Бунтът, който обедини ливанците
Корупцията ни изяде до кокал " - необичайно самопризнание от настоящ президент. Не и в Ливан.
В телевизионно послание в четвъртък президентът Мишел Аун съобщи, че е подготвен за среща с стачкуващите, които над седмица са на улицата с искане за оставки и промята на системата. Призивът му обаче бе отритнат - преди оставка не може да има разговор, считат стачкуващите.
Няколко часа по-късно обаче избухнаха конфликти с полицията, стачкуващи и поддръжници на структурата с несъразмерно въздействие върху иранската политика. Възникна предстоящият въпрос дали недоволството, обединило жителите на Ливан, може да ги изправи едни против други.
Омръзнало им е от системата
Премиерът Саад Харири разгласи лист с промени (и даже понижи на половина министерските заплати и даде обещание да върне откраднати от страната средства в размер на милиарди долари), откакто демонстрациите започнаха. Вълнението бе изблик на неодобрение поради пакет ограничения, измежду тях въвеждане на налог за прилагане на " Уотсап " и други приложения за диалози. Ливанци споделят, че им е омръзнало от дългогодишната икономическа застоялост.
Банки, учебни заведения и университети останаха затворени. Протести имаше и в столицата Бейрут, и в дълго считани за консервативни градове като Триполи, и другаде. На Площада на мъчениците в Бейрут в този момент има палатки, където няколко цивилен организации настояват, че са подготвени да останат дълго.
Омръзнало им е и от системата, разпределяща управителните постове в страната въз основата на религията, траяла да работи след 15-годишната революция, завършила през 1990 година Това съглашение оказа помощ за мира и относителната непоклатимост, които Западът вижда на малко други места в Близкия изток. Например президентът по конституция е християнин, премерът - сунит, ръководителят на Народното събрание - шиит. Основите на тази система, още от колониалния интервал, са и опит да се сътвори система, която ще съставлява всички религиозни групи в страната.
© Reuters
То обаче не оказва помощ за по-добро ръководство на страната, а стачкуващите настояват, че целият политически хайлайф е употребявал тези години главно с цел да се обогати, вместо да търси метод да усъвършенства живота на гласоподавателите (младежката безработица е към 40%, страната е белязана от голямо неравество; на 1% от жителите се пада четвърт от националния доход; Световната банка дефинира като " небогати " една четвърт от жителите). Демонстрантите, както и доста откриватели, означават, че политическите фракции работят за поддръжка единствено от личните си общности, вместо да мислят за " ливанците ".
Управляващата класа не се е трансформирала изключително - от време на време татко се сменя от наследник. Такъв е казусът със настоящия министър председател Саад Харири, наследник на убития в средата на предишното десетилетие Рафик Харири.
Не бяха единствено налозите. Опустошителни пожари в страната отпреди няколко дни също породиха неодобрение - за какво е толкоз мъчно да се ръководи Ливан, питат протестиращите. В електроподаването има разстройства, качеството на водоснабдяването е ниско, сметките за позвънявания - доста огромни.
© Reuters
Протести в Триполи.
" Всички сме едно семейство " или не напълно
Зад този яд не стои организация и ливанските управляващи се надяват, че поради неналичието на водач мощта им ще отслабне и все по-малко хора ще излизат на улицата. " За пръв път има същинско единение, а не подправено, каквото сме виждали преди този момент, " споделя пред Би Би Си 29-годишен протестиращ. " Хората осъзнават, че християнин, който живее в последна беднотия, не е по-различен от сунит или шиит, който живее в последна беднотия. "
Усещането е, че " Ливан се прероди " през миналата седмица, означи неотдавна Би Би Си. " Хората, маргинализирани от десетилетия, ненадейно усещат, че могат да държат виновен политическия си хайлайф и да желаят промени. " Едва ли обаче ливанските водачи ще се предадат без опозиция. Те евентуално разчитат и на различен вероятен сюжет - насилието, което би ги делегитимирало. Имаше такова при започване на митингите, а и в последните дни, при набези против магазини и банки в заможни квартали на Бейрут (преобладаващото въодушевление въпреки всичко се разказва от непознатите медии като " карнавал " ), не се стига (с някои изключения) и до съществени конфликти с полицията. В сряда формалният канал в " Туитър " на ливанската войска разгласява известие: " Всички сме ливанци. Всички сме едно семейство. "
По-малък е оптимизмът поради последствията, които обстановката може да има върху подкрепяното от Иран шиитско придвижване " Хизбулла " - могъщият му водач Хасан Насралла, който има забележителна поддръжка в южната част на страната, също се счита от част от протестиращите за фигура от " остарелия ", подкупен хайлайф. Това обаче може да провокира по-сериозно напрежение сред тях и най-твърдите му поддръжници. Сблъсъци имаше и нощес. Напрежението последва тирада, в която Насралла поддържа митингите, само че застана и зад Харири (нямало да разгласи подобен бюджет с сходни ниски налози, в случай че не били демонстрациите) и сподели, че отхвърля свалянето на управляващите: " Ливан навлеве в рискова фаза, има изгледи страната ни да е на прицел на интернационалните, районни сили. " " Ройтерс " в същото време отбелязва, че съгласно анализатори у авторитетната " Хизбулла " може а и ключът за решение на рецесията.
© Reuters
Привърженици на водача на " Хизбулла " Хасан Насралла с негов портрет и флагове (както на " Хизбула ", по този начин и ливански).
Не наподобява евентуално и Харири и кабинетът му да подадат оставка - те считат, че след подобен ход Ливан би заседнал още по-дълбоко в рецесията. Бейрут предизвести, че страната може да остане без средства до края на годината, а интернационалните кредитори и евентуални държавни (например от Персийския залив) желаят промени, преди да са подготвени да провиснал средства.
" Войната продължава в Ливан. Не е война с Бомби, а икономическа и би трябвало да се борим, с цел да спасим страната си. Не (го правим) за нас, (правим го) за децата си. Преживяхме война и не желаеме децата ни да я живеят още веднъж, " споделя за " Ал Джазира " протестиращият Самир Диало, участник в демонстрациите всеки ден дружно със брачната половинка и щерка си.
Каквото и да се случи, за пръв път в историята на страната голяма група стачкува под ливанския народен байрак, без да мисли единствено за знаците на групата си.
" Всички са едни и същи: Харири, Насралла, Аун, (външният министър Джебран) Басил, " споделя за изданието " Араб нюз " протестиращ след снощните конфликти. " Вижте какво вършат. Не сме ли всички ливанци? Затова би трябвало да премахнем религията от политиката. "
В телевизионно послание в четвъртък президентът Мишел Аун съобщи, че е подготвен за среща с стачкуващите, които над седмица са на улицата с искане за оставки и промята на системата. Призивът му обаче бе отритнат - преди оставка не може да има разговор, считат стачкуващите.
Няколко часа по-късно обаче избухнаха конфликти с полицията, стачкуващи и поддръжници на структурата с несъразмерно въздействие върху иранската политика. Възникна предстоящият въпрос дали недоволството, обединило жителите на Ливан, може да ги изправи едни против други.
Омръзнало им е от системата
Премиерът Саад Харири разгласи лист с промени (и даже понижи на половина министерските заплати и даде обещание да върне откраднати от страната средства в размер на милиарди долари), откакто демонстрациите започнаха. Вълнението бе изблик на неодобрение поради пакет ограничения, измежду тях въвеждане на налог за прилагане на " Уотсап " и други приложения за диалози. Ливанци споделят, че им е омръзнало от дългогодишната икономическа застоялост.
Банки, учебни заведения и университети останаха затворени. Протести имаше и в столицата Бейрут, и в дълго считани за консервативни градове като Триполи, и другаде. На Площада на мъчениците в Бейрут в този момент има палатки, където няколко цивилен организации настояват, че са подготвени да останат дълго.
Омръзнало им е и от системата, разпределяща управителните постове в страната въз основата на религията, траяла да работи след 15-годишната революция, завършила през 1990 година Това съглашение оказа помощ за мира и относителната непоклатимост, които Западът вижда на малко други места в Близкия изток. Например президентът по конституция е християнин, премерът - сунит, ръководителят на Народното събрание - шиит. Основите на тази система, още от колониалния интервал, са и опит да се сътвори система, която ще съставлява всички религиозни групи в страната.
© Reuters
То обаче не оказва помощ за по-добро ръководство на страната, а стачкуващите настояват, че целият политически хайлайф е употребявал тези години главно с цел да се обогати, вместо да търси метод да усъвършенства живота на гласоподавателите (младежката безработица е към 40%, страната е белязана от голямо неравество; на 1% от жителите се пада четвърт от националния доход; Световната банка дефинира като " небогати " една четвърт от жителите). Демонстрантите, както и доста откриватели, означават, че политическите фракции работят за поддръжка единствено от личните си общности, вместо да мислят за " ливанците ".
Управляващата класа не се е трансформирала изключително - от време на време татко се сменя от наследник. Такъв е казусът със настоящия министър председател Саад Харири, наследник на убития в средата на предишното десетилетие Рафик Харири.
Не бяха единствено налозите. Опустошителни пожари в страната отпреди няколко дни също породиха неодобрение - за какво е толкоз мъчно да се ръководи Ливан, питат протестиращите. В електроподаването има разстройства, качеството на водоснабдяването е ниско, сметките за позвънявания - доста огромни.
© Reuters
Протести в Триполи.
" Всички сме едно семейство " или не напълно
Зад този яд не стои организация и ливанските управляващи се надяват, че поради неналичието на водач мощта им ще отслабне и все по-малко хора ще излизат на улицата. " За пръв път има същинско единение, а не подправено, каквото сме виждали преди този момент, " споделя пред Би Би Си 29-годишен протестиращ. " Хората осъзнават, че християнин, който живее в последна беднотия, не е по-различен от сунит или шиит, който живее в последна беднотия. "
Усещането е, че " Ливан се прероди " през миналата седмица, означи неотдавна Би Би Си. " Хората, маргинализирани от десетилетия, ненадейно усещат, че могат да държат виновен политическия си хайлайф и да желаят промени. " Едва ли обаче ливанските водачи ще се предадат без опозиция. Те евентуално разчитат и на различен вероятен сюжет - насилието, което би ги делегитимирало. Имаше такова при започване на митингите, а и в последните дни, при набези против магазини и банки в заможни квартали на Бейрут (преобладаващото въодушевление въпреки всичко се разказва от непознатите медии като " карнавал " ), не се стига (с някои изключения) и до съществени конфликти с полицията. В сряда формалният канал в " Туитър " на ливанската войска разгласява известие: " Всички сме ливанци. Всички сме едно семейство. "
По-малък е оптимизмът поради последствията, които обстановката може да има върху подкрепяното от Иран шиитско придвижване " Хизбулла " - могъщият му водач Хасан Насралла, който има забележителна поддръжка в южната част на страната, също се счита от част от протестиращите за фигура от " остарелия ", подкупен хайлайф. Това обаче може да провокира по-сериозно напрежение сред тях и най-твърдите му поддръжници. Сблъсъци имаше и нощес. Напрежението последва тирада, в която Насралла поддържа митингите, само че застана и зад Харири (нямало да разгласи подобен бюджет с сходни ниски налози, в случай че не били демонстрациите) и сподели, че отхвърля свалянето на управляващите: " Ливан навлеве в рискова фаза, има изгледи страната ни да е на прицел на интернационалните, районни сили. " " Ройтерс " в същото време отбелязва, че съгласно анализатори у авторитетната " Хизбулла " може а и ключът за решение на рецесията.
© Reuters
Привърженици на водача на " Хизбулла " Хасан Насралла с негов портрет и флагове (както на " Хизбула ", по този начин и ливански).
Не наподобява евентуално и Харири и кабинетът му да подадат оставка - те считат, че след подобен ход Ливан би заседнал още по-дълбоко в рецесията. Бейрут предизвести, че страната може да остане без средства до края на годината, а интернационалните кредитори и евентуални държавни (например от Персийския залив) желаят промени, преди да са подготвени да провиснал средства.
" Войната продължава в Ливан. Не е война с Бомби, а икономическа и би трябвало да се борим, с цел да спасим страната си. Не (го правим) за нас, (правим го) за децата си. Преживяхме война и не желаеме децата ни да я живеят още веднъж, " споделя за " Ал Джазира " протестиращият Самир Диало, участник в демонстрациите всеки ден дружно със брачната половинка и щерка си.
Каквото и да се случи, за пръв път в историята на страната голяма група стачкува под ливанския народен байрак, без да мисли единствено за знаците на групата си.
" Всички са едни и същи: Харири, Насралла, Аун, (външният министър Джебран) Басил, " споделя за изданието " Араб нюз " протестиращ след снощните конфликти. " Вижте какво вършат. Не сме ли всички ливанци? Затова би трябвало да премахнем религията от политиката. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ