На Балканите работната седмицата е най-дълга в Европа
Колко часа работите на седмица? Близо и над 40, биха дали отговор множеството хора на Балканите. Доста по-малко, би бил отговорът в северните европейски страни.
Данни от Евростат демонстрират, че междинното работно време в Европа варира доста в другите страни. Моделите на работа се трансформират през последните години, отбелязва " Евронюз " в публикация, обобщаваща изводите от събраната статистика. Процентът на работещите от у дома се усили в Европейски Съюз по време на пандемията от COVID-19, а четиридневната седмица се тества в няколко страни.
През 2022 година заетите в Европейски Съюз на възраст 20-64 години са работили приблизително по 36.2 часа на седмица. Това е с 24 минути по-малко, в сравнение с преди пандемията (2019 г.)
През 2022 година междинният брой действителни работни часове на седмица на главно работно място в Европейски Съюз се движи от 32.4 часа в Нидерландия до 39.7 в Гърция и Румъния. Това включва чиновници на цялостно и ненапълно работно време на възраст 20-64 години.
Най-дългата работна седмица - на Балканите
При съпоставяне на европейските страни, за които има информация, се вижда, че Турция е имала най-дългата работна седмица - 42.9 часа през 2020 година, от когато са последните данни.
Тя е следвана от Черна гора (42.8 часа, данни за 2020 г.) и Сърбия (42.3). Това са страните със междинна дълготрайност на работната седмица над 40 часа.
Гърция и Румъния са следвани от Полша (39.5 часа), България (39.2) и Северна Македония (39).
Най-кратката - в Нидерландия, Австрия и Норвегия
В листата на страните със приблизително най-кратки работни седмици през 2022 година Нидерландия (32.4 часа) е следвана от Австрия (33.7), Норвегия (34.1) и Дания и Германия (и двете по 34.6).
Обединеното кралство (36.4 часа през 2019 г.) има същото като количество приблизително работно време като Европейски Съюз, Франция и Италия - по 36.2 часа. Хората в Испания са работили 36.5 часа на седмица, единствено с 6 минути повече от междинното за Европейски Съюз.
Всичките пет скандинавски страни са имали по-кратка междинна работна седмица от междинното за Европейски Съюз.
Пълен и повърхностен работен ден
Разликите в междинната дълготрайност на работните седмици сред страните от Европейски Съюз варират според от типа на заетостта.
При цялостен работен ден междинните работни часове на седмица са от 37.4 часа във Финландия до 41.3 часа във всички страни от Европейски Съюз през 2022 г.
Когато се включат Европейската асоциация за свободна търговия и страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, излиза, че Турция (46 часа) има най-дългата междинна работна седмица (отделно е класацията за частична претовареност, където с 27 часа румънците работят много повече в тази категория от турците - 17.4 часа), следвана от Сърбия (43.5) и Черна гора и Швейцария (и двете по 43.4).
Обединеното кралство (41 часа, данни за 2019 г.) и Германия (39.5) са имали повече работни часове приблизително от Европейски Съюз (39.3) измежду чиновниците на цялостен работен ден, до момента в който Италия (39.2 часа), Испания (39.1 часа) и Франция (38.7 часа) са имали по-малко.
За заетостта на ненапълно работно време междинната работна седмица варира от 17.8 часа в Португалия до 27 часа в Румъния в страните от Европейски Съюз през 2022 година Средната стойност за блока е 21.8 часа.
Заетите на повърхностен работен ден са работили 22.8 часа във Франция, 21.4 часа в Германия и 20.2 часа в Обединеното кралство. Турция (17.4 часа) има най-кратката междинна работна седмица в тази категория.
Съществуват обилни разлики сред половете, като тук се включват както заети на цялостно работно време, по този начин и хора на ненапълно работно време, на възраст 20-64 години.
Мъжете са имали по-дълга междинна работна седмица от дамите във всички страни през 2022 година Най-значителната разлика измежду страните от Европейски Съюз се следи в Нидерландия - 8.5 часа.
Най-голямата разлика в цяла Европа е в Швейцария - 9.7 часа, до момента в който най-малката е записана в България - 0.5 часа. Средната разлика в Европейски Съюз е 5.1 часа.
При мъжете най-кратката междинна работна седмица е била в Нидерландия и Норвегия (и двете по 36.4 часа), до момента в който най-дълга е била в Турция - 44.8. Средната дълготрайност за Европейски Съюз е 38.4 часа, а мъжете в Гърция са имали най-вече седмични работни часове в Европейски Съюз - 41.7.
При дамите най-дългата междинна работна седмица е в Черна гора (41.7 часа). Средната за Европейски Съюз е 33.6. Жените в Нидерландия (27.9) са имали най-кратката междинна работна седмица в Европейски Съюз, а в Румъния (39.3) - най-дългата.
Дебатите към четиридневната работна седмица се възобновиха около пандемията от COVID-19.
Идеята е елементарна - чиновниците ще работят четири дни в седмицата, като в същото време ще получават същото възнаграждение и ще печелят същите облаги, само че при същото натоварване.
Според бранителите на четиридневната работна седмица, когато тя се приложи, удовлетворението на чиновниците се усилва, наред с продуктивността.
Профсъюзите в цяла Европа приканват държавните управления да вкарат четиридневната работна седмица, само че кои страни са приели концепцията и по какъв начин върви тя до момента?
Данни от Евростат демонстрират, че междинното работно време в Европа варира доста в другите страни. Моделите на работа се трансформират през последните години, отбелязва " Евронюз " в публикация, обобщаваща изводите от събраната статистика. Процентът на работещите от у дома се усили в Европейски Съюз по време на пандемията от COVID-19, а четиридневната седмица се тества в няколко страни.
През 2022 година заетите в Европейски Съюз на възраст 20-64 години са работили приблизително по 36.2 часа на седмица. Това е с 24 минути по-малко, в сравнение с преди пандемията (2019 г.)
През 2022 година междинният брой действителни работни часове на седмица на главно работно място в Европейски Съюз се движи от 32.4 часа в Нидерландия до 39.7 в Гърция и Румъния. Това включва чиновници на цялостно и ненапълно работно време на възраст 20-64 години.
Най-дългата работна седмица - на Балканите
При съпоставяне на европейските страни, за които има информация, се вижда, че Турция е имала най-дългата работна седмица - 42.9 часа през 2020 година, от когато са последните данни.
Тя е следвана от Черна гора (42.8 часа, данни за 2020 г.) и Сърбия (42.3). Това са страните със междинна дълготрайност на работната седмица над 40 часа.
Гърция и Румъния са следвани от Полша (39.5 часа), България (39.2) и Северна Македония (39).
Най-кратката - в Нидерландия, Австрия и Норвегия
В листата на страните със приблизително най-кратки работни седмици през 2022 година Нидерландия (32.4 часа) е следвана от Австрия (33.7), Норвегия (34.1) и Дания и Германия (и двете по 34.6).
Обединеното кралство (36.4 часа през 2019 г.) има същото като количество приблизително работно време като Европейски Съюз, Франция и Италия - по 36.2 часа. Хората в Испания са работили 36.5 часа на седмица, единствено с 6 минути повече от междинното за Европейски Съюз.
Всичките пет скандинавски страни са имали по-кратка междинна работна седмица от междинното за Европейски Съюз.
Пълен и повърхностен работен ден
Разликите в междинната дълготрайност на работните седмици сред страните от Европейски Съюз варират според от типа на заетостта.
При цялостен работен ден междинните работни часове на седмица са от 37.4 часа във Финландия до 41.3 часа във всички страни от Европейски Съюз през 2022 г.
Когато се включат Европейската асоциация за свободна търговия и страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, излиза, че Турция (46 часа) има най-дългата междинна работна седмица (отделно е класацията за частична претовареност, където с 27 часа румънците работят много повече в тази категория от турците - 17.4 часа), следвана от Сърбия (43.5) и Черна гора и Швейцария (и двете по 43.4).
Обединеното кралство (41 часа, данни за 2019 г.) и Германия (39.5) са имали повече работни часове приблизително от Европейски Съюз (39.3) измежду чиновниците на цялостен работен ден, до момента в който Италия (39.2 часа), Испания (39.1 часа) и Франция (38.7 часа) са имали по-малко.
За заетостта на ненапълно работно време междинната работна седмица варира от 17.8 часа в Португалия до 27 часа в Румъния в страните от Европейски Съюз през 2022 година Средната стойност за блока е 21.8 часа.
Заетите на повърхностен работен ден са работили 22.8 часа във Франция, 21.4 часа в Германия и 20.2 часа в Обединеното кралство. Турция (17.4 часа) има най-кратката междинна работна седмица в тази категория.
Съществуват обилни разлики сред половете, като тук се включват както заети на цялостно работно време, по този начин и хора на ненапълно работно време, на възраст 20-64 години.
Мъжете са имали по-дълга междинна работна седмица от дамите във всички страни през 2022 година Най-значителната разлика измежду страните от Европейски Съюз се следи в Нидерландия - 8.5 часа.
Най-голямата разлика в цяла Европа е в Швейцария - 9.7 часа, до момента в който най-малката е записана в България - 0.5 часа. Средната разлика в Европейски Съюз е 5.1 часа.
При мъжете най-кратката междинна работна седмица е била в Нидерландия и Норвегия (и двете по 36.4 часа), до момента в който най-дълга е била в Турция - 44.8. Средната дълготрайност за Европейски Съюз е 38.4 часа, а мъжете в Гърция са имали най-вече седмични работни часове в Европейски Съюз - 41.7.
При дамите най-дългата междинна работна седмица е в Черна гора (41.7 часа). Средната за Европейски Съюз е 33.6. Жените в Нидерландия (27.9) са имали най-кратката междинна работна седмица в Европейски Съюз, а в Румъния (39.3) - най-дългата.
Дебатите към четиридневната работна седмица се възобновиха около пандемията от COVID-19.
Идеята е елементарна - чиновниците ще работят четири дни в седмицата, като в същото време ще получават същото възнаграждение и ще печелят същите облаги, само че при същото натоварване.
Според бранителите на четиридневната работна седмица, когато тя се приложи, удовлетворението на чиновниците се усилва, наред с продуктивността.
Профсъюзите в цяла Европа приканват държавните управления да вкарат четиридневната работна седмица, само че кои страни са приели концепцията и по какъв начин върви тя до момента?
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ