Следващата логична стъпка за интеграцията на Европа
Коментар на Фердинандо Джулиано за Bloomberg
През последната година водачите на еврозоната се зарекоха да подхващат стъпки за усъвършенстването на паричния съюз. 19-те страни в него споделят обща валута и централна банка, само че към момента нямат всички нужни механизми да оправят с огромните несъответствия и шокови стопански промени.
Някои членки упорстват за повече фискални прехвърляния и регулации за банките, други пък се тревожат за проблемите със дотациите. Заседанието на Европейския съвет през юни се счита за последната опция страните да реализират консенсус за промени. След това политиците ще стартират акциите си за изборите за Европейски парламент. А с възхода на евроскептичните фракции, главните партии няма да имат огромен вкус към договаряния за институционални промени тъкмо преди вота.
Политическите водачи към този момент не споделят към какво ще се стремят на срещата през юни. Реалният тест обаче ще бъде дали ще се реализира единодушие за общата депозитна застраховка. Това би посочило, че европейските държавни управления са подготвени да отидат по-далеч във взаимната си поддръжка по време на рецесии.
За основаването на обща депозитна застраховка се заприказва от дълго време, а по-усилено от 2012 година, когато евролидерите се съгласиха да трансферират отговорността за банковата политика от национално на европейско равнище. Този план, прочут като " банковия съюз ", се базира на три стълба: обединено наблюдаване на огромните банки, рамка за провалящите си заемодатели и гарантирането на депозитите до 100 000 евро. С последната мярка не са съгласни всички страни, защото по-богатите от тях като Германия и Нидерландия се притесняват, че може да се наложи да избавят банки в стопански по-слабите страни. Опасенията им обаче са непотребни, тъй като тъкмо двете посочени страни неотдавна имаха свои банкови рецесии. Общата депозитна застраховка би им била от тъкмо толкоз огромна изгода, колкото и на Италия и Испания.
На срещата през юни ще се разискват и други въпроси, само че никой от тях няма да провокира основни промени. А проект за общата депозитна застраховка ще бъде дълго чакания от вложителите знак, че еврозоната приема съществено по-дълбоката интеграция. Не е нужно всичко да се случи внезапно. Депозитната застраховка може да съществува взаимно с национални фондове, а европейските пари да бъдат употребявани, когато има проблем с националните.
Еврозоната не може да си разреши да бъде толкоз търпелива. Провал през юни ще затрудни проевропейски настроените политици да убедят гласоподавателите, че валутният съюз има мощни институции, способни да се оправят с огромни рецесии. Съмненията могат да се трансформират в победи за евроскептиците на изборите за Европарламент, което от своя страна ще спъне промените в бъдеще. Затова еврозоната горчиво ще съжали, в случай че не се възползва от тази опция.
Редактор: Деница Райкова
През последната година водачите на еврозоната се зарекоха да подхващат стъпки за усъвършенстването на паричния съюз. 19-те страни в него споделят обща валута и централна банка, само че към момента нямат всички нужни механизми да оправят с огромните несъответствия и шокови стопански промени.
Някои членки упорстват за повече фискални прехвърляния и регулации за банките, други пък се тревожат за проблемите със дотациите. Заседанието на Европейския съвет през юни се счита за последната опция страните да реализират консенсус за промени. След това политиците ще стартират акциите си за изборите за Европейски парламент. А с възхода на евроскептичните фракции, главните партии няма да имат огромен вкус към договаряния за институционални промени тъкмо преди вота.
Политическите водачи към този момент не споделят към какво ще се стремят на срещата през юни. Реалният тест обаче ще бъде дали ще се реализира единодушие за общата депозитна застраховка. Това би посочило, че европейските държавни управления са подготвени да отидат по-далеч във взаимната си поддръжка по време на рецесии.
За основаването на обща депозитна застраховка се заприказва от дълго време, а по-усилено от 2012 година, когато евролидерите се съгласиха да трансферират отговорността за банковата политика от национално на европейско равнище. Този план, прочут като " банковия съюз ", се базира на три стълба: обединено наблюдаване на огромните банки, рамка за провалящите си заемодатели и гарантирането на депозитите до 100 000 евро. С последната мярка не са съгласни всички страни, защото по-богатите от тях като Германия и Нидерландия се притесняват, че може да се наложи да избавят банки в стопански по-слабите страни. Опасенията им обаче са непотребни, тъй като тъкмо двете посочени страни неотдавна имаха свои банкови рецесии. Общата депозитна застраховка би им била от тъкмо толкоз огромна изгода, колкото и на Италия и Испания.
На срещата през юни ще се разискват и други въпроси, само че никой от тях няма да провокира основни промени. А проект за общата депозитна застраховка ще бъде дълго чакания от вложителите знак, че еврозоната приема съществено по-дълбоката интеграция. Не е нужно всичко да се случи внезапно. Депозитната застраховка може да съществува взаимно с национални фондове, а европейските пари да бъдат употребявани, когато има проблем с националните.
Еврозоната не може да си разреши да бъде толкоз търпелива. Провал през юни ще затрудни проевропейски настроените политици да убедят гласоподавателите, че валутният съюз има мощни институции, способни да се оправят с огромни рецесии. Съмненията могат да се трансформират в победи за евроскептиците на изборите за Европарламент, което от своя страна ще спъне промените в бъдеще. Затова еврозоната горчиво ще съжали, в случай че не се възползва от тази опция.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ