Малките закони, които ще нанесат огромни вреди
Колкото повече се вторачваме в съответен проблем, толкоз по-малко го виждаме. За страдание тази максима е изключително безапелационно потвърждавана през 2020 година, когато за следващ път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници и партии. Наближавайки последното тримесечие на годината обаче, към този момент можем да създадем съответен разбор за това дали получаваме търсената отчетност или в противен случай - в булото на площадните безредици изпускаме да обърнем внимание на проблеми, които ще се отразят доста повече и надалеч по-пряко върху живота ни, в сравнение с можем да си представим.
В този дух, за колкото и огромно достижение да се счита затрудняването на достъпа на депутатите до работните им места, в последна сметка активността на народния представител е да предлага и гласоподава законопроекти. Щом тя продължава да действа, значи е редно да обърнем внимание какво се предлага и за жалост част от тези оферти могат да се окажат пагубни за българската стопанска система, написа в разбор за "Труд " журналистът и икономист Михаил Кръстев.
Безспорно челно място в класацията за неглижиран, само че все пак извънредно огромен законопроект, са препоръчаните от народните представители от Вътрешна македонска революционна организация и ГЕРБ, и по-конкретно от зам.-председателя на „ воеводите “ Искрен Веселинов, оферти за промени в Закона за отговорностите и договорите. В най-опростено изложение, защото и самото предложение е оптимално опростено, а с това и рисково, депутатите оферират премахването на фигурата на така наречен „ Вечен дебитор “ и автоматизирано заличаване на отговорностите отвън периода на отминалостта, който е 10 години. На пръв взор благородна цел, издържана в най-хубавите обичаи на левия популизъм и социалистическата икономическа мисъл.
При по-внимателно вглеждане в материята обаче се оказва, че единствено с няколко реда законови промени народните представители заплашват самите основи на пазарната ни стопанска система, повече даже от към този момент упоменатата пандемия от Covid-19.
Защо? Текстовете на Искрен Веселинов и групата на Вътрешна македонска революционна организация няма да реализират качествено решение на казуса с дълготрайните непогасени отговорности, по този начин както този проблем се взема решение в редица западни страни посредством законодателство за персоналния банкрут. Напротив, в по този начин препоръчаните промени в действителност се подтиква увеличението на броя на неточните платци. Редица специалисти в региона на правото и стопанската система с съображение показват, че българската правосъдна система не е задоволително експанзивна във връзка с решаването на разногласия от такова естество. Този неоспорим факт дава опция за съзнателно и злонамерено отсрочване и отсрочване на изхода от възможни каузи за постигане на давностния период и изтриването на отговорностите. Такива каузи съществуват и в този момент, освен това значително на брой.
Ще си кажете - толкоз неприятно ли е това? Краткият отговор е да. Важно е да се знае, че в една пазарна стопанска система сходен вакуум не може да съществува. Ако банките се окажат под угрозата да не могат да изискват дължимите им по закон суми поради приключването на отминалостта, те ще трансферират тази тежест и този риск върху останалите клиенти, които в болшинството си са правилни платци. Ако активността на колекторските компании бъде затруднена или даже прекратена поради законовите промени, тогава както банковите институции, по този начин и други огромни снабдители на услуги ще би трябвало да се ангажират със независими дейности за събиране на задълженията - цената от което изпитание още веднъж ще бъде ориентирана към правилните платци. На процедура се оказва, че с препоръчаните промени депутатите в действителност облагодетелстват единствено неточните платци с големи запаси - такива, които могат да си разрешат експлоатиране на минусите в правосъдната система, с цел да не платят отговорностите си. За правилните и тези, които имат предпочитание, само че нямат опция да си платят, не се мисли.
Подобно предложение е извънредно нездравословно и поради момента, в който се появява в Народното събрание и даже към този момент се гласоподава на първо четене. В изискванията на огромна и към момента разрастваща се финансова рецесия е симптом на ниска държавническа просвета застрашаването на финансовия бранш в страната. Това, което би трябвало да прави законодателят в този миг е да поддържа бизнеса и положителните връзки сред консуматори и снабдители на услуги, а не да основава малки врати за нездравословни практики.
И говорейки за финансовата рецесия и рисковете, които законодателите основават в най-лошия вероятен миг, се насочваме към второто предложение, което ще обсъдим в този разбор. В него още веднъж е намесена партия Вътрешна македонска революционна организация, която най-меко казано следва да премисли цялостната си икономическа визия, изключително предвид на финансовата рецесия, в която се намираме. В края на месец юли „ воеводите “ предложиха промени в Закона за локалните налози и такси, с които упорстват за основаването на спомагателен налог за едрите земевладелци, които имат над 20 000 дка земя в страната. Отново в духа на най-искрения ляв популизъм народните представители показват, че измененията биха засегнали едвам 61 едри аграрни стопани, притежатели на над 4 100 000 дка земи в страната. Въпросните щели да платят спомагателни 40 000 000 лева налози, които щели да се употребяват за подкрепяне на бюджетите на общините. Самото предложение пък следва да се гласоподава.
Дори да приемем, че в изискванията на все по-засилващите се социалистически пориви в българската политика, концепцията за спомагателен данък върху богатите има някаква обосновка (макар че правно и финансово такава да не съществува), то законодателят, по същия метод както и при въвеждането на безспорната отминалост, в действителност прави мечешка услуга на тези, които сякаш подкрепя. Налогът на Вътрешна македонска революционна организация ще удари дребните аграрни стопани, които в голямото си голям брой са наематели и ползватели на земята на упоменатите към този момент едри земевладелци. Както повелява икономическата логичност, в случай че налогът върху тази земя бъде нараснал, то и изискваният наем за нея ще го последва.
Така един от най-засегнатите браншове от Covid-19 рецесията у нас ще бъде ударен административно, освен това без никаква явна потребност за сходни дейности. Ако предлагането бъде признато, това ще докара до незабавен банкрут на огромен брой аграрни производители и трайно утежняване на бранша.
И тук още веднъж законодателят взема решение да поеме по лесния, популистки и поради това неверен път, вместо да се заеме със сериозната активност, която се чака от него. Проблем с незадоволителното финансиране на общините от локалните налози фактически съществува, освен това той е сериозен. Мнозинството от българските общини обичайно разчитат на 60-70% и повече финансиране от централния бюджет, заради незадоволителното средства от локалния данък. Пропазарното решение на този проблем не е увеличение на налозите, нито измислянето на нови такива, а преразглеждане на данъчния модел в страната и отклонение на най-малко част от подоходните налози към бюджетите на общините.
На процедура сега голяма част от налозите, които жителите на съответна община, а измежду тях и разискваните земевладелци, заплащат, се насочват към централния бюджет и едвам по-късно се връща под някаква форма към общинския. Всеки законодател, който откровено се тревожи за общинските бюджети, следва да насочи погледа си към този проблем.
Дори единствено тези две законови оферти, останали надалеч под радара на публичното внимание, а с него и неодобрение, са способни да нанесат трайна щета върху българската стопанска система и финансовата ни система, ненапълно съотносима с тази от международната финансова рецесия, която не можем да избегнем. И точно по тази причина е значимо гражданският и експертен надзор върху активността на народните представители да не се изчерпва единствено с политически претенции. Затова значимият въпрос е не дали това Народно заседание ще изкара мандата си, а дали депутатите от него и тези от идващото и по-следващото ще одобряват текстове, които ще ни навредят, освен това директно.
В този дух, за колкото и огромно достижение да се счита затрудняването на достъпа на депутатите до работните им места, в последна сметка активността на народния представител е да предлага и гласоподава законопроекти. Щом тя продължава да действа, значи е редно да обърнем внимание какво се предлага и за жалост част от тези оферти могат да се окажат пагубни за българската стопанска система, написа в разбор за "Труд " журналистът и икономист Михаил Кръстев.
Безспорно челно място в класацията за неглижиран, само че все пак извънредно огромен законопроект, са препоръчаните от народните представители от Вътрешна македонска революционна организация и ГЕРБ, и по-конкретно от зам.-председателя на „ воеводите “ Искрен Веселинов, оферти за промени в Закона за отговорностите и договорите. В най-опростено изложение, защото и самото предложение е оптимално опростено, а с това и рисково, депутатите оферират премахването на фигурата на така наречен „ Вечен дебитор “ и автоматизирано заличаване на отговорностите отвън периода на отминалостта, който е 10 години. На пръв взор благородна цел, издържана в най-хубавите обичаи на левия популизъм и социалистическата икономическа мисъл.
При по-внимателно вглеждане в материята обаче се оказва, че единствено с няколко реда законови промени народните представители заплашват самите основи на пазарната ни стопанска система, повече даже от към този момент упоменатата пандемия от Covid-19.
Защо? Текстовете на Искрен Веселинов и групата на Вътрешна македонска революционна организация няма да реализират качествено решение на казуса с дълготрайните непогасени отговорности, по този начин както този проблем се взема решение в редица западни страни посредством законодателство за персоналния банкрут. Напротив, в по този начин препоръчаните промени в действителност се подтиква увеличението на броя на неточните платци. Редица специалисти в региона на правото и стопанската система с съображение показват, че българската правосъдна система не е задоволително експанзивна във връзка с решаването на разногласия от такова естество. Този неоспорим факт дава опция за съзнателно и злонамерено отсрочване и отсрочване на изхода от възможни каузи за постигане на давностния период и изтриването на отговорностите. Такива каузи съществуват и в този момент, освен това значително на брой.
Ще си кажете - толкоз неприятно ли е това? Краткият отговор е да. Важно е да се знае, че в една пазарна стопанска система сходен вакуум не може да съществува. Ако банките се окажат под угрозата да не могат да изискват дължимите им по закон суми поради приключването на отминалостта, те ще трансферират тази тежест и този риск върху останалите клиенти, които в болшинството си са правилни платци. Ако активността на колекторските компании бъде затруднена или даже прекратена поради законовите промени, тогава както банковите институции, по този начин и други огромни снабдители на услуги ще би трябвало да се ангажират със независими дейности за събиране на задълженията - цената от което изпитание още веднъж ще бъде ориентирана към правилните платци. На процедура се оказва, че с препоръчаните промени депутатите в действителност облагодетелстват единствено неточните платци с големи запаси - такива, които могат да си разрешат експлоатиране на минусите в правосъдната система, с цел да не платят отговорностите си. За правилните и тези, които имат предпочитание, само че нямат опция да си платят, не се мисли.
Подобно предложение е извънредно нездравословно и поради момента, в който се появява в Народното събрание и даже към този момент се гласоподава на първо четене. В изискванията на огромна и към момента разрастваща се финансова рецесия е симптом на ниска държавническа просвета застрашаването на финансовия бранш в страната. Това, което би трябвало да прави законодателят в този миг е да поддържа бизнеса и положителните връзки сред консуматори и снабдители на услуги, а не да основава малки врати за нездравословни практики.
И говорейки за финансовата рецесия и рисковете, които законодателите основават в най-лошия вероятен миг, се насочваме към второто предложение, което ще обсъдим в този разбор. В него още веднъж е намесена партия Вътрешна македонска революционна организация, която най-меко казано следва да премисли цялостната си икономическа визия, изключително предвид на финансовата рецесия, в която се намираме. В края на месец юли „ воеводите “ предложиха промени в Закона за локалните налози и такси, с които упорстват за основаването на спомагателен налог за едрите земевладелци, които имат над 20 000 дка земя в страната. Отново в духа на най-искрения ляв популизъм народните представители показват, че измененията биха засегнали едвам 61 едри аграрни стопани, притежатели на над 4 100 000 дка земи в страната. Въпросните щели да платят спомагателни 40 000 000 лева налози, които щели да се употребяват за подкрепяне на бюджетите на общините. Самото предложение пък следва да се гласоподава.
Дори да приемем, че в изискванията на все по-засилващите се социалистически пориви в българската политика, концепцията за спомагателен данък върху богатите има някаква обосновка (макар че правно и финансово такава да не съществува), то законодателят, по същия метод както и при въвеждането на безспорната отминалост, в действителност прави мечешка услуга на тези, които сякаш подкрепя. Налогът на Вътрешна македонска революционна организация ще удари дребните аграрни стопани, които в голямото си голям брой са наематели и ползватели на земята на упоменатите към този момент едри земевладелци. Както повелява икономическата логичност, в случай че налогът върху тази земя бъде нараснал, то и изискваният наем за нея ще го последва.
Така един от най-засегнатите браншове от Covid-19 рецесията у нас ще бъде ударен административно, освен това без никаква явна потребност за сходни дейности. Ако предлагането бъде признато, това ще докара до незабавен банкрут на огромен брой аграрни производители и трайно утежняване на бранша.
И тук още веднъж законодателят взема решение да поеме по лесния, популистки и поради това неверен път, вместо да се заеме със сериозната активност, която се чака от него. Проблем с незадоволителното финансиране на общините от локалните налози фактически съществува, освен това той е сериозен. Мнозинството от българските общини обичайно разчитат на 60-70% и повече финансиране от централния бюджет, заради незадоволителното средства от локалния данък. Пропазарното решение на този проблем не е увеличение на налозите, нито измислянето на нови такива, а преразглеждане на данъчния модел в страната и отклонение на най-малко част от подоходните налози към бюджетите на общините.
На процедура сега голяма част от налозите, които жителите на съответна община, а измежду тях и разискваните земевладелци, заплащат, се насочват към централния бюджет и едвам по-късно се връща под някаква форма към общинския. Всеки законодател, който откровено се тревожи за общинските бюджети, следва да насочи погледа си към този проблем.
Дори единствено тези две законови оферти, останали надалеч под радара на публичното внимание, а с него и неодобрение, са способни да нанесат трайна щета върху българската стопанска система и финансовата ни система, ненапълно съотносима с тази от международната финансова рецесия, която не можем да избегнем. И точно по тази причина е значимо гражданският и експертен надзор върху активността на народните представители да не се изчерпва единствено с политически претенции. Затова значимият въпрос е не дали това Народно заседание ще изкара мандата си, а дали депутатите от него и тези от идващото и по-следващото ще одобряват текстове, които ще ни навредят, освен това директно.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ