имущество – коли, влогове, банкови сметки и вземания, отговорности и заеми на деклараторите и техните близки. За да прави тези инспекции, Инспекторатът има директен достъп до Имотния и Търговския указател, до ГРАО, до осведомителната система на Министерство на вътрешните работи – по отношение на записаните коли и притежателите им, до Централния кредитен указател и Регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържани от Българска народна банка, и други. Информация за средствата по банковите сметки на магистратите, съгласно сегашната законова наредба, получаваме от банките след позволение от съда за откриване на банкова загадка.
– Някои промени в Закона за правосъдната власт ще ви улеснят в инспекцията на декларациите. Знаем го, тъй като го чухме от вас.
– Да. На първо място – даване на информация от банките за средствата по банковите сметки на магистратите без позволение на съда, в случай че е обещано единодушието на декларатора- титуляр на сметката. На второ място – при липса на единодушие, настояването за откриване на сведенията, съставляващи банкова загадка, да се изпраща на съда по непрекъснатия адрес на лицето и на трето – да се планува административно- наказателна отговорност за неподаване в период на декларация на лицата, изгубили статута си на арбитър, прокурор или следовател. По отношение на последното предложение ще отбележа, че с измененията в Закона за правосъдната власт, настъпили с приемането на антикорупционния закон, срокът на инспекцията беше продължен на 6 месеца.
– А какво се случва с магистратите, които се пробват да излъжат за парцелите си в своите заявления?
– Ако установим при инспекцията на декларацията, че има разлика сред заявените обстоятелства и получената информация, която надвишава 5000 лв., инспекцията завършва с отчет за противоречие. Несъответствието може да бъде отстранено от магистрата, в 14-дневен период от уведомяването, с коригираща декларация. Миналата година при 1/6 от магистратите бяха открити непълноти и неточности в декларациите, само че те бяха отстранени и инспекцията по отношение на тях завърши с отчет за сходство. В момента тече спомагателна инспекция против магистрат, при който несъответствието не беше отстранено в 14-дневния период. По отношение на различен магистрат изпратихме отчета на Национална агенция за приходите – за инспекция на имущественото му положение, тъй като несъответствието надхвърляше 20 000 лв. и не беше отстранено с коригираща декларация. Трябва са се знае обаче, че са пренебрежимо малко магистратите, които не отстраниха непълнотите в декларациите си.
– Има ли доста богати магистрати, доколкото може да се съди по имотните им заявления? А небогати?
– Данните са обществени. Публикувани са в регистъра на декларациите на интернет страницата на Инспектората. Според мен, не можем да разделяме магистратите на небогати и богати. Едни имат повече имущество, само че и повече заеми. Важно е да се знае, че възнагражденията на българските съдии, прокурори и следователи са най-ниски по отношение на тези на сътрудниците им от Европейски Съюз.
– Като основен правосъден контрольор вие въведохте практиката да се разгласяват случаи на постепенно правораздаване, които отлежаваха с години по чекмеджетата преди този момент. Посочете някой случай, който би заслужил 1-во място, в случай че имаше ранглиста за отсрочване на каузи.
– Ще посоча два образеца: по наказателно дело за квалифицирана кражба и по гражданско, формирано по искове на
съображение член 7 от Закона за възобновяване на собствеността върху одържавени недвижими парцели. Двете производства са траяли по над 22 години. По наказателното произвеждане досъдебната фаза е траяла 13 години и 2 месеца, делото е връщано 14 пъти от прокуратурата за в допълнение следствие, което е предизвикало общо закъснение на досъдебното произвеждане с 4 години и 3 месеца. На последващо място делото 5 пъти е връщано от съда на досъдебната фаза за премахване на едни и същи основни процесуални нарушавания, което е забавило придвижването му с към 7 години. Отделно от това, в правосъдната фаза, траяла 7 години, също са установени забавяния. Проведени са 18 правосъдни съвещания, някои отлагани заради нередовно приканване на страни по делото. Мотивите към присъдата са направени 2 години и 8 месеца след приключване на едномесечния период.
– Ами гражданското дело?
– Първоинстанционното произвеждане е траяло 13 години и 3 месеца, като е било отлагано 58 пъти, от които 41 пъти заради нередовно приканване на страни, включително 34 пъти заради нередовно приканване на един от ответниците. Съдебното решение е било анулирано от въззивния съд и делото е било върнато за ново разглеждане на районния съд. Впоследствие 2 пъти въззивните решения са били отменяни от касационната инстанция и делото е връщано за ново разглеждане. В едно от касационните производства единственото правосъдно съвещание е било планувано 1 година и 2 месеца след формиране на делото.
– Сърдят ли се сътрудниците ви, като вадите кирливите им ризи, или тихичко си вземат поука?
– Разбира се, че тези обстоятелства са нелицеприятни. Нормално е да не се харесва оповестението им измежду магистратската общественост. Важно е да се разбере, че по този начин не може да продължава. Хората чакат правораздаване в рационален период.
– А къде е най-забатачена работата? При прокурорите? При съдиите? При следователите?
– Аз не бих си послужила тъкмо с тази стилистика. Но бих споделила, че и при съдиите, и при прокурорите, и при следователите има хора, на които не им е мястото в правосъдната система.Някои не се задълбочават доста, правят си работата бързо, само че некачествено, други са прецизни, само че бавят правосъдните си актове с години. И едните, и другите са безразлични към проблемите на хората. Истината е, че огромната част от представителите на правосъдната власт работят добре. Проблемните магистрати са доста малко на фона на всички. Вина има в системата като цяло. Имам поради неглижирането на проблемите им – било персонални, било здравословни, от административните ръководители, непредприемането на подобаващи ограничения – било организационни, било дисциплиниращи, атестирането им с най-висока оценка, неналагането на дисциплинарни санкции, а при налагане на най-леките даже, непотвърждаването им от Висш съдебен съвет или анулацията им от Върховния административен съд ( ВАС). Прави усещане, че през две-три години едни и същи съдии, които ИВСС е предложил за дисциплинарно наказване (което не им е било наложено или е било анулирано от ВАС), още веднъж позволяват дисциплинарни нарушавания и още веднъж във връзка с тях се образува дисциплинарно произвеждане. Има случаи даже, когато против съдията постъпва нов сигнал за веселба при постановяване на правосъдното решение по делото, макар че забавата на правосъдното решение по същото дело е част от предмета на към този момент формираното дисциплинарно произвеждане против него. Излиза, че дисциплинарните производства изобщо не тормозят някои съдии. И за какво да ги тормозят?
– Най-малкото, тъй като ги държите под око към този момент 10 години. То не превъзпитава ли небрежните и мързеливите?
– Статистиката от последните 3 години демонстрира, че Инспекторатът е отправил 27 оферти до Висш съдебен съвет за дисциплинарни санкции против съдии и прокурори. По формираните дисциплинарни производства единствено в 5 случая са наложени дисциплинарни санкции, 3 от тях към момента не са влезнали в действие, а останалите дисциплинарни производства са висящи. До административните ръководители сме отправили 160 сигнала с предложение за налагане на „ забележка ” или „ превръщане на внимание ”, които са наложени в 31 случая.
Трябва да се знае, че Инспекторатът има пълномощие единствено да предлага дисциплиниращи или дисциплинарни ограничения. Решаващата подготвеност във връзка с най-лекото дисциплинарно наказване „ забележка “ е на административния началник, а във връзка с останалите санкции – надлежно на Съдийската гилдия и и Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет.
– Сигналите за калпаво правосъдие, изпращани до вас, усилват ли се с годините, или понижават?
– Може би в последно време, се усилват, заради по-голямата бистрота на нашата работа. Някои от тях са свързани с нарушавания по образуването, придвижването и приключването на правосъдните, прокурорските и следствените каузи, други са по съществото на разногласието, трети показват неодобрение от държанието на съдията в зала или от прокурора, тъй като е отказал формиране на наказателно произвеждане.
Някои от същинските сигнали – тези от компетентността на Инспектората, са много съществени. Например – непостановени правосъдни решения по цивилен каузи над 2 години, непостановени решения по наказателни с административен темперамент каузи над 3 години, неизготвени претекстове към присъди до 2 години, забави по придвижване на дело – по 8-10 месеца, неадминистрирани искови молби по 1 година и други.
– От ваши сътрудници знам, че близо 80% от сигналите до ИВCC са неоснователни. Има ли сред тях откровени клюки против магистрати – от техни сътрудници или от жители, изгубили каузи?
– Повечето от сигналите са подадени от жители, недоволни от изхода на делата им. А Инспекторатът не е поредна инстанция и не може да пререшава правни разногласия – това е значимо да се знае. Правилността и законосъобразността на постановените правосъдни актове се ревизира от горната инстанция по реда на инстанционния надзор. Често недоволните от изхода по делата се оплакват, че съдията е привързан, защото не е почел техни доказателствени претенции и не се е отвел от делото. Дали има или няма съображение за отказ – това се открива още веднъж от горната инстанция при инспекцията на постановения правосъден акт.
– А какво се случва с „ копроматите “, с лъжливите сигнали? Унищожавате ли ги? Или ги пазите?
– По всеки от сигналите се произнасяме. Те се архивират и имат период на предпазване, като всички документи. След приключването му се унищожават.
– Новият антикорупционен орган ще ви „ вземе ли хляба “?
– Нашите пълномощия по инспекцията на имуществените заявления и за спор на ползи на съдиите, прокурорите и следователите, ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основният прокурор се резервират, макар влизането в действие на Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество. Новият антикорупционен орган ще е способен във връзка с останалите лица, заемащи висши обществени длъжности. Аз нямам причина да се притеснявам за взаимната ни работа. Тепърва взаимоотношението ни ще се уреди в взаимна директива.
Друг е въпросът, че спрямо Инспектората, антикорупционната комисия и нейните органи разполага с доста по-големи пълномощия по отношение на инспекцията на сигнали за корупция на лицата с висши държавни длъжности. Могат да правят оперативно-издирвателна активност и да желаят потребление на специфични разследващи средства (СРС), като за това е планувано взаимоотношение с ДАНС, прокуратурата и проверяващите органи. Дали органът ще има успеваемост, е рано да се каже. Трябва да мине най-малко година от действието му. Впрочем, тук мястото да повдигна един различен въпрос.
– Какъв е той?
– В рамките на инспекциите за интегритет на съдии, прокурори и следователи по глава девета, раздел I б на Закона за правосъдната власт, осъществявани от Инспектората, следва да бъде открито фактическо състояние към минал миг. Поради тази причина и тези инспекции доста наподобяват предварителните инспекции по наказателни каузи. Често обаче Инспекторатът е изправен пред неспособност да откри дадени съответстващи обстоятелства и условия заради неналичието на процесуален инструмент за това – да вземем за пример не може да събира всички материални доказателства или да желае даване на данни за връзката на проверяваното лице по реда на Закона за електронните известия. Липсата на сходни пълномощия препятства фактическото определяне на нарушаванията. В този смисъл, отчитайки, че ИВСС не разполага с проверяващи функционалности, е удачно да се намерения за законодателна смяна, по силата на която Инспекторатът да получава информация, събрана от способените органи, която да му послужи при инспекциите за интегритет.
– Десетгодишнината на правосъдния инспекторат е добър мотив да чуем от вас – хората или законите са по-важни за тържеството на правото?
– Законите са основани, с цел да оказват помощ на спорещите.Те би трябвало да са положителни и обективни. От хората зависи обаче използването на законите. Те би трябвало да са експерти. Това са две условия, които подсигуряват тържеството на правото, когато са неразривно свързани между тях.
Нашият посетител
Теодора Точкова е приключила право в СУ „Климент Охридски“. Прави първи стъпки в кариерата си като младши арбитър в окръжния съд в Хасково. После е арбитър и зам.–председател в районния съд там (1995-2001 г.) В идните 6 години правораздава в хасковския окръжния съд, а от 2007 година е двумандатен ръководител на административния съд в града. През април 2015 година е определена да оглави правосъдния инспекторат.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ