Колкото по-лесно минаваме през историята, толкова по отъпкан е пътят

Колкото по-лесно минаваме през историята, толкоз по отъпкан е пътят ни към бъдещето. Връщането и преправянето на историята не води до нищо положително.

Това съобщи в изявление режисьорът, продуцент и публицист Степан Поляков. Той е създател на кино лентата „ Последно полувреме “. Документалната лента към този момент може да бъде забелязана и на британски език.

„ Последно полувреме “ е роман за фалшификацията на историята. Документалната лента пресъздава същинската история на футболния мач сред „ Левски “ и скопския „ Македония “, който се е играл през март 1942 година Мачът е извоюван с 3:0 от „ сините “. Любопитна детайлност е, че по това време мачовете са започвали с нацистки привет, само че единият от тимовете отхвърля да направи това и остава с прилепени до тялото ръце.

Този честен героизъм в разгара на Втората международна война, когато нацистката машина е в апогея си, е осъществен от играчите на „ Левски “... Тази истина обаче е изопачена в актуалния македонски игрален филм „ Трето полувреме “, в който българите са показани като нацистки изверги.

Поляков акцентира, че неговите филми са космополитни, а не интернационални и той желае да ги показа на интернационалната аудитория. По тази причина е направил британската версия на лентата.

„ Беше извънредно значимо документалният филм „ Последно полувреме “ да бъде дублиран на британски език, тъй като хората в Брюксел не приказват български, само че не приказват и съвършен британски. Ние го дублирахме на брилянтен британски език, с цел да могат хем да учат езика, хем да схванат историята, тъй като от 10-15 години не могат да я вдървен “, показа Поляков.

„ Проблемът е в две неща: или имат проблеми с умствения потенциал, или не приказват добър британски. Е в този момент по-добър от този британски няма по какъв начин да чуят. „ Последно полувреме “ ще им бъде поднесен “, сподели той и не изключи някой ден „ с нашите другари от Северна Македония да го запишем и на западнобългарски акцент “.

Диктор на английската версия е артистът Тери Рандъл, който е част от елитния контингент с дубльори на Би Би Си. Той е фамозен с това, че е най-хубавият подражател на Ринго Стар от „ Бийтълс “, което е голямо самопризнание.

„ Тери приказва прелестно доста типове британски. Той е учил Замбия, ЮАР и даже Родезия. За разлика от евродепутатите, Тери знае спора сред другите диалекти. По един метод се приказва британски в Родезия, по различен метод в английска Гвиана и по трети метод в центъра на Лондон. Когато му описах какъв е нашият дребен проблем със западнобългарския акцент, Тери отвърна: „ Знам тези неща. Разбира се, ние като отидем в Африка започваме да приказваме по различен метод, само че това е обикновено “, съобщи Степан Поляков.

Режисьорът и продуцент акцентира, че задачата на „ Последно полувреме “ не е да оправдае България, че не е „ фашистичка страна “, както твърди македонската преса.

„ Няма такова нещо, никой нищо не оправдава. Всеизвестен факт е, че България не е фашистка страна “, сподели той.

Степан Поляков напомни, че даже в една Англия, която е люлката на актуалната парламентарна народна власт, крал Едуард VIII, чичото на кралица Елизабет II, се е увличал от нацизма. Междувременно при откриването на Олимпиадата в Берлин през 1936 година българският цар Борис III не подвига ръка за хитлеристкия привет, макар че стоеше до фюрера.

„ Ние описваме обективно каква е обстановката в Европа в навечерието на Втората международна война. Английските футболисти постоянно, когато играят с Германия, са задължени да подвигат ръка в символ на нацистки привет, което е доста унизително за множеството играчи, само че те нямат избор... Дотолкова със свободата по това време. Такива са били времената, това е история.

Колкото по-лесно минаваме през историята, толкоз по отъпкан е пътят ни към бъдещето. Връщането и преправянето на историята, в това число на англичаните, не води до нищо положително “, съобщи в изявление за БГНЕС режисьорът на „ Последно полувреме “ Степан Поляков. /БГНЕС