Колко тежи животът ти
Колко тежи животът ти? Представи си за миг, че носиш раница. Искам да усетиш презрамките на раменете си. Усещаш ли ги? Сега желая да я напълниш с всичките неща, които имаш в живота си.
Започни с дребните. Нещата по рафтовете и чекмеджетата, дрънкулките, сбирките. Усети тежестта с повишаването й. Тогава започни да добавяш по-големи неща – облекла, трапезни уреди, лампи, чаршафи, тв приемника ти.
Раницата би трябвало да е много тежичка в този момент. И ставаш по-голям. Диванът ти, леглото, кухненската маса. Събери ги всички там. Колата, постави и нея вътре. Домът ти, без значение дали е дребен апартамент или къща с две спални. Искам да събереш всичко в раницата си. Сега се пробвай да вървиш. Трудно е, нали? Ето това си предизвикваме всекидневно. Претоварваме се, до момента в който най-после не можем да мръднем. И с цел да сме наясно, придвижването е живот.
Сега ще запаля тази раница. Какво искаш да извадиш от нея? Какво искаш да извадиш? Снимки? Снимките са за хора, които не могат да помнят. Изпий малко гинко и остави фотосите да изгорят. Всъщност, остави всичко да изгори и си показа, че на следващия ден се събуждаш без нищо. Някак си е ободряващо, нали?
" Високо в небето " (2009),
акомодация по едноименния разказ на Уолтър Кърн.
