Азербайджан се нуждае от защита. САЩ се стремят да разпалят нов конфликт
Конфронтацията, даже и най-малката, сред Иран и Азербайджан ще промени обстановката освен в Закавказието. Това ще сътвори нов извънредно комплициран спор в Близкия изток, включващ ползите на районни и световни сили. Може да се повтори и украинският сюжет.
По време на чуване пред комитетите по външни връзки на Конгреса на Съединени американски щати, държавният секретар Антъни Блинкен направи изненадващо изказване. По неговите думи, " Азербайджан има потребност от отбрана, защото има дълга граница с Иран ". Блинкен прикани за анулация на корекция 907 към Закона за поддръжка на свободата, която не разрешава директната помощ на Вашингтон за Азербайджан. Освен това администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън изиска 700 000 $ за поддръжка на присъединяване на азербайджанската войска в интернационалните военни учения.
Баку не е формален съдружник на Вашингтон и Съединени американски щати не са поели публични отговорности да пазят закавказката република. Освен това Азербайджан не е претендент за участие в НАТО. Следователно аргументите, които подтикнаха американците да оказват помощ на Азербайджан, изискват прочут разбор.
По мнението на Блинкен, в Закавказието може да се появи нова точка на геополитическа бифуркация и това е обвързвано с Баку и Техеран, връзките сред които в никакъв случай не са били равностойни. В продължение на доста години доста събития в района се организираха във формата на триъгълника Иран-Азербайджан-Армения. Но Иран (подобно на Съединени американски щати, само че за разлика от Русия) не преглежда напрежението в Закавказието единствено като „ граничен проблем сред Армения и Азербайджан “.
В подтекста на тежката борба със Запада за нуклеарната стратегия Техеран видя и почувства систематични проблеми, свързани с историческото минало. Освен това Вашингтон намерено съобщи за опцията за взривяване на обстановката в Иран от вътрешната страна посредством етническия фактор, уточни опцията за потребление на територията на Азербайджан като плацдарм за дейности против южния комшия.
В пресата, както азербайджанската, по този начин и западната, започнаха да се появяват публикации за „ легитимността “ на обединяването на Ирански (или Южен) Азербайджан с Република Азербайджан. В самия Иран имаше хора, които поддържаха тази концепция.
Но ръководещите елити в Техеран и Баку имаха и не престават да имат разнообразни възгледи по въпроса за целите в този развой. А стоплянето на етническия шовинизъм в Иран, в което взе участие и външен фактор, по този начин наречената трета мощ, може да дестабилизира политическата обстановка освен в Азербайджан и Иран, само че и в други страни от района.
След втората Карабахска война, победоносна за Баку, в Закавказието стартират съществени промени.
В първия случай в Техеран породиха страхове от геополитически темперамент. С връщането на Джабраил, Физули и Зангелан под контрола на Азербайджан, в южната част на Нагорни Карабах се образува 132 километра от граничната линия с Иран по река Аракс. В същото време породи напрежение към тълкуването на една от клаузите на мирното съглашение от 9 ноември 2020 година за информационните коридори по отношение на достъпа на Азербайджан до Нахичеван през Зангезурския кулоар.
Безпокойство и угриженост в Иран провокира вероятното прекосяване на този кулоар в съседство с иранско-арменската граница покрай град Мегри в южната част на област Сюник в Армения. И откакто президентът на Азербайджан Илхам Алиев съобщи на 21 април 2021 година в изявление за Обществената телевизия, че „ основаването на Зангезурския кулоар изцяло дава отговор на нашите национални, исторически и бъдещи ползи “ и че „ ние ще доведем Зангезурския кулоар до живот, без значение дали Армения желае или не, в случай че той желае, ще решим по-лесно, в случай че не желае, ще решим със мощ “, Техеран стартира съществено да мисли за вероятността от нова война сред Армения и Азербайджан.
Последва иранско възмездие, надхвърлящо граничния спор сред двете страни. За първи път от 30 години елементи на иранската войска и Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война (IRGC) започнаха да напредват към границата с Азербайджан. Ереван от своя страна съумя да въвлече Баку в западните преговорни платформи за подготовка на кротичък контракт сред двете страни и да „ принуди “ Запада да се занимава с Закавказието.
Същевременно неслучайно „ азербайджанският въпрос ” стартира все по-активно да се слага на сцената с все по-активно присъединяване в решаването му в разнообразни комбинации на Вашингтон, Брюксел и Анкара.
Втората промяна е обвързвана с началото на специфичната военна интервенция в Украйна, когато Западът прекъсна веригите за доставки с Русия, наложи ограничавания върху транспорта на товари по пътищата на Европейския съюз, затвори морски пристанища за кораби под съветски байрак и затвори своето въздушно пространство.
За Москва стратегическо значение стартира да придобива транспортният кулоар Север-Юг, водещ от Санкт Петербург до Мумбай през Азербайджан и Иран. Появи се съюзът Москва-Пекин-Техеран.
Но главното е, че Иран, дружно с бързото развиване на връзките с Русия и Китай, обратно на догатките на азербайджанските анализатори, стартира бързо да трансформира връзките си с обичайните си противници в Персийския залив - Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Те престават да бъдат плацдарм за антииранските дейности на „ груповия Запад “ отпред със Съединени американски щати.
Ето за какво Съединените щати започнаха да се отнасят с нараснало внимание към Баку, искрено играейки на изострянето на връзките си с Техеран, нажежавайки „ ненадейно “ избухналата сред тях идеологическа и пропагандна война и насърчавайки азербайджанския иредентизъм в Иран.
Тези събития започнаха да се вписват в конюнктурата на връзките сред Азербайджан и Армения в границите на плана Север-Юг, в който двете страни би трябвало да станат „ слабите звена “. В същото време американското издание Eurasianet отбелязва, че „ Баку се намира в най-трудна обстановка заради обективно съществуващите исторически, географски и геополитически условия “.
Очевидно е, че при положение на военна ескалация сред Иран и Азербайджан, съдействието в такива взаимни планове като Север-Юг, както и в други области на многостранно съдействие, ще се срине.
Една борба, даже и най-малката, ще промени обстановката освен в Закавказието. Това ще сътвори нов извънредно комплициран спор в Близкия изток, включващ ползите на районни и световни сили. Може да се повтори и украинският сюжет.
Ако рецесията ескалира, даже неутралните играчи, заинтригувани от допустимо най-бързото и дейно разрешаване на обстановката, ще се затруднят да предложат уместно решение, което да удовлетвори всички страни.
В тази връзка Москва се надява, че в близко бъдеще ще бъде допустимо организирането на среща в границите на тристранния формат Русия-Иран-Азербайджан. Това сподели на брифинг представителят на съветското външно министерство Мария Захарова. По нейните думи, „ надяваме се, че в близко бъдеще ще бъде допустимо да се реализира консенсус по дневния ред и изискванията на тристранната среща и ние от своя страна сме подготвени да допринесем за това “.
Иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахиан също се чака да посети Москва през идващите дни. Стратегическият мащаб и вектор на новите геополитически промени в Закавказието към момента се образуват.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
По време на чуване пред комитетите по външни връзки на Конгреса на Съединени американски щати, държавният секретар Антъни Блинкен направи изненадващо изказване. По неговите думи, " Азербайджан има потребност от отбрана, защото има дълга граница с Иран ". Блинкен прикани за анулация на корекция 907 към Закона за поддръжка на свободата, която не разрешава директната помощ на Вашингтон за Азербайджан. Освен това администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън изиска 700 000 $ за поддръжка на присъединяване на азербайджанската войска в интернационалните военни учения.
Баку не е формален съдружник на Вашингтон и Съединени американски щати не са поели публични отговорности да пазят закавказката република. Освен това Азербайджан не е претендент за участие в НАТО. Следователно аргументите, които подтикнаха американците да оказват помощ на Азербайджан, изискват прочут разбор.
По мнението на Блинкен, в Закавказието може да се появи нова точка на геополитическа бифуркация и това е обвързвано с Баку и Техеран, връзките сред които в никакъв случай не са били равностойни. В продължение на доста години доста събития в района се организираха във формата на триъгълника Иран-Азербайджан-Армения. Но Иран (подобно на Съединени американски щати, само че за разлика от Русия) не преглежда напрежението в Закавказието единствено като „ граничен проблем сред Армения и Азербайджан “.
В подтекста на тежката борба със Запада за нуклеарната стратегия Техеран видя и почувства систематични проблеми, свързани с историческото минало. Освен това Вашингтон намерено съобщи за опцията за взривяване на обстановката в Иран от вътрешната страна посредством етническия фактор, уточни опцията за потребление на територията на Азербайджан като плацдарм за дейности против южния комшия.
В пресата, както азербайджанската, по този начин и западната, започнаха да се появяват публикации за „ легитимността “ на обединяването на Ирански (или Южен) Азербайджан с Република Азербайджан. В самия Иран имаше хора, които поддържаха тази концепция.
Но ръководещите елити в Техеран и Баку имаха и не престават да имат разнообразни възгледи по въпроса за целите в този развой. А стоплянето на етническия шовинизъм в Иран, в което взе участие и външен фактор, по този начин наречената трета мощ, може да дестабилизира политическата обстановка освен в Азербайджан и Иран, само че и в други страни от района.
След втората Карабахска война, победоносна за Баку, в Закавказието стартират съществени промени.
В първия случай в Техеран породиха страхове от геополитически темперамент. С връщането на Джабраил, Физули и Зангелан под контрола на Азербайджан, в южната част на Нагорни Карабах се образува 132 километра от граничната линия с Иран по река Аракс. В същото време породи напрежение към тълкуването на една от клаузите на мирното съглашение от 9 ноември 2020 година за информационните коридори по отношение на достъпа на Азербайджан до Нахичеван през Зангезурския кулоар.
Безпокойство и угриженост в Иран провокира вероятното прекосяване на този кулоар в съседство с иранско-арменската граница покрай град Мегри в южната част на област Сюник в Армения. И откакто президентът на Азербайджан Илхам Алиев съобщи на 21 април 2021 година в изявление за Обществената телевизия, че „ основаването на Зангезурския кулоар изцяло дава отговор на нашите национални, исторически и бъдещи ползи “ и че „ ние ще доведем Зангезурския кулоар до живот, без значение дали Армения желае или не, в случай че той желае, ще решим по-лесно, в случай че не желае, ще решим със мощ “, Техеран стартира съществено да мисли за вероятността от нова война сред Армения и Азербайджан.
Последва иранско възмездие, надхвърлящо граничния спор сред двете страни. За първи път от 30 години елементи на иранската войска и Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война (IRGC) започнаха да напредват към границата с Азербайджан. Ереван от своя страна съумя да въвлече Баку в западните преговорни платформи за подготовка на кротичък контракт сред двете страни и да „ принуди “ Запада да се занимава с Закавказието.
Същевременно неслучайно „ азербайджанският въпрос ” стартира все по-активно да се слага на сцената с все по-активно присъединяване в решаването му в разнообразни комбинации на Вашингтон, Брюксел и Анкара.
Втората промяна е обвързвана с началото на специфичната военна интервенция в Украйна, когато Западът прекъсна веригите за доставки с Русия, наложи ограничавания върху транспорта на товари по пътищата на Европейския съюз, затвори морски пристанища за кораби под съветски байрак и затвори своето въздушно пространство.
За Москва стратегическо значение стартира да придобива транспортният кулоар Север-Юг, водещ от Санкт Петербург до Мумбай през Азербайджан и Иран. Появи се съюзът Москва-Пекин-Техеран.
Но главното е, че Иран, дружно с бързото развиване на връзките с Русия и Китай, обратно на догатките на азербайджанските анализатори, стартира бързо да трансформира връзките си с обичайните си противници в Персийския залив - Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Те престават да бъдат плацдарм за антииранските дейности на „ груповия Запад “ отпред със Съединени американски щати.
Ето за какво Съединените щати започнаха да се отнасят с нараснало внимание към Баку, искрено играейки на изострянето на връзките си с Техеран, нажежавайки „ ненадейно “ избухналата сред тях идеологическа и пропагандна война и насърчавайки азербайджанския иредентизъм в Иран.
Тези събития започнаха да се вписват в конюнктурата на връзките сред Азербайджан и Армения в границите на плана Север-Юг, в който двете страни би трябвало да станат „ слабите звена “. В същото време американското издание Eurasianet отбелязва, че „ Баку се намира в най-трудна обстановка заради обективно съществуващите исторически, географски и геополитически условия “.
Очевидно е, че при положение на военна ескалация сред Иран и Азербайджан, съдействието в такива взаимни планове като Север-Юг, както и в други области на многостранно съдействие, ще се срине.
Една борба, даже и най-малката, ще промени обстановката освен в Закавказието. Това ще сътвори нов извънредно комплициран спор в Близкия изток, включващ ползите на районни и световни сили. Може да се повтори и украинският сюжет.
Ако рецесията ескалира, даже неутралните играчи, заинтригувани от допустимо най-бързото и дейно разрешаване на обстановката, ще се затруднят да предложат уместно решение, което да удовлетвори всички страни.
В тази връзка Москва се надява, че в близко бъдеще ще бъде допустимо организирането на среща в границите на тристранния формат Русия-Иран-Азербайджан. Това сподели на брифинг представителят на съветското външно министерство Мария Захарова. По нейните думи, „ надяваме се, че в близко бъдеще ще бъде допустимо да се реализира консенсус по дневния ред и изискванията на тристранната среща и ние от своя страна сме подготвени да допринесем за това “.
Иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахиан също се чака да посети Москва през идващите дни. Стратегическият мащаб и вектор на новите геополитически промени в Закавказието към момента се образуват.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ