Кой е най-добрият начин да науча чужд език? Как най-бързо

Кой е най-хубавият метод да науча непознат език? Как най-бързо да запомня новите думи? Как да звуча допустимо най-естествено? Наистина ли би трябвало да изучавам граматика?

Хората, борещи се с непознати езици, непрекъснато си задават тези въпроси. Всички желаеме да прилагаме ефикасни способи на образование, с цел да можем бързо да проговорим даден непознат език. Как да разберем дали работим върху верните неща?

Накъдето и да се обърнете, учителите по непознат език употребяват разнообразни способи и дават спорни препоръки на курсистите. Едни учат лексика, като зубрят описи с думи, други я гълтам естествено, до момента в който четат. Едни се концентрират върху звуците, други избират да подобрят произношението си, наблягайки особено върху това. Някои интензивно се занимават с граматика, други в никакъв случай не отварят учебник.

За благополучие хората, които учат непознат език, не са единствените, които си задават сходни въпроси. Лингвистите, хората, които учат езика, прекарват десетилетия в наблюдаване на метода, по който хората възприемат непознат език. И макар че към момента нямат всички отговори, експертите са разкрили доста значими неща за това какво работи и какво не.

Нека разгледаме някои от най-често срещаните въпроси при проучването на непознат език и какво споделя науката по тази тематика. Ще забележим и тактиките, които учените оферират, с цел да ни оказват помощ да станем по-добри в тази област.

Как да звуча по-естествено?
Може би първият въпрос, който би трябвало да си зададем, е за какво желаеме да звучим по-естествено. Много учащи не се тормозят изключително за произношението си. Те считат, че щом хората схващат това, което споделят, останалото няма значение. В това има нещо правилно: нямате потребност от съвършено наречие, с цел да поддържате връзка пълноценно. Но колкото по-естествено звучите, толкоз по-лесно ще ви схващат. А колкото по-добре ви схващат, толкоз повече ще желаят да приказват с вас. Което пък ще ви е потребно, като се има поради, че би трябвало да говорите с някого, с цел да научите езика му.

Защо имаме задграничен акцент?
Има две съществени аргументи учащите да имат задграничен акцент. Първо, може да е мъчно да се разграничат звуци, които не съществуват в родния език. Второ, допустимо е в някои езици да има звуци, които изискват да използваме мускулите в устата си по нов метод. Да разгледаме тези два въпроса.

Звукови разлики, които не съществуват в родния ни език.
Когато започнах да изучавам италиански, прекарах няколко месеца в обезверени опити да заобикалям думата anno (година), тъй като се притеснявах инцидентно да не кажа ano (задник). Имах възприятието, че италианците по целия свят си вършат някаква жестока смешка с мен, единствено тъй като не можех да усетя разликата. Това е по този начин, тъй като когато се раждаме, всички имаме дребни полиглотски мозъци, които разграничават звуците на всички международни езици. Когато растем, мозъкът ни се концентрира върху значимите разлики и пресява по-маловажните. Това е нещо хубаво, тъй като ни оказва помощ да разберем по-добре езика си, само че и основава проблеми за учащите, тъй като филтрира и звукови разлики, които биха могли да бъдат значими за непознатия език.

Как най-бързо да запомня новите думи?
Начините да се учат думи са толкоз, колкото са и сполучливите учащи. Задайте този въпрос в стая, цялостна с полиглоти, и се насладете на епична борба, до момента в който последният оживял размахва купчина окървавени флаш-карти.

Най-важният спор, що се отнася до науката, е дали да поставяме старания да запаметим думите, да вземем за пример благодарение на флаш-карти, или да ги учим естествено, до момента в който четем и слушаме. Както при множеството полюсни крайности, и в двете има известно право – техниките са потребни по разнообразни аргументи и в случай че можете да ги съчетаете, ще постигнете триумф.

Науката на флаш-картите
Много хора употребяват системи с флаш-карти, включващи писане на думи или фрази на непознатия език от едната страна на картата и изображение или превод от другата. За да ги научите, поглеждате едната страна на картата, пробвате се да си спомните какво има от другата, по-късно я обръщате, с цел да ревизирате дали сте запомнили вярно.

В наши дни от ден на ден хора употребяват приложения като Anki или memrise, които оставят малко време сред картите, като употребяват система, наречена раздалечено повтаряне. Техниката се базира на проучване на немския психолог Херман Ебингхаус, което демонстрира, че хората запомнят повече, когато учат по малко. Това значи, че ще запомните една дума доста по-лесно и трайно, в случай че я поглеждате един път на ден в продължение на пет дни, а не пет пъти в един и същи ден.

Ебингхаус вижда и, че хората запомнят нещата по-добре, когато ги свързват с персонален опит. Можете да се възползвате от това, като употребявате техника за запаметяване, наречена мнемоника, която съставлява свързване на думите с понятия и изображения от родния ви език, които звучат сходно.

Раздалеченото повтаряне и мнемониката могат бързо да подобрят запомнянето на думи и да създадат мозъка ви машина за учене. Но те не са единствените тактики. Всъщност, прекомерното потребление на тези техники може да навреди на речника ви. Когато четете или слушате нещо, мозъкът ви не възприема думата сама по себе си, а непрекъснато записва данни за това кои думи се появяват постоянно, с цел да може да планува какво следва и да обработва речта по-бързо.

Учените са разкрили метод да схващат по кое време мозъкът ни прави това. За да ставаме все по-добри в това, би трябвало непрекъснато да наводняваме мозъците си с естествено наличие, с цел да можем да построяваме облици или да знаем кои думи най-често са в композиция. Четенето на литература на непознат език е превъзходен метод да обогатите речника си. Важно е да избирате материали, подобаващи за равнището, защото в случай че непознатите думи са прекалено много, би било мъчно да разберете какво значат те от подтекста и е досадно да се постанова непрекъснато да стопираме да четем, с цел да ревизираме думите. Адаптираните книги са по-лесни за схващане от учащите на по-ниски равнища. Ако владеете езика на по-високо равнище, само че четенето не ви е обичано занятие, можете да гледате филми или клипове със надписи на непознатия език (при тях отново се постанова да четете).

Наистина ли би трябвало да изучавам граматика?
„ Граматикофобите “ постоянно се питат дали в действителност е належащо да учат всички граматични правила. Не можем ли да ги възприемаме естествено – с четене, слушане и говорене?

Филолозите мъчно могат да отговорят на този въпрос, тъй като тези неща мъчно се управляват и мерят. Експериментите нормално съпоставят група, която учи граматични правила, с друга, който вижда или чува фрази, съдържащи същата граматика, само че разпоредбите не се преподават. Но по какъв начин да разберем дали групите обръщат внимание на една и съща граматична конструкция идентичен брой пъти? Какво става, в случай че тези, които не учат правила, скрито се пробват да ги схванат или ги учат сами у дома? Кога са ги научили? Когато ги схващат, когато го употребяват или когато не вършат повече неточности? Ами в случай че резултатите от опитите, съгласно които няма потребност да се учи граматика, не се разгласяват?

Затова и въпросът със строгите правила остава комплициран, даже и след дълги години изследвания. Те оказват помощ на хората да се показват по-точно, само че резултатите не са толкоз фрапантни, колкото си мислите, изключително като се има поради цялото внимание, което се отделя на граматиката в часовете по непознат език. Отчитам тези резултати и в личния ми опит на курсист. Определено оказва помощ човек да знае граматика, само че не ми се коства изключително дейно да извозвам по-голямата част от времето за учене в запаметяване на комплицирани граматични правила.

Кой е най-хубавият метод да останете стимулирани?
Това може би е най-важният въпрос. Известни са ви най-хубавите способи за асимилиране на произношението, лексиката и граматиката, само че в случай че нямате предпочитание да ги прилагате, в никакъв случай няма да проговорите езика. За благополучие се вършат доста проучвания за мотивацията, които ще ви оказват помощ да учите. Ето няколко метода да не се отказвате да учите:

Намерете си другар, с който да учите.

Проучванията демонстрират, че хората, които усещат, че работят в екип (дори и да не са дружно физически), реализират повече. За това има редица аргументи:

• Социални: Ние сме обществени животни и шерването на опита ни с други хора ни кара да се усещаме по-добре.
• Отговорност: След като определите задачите си, е по-вероятно да работите за постигането им.
• Подкрепа: Имате достъп до цяла мрежа от хора, които ви поддържат, поучават и предизвикват. От няколко години интернет е цялостен с онлайн общности за чуждоезиково образование, които оказват помощ на хората да се свързват и да си оказват помощ по всевъзможни способи.
• „ На парче “: Разбиването на една задача „ на части “ е извънредно значимо за чуждоезиковото образование, където дилемите наподобяват големи и страшни. Вместо да се пробвате да „ говорите британски “, стремете се към нещо по-малко и по-конкретно като един час британски дневно. Когато организирате нещата по този метод, е доста по-вероятно да ги свършите. И в случай че го вършиме всеки ден, напълно скоро ще говорите езика.
• Най-добрият метод да научите език: Собственият ви опит.