Комисията по енергетика в Народното събрание основно с 11 въздържали

Комисията по енергетика в Народното събрание главно с 11 " въздържали се " и с едвам 5 гласа " за " отхвърли препоръчаните от депутата от Движение за права и свободи Рамадан Аталай промени в Закона за енергетиката, които предвиждаха производители на електрическа енергия от възобновими енергийни източници (ВЕИ) да внасят спомагателни вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система “ (ФСЕС). Това е наново отменяне на предлагането. Седмица по-рано отхвърлиха това предложение главно с претекста, че бе препоръчано като Решение за спомагателни месечни вноски във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ (ФСЕС), а не като законопроект. В частност се засяга производителите на електрическа сила от възобновими източници с обща конфигурирана мощ 500 кВт и над 500 кВт да внасят 80 % от разликата сред реализирана средномесечна пазарна цена на сегмента " Ден напред " на платформата на Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ) и избрана планирана пазарна цена по групи според от първичния енергиен източник. Другото предложение е останалите производители на електрическа енергия, отвън тази група, да заплащат 80 на 100 от разликата сред реализирана средномесечна цена на пазар " Ден напред " на БНЕБ и 200 лв.. Изключени са производителите, които употребяват въглища и природен газ като примитивен източник с претекст, че не осъществят свръхпечалба заради разноските, свързани с парниковите газове и природния газ. Още по тематиката ВЕИ 30 март 2022 Според вносителите измененията ще обезпечат опция за основаване на механизъм за увеличение на приходите във ФСЕС. Така от тези доходи ще се обезпечат средства за подкрепяне на българския бизнес и ще се усъвършенства размерът на помощта. Ще отпадне надлежно субсидирането от държавния бюджет. Законопроектът цели да бъдат събрани нужните средства във фонда (ФСЕС), с цел да бъдат подкрепени общини, лечебни заведения, учебни заведения и обществени домове и продължение на обезщетенията за бизнеса и след месец април, уточни при представянето на законопроекта Аталай. Като спомагателен плюс уточни опцията за понижаване на инфлацията. Освен това предлагането е за стеснен интервал във времето. Становището на министерство на енергетиката обаче не бе в изгода за законопроекта. Заместник-министърът на енергетиката Пламен Данаилов непосредствено прикани да не бъде подсилен, защото най-вече ще пострада АЕЦ „ Козладуй “ и дефинира законопроекта като стопански голословен. Министърът на енергетиката Александър Николов преди този момент дефинира като „ чудноват “ всеки углавен механизъм за основаване на преимущество на едно или друго произвеждане и сложи под въпрос визирането на законопроекта единствено върху избрани технологии. Изключването на съответни технологии с ниска успеваемост основава неравнопоставено състояние, сподели Николов. Председателят на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Станислав Тодоров от своя страна откри позитивни знаци, само че бе безапелационен, че в законопроекта има съответни проблеми. По думите му, предлагането бе трябвало да обгръща всички технологии, а не да изключва едни и да включва други. В допълнение той уточни, че доста от производителите са сключили дълготрайни контракти, тъй че по въпрос остава и определението в законопроекта във връзка с „ ден напред “. От тази позиция, в случай че има такова законодателно предложение, съгласно КЕВР то би трябвало да се отнася за всички производители на електрическа енергия, освен това ценовите равнища би трябвало да са съобразени с типа на технологията. Необходимо е също по този начин по някакъв метод да се обгръщат и търговците, които осъществят свръхпечалба. Освен това съгласно Тодоров, защото това всъщност е спомагателен налог, предлагането би трябвало да бъде лимитирано във времето. На база на тези претекстове КЕВР предложи текстът да не се приема в този си тип, а в случай че бъде признато да се съобрази по технология, произвеждане и да се отнася и за всички частни производители на пазара на електрическа енергия. Депутатът Делян Добрев от ГЕРБ изясни на няколко пъти същността на предлагането. По думите му във ФСЕС ще влизат единствено 80 % от свръхкомпенсацията, която получават производителите на електрическа енергия от ВЕИ, което е заслужено. Премиите не се пипат, изясни той. По думите на Добрев такива механизми има в цяла Европа. Освен това предлагането не нарушава обезщетенията за ВЕИ производителите, сподели той и добави, че ГЕРБ ще поддържа предлагането на първо четене и корекции сред двете четения. Драгомир Стойнев от " Българска социалистическа партия за България " сложи въпрос, че в законопроекта се визират „ доходи “, а не „ облага “. Никъде в Европа не се таксуват приходите, а облагата, сподели той. Освен това Стойнев сподели, че в действителност „ трябваше да е наша самодейност “ сходен законопроект. По думите му в действителност в най-кратки периоди би трябвало да бъде направен подобен законопроект, само че с облагане на облагата. Положителни знаци, само че с доста забележки видя и Владимир Табутов от „ Продължаваме промяната “. Против законопроекта се оповестиха от Българската фотоволтаична асоциация, базирайки се и на незаконосъобразност на предлагането поради тълкувателно решение на Конституционния съд. В мнение от Асоциацията на търговците на електрическа енергия в България (АТЕБ) декларират, че препоръчаните промени опонират на насоките на Европейската комисия (ЕК) за по-сигурна и устойчива сила на налични цени. Според АТЕБ предложенията ощетяват производителите с към този момент подписани дълготрайни контракти, които не получават високата борсова цена от сегмента „ Ден напред “ на Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ). Негативно е и мнението на Министерство на финансите. Комисията по енергетика в Народното събрание обаче още веднъж не одобри законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката на първо четене. Оживената двучасова полемика очерта опцията за сходна самодейност, само че не във типа на оферти законопроект.