Д-р Борислав Цеков: Правни невежи дават лоши съвети на президента
Коментар на доктор Борислав Цеков, правист, учител по Конституционно право в обществената мрежа:
В корпоративната малотиражка на едно подсъдимо лице, което на "живот и гибел " желае да повлияе в собствен частен интерес на избора на основен прокурор, се е появила дописка, която претендира да разисква разновидностите, пред които е изправен президентът във връзка избора на основен прокурор.
Оставям настрани до каква степен етично е едно издание на подсъдимо лице да упражнява напън върху самостоятелната правосъдна власт. Очевидно в България всичко е допустимо. По-важното е, че в дописката самоуверено се дават "насоки " на президента - тъй като нямало експлицитен период, в който президентът да издаде декрет за назначение на основен прокурор, то видите ли, най-добре било да не издава декрет и по този начин да блокира избора. А по-късно да внесе план за смяна в конституцията.
Подобна концепция е искрено правно незнание и институционален волунтаризъм. Трябва да е изрично ясно, че президентът няма никакво право да протака ненужно акта по член 129, алинея 2 от Конституцията - т.е. да издаде декрет за предопределение или да върне предлагането на Висш съдебен съвет.
В правото (и в общественото, и в частното) има един фундаментален принцип, датиращ още от римски времена: когато едно правно деяние се дължи без период, то се дължи незабавно. Неслучайно, да вземем за пример, някогашният президент Плевнелиев издаде декрет за предопределение на основен прокурор в границите на 24 часа. Внушенията, че президентът Радев можел да остави без последици предлагането на Висш съдебен съвет за основен прокурор, значи страната да навлезе в остра конституционна рецесия. Подобно държание на президента би било нарушаване на Конституцията и годно съображение за разкриване на процедура по импийчмънт. Вярвам, че президентът, както вигаги до момента, ще съблюдава Конституцията.
В корпоративната малотиражка на едно подсъдимо лице, което на "живот и гибел " желае да повлияе в собствен частен интерес на избора на основен прокурор, се е появила дописка, която претендира да разисква разновидностите, пред които е изправен президентът във връзка избора на основен прокурор.
Оставям настрани до каква степен етично е едно издание на подсъдимо лице да упражнява напън върху самостоятелната правосъдна власт. Очевидно в България всичко е допустимо. По-важното е, че в дописката самоуверено се дават "насоки " на президента - тъй като нямало експлицитен период, в който президентът да издаде декрет за назначение на основен прокурор, то видите ли, най-добре било да не издава декрет и по този начин да блокира избора. А по-късно да внесе план за смяна в конституцията.
Подобна концепция е искрено правно незнание и институционален волунтаризъм. Трябва да е изрично ясно, че президентът няма никакво право да протака ненужно акта по член 129, алинея 2 от Конституцията - т.е. да издаде декрет за предопределение или да върне предлагането на Висш съдебен съвет.
В правото (и в общественото, и в частното) има един фундаментален принцип, датиращ още от римски времена: когато едно правно деяние се дължи без период, то се дължи незабавно. Неслучайно, да вземем за пример, някогашният президент Плевнелиев издаде декрет за предопределение на основен прокурор в границите на 24 часа. Внушенията, че президентът Радев можел да остави без последици предлагането на Висш съдебен съвет за основен прокурор, значи страната да навлезе в остра конституционна рецесия. Подобно държание на президента би било нарушаване на Конституцията и годно съображение за разкриване на процедура по импийчмънт. Вярвам, че президентът, както вигаги до момента, ще съблюдава Конституцията.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ