Свалиха котката Шушана след 4 дни на комина
Котката Шушана престоя четири дни на комина на някогашния Юндом при Военна болница в Дупница, предава Струма.
Уличната писана реагирала единствено на гласа на Цветанка Александрова, която се грижела за нея. При опит на чиновници от общината да я заловен, тя се криела на тавана. Наложило се Цветанка да се качи на тавана дружно с служащите от общината и едвам тогава Шушана се “предала”.
За дружбата с котката описа самата Цветанка Александрова: “От 4 година храня котката. Навърта се към магазинчето ми за кафе и закуски пред входа на някогашната Военна болница. На галено я назовавам Шуши. Четири дни я нямаше. Като я търсех и я виках по име, чувах че мяука, само че не можах да схвана къде е. В един миг я видях на комина на Юндома и се обадих в общината. От там изпратиха двама служащи, само че котката не искаше да се покаже пред тях. Наложи се и аз да се кача на тавана и като ме видя, котката се хвърли на гърдите ми и се гушна. Видя избавител в мое лице. Свикнах с нея през тези 4 година и се изплаших, че нещо ѝ се е случило. Всяка вечер ме изпраща като затворя магзинчето и заран ме посреща.Такава обвързаност липсва у хората”, описа Цветанка Александрова.
През целия ден откакто беше свалена от комина, котката не се отдели от спасителката си.
Снимка: Струма
Уличната писана реагирала единствено на гласа на Цветанка Александрова, която се грижела за нея. При опит на чиновници от общината да я заловен, тя се криела на тавана. Наложило се Цветанка да се качи на тавана дружно с служащите от общината и едвам тогава Шушана се “предала”.
За дружбата с котката описа самата Цветанка Александрова: “От 4 година храня котката. Навърта се към магазинчето ми за кафе и закуски пред входа на някогашната Военна болница. На галено я назовавам Шуши. Четири дни я нямаше. Като я търсех и я виках по име, чувах че мяука, само че не можах да схвана къде е. В един миг я видях на комина на Юндома и се обадих в общината. От там изпратиха двама служащи, само че котката не искаше да се покаже пред тях. Наложи се и аз да се кача на тавана и като ме видя, котката се хвърли на гърдите ми и се гушна. Видя избавител в мое лице. Свикнах с нея през тези 4 година и се изплаших, че нещо ѝ се е случило. Всяка вечер ме изпраща като затворя магзинчето и заран ме посреща.Такава обвързаност липсва у хората”, описа Цветанка Александрова.
През целия ден откакто беше свалена от комина, котката не се отдели от спасителката си.
Снимка: Струма
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ