Георги Христов и неговото бавно и осъзнато пътуване в Перу
“Концепцията за бавното пътешестване се появи още през 80-те години, когато туризмът напредна и се трансформира в идната промишленост, която бе на път да затрие земята, тъй като доста неразумно стартира да се пътува ”, споделя Георги Христов - уредник на фестивал за документални филми и човешко развиване “Един нов свят ”, както и на пътувания до разнообразни точки по света. Автор на книгата “Душата ми на пътя ”.
Според него комерсиалният туризъм освен вреди с превоза който се употребява, само че и с смяната в местата, които са най-често посещавани.
“Загуби се достоверността на доста места. Аз странствувам от 25 години и мога да го кажа с безспорна отговорност, че се изгубиха скъпи живи наследства ”, добавя той и дава образец с тип костенурки от Филипините, които са изчезнали.
Бавното пътешестване, концентрира вниманието не толкоз към забележителностите, а разрешава да се потопиш в културата и атмосферата. Дава опция да се опознаят локалните хора.
Този вид пътешестване сблъсква и с трудности, които пък разрешават на екскурзианта да опознае повече себе си и опциите и съзнанието си.
Той поучава, в случай че пътуването е единствено пет дни, то фокусът да е върху съответно място, т.е. в случай че пътуваме са пет дни в Сицилия, то да обиколим Палермо, а не целия остров. Идеята е да се излезе отвън резидентските елементи, които са и отвън туристическия поток.
От 10 години пътува до Перу с групи или независимо, само че през предходната година “пандемията ” сбъдва фантазията му и той заживява в латиноамериканската страна.
Пътешественикът ще опише на 9 май от 19.00 ч. за последното си премеждие до мистично село на шамани в Северно Перу през февруари 2020 година, за свещените растения и за живота си в Две паралелни действителности. За опознаването на хората и ежедневната им просвета като част от забележителностите на Перу, за небето над град Куско - столицата на инките, обособен квартал и удивиителен феномен.
Чуйте повече за бавното пътешестване от диалога на Елена Пъневска с пътешественика Георги Христов.
Според него комерсиалният туризъм освен вреди с превоза който се употребява, само че и с смяната в местата, които са най-често посещавани.
“Загуби се достоверността на доста места. Аз странствувам от 25 години и мога да го кажа с безспорна отговорност, че се изгубиха скъпи живи наследства ”, добавя той и дава образец с тип костенурки от Филипините, които са изчезнали.
Бавното пътешестване, концентрира вниманието не толкоз към забележителностите, а разрешава да се потопиш в културата и атмосферата. Дава опция да се опознаят локалните хора.
Този вид пътешестване сблъсква и с трудности, които пък разрешават на екскурзианта да опознае повече себе си и опциите и съзнанието си.
Той поучава, в случай че пътуването е единствено пет дни, то фокусът да е върху съответно място, т.е. в случай че пътуваме са пет дни в Сицилия, то да обиколим Палермо, а не целия остров. Идеята е да се излезе отвън резидентските елементи, които са и отвън туристическия поток.
От 10 години пътува до Перу с групи или независимо, само че през предходната година “пандемията ” сбъдва фантазията му и той заживява в латиноамериканската страна.
Пътешественикът ще опише на 9 май от 19.00 ч. за последното си премеждие до мистично село на шамани в Северно Перу през февруари 2020 година, за свещените растения и за живота си в Две паралелни действителности. За опознаването на хората и ежедневната им просвета като част от забележителностите на Перу, за небето над град Куско - столицата на инките, обособен квартал и удивиителен феномен.
Чуйте повече за бавното пътешестване от диалога на Елена Пъневска с пътешественика Георги Христов.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ