Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
Константин Иречек (роден през 1854 г.) си отива от този свят на 63 година на 10 януари 1918 година Той остава записан в българската история като сърдечен другар на нацията и народа ни и като летописец на битието на страната ни.
Ето какво споделя Марин Дринов във връзка глава XXV „ Старобългарският държавен и културен живот през XII–XV век “ от популярната книга на Иречек „ История на българите “: „ Материалът е събиран зърно по зърно из доста и разнообразни списания; какъв труд, какви познания са използвани при съставянето на тая глава, която заема 46 страници. Само нея в случай че да беше написал господин Иречек, то и тогава той щеше да внесе огромен влог в славянската просвета “. Дринов заключава: „ Българска история за доста време ще бъде първоначален пункт, от който ще се запътят всички откриватели на нашия минал живот “. Българският будител назовава откритията на Иречек „ скъпоценен принос в славянската просвета “. И прибавя, че „ тя ще му бъде толкоз признателна, колкото и нашият народ, който посредством тая книга и самичък ще се опознае по-добре... “.
Дисертацията на Иречек, озаглавена „ История на българите “ („ Dějiny národa Bulharského “) е оповестена на чешки и немски през 1876 година и на съветски през 1878 година, като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Този труд е първата цялостна българска научна история. Иречек прави ретроспекция на интервала от древността до 1875 година
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 година отпътува за София. Бил е основен секретар на новосъздаденото Министерство на националното просвещение. През 1881 – 1882 година оглавява министерството в държавното управление на Казимир Ернрот и държавното управление без министър-председател. По-късно е и шеф на Народната библиотека „ Кирил и Методий “ в София.
Неизброими са заслугите на Иречек за образуване на образователното дело в България. Инициатор и основател е на редица културни институти, труженик за опазването на българската старост. Негова е концепцията за обновяване активността на Българското книжовно сдружение в София. Често обикаля страната ни, с цел да учи историята, народопсихологията и бита на българите.
Ето някои крилати мисли на Иречек, настоящи и до през днешния ден, век по-късно, изречени от него или написани в преписка.
Ето какво споделя Марин Дринов във връзка глава XXV „ Старобългарският държавен и културен живот през XII–XV век “ от популярната книга на Иречек „ История на българите “: „ Материалът е събиран зърно по зърно из доста и разнообразни списания; какъв труд, какви познания са използвани при съставянето на тая глава, която заема 46 страници. Само нея в случай че да беше написал господин Иречек, то и тогава той щеше да внесе огромен влог в славянската просвета “. Дринов заключава: „ Българска история за доста време ще бъде първоначален пункт, от който ще се запътят всички откриватели на нашия минал живот “. Българският будител назовава откритията на Иречек „ скъпоценен принос в славянската просвета “. И прибавя, че „ тя ще му бъде толкоз признателна, колкото и нашият народ, който посредством тая книга и самичък ще се опознае по-добре... “.
Дисертацията на Иречек, озаглавена „ История на българите “ („ Dějiny národa Bulharského “) е оповестена на чешки и немски през 1876 година и на съветски през 1878 година, като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Този труд е първата цялостна българска научна история. Иречек прави ретроспекция на интервала от древността до 1875 година
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 година отпътува за София. Бил е основен секретар на новосъздаденото Министерство на националното просвещение. През 1881 – 1882 година оглавява министерството в държавното управление на Казимир Ернрот и държавното управление без министър-председател. По-късно е и шеф на Народната библиотека „ Кирил и Методий “ в София.
Неизброими са заслугите на Иречек за образуване на образователното дело в България. Инициатор и основател е на редица културни институти, труженик за опазването на българската старост. Негова е концепцията за обновяване активността на Българското книжовно сдружение в София. Често обикаля страната ни, с цел да учи историята, народопсихологията и бита на българите.
Ето някои крилати мисли на Иречек, настоящи и до през днешния ден, век по-късно, изречени от него или написани в преписка.
Процесът на Българското възобновление се направил в течение на един човешки живот. Тази експедитивност на преврата в действителност заслужава удивление. Още при започване на настоящия (XIX) век всеки би могъл с право да се усъмни дали ще съумеят българите да се изправят на краката си като народ... След 40 години към този момент на всички места се появили патриоти търговци, учители и духовни лица; български учебни заведения възниквали във всички градове, а българските книги в хиляди екземпляри се четели към този момент даже и от селското население. Този радикален, бездънен прелом се направил не със силата на оръжието и с кръвопролития, а в тишина, благодарение на книги и учебни заведения.…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за богатството на неблагодарните. И сме създали толкоз доста, с толкоз малко, за толкоз малко време, че сме се квалифицирали да вършим всичко от нищо.За мен най-лошото в България е чудесното удоволствие, което имат тук хората - да се преследват един различен и да скапват един другиму работата. (13.12.1881)Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.България е с население 2 милиона души, което е разграничено на три групи: някогашни министри, сегашни министри и бъдещи министри.Българите са доста благи с непознатите и бързо ги одобряват за свои. Бедата обаче е там, че те доста неприятно се отнасят към своите си.
Българите са доста неопитни и самонадеяни; със своите хлапашки неразбранщини бъркат развиването и бъдещността на Отечеството си. Всеки желае да стане министър. Във време, гдето всички би трябвало да се заловят за усърдна работа, с цел да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни персонални препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са напълно без образец по своя си див език и жанр. Няма екстаз, няма себеотрицателен национализъм, няма горещата обич за истината и за положителното, няма единодушие (рядко можеш да намериш тука няколко души другари: единът ненавижда другия и няма посред им съгласие)... (20.02. 1880)Моята цел бе да осветля в своята книга независимо и според със настоящето положение на науката предишното на тоя в миналото прочут и мощен народ, а в новите времена, заради неподходящите за него условия, напълно пропуснат. Всеки, който без предрешение се отнася към настоящето състояние на българите, даже и при отвращение не може да не изкаже състрадание към народа, който с помощта на своя темперамент, на своето усърдие, на своята ревнивост към обучение и със своето събуждане в актуалното столетие ясно потвърждава, че за неговото по-добро процъфтяване не му е потребно нищо повече, с изключение на по-добро ръководство.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ