Проф. Константин Иречек: Българите са един способен народ с голямо бъдеще!
Константин Иречек е роден на 24 юли 1854 година във Виена в фамилията на доктор Йозеф Иречек - академик по история на литературата, и Божена Шафарикова. По националност са чехи, само че тогава Чехия е автономност на Австро-унгарската империя. Дядо му по майчина линия е известният чешки учен-славист и експерт по история на славяните Павел Шафарик. След довеждане докрай на междинното си обучение във Виена младият Иречек следва история в Карловия университет в Прага и приключва през 1875 година
Още като студент демонстрира интерес към историята на славянските нации и основно към българите
За това способстват обогатяващите му връзки с български интелектуалци и общественици като В. Д. Стоянов, Ив. Богоров, В. Берон, Г. Д. Начович и изключително с проф. Марин Дринов - ръководител на БКД, който му предлага концепцията и го стимулира да напише докторската си дисертация за историята на българите. Първата му научна работа е “Книгопис на българската книжнина” (1872 г.). Същата година надареният и трудолюбив Иречек е определен за дописен член на Българското книжовно сдружение (БКД). Иречек приключва сполучливо университетския труд “История на българите” през 1875 година, като след обществена отбрана става лекар по философия на Карловия университет в Златна Прага. През 1877 година той е постоянен доцент по история и география на Югоизточна Европа. Книгата излиза през 1876 година на чешки и немски език. Авторът на тази публикация има образец от “ История на българите”, изд. 1876 година в Прага на чешки език. Подарък е от другари в Чехословакия. В Русия също демонстрират интерес към този труд и през 1877 година Славянският комитет взема решение да бъде издадена. Поздравяват Иречек и книгата претърпява две издания. Авторът става прочут и почитан измежду учени и общественици като славист. Проф. Марин Дринов дефинира труда като “голям влог в славянската наука”, а на Иречек написа: “Вашата популярност е популярност и на нашия народ!”.
Истина е, че това е исторически научен труд за българската просвета. Защото е първата цялостна научна история на българите за дълъг исторически интервал. И в този момент тя е извор на познания, почиващи на справедлив разбор на обстоятелствата. Твърдя, че е единствена история, която не е подвластна на политически и идеологически въздействия.
Като академик проф. К. Иречек се отличава с огромна осведоменост, точно пояснение на обстоятелствата, на данни от всички публични науки, сложно потребление на източниците за непрекъснато доработване. Той непрекъснато работи за допълнение с научни обстоятелства и изводи при всяко преиздаване на историческия труд. С всичките си достолепия трудът се употребява като учебник в гимназиите и става съществена книга в живота и културата на българския народ. У нас е издадена 4 пъти. Този голям труд е формиран в 34 глави в логическа поредност и богато наличие. Започва с географски обзор като първа глава. С огромна акуратност и в детайли преглежда територията на българите в Тракия, Мизия и Македония, техните планини, реки, равнини, природа, фауна, флора, монументи и така нататък Проф. М. Дринов, откакто прочел тази глава, се възхитил и я отбелязва като постижение на географското изложение, славянски генезис на българите, систематичното ревю на Първото българско царство. Достойно място е отделено на славяните през 4 и 5 век и съжителството с българи и други На края на проучването в детайли са обрисувани границите на българския етнос и етническият състав.
Българите са 3,578,000, турци - 2,000,000, роми - 7,559, мохамедани са 24,835, евреи - 5,735, арменци - 5,255, мохамедани българи (помаци) -100,000, в Цариград живеят 40,000 българи, у нас татарите са над 50,000, румънци към 200,000, гърци - 3,421. Тогава на Земята има към 1 милиард население.
Иречек се стопира и на шопите на Горна Струма, към река Нишава, София, Самоков и Кратево, отличаващи се от останалите българи по темперамент, диалект, по облекло и нрави. Българите считат шопите за простовати и глупави, а самите шопи носят своето име с известна горделивост.
След Освобождението от турско иго през 1878 година у нас идват към 25, 000 чехи от разнообразни специалности по покана на проф. М. Дринов, К. Стоилов, М. Георгиев, К. Величков и други да оказват помощ на братския славянски народ. Константин Иречек идва от Карловия университет - Прага, през 1879 година в София. Назначен е за основен секретар на министерството на просвещението (1879-1881). Пристига с два куфара с книги и кавалерийски ботуши. Защото в дребна и бедна София тротоарите са неравни, безкрайна тиня, гьоловете са на всички места. Понеже по улиците имало купчини с отпадъци, той нарекъл София “Боклукополис” (гр. Polis, град-държава). Младият академик Иречек се среща с непредвидена картина: “Всички министерства са в огромна дървена къща (покрита с плочи). Министерството на просвещението, цялото в една стая. Пред една масичка стои министърът като турски паша, в профил на две дълги маси - писарите”. При тези примитивни условия К. Иречек е трябвало да работи 5 години.
Семейство Иречек
През 1861 - 1882 година е министър на националното просвещение, ръководител на образователния съвет при министерството на просвещението (1882-1884) и шеф на Българската национална библиотека (1884). Заедно с проф. М. Дринов възвръщат активността на БКД (БАН), на което от 1884-та е постоянен член. К. Иречек е и член на Привременния директорски комитет. Иречек през 1884 година става член на Чешката академия за просвета, литература и изкуство и на кралското чешко сдружение, и на Виенската академия на науките - 1892 година, и на други задгранични академии.
От неговото престояване в България до момента проф. Иречек е най-известният учен-българист измежду нашия народ. Той е славист с европейско значение и работещ за единството на славянските нации. Като надарен академик и публичен деятел, той се приспособява към лимитираните благоприятни условия за угаждане на културните потребности и интелектуално развиване. Работи безрезервно и безкористно, обрекъл се на своята задача за развиване културата на популацията.
Като началник той има огромни заслуги за образуване на българското обучение върху съвременни, научни основи
Сам той изнася показни уроци в Софийската мъжка гимназия. Насажда европейски педагогичен и дидактически правила, нравствени условия и оценъчни стандарти. Иречек е сложил основите на потребление на нагледни средства и механически принадлежности в Габрово - първото българско учебно заведение, в София и Видин. Безспорен е приносът му за построяването и развиването на просветителната система, на законова основа за административното разделяне, за всеобщо наложително гратис начално обучение, за разкриване на междинни учебни заведения, за профилирани такива, на училищен фрагменти, образователни стратегии и така нататък Голям е приносът му за образуване на висшето обучение. Обикаля страната със събирателска и изследователска цел. Като шеф на Националната библиотека работи резултатно по въпросите за съвременно оформление и функционалност на библиотечни фондове, каталозите, редовно попълване на библиотеките с нови заглавия и така нататък Иречек е представител на интелигентния, прагматичен и прочут в света с качество на труда чешки народ. Затова вижда и иронизира някои недостатъци, като да вземем за пример кариеризма - всеки кадърен или не се бори за началническа работа. В тази връзка написа Българите са някогашни, сегашни и бъдещи министри!
През 1888 година проф. К. Иречек издава огромния труд “Пътуване по България” (преведен на български през 1899 г.), резултат от изследване на българската природа, селища, пътна мрежа, реки, обичай, занаят, традиции, обичаи и други на популацията. Прави и някои заключения, като: Българите са един кадърен народ с огромно бъдеще.
Спира се и на популацията в Княжество България: територия 63,972 кв. км, броеше 2,007,919 поданици, от които 1,345,507 българи, 527,284 турци, 49,070 румънци, 37,600 роми, 14,020 испански евреи, 12,376 татари, 11,552 гърци, 3,887 арменци, 1,894 сърби, 1,275 немци,1,123 руси, 530 албанци, 220 маджари,174 чехи,164 французи, 97 араби, 92 поляци, 63 черкези...”
В Източна Румелия с 35,901 кв. км през 1880 година има 573,560 българи, 174,700 турци (от тях 16,267 помаци, 42,659 гърци, 19,549 роми, 4,177 евреи, 1,306 арменци). Всичко 815,954 поданици. През 1883 година София е 20,000 поданици.
Съчинението “Пътуване по България” в I част е в детайли изложение на главните градове през 1883 година - София, Пловдив и В. Търново. В другите две елементи с учудваща акуратност разказва останалите селища с техните характерни особености на население, занаят, природа и така нататък
Буди удивление способността на К. Иречек да изрази в книга характерностите на всеки регион на страната, въпреки и дребна по територия, само че с огромно многообразие на релеф, планини, равнини, низини и котловини, обуславящи благосъстояние от флора, фауна, дивеч, зверове и така нататък Като откривател е акуратен в разглеждане на обичай, просвета, етнография и така нататък Не остава неусетно от него примитивното земеделие и лимитираната по многообразие храна. Възприема като негативна страна на българина неналичието на воля и претекстове да обогатява своята кухня. Иречек отбелязва:
Българите ядат лук, самун, пият ракия.
За тях това е парадайс Затова чешки експерти по цяла България придвижват и научават хората да отглеждат аспержи, маруля, червени репички, цвекло, касис, ягоди, съвременно пчеларство и така нататък
Съчинението “Пътуване по България” е огромен труд с неповторими благоприятни условия за проучване многоаспектно на естествените и публични действителности през това време. Отразена е истината от кое място е тръгнала Нова България.
К. Иречек развива огромна журналистика в няколко европейски издания по славистика, работи за единение на славянските нации, за развиването на българската просвета. Сред издадените писания на проф. К. Иречек е огромната книга от два внушителни тома “Български дневник”. Първи том обгръща 1879-1881 година, а вторият том - 1881 -1884 година Това произведение акад. Илчо Димитров го дефинира като един от най-значителните в неговото творчество. Дневникът отразява държавния живот на България, компликациите по възобновяване след Освобождението 1878 година, политическите битки, държавните мъже, институции, интелектуалци, учени, създатели, военни чинове. Отразени са триумфите и компликациите, криволиченията, триумфите на възраждащата се българска нация в европейското семейство. В дневника актуалните жители могат да узнаят от каква бедност е стартирано. Ето един миг, разказан от К. Иречек: ”... крива улица с дървета, в профил отворени ориенталски дюкянчета, страшна тиня. Голямо село. По улиците големи гьолища - българска Венеция.” “Народното заседание, голям брой полуобразовани простаци или селяни; всеки приказва колкото си желае - цели съвещания минават в празни приказки. Единствено министрите приказват мъдро и имат превъзходство в националното заседание.”
“Ходят до националното заседание с галоши и ги оставят в коридора.”
“Български дневник” е може би най-значимото произведение в нашата литература за приемане на познания за мизерните условия на освободения народ, за създаване на инфраструктура, институции, за образуване на произвеждане и просвета с народ, множеството необразовани, основаване на управнически хайлайф и така нататък В този труд са отразени неповторимо облиците и делото на княз Ал. Батенберг I, Антим I, М. Балабанов, П. Каравелов, М. Дринов, митрополит Климент, П. Р. Славейков, Ив. Вазов, княз Дондуков Корсаков, ген. Паренсов и стотици други. Оценките са съгласно възгледите на К. Иречек.
На 1 (13) октомври 1884 година проф. К. Иречек отпътува от София за Златна Прага. Там е определен за професор в Карловия университет, където изнася лекции по география и етнография на балканските нации. През 1893 година К. Иречек е определен за професор по история на балканските нации в университета във Виена. Става един от най-известните и значими слависти в Европа. Не престава да работи за България, като разгласява доста материали и добавя издадените книги. Неговото име е втъкано в историята на България и в пантеона на българската памет за развиване на културата, науката, образованието и държавността на нашата Родина.
Професор Константин Иречек умира на 10.01.1918 година във Виена. Признателният български народ е наименувал редица учебни заведения, читалища, улици и връх в Рила (с височина 2852 м) на името на този другар на страната ни, посветил огромна част от творчеството си на България.
Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ
/вестник "Над 55 "/
Още като студент демонстрира интерес към историята на славянските нации и основно към българите
За това способстват обогатяващите му връзки с български интелектуалци и общественици като В. Д. Стоянов, Ив. Богоров, В. Берон, Г. Д. Начович и изключително с проф. Марин Дринов - ръководител на БКД, който му предлага концепцията и го стимулира да напише докторската си дисертация за историята на българите. Първата му научна работа е “Книгопис на българската книжнина” (1872 г.). Същата година надареният и трудолюбив Иречек е определен за дописен член на Българското книжовно сдружение (БКД). Иречек приключва сполучливо университетския труд “История на българите” през 1875 година, като след обществена отбрана става лекар по философия на Карловия университет в Златна Прага. През 1877 година той е постоянен доцент по история и география на Югоизточна Европа. Книгата излиза през 1876 година на чешки и немски език. Авторът на тази публикация има образец от “ История на българите”, изд. 1876 година в Прага на чешки език. Подарък е от другари в Чехословакия. В Русия също демонстрират интерес към този труд и през 1877 година Славянският комитет взема решение да бъде издадена. Поздравяват Иречек и книгата претърпява две издания. Авторът става прочут и почитан измежду учени и общественици като славист. Проф. Марин Дринов дефинира труда като “голям влог в славянската наука”, а на Иречек написа: “Вашата популярност е популярност и на нашия народ!”.
Истина е, че това е исторически научен труд за българската просвета. Защото е първата цялостна научна история на българите за дълъг исторически интервал. И в този момент тя е извор на познания, почиващи на справедлив разбор на обстоятелствата. Твърдя, че е единствена история, която не е подвластна на политически и идеологически въздействия.
Като академик проф. К. Иречек се отличава с огромна осведоменост, точно пояснение на обстоятелствата, на данни от всички публични науки, сложно потребление на източниците за непрекъснато доработване. Той непрекъснато работи за допълнение с научни обстоятелства и изводи при всяко преиздаване на историческия труд. С всичките си достолепия трудът се употребява като учебник в гимназиите и става съществена книга в живота и културата на българския народ. У нас е издадена 4 пъти. Този голям труд е формиран в 34 глави в логическа поредност и богато наличие. Започва с географски обзор като първа глава. С огромна акуратност и в детайли преглежда територията на българите в Тракия, Мизия и Македония, техните планини, реки, равнини, природа, фауна, флора, монументи и така нататък Проф. М. Дринов, откакто прочел тази глава, се възхитил и я отбелязва като постижение на географското изложение, славянски генезис на българите, систематичното ревю на Първото българско царство. Достойно място е отделено на славяните през 4 и 5 век и съжителството с българи и други На края на проучването в детайли са обрисувани границите на българския етнос и етническият състав.
Българите са 3,578,000, турци - 2,000,000, роми - 7,559, мохамедани са 24,835, евреи - 5,735, арменци - 5,255, мохамедани българи (помаци) -100,000, в Цариград живеят 40,000 българи, у нас татарите са над 50,000, румънци към 200,000, гърци - 3,421. Тогава на Земята има към 1 милиард население.
Иречек се стопира и на шопите на Горна Струма, към река Нишава, София, Самоков и Кратево, отличаващи се от останалите българи по темперамент, диалект, по облекло и нрави. Българите считат шопите за простовати и глупави, а самите шопи носят своето име с известна горделивост.
След Освобождението от турско иго през 1878 година у нас идват към 25, 000 чехи от разнообразни специалности по покана на проф. М. Дринов, К. Стоилов, М. Георгиев, К. Величков и други да оказват помощ на братския славянски народ. Константин Иречек идва от Карловия университет - Прага, през 1879 година в София. Назначен е за основен секретар на министерството на просвещението (1879-1881). Пристига с два куфара с книги и кавалерийски ботуши. Защото в дребна и бедна София тротоарите са неравни, безкрайна тиня, гьоловете са на всички места. Понеже по улиците имало купчини с отпадъци, той нарекъл София “Боклукополис” (гр. Polis, град-държава). Младият академик Иречек се среща с непредвидена картина: “Всички министерства са в огромна дървена къща (покрита с плочи). Министерството на просвещението, цялото в една стая. Пред една масичка стои министърът като турски паша, в профил на две дълги маси - писарите”. При тези примитивни условия К. Иречек е трябвало да работи 5 години.
Семейство Иречек
През 1861 - 1882 година е министър на националното просвещение, ръководител на образователния съвет при министерството на просвещението (1882-1884) и шеф на Българската национална библиотека (1884). Заедно с проф. М. Дринов възвръщат активността на БКД (БАН), на което от 1884-та е постоянен член. К. Иречек е и член на Привременния директорски комитет. Иречек през 1884 година става член на Чешката академия за просвета, литература и изкуство и на кралското чешко сдружение, и на Виенската академия на науките - 1892 година, и на други задгранични академии.
От неговото престояване в България до момента проф. Иречек е най-известният учен-българист измежду нашия народ. Той е славист с европейско значение и работещ за единството на славянските нации. Като надарен академик и публичен деятел, той се приспособява към лимитираните благоприятни условия за угаждане на културните потребности и интелектуално развиване. Работи безрезервно и безкористно, обрекъл се на своята задача за развиване културата на популацията.
Като началник той има огромни заслуги за образуване на българското обучение върху съвременни, научни основи
Сам той изнася показни уроци в Софийската мъжка гимназия. Насажда европейски педагогичен и дидактически правила, нравствени условия и оценъчни стандарти. Иречек е сложил основите на потребление на нагледни средства и механически принадлежности в Габрово - първото българско учебно заведение, в София и Видин. Безспорен е приносът му за построяването и развиването на просветителната система, на законова основа за административното разделяне, за всеобщо наложително гратис начално обучение, за разкриване на междинни учебни заведения, за профилирани такива, на училищен фрагменти, образователни стратегии и така нататък Голям е приносът му за образуване на висшето обучение. Обикаля страната със събирателска и изследователска цел. Като шеф на Националната библиотека работи резултатно по въпросите за съвременно оформление и функционалност на библиотечни фондове, каталозите, редовно попълване на библиотеките с нови заглавия и така нататък Иречек е представител на интелигентния, прагматичен и прочут в света с качество на труда чешки народ. Затова вижда и иронизира някои недостатъци, като да вземем за пример кариеризма - всеки кадърен или не се бори за началническа работа. В тази връзка написа Българите са някогашни, сегашни и бъдещи министри!
През 1888 година проф. К. Иречек издава огромния труд “Пътуване по България” (преведен на български през 1899 г.), резултат от изследване на българската природа, селища, пътна мрежа, реки, обичай, занаят, традиции, обичаи и други на популацията. Прави и някои заключения, като: Българите са един кадърен народ с огромно бъдеще.
Спира се и на популацията в Княжество България: територия 63,972 кв. км, броеше 2,007,919 поданици, от които 1,345,507 българи, 527,284 турци, 49,070 румънци, 37,600 роми, 14,020 испански евреи, 12,376 татари, 11,552 гърци, 3,887 арменци, 1,894 сърби, 1,275 немци,1,123 руси, 530 албанци, 220 маджари,174 чехи,164 французи, 97 араби, 92 поляци, 63 черкези...”
В Източна Румелия с 35,901 кв. км през 1880 година има 573,560 българи, 174,700 турци (от тях 16,267 помаци, 42,659 гърци, 19,549 роми, 4,177 евреи, 1,306 арменци). Всичко 815,954 поданици. През 1883 година София е 20,000 поданици.
Съчинението “Пътуване по България” в I част е в детайли изложение на главните градове през 1883 година - София, Пловдив и В. Търново. В другите две елементи с учудваща акуратност разказва останалите селища с техните характерни особености на население, занаят, природа и така нататък
Буди удивление способността на К. Иречек да изрази в книга характерностите на всеки регион на страната, въпреки и дребна по територия, само че с огромно многообразие на релеф, планини, равнини, низини и котловини, обуславящи благосъстояние от флора, фауна, дивеч, зверове и така нататък Като откривател е акуратен в разглеждане на обичай, просвета, етнография и така нататък Не остава неусетно от него примитивното земеделие и лимитираната по многообразие храна. Възприема като негативна страна на българина неналичието на воля и претекстове да обогатява своята кухня. Иречек отбелязва:
Българите ядат лук, самун, пият ракия.
За тях това е парадайс Затова чешки експерти по цяла България придвижват и научават хората да отглеждат аспержи, маруля, червени репички, цвекло, касис, ягоди, съвременно пчеларство и така нататък
Съчинението “Пътуване по България” е огромен труд с неповторими благоприятни условия за проучване многоаспектно на естествените и публични действителности през това време. Отразена е истината от кое място е тръгнала Нова България.
К. Иречек развива огромна журналистика в няколко европейски издания по славистика, работи за единение на славянските нации, за развиването на българската просвета. Сред издадените писания на проф. К. Иречек е огромната книга от два внушителни тома “Български дневник”. Първи том обгръща 1879-1881 година, а вторият том - 1881 -1884 година Това произведение акад. Илчо Димитров го дефинира като един от най-значителните в неговото творчество. Дневникът отразява държавния живот на България, компликациите по възобновяване след Освобождението 1878 година, политическите битки, държавните мъже, институции, интелектуалци, учени, създатели, военни чинове. Отразени са триумфите и компликациите, криволиченията, триумфите на възраждащата се българска нация в европейското семейство. В дневника актуалните жители могат да узнаят от каква бедност е стартирано. Ето един миг, разказан от К. Иречек: ”... крива улица с дървета, в профил отворени ориенталски дюкянчета, страшна тиня. Голямо село. По улиците големи гьолища - българска Венеция.” “Народното заседание, голям брой полуобразовани простаци или селяни; всеки приказва колкото си желае - цели съвещания минават в празни приказки. Единствено министрите приказват мъдро и имат превъзходство в националното заседание.”
“Ходят до националното заседание с галоши и ги оставят в коридора.”
“Български дневник” е може би най-значимото произведение в нашата литература за приемане на познания за мизерните условия на освободения народ, за създаване на инфраструктура, институции, за образуване на произвеждане и просвета с народ, множеството необразовани, основаване на управнически хайлайф и така нататък В този труд са отразени неповторимо облиците и делото на княз Ал. Батенберг I, Антим I, М. Балабанов, П. Каравелов, М. Дринов, митрополит Климент, П. Р. Славейков, Ив. Вазов, княз Дондуков Корсаков, ген. Паренсов и стотици други. Оценките са съгласно възгледите на К. Иречек.
На 1 (13) октомври 1884 година проф. К. Иречек отпътува от София за Златна Прага. Там е определен за професор в Карловия университет, където изнася лекции по география и етнография на балканските нации. През 1893 година К. Иречек е определен за професор по история на балканските нации в университета във Виена. Става един от най-известните и значими слависти в Европа. Не престава да работи за България, като разгласява доста материали и добавя издадените книги. Неговото име е втъкано в историята на България и в пантеона на българската памет за развиване на културата, науката, образованието и държавността на нашата Родина.
Професор Константин Иречек умира на 10.01.1918 година във Виена. Признателният български народ е наименувал редица учебни заведения, читалища, улици и връх в Рила (с височина 2852 м) на името на този другар на страната ни, посветил огромна част от творчеството си на България.
Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ