Върджин Галактик e почти в готовност да започне ракетни полети: какво да очакваме?
Космическите бизнесмени са постоянно положително настроени и Ричард Брансън не прави изключение. Той чака до три месеца учредената от него компания Върджин Галактик да стартира галактически полети, а до шест месеца – персонално да лети в космоса. Това е много самоуверено предсказване, заради което влезе в противоречие със своя зависещ и президент на Върджин Галактик – Майк Моузес, който му отвърна, че шест месеца може да не са задоволителни за започването на комерсиални полети.
Въпреки че Моузес поохлади упоритостите на Брансън, той удостовери: Върджин Галактик в действителност чака напълно скоро да стартират изпитателните ракетни полети и нищо че е към този момент средата на октомври, до края на 2017-та би трябвало да има към този момент пилотиран галактически полет.
Но какво схващат от Върджин Галактик под израза “космически полет ”?
“Юнити ”, както и двата нови кораба в развой на градеж, сигурно няма да летят в орбита и да вършат обиколки на Земята. Тяхната цел е да обезпечават къси няколкоминутни галактически пътешествия по суборбитални траектории. Сиреч, когато “Юнити ” стартира скоро да организира ракетни тествания, те ще наподобяват на ранните галактически полети на НАСА. Първият астронавт на Съединени американски щати Алън Шепърд е летял на подобен суборбитален полет.
Колко високо ще лети “Юнити ”? Няма общопризнат консенсус къде свършва земната атмосфера и къде стартира галактическото пространство. Международно приетата граница сред Земята и космоса лежи на 100 километра над земната повърхнина. Но това число е по-скоро компромисно. Минималната височина за реализиране на постоянна орбита е 160 километра – под тази височина силите на търкане и противодействие са основни и един сателит бързо би паднал. Военновъздушните сили на Съединени американски щати одобряват, че галактическото пространство стартира от 80 километра нагоре – над тази височина въздухът е към този момент толкоз разводнен, че самолетите не могат да поддържат ориентировка, без значение от тяхната скорост. По традиция всеки американец, който премине височината от 80 километра, получава астронавтски орден.
Върджин Галактик ще употребява 80-километровата граница за галактическото пространство. Причината по тази причина е нерешителност – корабите от серия “СпейсШипТу ” са планувани да транспортират туристи, а не летци-изпитатели. Тези туристи чакат най-много сигурност. Напомням на читателите, че първият транспортен съд “Ентърпрайз ” беше погубен по време на пагубна повреда през 2014 година и при този случай почина водачът Майкъл Олсбъри. Като разследване вторият транспортен съд “Юнити ” беше изменен, структурата му е по-здрава и тежи повече. Затова се чака да може да надвиши 80-километровата височина, само че не и 100-километровата. “Ние би трябвало да заемем консервативна позиция ”, удостоверява Моузес и споделя, че част от непотребното тегло ще бъде отстранено откакто завърши изпитателната стратегия. “В началото няма да летим по целия път до 100-километровата линия на Карман. Ще се целим в 80-километровата американска формулировка за космос ”.
Изпитателните полети, които бяха извършени по-рано през тази година и в края на миналата, бяха удивително сполучливи. Бяха осъществени проби и на модерната “перовидна ” система за нахлуване в атмосферата – също сполучливи. Катастрофата на “Ентърпрайз ” през 2014 година беше породена точно от по неволя освобождение на системата. При “Юнити ” тя работи доста по-гладко.
И по този начин, какво да чакаме? “Юнити ” евентуално ще лети на още няколко изпитателни планиращи полета. След тях ще стартират първичните полети със запалването на ракетния мотор. Те към момента ще са в атмосферата, само че към този момент ще са свръхзвукови. При тях ще бъде изпитано нагряването на структурата на кораба. Ще се направи и цялостна симулация на противоположното нахлуване в атмосферата.
Ако всичко това премине наред, още до няколко седмици “Юнити ” може да полети в космоса.
Да пожелаем триумф на Върджин Галактик. Възложени са голям брой очаквания – въпреки всичко чакаме пилотираната космонавтика да стане налична освен за определени работещи в държавните организации, само че за всеки човек.
