Кой?“ – откакто свят светува, този въпрос съществува. А това

„ Кой? “ – откогато свят светува, този въпрос съществува. А това е доста преди да стартираме да търсим виновника с плакати, хаштагове и предпочитание за правдивост. Може би въпросът поема в търсене на отговор първо от формата „ Кой съм аз? “, след което се развива в неимоверни направления, само че не по-малко забавен е разновидността „ Кой е другият? “. Той отвън нас ли е, част от нас ли е, същият като нас ли е?

Екзотичният различен потърсихме в „ Какво се случва “ с доцент Андроника Мартонова.

И тъй като който търси – намира, намерихме го там, където истината най-силно приказва – в изкуството. Изкуството, което сякаш нереалност основава, паралелна действителност, художествена интерпретация на действителността и с въображение по-голямо от света работи, а е най-яркото отражение на всяко едно общество, в което и „ Аз “-ът, и Другият живеят, а не просто съществуват. С всичките условности, предубеждения, угризения, страхове и драми. И с цел да ни е и елементарно, и мъчно, сложихме рамка на изкуството, облечена в цифрата седем.

Екзотичният Друг в седмото изкуство – киното. Кой е той? Като собствен ли го виждаме, като непознат ли? Къде са границите на идентичността и има ли такива въобще?

Според доцент Мартонова, кинокритик, откривател и академични учител в полето на азиатското кино, чийто финален труд изследва точно „ Екзотичният различен и новото българско кино “, Своят свършва там, където слагаме „ Аз “ граници. След това стартира Чуждият.

„ Колкото повече се ограничаваме, толкоз повече не можем да забележим непознатия, само че и себе си. Тази дихотомия е доста значима, тя би трябвало да съществува като симбиоза в едно единение “, споделя доцент Мартонова и добавя, че „ в Чуждия можем да се се огледаме като в огледало, да разберем и позитивни, и неприятни неща за нас самите, а можем и този Чужд да го припознаем и като Свой или ние в една Чужда среда да се усещаме доста Свои “.

Често даже единствено слагането на етикети ни дърпа в една или в друга посока. Неслучайно в кинознанието в последните години се дискутира върху това дали един филм би трябвало да има национална еднаквост.

В проучването си Андроника Мартонова се насочва точно към културологичните полета на идентичността, разликата и дискурса „ Свой – Чужд “. Търси екзотичния Друг някъде сред миграцията и уседналостта. В естестическите повлиявания на азиатското кино върху българските режисьори, където филми като „ Ага “ и „ Снимка с Юки “ приказват доста мощно за връзките сред киното на Азия и посттоталитарното българско кино. Връзки, които е добре да познаваме.

Екзотичният различен има доста лица и това можем да го провидим в значително родни филми. Българинът също би могъл да бъде екзотичният различен в което и да било кино.

Необходимият облик обаче е на първо място оня, който има какво да каже на феновете, счита доцент Мартонова.

В „ Какво се случва “ тя описа повече за:

· обектите на проучване в книгата си „ Екзотичният различен и новото българско кино “;
· въздействието на азиатското кино в западния свят и достъпа му до феновете у нас;
· разпространяването на българското кино в международен план;
· стрийминг платформите, които от ден на ден приближават киното до зрителите;
· анимацията, към която би трябвало да насочим вниманието си.

Чуйте детайлностите в звуковия файл.