Колапс и заплахи с протести. Какво искат земеделците
" Колапс в бранша от години ". От това се оплакват зърнопроизводителите в, в която упорстват за незабавни ограничения за спасяването на бранша, някои от които законодателни. Основно в нея обаче те упорстват за финансово подкрепяне. В противоположен случай заплашват с митинги.
Те, дружно с още 9 браншови организации, обединени в Българска земеделска камара , се срещнаха в понеделник с министъра на земеделието Кирил Вътев.
Новината идва на фона на напрежение измежду земеделците и в други европейски страни. Няколко страни от Източна Европа , измежду които и България, упорстват Европейски Съюз да наложи, базирайки се на нелоялна конкуренция.
" Към момента цените на продукцията ни са толкоз ниски, че са на равнища, каквито не са били в последните над 10 години, да не кажа 15, по това време на годината ", сподели ръководителят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов пред БНР.
Оплакванията идват, откакто през септември земеделците проведоха всеобщи митинги в страната. Тогава беше реализирано с държавното управление, което предвиждаше няколко ограничения, в това число погашение на помощите поради войната в Украйна.
През ноември обаче от сектора и оставката на министъра на земеделието.
Какви са новите претенции
Сега Националната асоциация на зърнопроизводителите внесе пакет от ограничения за решение на проблемите в бранша и разгласи протестна подготвеност. Петте им съществени претенции са:
Включване за 2024 година на пет култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица - в държавното субсидиране по помощта, която покрива вреди от войната в Украйна. Досега за тези култури нямаше дотации по тази линия, само че пък има по европейска;Промени в Закона за собствеността и използването на аграрни земи и Закона за арендата. Създаване на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи. Определяне на напояването като стратегически народен приоритет и държавна поддръжка за цената на водата;Налагане на мита за зърнени култури, внасяни от Украйна. Въвеждане на таван за избрани вносни суровини;България да желае облекчение на европейските зелени правила в земеделието и дерогация (изключение) за 2024 година от наложителните европейски аграрни стандарти;Изравняване на дотациите и подпомагането за европейските производители.
Новите претенции на земеделците идват, откакто няколко пъти през предходната година те. Тогава те желаеха са се удължи възбраната за импорт на украински слънчоглед, както и спомагателни дотации поради отрицателното въздействие в бранша на войната на Русия в Украйна.
През последните две години всички останали земеделци без зърнопроизводителите получават държавни дотации поради войната в размер от общо 426 млн. лева годишно. Зърнопроизводителите пък са най-облагодетелствани от европейските дотации.
Неизпълними претенции
Едно от настояванията им в този момент е страната да контролира цената на рентата, която земеделците заплащат за земята. Това обаче е мощно спорно, тъй като нивите, които се дават под аренда, са неприкосновена частна благосъстоятелност.
Илия Проданов сподели, че " в една част от България огромни компании дават доста висока лихва, която е много над пазарната и много над вероятната за един аграрни производител ". Целта, по думите му, е локалните дребни фермери да банкрутират, площта да се вземе от огромните, след което рентата още веднъж пада на рационална цена.
" Този развой не трябва страната да позволява да се случва ", сподели той. Според него значимото е да се остави опцията на междинните фамилни компании да оцелеят.
Земеделците желаят и да бъде регламентирано сключването на дълготрайни контракти при наемане на земеделска земя. В последната година зърнопроизводители се оплакват от мощно повишени ренти, а множеството контракти са година за година. Собственици на земя обаче не удостоверяват това. Рентата на земята се заплаща еднократно и варира от 50 до 120 лв. на декар за година, отбелязва " Медиапул ".
Зърнопроизводителите желаят дълготрайни контракти, с цел да могат да се възползват от закрепени цени на рентата.
Среща с Денков и Василев
След срещата в понеделник земеделският министър Кирил Вътев е поел ангажимент да спомага за осъществяване на среща на браншовите организации и с премиера Николай Денков и министъра на финансите Асен Василев , заяви пресцентърът на земеделското министерство.
Срещата им с Вътев е траяла няколко часа, като на нея земеделците са изложили настояванията си и са оповестили протестната си подготвеност.
Негодуванието на сектора идва дни след началото на диалозите за ротацията при изпълнителната власт. Не е ясно и кои министри ще запазят постовете си.
Пред БНР Илия Проданов отхвърли в държавното управление да има нещо общо с декларацията на зърнопроизводителите.
" В нея няма претенции, свързани с оставки или смени ", сподели той. " Но няма да се поколебаем да ги желаяме, в случай че се наложи. "
По-рано през декември министърът на финансите Асен Василев сподели, че дотациите за земеделския отрасъл са увеличени доста спрямо тези от предишни години.
През 2021 година общите дотации - български и европейски, за земеделието са били 2,440 милиарда лева През 2022 година те са били вдигнати на 3,086 милиарда лева, а през 2023 година - на 3,603 милиарда лева, сподели Василев.
По думите му за 2024 година е планувано нарастване на общите дотации - национални и европейски, до 4,108 милиарда лева , т.е. следва те да бъдат с 505 млн. лева повече от миналата година.
Недоволни земеделци и в Европа
Протести на земеделци през последните седмици има на доста места в Европа. Румънските фермери от няколко дни блокират пътища в символ на митинг против размера на вноската " Гражданска отговорност " и високите цени на дизела, гръцките - с искане на финансова поддръжка и компенсации от държавното управление, а немските - против орязването на дотациите за дизела.
На този декор в понеделник България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия изпратиха до Европейската комисия (ЕК) взаимно искане за ограничения по отношение на вноса на по-евтини селскостопански артикули от Украйна.
Следващата седмица Европейска комисия се чака да показа план на новия правилник за свободната търговия с Украйна, откакто остарелият изтича през юни.
Според източници на посоката е за удължение на безмитния импорт с още една година - до юни 2025 година
В известието на българското земеделско министерство се споделя, че в писмото на петте страни е препоръчано като опция да се вкарат " тарифни квоти " за множеството чувствителни аграрни артикули от Украйна - всъщност това е вид на мито.
Те, дружно с още 9 браншови организации, обединени в Българска земеделска камара , се срещнаха в понеделник с министъра на земеделието Кирил Вътев.
Новината идва на фона на напрежение измежду земеделците и в други европейски страни. Няколко страни от Източна Европа , измежду които и България, упорстват Европейски Съюз да наложи, базирайки се на нелоялна конкуренция.
" Към момента цените на продукцията ни са толкоз ниски, че са на равнища, каквито не са били в последните над 10 години, да не кажа 15, по това време на годината ", сподели ръководителят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов пред БНР.
Оплакванията идват, откакто през септември земеделците проведоха всеобщи митинги в страната. Тогава беше реализирано с държавното управление, което предвиждаше няколко ограничения, в това число погашение на помощите поради войната в Украйна.
През ноември обаче от сектора и оставката на министъра на земеделието.
Какви са новите претенции
Сега Националната асоциация на зърнопроизводителите внесе пакет от ограничения за решение на проблемите в бранша и разгласи протестна подготвеност. Петте им съществени претенции са:
Включване за 2024 година на пет култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица - в държавното субсидиране по помощта, която покрива вреди от войната в Украйна. Досега за тези култури нямаше дотации по тази линия, само че пък има по европейска;Промени в Закона за собствеността и използването на аграрни земи и Закона за арендата. Създаване на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи. Определяне на напояването като стратегически народен приоритет и държавна поддръжка за цената на водата;Налагане на мита за зърнени култури, внасяни от Украйна. Въвеждане на таван за избрани вносни суровини;България да желае облекчение на европейските зелени правила в земеделието и дерогация (изключение) за 2024 година от наложителните европейски аграрни стандарти;Изравняване на дотациите и подпомагането за европейските производители.
Новите претенции на земеделците идват, откакто няколко пъти през предходната година те. Тогава те желаеха са се удължи възбраната за импорт на украински слънчоглед, както и спомагателни дотации поради отрицателното въздействие в бранша на войната на Русия в Украйна.
През последните две години всички останали земеделци без зърнопроизводителите получават държавни дотации поради войната в размер от общо 426 млн. лева годишно. Зърнопроизводителите пък са най-облагодетелствани от европейските дотации.
Неизпълними претенции
Едно от настояванията им в този момент е страната да контролира цената на рентата, която земеделците заплащат за земята. Това обаче е мощно спорно, тъй като нивите, които се дават под аренда, са неприкосновена частна благосъстоятелност.
Илия Проданов сподели, че " в една част от България огромни компании дават доста висока лихва, която е много над пазарната и много над вероятната за един аграрни производител ". Целта, по думите му, е локалните дребни фермери да банкрутират, площта да се вземе от огромните, след което рентата още веднъж пада на рационална цена.
" Този развой не трябва страната да позволява да се случва ", сподели той. Според него значимото е да се остави опцията на междинните фамилни компании да оцелеят.
Земеделците желаят и да бъде регламентирано сключването на дълготрайни контракти при наемане на земеделска земя. В последната година зърнопроизводители се оплакват от мощно повишени ренти, а множеството контракти са година за година. Собственици на земя обаче не удостоверяват това. Рентата на земята се заплаща еднократно и варира от 50 до 120 лв. на декар за година, отбелязва " Медиапул ".
Зърнопроизводителите желаят дълготрайни контракти, с цел да могат да се възползват от закрепени цени на рентата.
Среща с Денков и Василев
След срещата в понеделник земеделският министър Кирил Вътев е поел ангажимент да спомага за осъществяване на среща на браншовите организации и с премиера Николай Денков и министъра на финансите Асен Василев , заяви пресцентърът на земеделското министерство.
Срещата им с Вътев е траяла няколко часа, като на нея земеделците са изложили настояванията си и са оповестили протестната си подготвеност.
Негодуванието на сектора идва дни след началото на диалозите за ротацията при изпълнителната власт. Не е ясно и кои министри ще запазят постовете си.
Пред БНР Илия Проданов отхвърли в държавното управление да има нещо общо с декларацията на зърнопроизводителите.
" В нея няма претенции, свързани с оставки или смени ", сподели той. " Но няма да се поколебаем да ги желаяме, в случай че се наложи. "
По-рано през декември министърът на финансите Асен Василев сподели, че дотациите за земеделския отрасъл са увеличени доста спрямо тези от предишни години.
През 2021 година общите дотации - български и европейски, за земеделието са били 2,440 милиарда лева През 2022 година те са били вдигнати на 3,086 милиарда лева, а през 2023 година - на 3,603 милиарда лева, сподели Василев.
По думите му за 2024 година е планувано нарастване на общите дотации - национални и европейски, до 4,108 милиарда лева , т.е. следва те да бъдат с 505 млн. лева повече от миналата година.
Недоволни земеделци и в Европа
Протести на земеделци през последните седмици има на доста места в Европа. Румънските фермери от няколко дни блокират пътища в символ на митинг против размера на вноската " Гражданска отговорност " и високите цени на дизела, гръцките - с искане на финансова поддръжка и компенсации от държавното управление, а немските - против орязването на дотациите за дизела.
На този декор в понеделник България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия изпратиха до Европейската комисия (ЕК) взаимно искане за ограничения по отношение на вноса на по-евтини селскостопански артикули от Украйна.
Следващата седмица Европейска комисия се чака да показа план на новия правилник за свободната търговия с Украйна, откакто остарелият изтича през юни.
Според източници на посоката е за удължение на безмитния импорт с още една година - до юни 2025 година
В известието на българското земеделско министерство се споделя, че в писмото на петте страни е препоръчано като опция да се вкарат " тарифни квоти " за множеството чувствителни аграрни артикули от Украйна - всъщност това е вид на мито.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ