7 факта за историята на Вселената, които трябва да знаете
„ Космосът е в нас. Ние сме основани от звезди. Ние сме метод Вселената да опознае себе си “.
Това е красиво поетично изявление, което в резюме обобщава природата и историята на Вселената, само че от кое място е почнало всичко? Какво се е случило, откакто се е образувала тя и накъде отива всичко това? Нека разберем.
1. Всичко е почнало преди 13,7 милиарда години
Смята се, че Вселената е зародила преди към 13,7 милиарда години, плюс-минус 20 милиона години по време на „ Големия гърмеж “. Не можем да бъдем сигурни по кое време тъкмо е било това, само че знаем, че Вселената е по-стара от 13,5 милиарда години и по-млада от 14 милиарда години.
Различни галактически задачи дадоха малко по-различни оценки за възрастта на Вселената. Според данните, събрани от задачата „ Планк “ на Европейската галактическа организация сред 2009 и 2013 година, възрастта на Вселената се прави оценка на към 13,82 милиарда години.
Друга оценка, основана на наблюденията от галактическия телескоп „ Атакама “ в Чили дефинира възрастта на Вселената на 13,77 милиарда години.
2. Атомите са се образували „ едвам “ към 380,000 милиона години след „ Големия гърмеж “
След първичния гърмеж, при който се е образувала Вселената, нещата са били толкоз горещи, че физиците не са изцяло сигурни какво се e случвало по това време. Смята се, че по-леките субатомни частици като кварки, електрони и неутрони са почнали да се образуват към 10-6 секунди след Големия гърмеж. Въпреки това температурите към момента са били прекомерно високи, с цел да съществува физиката, както я разбираме през днешния ден.
Въпреки това, физиците считат, че бързо след първичния гърмеж Вселената се е охладила задоволително, с цел да стартират да се образуват протони и неутрони.
След това в продължение на към 380,000 милиона години не се е случило нищо в действителност вълнуващо (повече за това след малко). По това време стартира да се образува най-основният атом – водородът. Приблизително по същото време някои от тях се сливат, с цел да образуват атомите на хелия.
3. Нека бъде светлина
По същото време, когато атомите почнали да се образуват, те почнали да отделят сила под формата на светлина, създавайки това, което през днешния ден се назовава „ галактически микровълнов декор “. Познато още като „ рекомбинация “, поглъщането на свободните електрони е довело до това, че Вселената е станала транспарантна. Преди да настъпи тази „ рекомбинация “, Вселената щеше да бъде непрозрачна, тъй като свободните електрони щяха да провокират разпръскване на светлината (фотоните).
Около 400 милиона години след „ Големия гърмеж “ Вселената излиза от по този начин наречените „ тъмни епохи “. През това време, което е по-точно да се назова „ Епоха на рейонизация “, Вселената минава през динамична фаза, за която се счита, че е траяла до към 1 милиард години. Последните наблюдения обаче демонстрират, че рейонизацията може да се е случила доста по-бързо, в сравнение с учените смятаха до момента.
През този интервал газовите клъстери са се сгъстили задоволително, с цел да основат първите звезди и галактики. Ултравиолетовата радиация от тези енергични събития е изчистила и унищожила по-голямата част от заобикалящия ги безпристрастен водороден газ. Смята се, че това изчистване на мъгливия водороден газ е направило Вселената за първи път транспарантна за ултравиолетовата светлина.
4. Една от най-старите звезди във Вселената
Звездата Метусала, известна още като HD 140283 е най-старата във Вселената. Тя се намира на към 190,1 светлинни години от Земята в съзвездието Везни, покрай границата с Офиух в галактиката Млечен път.
Възрастта на Метусала е оценена на повече от 13 милиарда години, което се приближава до възрастта на Вселената. Точната възраст на Матусал обаче към момента не е ясна, а някои първични оценки сочеха, че тя може да е даже по-стара от сегашната оценка за възрастта на самата Вселена, което е меко казано малко мистерия.
HD 140283 е класифицирана е като звезда подгигант, което значи, че е в по-късен стадий от живота си, само че към момента не е достигнала етап на бяло джудже. В резултат на това звездата към момента е в развой на нуклеарен синтез в ядрото си – развой, който може да продължи милиарди години според от масата и състава на звездата. Тя е и една от дребното небогати на метали звезди в познатата ни Вселена (което е разумно поради възрастта ѝ).
5. Две от най-старите галактики
Ако една от най-старите звезди не е задоволително впечатляваща за вас, може би две от най-старите галактики във Вселената ще ви впечатлят повече.
Още през юли 2021 година галактическият телескоп Джеймс Уеб направи фотография на вселена, наречена GLASS-z13, за която се счита, че се е формирала към 300-400 милиона години след „ Големия гърмеж “. Това е малко по-млада вселена от предходния рекордьор, открит от галактическия телескоп Хъбъл, наречена GN-z11.
Джеймс Уеб откри и друга доста остаряла вселена, наречена GLASS-z11. Въз основа на масата на един милиард слънца проучването твърди, че и двете галактики би трябвало да са на 500 милиона години. Това е много забавно.
6. Нашата вселена е имала бурно минало
Колкото и впечатляваща да е възрастта на GLASS-z13, нашата лична вселена – Млечния път не е надалеч от нея. Смята се, че тя се е формирала малко след „ тъмните епохи “. Нашата вселена (поне в първичния си вид) е съвсем толкоз остаряла, колкото и самата Вселена.
Смята се, че тя се е образувала, когато големи облаци от газ и прахуляк са се слели под въздействието на гравитацията. Смята се, че образуването на Млечния път е почнало със основаването на кълбовиден ореол. Скоро по-късно се е появил компактен и ослепителен диск.
Съвременните проучвания обаче демонстрират, че нещата не са били толкоз елементарни. Формирането на Млечния път евентуално е било доста бурно, като е включвало голям брой конфликти и сливания с по-малки галактики, написа kaldata.com.
Данните от галактическата обсерватория „ Гая “ разкриха, че някои от най-старите звезди, които се чака да бъдат открити в ореола на галактиката, в действителност се намират в диска. Това подсказва, че историята на придвижването на звездите и образуването на галактиките е по-сложна, в сравнение с се смяташе до момента.
Подобни открития също по този начин демонстрират, че Млечния път надалеч не е статична вселена. Тя е еволюирала в продължение на милиарди години, завършена от гравитационни взаимоотношения и сливания с други звездни системи и този развой надалеч не е завършил. Според някои астрономи нашата и „ близката “ вселена Андромеда ще се сблъскат след към 5 милиарда години.
7. Всичко ще приключи със гибел, или пък не?
Как ще свърши всичко? Е, както се оказва, краят на всичко може да бъде една от най-големите въпроси в историята.
Въз основа на актуалните данни „ Голямото захлаждане “ или „ топлинната гибел “ е най-вероятният сюжет за края на Вселената. Идеята е, че Вселената ще продължи да се уголемява безпределно и в последна сметка ще доближи положение на оптималната ентропия (т.е. температура, близка до безспорната нула).
В този миг, при привършване на множеството газ звездите ще спрат да се образуват, съществуващите звезди ще изгорят, а черните дупки ще се изпарят посредством нещо, наречено „ излъчване на Хокинг “.
Но има някаква вяра. Има и други конкурентни теории, като една от тях е „ Големия срив “ – доктрина, която допуска, че Вселената може да обърне своето уголемение и да се трансформира в нещо в горещо и компактно положение. Това би могло да докара до нов Голям гърмеж, който да даде начало на всичко изначало!
Колкото и да са забавни тези теории, в никакъв случай няма да разберем сигурно, защото нашият тип от дълго време ще е липсващ.
Това е красиво поетично изявление, което в резюме обобщава природата и историята на Вселената, само че от кое място е почнало всичко? Какво се е случило, откакто се е образувала тя и накъде отива всичко това? Нека разберем.
1. Всичко е почнало преди 13,7 милиарда години
Смята се, че Вселената е зародила преди към 13,7 милиарда години, плюс-минус 20 милиона години по време на „ Големия гърмеж “. Не можем да бъдем сигурни по кое време тъкмо е било това, само че знаем, че Вселената е по-стара от 13,5 милиарда години и по-млада от 14 милиарда години.
Различни галактически задачи дадоха малко по-различни оценки за възрастта на Вселената. Според данните, събрани от задачата „ Планк “ на Европейската галактическа организация сред 2009 и 2013 година, възрастта на Вселената се прави оценка на към 13,82 милиарда години.
Друга оценка, основана на наблюденията от галактическия телескоп „ Атакама “ в Чили дефинира възрастта на Вселената на 13,77 милиарда години.
2. Атомите са се образували „ едвам “ към 380,000 милиона години след „ Големия гърмеж “
След първичния гърмеж, при който се е образувала Вселената, нещата са били толкоз горещи, че физиците не са изцяло сигурни какво се e случвало по това време. Смята се, че по-леките субатомни частици като кварки, електрони и неутрони са почнали да се образуват към 10-6 секунди след Големия гърмеж. Въпреки това температурите към момента са били прекомерно високи, с цел да съществува физиката, както я разбираме през днешния ден.
Въпреки това, физиците считат, че бързо след първичния гърмеж Вселената се е охладила задоволително, с цел да стартират да се образуват протони и неутрони.
След това в продължение на към 380,000 милиона години не се е случило нищо в действителност вълнуващо (повече за това след малко). По това време стартира да се образува най-основният атом – водородът. Приблизително по същото време някои от тях се сливат, с цел да образуват атомите на хелия.
3. Нека бъде светлина
По същото време, когато атомите почнали да се образуват, те почнали да отделят сила под формата на светлина, създавайки това, което през днешния ден се назовава „ галактически микровълнов декор “. Познато още като „ рекомбинация “, поглъщането на свободните електрони е довело до това, че Вселената е станала транспарантна. Преди да настъпи тази „ рекомбинация “, Вселената щеше да бъде непрозрачна, тъй като свободните електрони щяха да провокират разпръскване на светлината (фотоните).
Около 400 милиона години след „ Големия гърмеж “ Вселената излиза от по този начин наречените „ тъмни епохи “. През това време, което е по-точно да се назова „ Епоха на рейонизация “, Вселената минава през динамична фаза, за която се счита, че е траяла до към 1 милиард години. Последните наблюдения обаче демонстрират, че рейонизацията може да се е случила доста по-бързо, в сравнение с учените смятаха до момента.
През този интервал газовите клъстери са се сгъстили задоволително, с цел да основат първите звезди и галактики. Ултравиолетовата радиация от тези енергични събития е изчистила и унищожила по-голямата част от заобикалящия ги безпристрастен водороден газ. Смята се, че това изчистване на мъгливия водороден газ е направило Вселената за първи път транспарантна за ултравиолетовата светлина.
4. Една от най-старите звезди във Вселената
Звездата Метусала, известна още като HD 140283 е най-старата във Вселената. Тя се намира на към 190,1 светлинни години от Земята в съзвездието Везни, покрай границата с Офиух в галактиката Млечен път.
Възрастта на Метусала е оценена на повече от 13 милиарда години, което се приближава до възрастта на Вселената. Точната възраст на Матусал обаче към момента не е ясна, а някои първични оценки сочеха, че тя може да е даже по-стара от сегашната оценка за възрастта на самата Вселена, което е меко казано малко мистерия.
HD 140283 е класифицирана е като звезда подгигант, което значи, че е в по-късен стадий от живота си, само че към момента не е достигнала етап на бяло джудже. В резултат на това звездата към момента е в развой на нуклеарен синтез в ядрото си – развой, който може да продължи милиарди години според от масата и състава на звездата. Тя е и една от дребното небогати на метали звезди в познатата ни Вселена (което е разумно поради възрастта ѝ).
5. Две от най-старите галактики
Ако една от най-старите звезди не е задоволително впечатляваща за вас, може би две от най-старите галактики във Вселената ще ви впечатлят повече.
Още през юли 2021 година галактическият телескоп Джеймс Уеб направи фотография на вселена, наречена GLASS-z13, за която се счита, че се е формирала към 300-400 милиона години след „ Големия гърмеж “. Това е малко по-млада вселена от предходния рекордьор, открит от галактическия телескоп Хъбъл, наречена GN-z11.
Джеймс Уеб откри и друга доста остаряла вселена, наречена GLASS-z11. Въз основа на масата на един милиард слънца проучването твърди, че и двете галактики би трябвало да са на 500 милиона години. Това е много забавно.
6. Нашата вселена е имала бурно минало
Колкото и впечатляваща да е възрастта на GLASS-z13, нашата лична вселена – Млечния път не е надалеч от нея. Смята се, че тя се е формирала малко след „ тъмните епохи “. Нашата вселена (поне в първичния си вид) е съвсем толкоз остаряла, колкото и самата Вселена.
Смята се, че тя се е образувала, когато големи облаци от газ и прахуляк са се слели под въздействието на гравитацията. Смята се, че образуването на Млечния път е почнало със основаването на кълбовиден ореол. Скоро по-късно се е появил компактен и ослепителен диск.
Съвременните проучвания обаче демонстрират, че нещата не са били толкоз елементарни. Формирането на Млечния път евентуално е било доста бурно, като е включвало голям брой конфликти и сливания с по-малки галактики, написа kaldata.com.
Данните от галактическата обсерватория „ Гая “ разкриха, че някои от най-старите звезди, които се чака да бъдат открити в ореола на галактиката, в действителност се намират в диска. Това подсказва, че историята на придвижването на звездите и образуването на галактиките е по-сложна, в сравнение с се смяташе до момента.
Подобни открития също по този начин демонстрират, че Млечния път надалеч не е статична вселена. Тя е еволюирала в продължение на милиарди години, завършена от гравитационни взаимоотношения и сливания с други звездни системи и този развой надалеч не е завършил. Според някои астрономи нашата и „ близката “ вселена Андромеда ще се сблъскат след към 5 милиарда години.
7. Всичко ще приключи със гибел, или пък не?
Как ще свърши всичко? Е, както се оказва, краят на всичко може да бъде една от най-големите въпроси в историята.
Въз основа на актуалните данни „ Голямото захлаждане “ или „ топлинната гибел “ е най-вероятният сюжет за края на Вселената. Идеята е, че Вселената ще продължи да се уголемява безпределно и в последна сметка ще доближи положение на оптималната ентропия (т.е. температура, близка до безспорната нула).
В този миг, при привършване на множеството газ звездите ще спрат да се образуват, съществуващите звезди ще изгорят, а черните дупки ще се изпарят посредством нещо, наречено „ излъчване на Хокинг “.
Но има някаква вяра. Има и други конкурентни теории, като една от тях е „ Големия срив “ – доктрина, която допуска, че Вселената може да обърне своето уголемение и да се трансформира в нещо в горещо и компактно положение. Това би могло да докара до нов Голям гърмеж, който да даде начало на всичко изначало!
Колкото и да са забавни тези теории, в никакъв случай няма да разберем сигурно, защото нашият тип от дълго време ще е липсващ.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ