Константин Стоилов, Георги Кьосеиванов, Любен Беров… това са само една

...
Константин Стоилов, Георги Кьосеиванов, Любен Беров… това са само една
Коментари Харесай

В съдбоносното десетилетие на България премиерите са и външни министри

Константин Стоилов, Георги Кьосеиванов, Любен Беров… това са единствено една дребна част от имената на политици, които по едно и също време са били министър-председатели и външни министри на България.

През последните дни се дебатира дали досегашният вицепремиер и външен министър Мария Габриел може да резервира поста си на началник на българската дипломация при идната ротация, съобщи БГНЕС.

Съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков съобщи, че Габриел не може да бъде и министър председател, и външен министър. Според него да си отпред на държавното управление е извънредно тежка и виновна задача и един човек няма да може да се оправи с осъществяването на тези две функционалности. Впоследствие тези причини бяха доразвити от съпартийци на Петков, като някои от тях акцентираха претекста, че министър председателят би трябвало да е в страната, а външният министър да пътува. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предизвести, че промяната на Габриел като външен министър може да провали ротацията и напомни, че в управническата стратегия ясно е записано какъв би трябвало да е постът на акад. Денков след ротацията, за който от ПП-ДБ упорстват да поеме външно министерство.

Една къса информация в историята на Третата българска страна демонстрира, че съчетаването на поста министър-председател с външен министър е изключителна честа процедура изключително в интервала след Освобождението до 1944 година

Едни от най-известните ни държавници – Константин Стоилов е министър-председател и външен министър в продължение на цели три години от 10 февруари 1896 година до 18 януари 1899 година, когато пада от власт. Той е един от строителите на „ Съвременна България “, имащ големи заслуги за модернизацията на страната, а във външнополитически проект ще остане в историята с превъзмогването на разногласието с Руската империя, който изважда младото Княжество от изолацията, в която се намира.

Друг български политик с големи заслуги за одобряването на българската държавност, който е министър председател и външен министър е Александър Малинов. При това на два пъти. Първият е в интервала от 5 септември 1910 година до 16 март 1911 година, вторият съответствува с тежките дни в края на Първата международна война, когато България е победена, от 21 юни 1918 до 17 октомври 1918.

В решителните години на войните за национално обединяване – тримата министър-председатели, които управляват страната – Иван Гешов, Стоян Данев и Васил Радославов дават отговор и за дипломацията. Може да се каже, че в интервала от 1910 до края на 1918 година с доста дребни спирания отпред на Министерски съвет и Министерство на външните работи е един политик.

Тази традиция се резервира и в междувоенния интервал, като най-известните представители тогава са Александър Стамболийски /1920-1923 г./ и Георги Кьосеиванов /1935-1940 г./, които през цялото си ръководство са и министър-председатели, и външни министри. Има случаи, като този с Кимон Георгиев, който единствено за няколко дни е на двете позиции. Това се случва незабавно след осъществения от него прелом на 19 май 1934 година Той е външен министър и министър председател до 23 май. Другият подобен случай е с последният министър-председател на Царство България преди преврата от 9 септември 1944 година и племенник на Стамболийски – Константин Муравиев /2-9 септември/. Той ще остане в историята с несполучливия опит да организира договаряния със съдружниците Англия и Съединени американски щати за излизането ни от войната.

В годините на комунистическата тирания няма случаи на разбъркване на двата поста, само че тогава и системата на ръководство е друга и някак си не основава опция за това. Още повече, че даже в Съюз на съветските социалистически републики, който ние копираме, тази процедура отсъства.

След измененията от 10 ноември 1989 година на два пъти министър-председатели са били и външни министри. Първият случай е на проф. Любен Беров. 43-ият министър-председател на България е на власт от 30 декември 1992 до 17 октомври 1994 година, като извършва и функционалността на външен министър до 23 юни 1993 г, когато е заменен от Станислав Даскалов.

Последният е на Марин Райков, който е длъжностен министър председател и външен министър за няколко месеца през 2013 година /БГНЕС
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР