Да смениш "общонародната собственост" – кратка история на приватизацията
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД. Текстът му е от " Свободна Европа ".
" Комунизмът не работи, тъй като хората обичат да имат всякакви неща. "
Франк Зара
" В Русия който не може да граби, краде "
Граф Никита Панин
Прокуратурата потегли да " проверява приватизацията ", само че задачата на това упражнение не е напълно ясна.
Раздържавяването не е феномен, който поражда след 1989 година Тогава се появяват приватизацията и реституцията на иззетата частна благосъстоятелност. След 1989 година се случва единствено легализиране на собствеността.
Раздържавяването приема пет форми: частно предписание с държавни активи; реставрация на земя, гори и градска собственост; касова продажба на държавни и общински активи; всеобща приватизация; даване на предприятия посредством привилегии на вътрешни хора, " работническо-мениджърски сдружения " (РМД) и други сходни.
Каква е историята преди 1944
От всички изброени форми най-интересна е първата.
Преди 1944 година частното предписание с държавни активи е обвързвано на първо място със корист с власт.
За интервала 1924 - 1944 година страната е най-голяма през 1942 година - 23% от Брутният вътрешен продукт. Тогава България е окупирала територии в прилежащи страни, а това постанова нарастване на държавните разноски със 7.5% по отношение на 1940 година Дори по време на прекратяване на конституцията и автокрация тежестта на държавното управление върху стопанската система (по този показател) е извънредно нищожно.
През 1924 година, когато се приготвя погашение на задължения и репарации, държавните разноски са 15.5% от Брутният вътрешен продукт. По време на заплащанията те стигат до 20.2%. От 1933 до 1940 година размерът на държавното управление в никакъв случай не е по-голям от 18% от Брутният вътрешен продукт.
Тази статистика не значи, че по това време няма държавна интервенция. Дългове се изплащат с въвеждането на държавен монопол - тютюнев, зърнен и прочие Държавните поръчки не са транспарантни, всички се оплакват. Правителствената политика стимулира и реализира плячкосване на огромни групи от популацията: на гърците през 1906 година и на евреите след 1939 година Това е добре разказано от Румен Аврамов*.
Извън тези регресивни и нездравословни развития, държавните управления нямат непосредствена роля в стопанската система. Държавните предприятия са малцина и са самостоятелни. Има злоупотреби с държавни поръчки в железниците, пощата, строителството на пристанища и от време на време с изкупните цени при монополите. Пенсионното и здравното обезпечаване е преобладаващо частно. Правителствата са " кабинети " в дословния смисъл на думата.
Тодор Бурмов ръководи с четирима министри (на външните работи и изповеданията; на финансите; на правосъдието; и на войната - чужденец, руснак), като самият той е министър и на вътрешните работи, и на просвещението. Приблизително същият е броят на министерствата чак до 1918 година Един от " огромните " кабинети е третото държавно управление на Васил Радославов - в него има осем министри. Със също толкоз министри са и двете държавни управления на Александър Стамболийски. Така е до 1944 година
Няма от кое място (икономиката е частна) да се краде и няма кой да прави това. Паричната политика не е съвършена, само че се основава на биметален стандарт и закрепен сменен курс.
Историята след 1944. Който не граби, краде.
Приватизацията лишава от жителите опцията да присвояват " общонародна благосъстоятелност ".
Традициите на лимитирано стопанско наличие на страната са разрушени първо от държавното управление на Отечествен фронт от 1944 година Второто държавното управление на Кимон Георгиев слага връх със своите 15 министри. Той бързо е усъвършенстван от държавното управление на Васил Коларов - 21 министри. Това състояние се резервира до държавните управления на Георги Атанасов и Андрей Луканов в края на 80-те и началото на 90-те години. И по този начин е до момента.
През 1962 година има промяна - посланикът в Москва става член на кабинета. Положението през днешния ден е друго: членове на кабинета и Народното събрание са посланици на Москва.
След 1948 година идва интервал на плячкосване, принудително коопериране, одържавяване на стопанската система, петгодишно обмисляне, унищожена съпротива и гонене на " някогашни хора ". Практически цялата стопанска система става държавна.
През 1988 година България към този момент (и отново) е във в действителност банкрут. 98% от Брутният вътрешен продукт се създава от държавни предприятия, Трудово-кооперативно земеделско стопанство и АПК; цените са по-скоро налози, а парите са лотарийни билети - каквото има в магазина, това купувате. Това е така наречен " стопанска система на общонародната благосъстоятелност ".
Споменатите нагоре форми на раздържавяване следва да се сравнят точно с частното предписание с общонародни активи. То има четири подформи.
1. Индивидуална - всеки влачи вкъщи каквото може от предприятието или кооперацията, или краде работно време.
2. Началническо-отчетна - употребяват се запаси, отдадени в предписание на предприятието, натрупат се ресурси за плановия интервал (пет години) и се отклоняват средства и продукция за бартер на услуги от снабдители. Вили Лилков неотдавна цитира секретна оценка на Комитета за държавен надзор: през 1978-1980 година общият размер на вредите на стопанската система единствено от " неоправдани разноски и загуби " е над 2 милиарда лв. - 3-4% от Брутният вътрешен продукт на година по днешния курс на лв. към щатския долар**.
3. Международна - след 1962 година (донякъде в резултат на държавния банкрут от 1960 г.), само че изключително след 1977-1978 година, с " общонародни " средства работят над 400 задгранични сдружения, наречени от Христо Христов " империя ". Щетите от тях, съгласно архивите, са над 10 милиарда лева през 1990 т. - колкото е Брутният вътрешен продукт на Народна република България за 1967 година
4. Действително общодържавна - потребление на парите, цените и налозите за поддръжка на живота и привилегиите, или за финансиране на концепциите на 0.15% от популацията на страната.
Групата под номер 4 сигурно знае какво се случва с другите форми на предписание. Но хората също не са слепи, а които са, може да са чули преразкази на кино лентата " Кит " и да са чели " Задочните репортажи " на Георги Марков.
Всъщност разграбването на общата благосъстоятелност е исторически най-хубавото допустимо развиване преди 1989 година
" Който не граби, краде " е печеливша формула на дълготраен публичен интерес, тъй като:
а) без такова държание действителните приходи на популацията биха били още по-ниски;
б) социална и частна сила биха били прахосани в още повече безсмислени начинания;
в) хората не биха ненавиждали, а просто биха се страхували до дъно от " горните " 0.15%;
г) тя е фундаменталното доказателство на несъстоятелността на режима и основен фактор на неговия упадък;
д) без този крах хората не биха възстановили притежаваното от тях и техните предшественици, не би била възобновена демокрацията и страната не би се върнала в Европа.
Въпреки тези очевидности трима основни прокурори, един президент и безброй коментатори са уверени, че завареното през 1991 година (това е началото на промените - сегашният основен прокурор не желае да проверява разграбването преди тази година) е фактически благосъстояние, а това, което се е случило с него по-късно е " престъпно " действие.
Най-активен в отбраната на " общонародната " благосъстоятелност и предприятия е един някогашен член на Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор. Той счита, че приватизацията няма конституционно съображение, че тя е национално изменничество и че хората са ограбени, тъй като всеки има еднакъв дял в общонародната благосъстоятелност. Според същия човек, народът не бил подготвен за раздържавяване и трябвало да се изчака (за да се продават активи на безценица). Пред БНР той се базира на боновете от всеобщата приватизация.
В същото предаване врачани се оплакват от ориста на " Химко " (една от проверяваните сделки), а русенци приказват за " заличаване на стопанската система " на България.
Настоящият основен прокурор също внася детайл на класова битка в изявленията си за " престъпната приватизация " като бранител на ползите на елементарните и естествените хора.
Кой е прав: дяволията на детайлностите
Няма по какъв начин нищото да бъде унищожено. Както стана дума, най-малко 70 на 100 от предприятията са във банкрут. Може да се счита, че " Химко " банкрутира, тъй като е продаден на " наши хора " (новите притежатели са другари на режима преди 1989 г.). Но не те са създали вина, а тези, които продават предприятието. Действителната причина за банкрута е конкуренцията от Румъния и Китай и неуспехът на държавното управление да задържи ниски цени на природния газ от Русия. Сигурен съм, че за съвсем всички проверявани в този момент покупко-продажби, има или неуспех на държавното управление като притежател преди приватизацията, или сходно пояснение за крайния крах и на " Кремиковци ", и на БГА " Балкан " и така нататък с новите притежатели.
Нека се върна към другите възможности на частното разполагане с държавни активи. Състав на закононарушение е съвсем невероятно да бъде открит.
Реституцията: хората обичат да имат нещата, които ценят. Статистиката потвърждава, че те избират личен, а не държавен дом и не съм бил очевидец някой да желае съпрузите и децата да са общонародна благосъстоятелност - те желаят държавни и безвъзмездни детски градини, само че това е просто форма на гратисчийство. От 1991 до 1994 година, когато са признати главните закони за реституцията, всички социологически допитвания демонстрират от 50% (при гласоподавателите на БСП) до 70% (при тези на СДС) утвърждение на реституцията и приватизацията. Такова отношение е естествено - преди национализацията собствеността е била частна за всички, без значение от политическите им желания.
Касова продажба: тук главната роля е на продавача. Такива са 4-5 държавни органа, в това число Народното събрание. Продавачът избира сред шест планувани в закона метода на продажба - търг, конкурс, договаряния с евентуални купувачи, обществено предложение на акции, централизирани обществени търгове, продажба на вътрешни лица (работници и управители) без търг или конкурс. Последното е по член 35 от първия закон за приватизация. В интервала на деяние на този закон единствено 6% от продажбите са посредством търг. През борсата се продават единствено миноритарни пакети акции.
На новите притежатели са вменени пет вида отговорности (поддържане на средносписъчна бройка на личния състав, размер вложения, опазване предмета на активност на предприятието, опазване дяловото присъединяване на новия притежател и запазване на околната среда). Следприватизационните отговорности са най-малко една дузина: погашение на задължения, опазване на активността, марката, поддържане на минимална заплата в предприятието, принос към държавния запас и военно-временните ресурси, възбрана за увеличение на капитала, забрани за разпродажба, продажба на дяловете на купувача, продажба на дълготрайни материални активи и прочие, и прочие Допълнително от 1995 година има данъчни тласъци за съсобственост с страната, само че съвсем никой частник не се хваща на въдицата.
Смислените от тези отговорности се контролират от комерсиалното и гражданското право. Тази част от законите за приватизация просто внася звук в правната рамка на стопанството. Срокът им е 5 години за общия случай и 10 за РМД (защото толкоз трае ценовата им привилегия).
Масова приватизация: това е най-лесният за пояснение проблем. Стойността на боновете не може да получи действителен еквивалент, тъй като законът не разрешава търговия с акции на предприятията за период от шест месеца " след последния търг ", само че никой не знае по кое време ще се организира той. Освен това номиналът на собствеността бе закрепен в лв.. През 1999 година дивидентът на собственик на ваучер в най-успешния фонд е към 4 лв..
РМД: към 49% от всички регистрирани продажби. Това е форма на национализъм, " народен капитал ". Схемата е въведена през 1995 година Идеята е служащите и шефовете на предприятия (назначени от БСП) да станат капиталисти. Но е приложена през 1998-1999 година Една от аргументите е, че няма купувачи. Но първите РМД, основани без закон, са от ноември 1990 година Някои от тях работят доста сполучливо и до момента, а и без надзор са преизпълнили всички гореспоменати условия. Последното РМД на огромно дружество е от средата на 2001 година Сега предприятието е едно от водещите в света. Изборът на схемата е стимулиран от неточно държание на кандидат-купувачите.
Частните банки също са РМД. Те първо са основани от труженици и управленци на остарелия режим през месеците май-ноември 1989 година с запас от " общонародната благосъстоятелност " и ДСК. Този развой няма да се проверява. Повечето от тези банки са банкрутирали. Впрочем не по тяхна виновност.
" Лафка " и бъдещето?
Не е ясна задачата на упражнението, наречено " следствие на приватизацията ".
Независимо от формата на приватизация, Брутният вътрешен продукт на човек в този момент, измерен по непрекъснати цени от 2011 година, е повишен повече от два пъти по отношение на 1989 и съвсем три пъти по отношение на 1996 година Спрямо 1945 година нарастването е 15 пъти, а в случай че го съпоставим с годината, когато аз съм роден - 4.2 пъти. Т.е. нарастването на действителните приходи се дължи в най-голяма степен на интервала след приватизация.
" Хората " не са ощетени. Можеше и по-добре, несъмнено. Но не това е тематиката на следствието.
Икономическото пояснение за какво приватизацията е триумф, е в теоремата на Коуз: без значение какво е първичното систематизиране на права (на собственост), в случай че има господство на закона и в случай че разноските по отбрана на права са търпими, пазарът и нравите санкционират " неприятните " и възнаграждават " положителните ".
Разследването идва в подтекста на съвсем всеобщи политически желания за " повече държавни предприятия " (според програмата на Комунистическия манифест). По всичко наподобява, че желан е моделът на РМД: нещо се одържавява, с цел да се трансферира за ръководство в частни ръце или в публично-частно партньорство, при което общественото поема разноските, а частното - изгодите.
* Ограбването на турците през 1950-те и през 1984-1989 година, също разказани и оценени от Румен Аврамов в " Икономика на възродителния развой ".
** В края на този месец Комисията по досиетата ще показа към 200 такива отчета, множеството от тях отдадени на ситуацията в обособени предприятия и браншове.
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД. Текстът му е от " Свободна Европа ".
" Комунизмът не работи, тъй като хората обичат да имат всякакви неща. "
Франк Зара
" В Русия който не може да граби, краде "
Граф Никита Панин
Прокуратурата потегли да " проверява приватизацията ", само че задачата на това упражнение не е напълно ясна.
Раздържавяването не е феномен, който поражда след 1989 година Тогава се появяват приватизацията и реституцията на иззетата частна благосъстоятелност. След 1989 година се случва единствено легализиране на собствеността.
Раздържавяването приема пет форми: частно предписание с държавни активи; реставрация на земя, гори и градска собственост; касова продажба на държавни и общински активи; всеобща приватизация; даване на предприятия посредством привилегии на вътрешни хора, " работническо-мениджърски сдружения " (РМД) и други сходни.
Каква е историята преди 1944
От всички изброени форми най-интересна е първата.
Преди 1944 година частното предписание с държавни активи е обвързвано на първо място със корист с власт.
За интервала 1924 - 1944 година страната е най-голяма през 1942 година - 23% от Брутният вътрешен продукт. Тогава България е окупирала територии в прилежащи страни, а това постанова нарастване на държавните разноски със 7.5% по отношение на 1940 година Дори по време на прекратяване на конституцията и автокрация тежестта на държавното управление върху стопанската система (по този показател) е извънредно нищожно.
През 1924 година, когато се приготвя погашение на задължения и репарации, държавните разноски са 15.5% от Брутният вътрешен продукт. По време на заплащанията те стигат до 20.2%. От 1933 до 1940 година размерът на държавното управление в никакъв случай не е по-голям от 18% от Брутният вътрешен продукт.
Тази статистика не значи, че по това време няма държавна интервенция. Дългове се изплащат с въвеждането на държавен монопол - тютюнев, зърнен и прочие Държавните поръчки не са транспарантни, всички се оплакват. Правителствената политика стимулира и реализира плячкосване на огромни групи от популацията: на гърците през 1906 година и на евреите след 1939 година Това е добре разказано от Румен Аврамов*.
Извън тези регресивни и нездравословни развития, държавните управления нямат непосредствена роля в стопанската система. Държавните предприятия са малцина и са самостоятелни. Има злоупотреби с държавни поръчки в железниците, пощата, строителството на пристанища и от време на време с изкупните цени при монополите. Пенсионното и здравното обезпечаване е преобладаващо частно. Правителствата са " кабинети " в дословния смисъл на думата.
Тодор Бурмов ръководи с четирима министри (на външните работи и изповеданията; на финансите; на правосъдието; и на войната - чужденец, руснак), като самият той е министър и на вътрешните работи, и на просвещението. Приблизително същият е броят на министерствата чак до 1918 година Един от " огромните " кабинети е третото държавно управление на Васил Радославов - в него има осем министри. Със също толкоз министри са и двете държавни управления на Александър Стамболийски. Така е до 1944 година
Няма от кое място (икономиката е частна) да се краде и няма кой да прави това. Паричната политика не е съвършена, само че се основава на биметален стандарт и закрепен сменен курс.
Историята след 1944. Който не граби, краде.
Приватизацията лишава от жителите опцията да присвояват " общонародна благосъстоятелност ".
Традициите на лимитирано стопанско наличие на страната са разрушени първо от държавното управление на Отечествен фронт от 1944 година Второто държавното управление на Кимон Георгиев слага връх със своите 15 министри. Той бързо е усъвършенстван от държавното управление на Васил Коларов - 21 министри. Това състояние се резервира до държавните управления на Георги Атанасов и Андрей Луканов в края на 80-те и началото на 90-те години. И по този начин е до момента.
През 1962 година има промяна - посланикът в Москва става член на кабинета. Положението през днешния ден е друго: членове на кабинета и Народното събрание са посланици на Москва.
След 1948 година идва интервал на плячкосване, принудително коопериране, одържавяване на стопанската система, петгодишно обмисляне, унищожена съпротива и гонене на " някогашни хора ". Практически цялата стопанска система става държавна.
През 1988 година България към този момент (и отново) е във в действителност банкрут. 98% от Брутният вътрешен продукт се създава от държавни предприятия, Трудово-кооперативно земеделско стопанство и АПК; цените са по-скоро налози, а парите са лотарийни билети - каквото има в магазина, това купувате. Това е така наречен " стопанска система на общонародната благосъстоятелност ".
Споменатите нагоре форми на раздържавяване следва да се сравнят точно с частното предписание с общонародни активи. То има четири подформи.
1. Индивидуална - всеки влачи вкъщи каквото може от предприятието или кооперацията, или краде работно време.
2. Началническо-отчетна - употребяват се запаси, отдадени в предписание на предприятието, натрупат се ресурси за плановия интервал (пет години) и се отклоняват средства и продукция за бартер на услуги от снабдители. Вили Лилков неотдавна цитира секретна оценка на Комитета за държавен надзор: през 1978-1980 година общият размер на вредите на стопанската система единствено от " неоправдани разноски и загуби " е над 2 милиарда лв. - 3-4% от Брутният вътрешен продукт на година по днешния курс на лв. към щатския долар**.
3. Международна - след 1962 година (донякъде в резултат на държавния банкрут от 1960 г.), само че изключително след 1977-1978 година, с " общонародни " средства работят над 400 задгранични сдружения, наречени от Христо Христов " империя ". Щетите от тях, съгласно архивите, са над 10 милиарда лева през 1990 т. - колкото е Брутният вътрешен продукт на Народна република България за 1967 година
4. Действително общодържавна - потребление на парите, цените и налозите за поддръжка на живота и привилегиите, или за финансиране на концепциите на 0.15% от популацията на страната.
Групата под номер 4 сигурно знае какво се случва с другите форми на предписание. Но хората също не са слепи, а които са, може да са чули преразкази на кино лентата " Кит " и да са чели " Задочните репортажи " на Георги Марков.
Всъщност разграбването на общата благосъстоятелност е исторически най-хубавото допустимо развиване преди 1989 година
" Който не граби, краде " е печеливша формула на дълготраен публичен интерес, тъй като:
а) без такова държание действителните приходи на популацията биха били още по-ниски;
б) социална и частна сила биха били прахосани в още повече безсмислени начинания;
в) хората не биха ненавиждали, а просто биха се страхували до дъно от " горните " 0.15%;
г) тя е фундаменталното доказателство на несъстоятелността на режима и основен фактор на неговия упадък;
д) без този крах хората не биха възстановили притежаваното от тях и техните предшественици, не би била възобновена демокрацията и страната не би се върнала в Европа.
Въпреки тези очевидности трима основни прокурори, един президент и безброй коментатори са уверени, че завареното през 1991 година (това е началото на промените - сегашният основен прокурор не желае да проверява разграбването преди тази година) е фактически благосъстояние, а това, което се е случило с него по-късно е " престъпно " действие.
Най-активен в отбраната на " общонародната " благосъстоятелност и предприятия е един някогашен член на Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор. Той счита, че приватизацията няма конституционно съображение, че тя е национално изменничество и че хората са ограбени, тъй като всеки има еднакъв дял в общонародната благосъстоятелност. Според същия човек, народът не бил подготвен за раздържавяване и трябвало да се изчака (за да се продават активи на безценица). Пред БНР той се базира на боновете от всеобщата приватизация.
В същото предаване врачани се оплакват от ориста на " Химко " (една от проверяваните сделки), а русенци приказват за " заличаване на стопанската система " на България.
Настоящият основен прокурор също внася детайл на класова битка в изявленията си за " престъпната приватизация " като бранител на ползите на елементарните и естествените хора.
Кой е прав: дяволията на детайлностите
Няма по какъв начин нищото да бъде унищожено. Както стана дума, най-малко 70 на 100 от предприятията са във банкрут. Може да се счита, че " Химко " банкрутира, тъй като е продаден на " наши хора " (новите притежатели са другари на режима преди 1989 г.). Но не те са създали вина, а тези, които продават предприятието. Действителната причина за банкрута е конкуренцията от Румъния и Китай и неуспехът на държавното управление да задържи ниски цени на природния газ от Русия. Сигурен съм, че за съвсем всички проверявани в този момент покупко-продажби, има или неуспех на държавното управление като притежател преди приватизацията, или сходно пояснение за крайния крах и на " Кремиковци ", и на БГА " Балкан " и така нататък с новите притежатели.
Нека се върна към другите възможности на частното разполагане с държавни активи. Състав на закононарушение е съвсем невероятно да бъде открит.
Реституцията: хората обичат да имат нещата, които ценят. Статистиката потвърждава, че те избират личен, а не държавен дом и не съм бил очевидец някой да желае съпрузите и децата да са общонародна благосъстоятелност - те желаят държавни и безвъзмездни детски градини, само че това е просто форма на гратисчийство. От 1991 до 1994 година, когато са признати главните закони за реституцията, всички социологически допитвания демонстрират от 50% (при гласоподавателите на БСП) до 70% (при тези на СДС) утвърждение на реституцията и приватизацията. Такова отношение е естествено - преди национализацията собствеността е била частна за всички, без значение от политическите им желания.
Касова продажба: тук главната роля е на продавача. Такива са 4-5 държавни органа, в това число Народното събрание. Продавачът избира сред шест планувани в закона метода на продажба - търг, конкурс, договаряния с евентуални купувачи, обществено предложение на акции, централизирани обществени търгове, продажба на вътрешни лица (работници и управители) без търг или конкурс. Последното е по член 35 от първия закон за приватизация. В интервала на деяние на този закон единствено 6% от продажбите са посредством търг. През борсата се продават единствено миноритарни пакети акции.
На новите притежатели са вменени пет вида отговорности (поддържане на средносписъчна бройка на личния състав, размер вложения, опазване предмета на активност на предприятието, опазване дяловото присъединяване на новия притежател и запазване на околната среда). Следприватизационните отговорности са най-малко една дузина: погашение на задължения, опазване на активността, марката, поддържане на минимална заплата в предприятието, принос към държавния запас и военно-временните ресурси, възбрана за увеличение на капитала, забрани за разпродажба, продажба на дяловете на купувача, продажба на дълготрайни материални активи и прочие, и прочие Допълнително от 1995 година има данъчни тласъци за съсобственост с страната, само че съвсем никой частник не се хваща на въдицата.
Смислените от тези отговорности се контролират от комерсиалното и гражданското право. Тази част от законите за приватизация просто внася звук в правната рамка на стопанството. Срокът им е 5 години за общия случай и 10 за РМД (защото толкоз трае ценовата им привилегия).
Масова приватизация: това е най-лесният за пояснение проблем. Стойността на боновете не може да получи действителен еквивалент, тъй като законът не разрешава търговия с акции на предприятията за период от шест месеца " след последния търг ", само че никой не знае по кое време ще се организира той. Освен това номиналът на собствеността бе закрепен в лв.. През 1999 година дивидентът на собственик на ваучер в най-успешния фонд е към 4 лв..
РМД: към 49% от всички регистрирани продажби. Това е форма на национализъм, " народен капитал ". Схемата е въведена през 1995 година Идеята е служащите и шефовете на предприятия (назначени от БСП) да станат капиталисти. Но е приложена през 1998-1999 година Една от аргументите е, че няма купувачи. Но първите РМД, основани без закон, са от ноември 1990 година Някои от тях работят доста сполучливо и до момента, а и без надзор са преизпълнили всички гореспоменати условия. Последното РМД на огромно дружество е от средата на 2001 година Сега предприятието е едно от водещите в света. Изборът на схемата е стимулиран от неточно държание на кандидат-купувачите.
Частните банки също са РМД. Те първо са основани от труженици и управленци на остарелия режим през месеците май-ноември 1989 година с запас от " общонародната благосъстоятелност " и ДСК. Този развой няма да се проверява. Повечето от тези банки са банкрутирали. Впрочем не по тяхна виновност.
" Лафка " и бъдещето?
Не е ясна задачата на упражнението, наречено " следствие на приватизацията ".
Независимо от формата на приватизация, Брутният вътрешен продукт на човек в този момент, измерен по непрекъснати цени от 2011 година, е повишен повече от два пъти по отношение на 1989 и съвсем три пъти по отношение на 1996 година Спрямо 1945 година нарастването е 15 пъти, а в случай че го съпоставим с годината, когато аз съм роден - 4.2 пъти. Т.е. нарастването на действителните приходи се дължи в най-голяма степен на интервала след приватизация.
" Хората " не са ощетени. Можеше и по-добре, несъмнено. Но не това е тематиката на следствието.
Икономическото пояснение за какво приватизацията е триумф, е в теоремата на Коуз: без значение какво е първичното систематизиране на права (на собственост), в случай че има господство на закона и в случай че разноските по отбрана на права са търпими, пазарът и нравите санкционират " неприятните " и възнаграждават " положителните ".
Разследването идва в подтекста на съвсем всеобщи политически желания за " повече държавни предприятия " (според програмата на Комунистическия манифест). По всичко наподобява, че желан е моделът на РМД: нещо се одържавява, с цел да се трансферира за ръководство в частни ръце или в публично-частно партньорство, при което общественото поема разноските, а частното - изгодите.
* Ограбването на турците през 1950-те и през 1984-1989 година, също разказани и оценени от Румен Аврамов в " Икономика на възродителния развой ".
** В края на този месец Комисията по досиетата ще показа към 200 такива отчета, множеството от тях отдадени на ситуацията в обособени предприятия и браншове.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ