Е. Бернайс: Невидимо правителство контролира умовете ни с мисловен затвор
„ Кои са мъжете, които без да осъзнаваме, ни дават нашите хрумвания, споделят ни на кого да се възхищаваме и кого да презираме, на какво да имаме вяра по отношение на собствеността на комуналните услуги, за цените, за цената на каучука, за проекта „ Дос " *, по отношение на имиграцията; които ни споделят по какъв начин би трябвало да бъдат проектирани къщите ни, какви мебели да сложим в тях, какви менюта да сервираме на масата си, какви ризи би трябвало да носим, на какви спортове да се отдадем, кои пиеси би трябвало да гледаме, кои благотворителни организации би трябвало да подкрепим, на какви фотоси да се възхищаваме, на какъв диалект да реагираме, на какви смешки би трябвало да се смеем? "
Това написа Едуард Бернайс в книгата си, издадена през далечната 1928 година - „ Пропаганда ".
Бернайс споделя в „ Пропаганда “ всичко за въздействието мърху масите и манипулирането на публичното мнение и държание. Позовавайки се на своя опит в логиката на психиката, безпогрешно разчитащ езика на операцията, Бернайс е пионер в общественото инженерство, осъществявано посредством средствата за всеобщо осведомление. Едуард Бернайс (1891–1995) е социолог, австриец по генезис, племенник на Зигмунд Фройд. Често именуван „ Баща на ПР-а “, той е освен пионер в региона на пропагандата и връзките с обществеността, само че и един от първите, които употребяват обществени и поведенчески науки, с цел да изработят обществените акции на своите клиенти. Днес, в изкривения статистически, потребителски наш свят, написаното от него е по-актуално от всеки път.
Но кои са въпреки всичко тези зад завесата, които ни споделят какво да мислим, насочвайки вниманието ни към нещата, които обслужват техните ползите? Интересното е, че трета глава на „ Пропаганда " е озаглавена „ Новите пропагандисти “ и е отдадена на обяснението за какво контролът за всеобща операция е толкоз строго охраняван от релативно малочислен хайлайф, който вирее в сянка, надалеч от очите на обществото, избирайки какви да сме ние, какво да виждаме и да мислим. Ако създадем лист на мъжете и дамите, които заради тяхното състояние в публичния живот може заслужено да бъдат наречени основатели на публичното мнение, бихме могли бързо да стигнем до уголемен лист на лицата, упоменати в „ Who’s Who... “
Такъв лист ще включва няколко хиляди души. Но е добре известно, че доста от тези водачи са водени от време на време от лица, чиито имена са известни на малко на брой. Такива хора оформят в общественото схващане визията за вида държател, обвързван с фразата „ невидимо ръководство ". Не можем да подценим невидимо държавно управление, формирано от корпоративни колоси и подмолни авторитетни персони, които диктуват всичко - от културата, през обществения живот - до всеки минимален колорит в политиката, написа Бернайс.
Невидимото държавно управление има наклонност да се концентрира в ръцете на малко на брой поради високата цена на манипулиране на обществената машина, която управлява мненията и навиците на масите, счита той. Например - специалистът по PR е сътрудникът, който в работата си със актуалните медийни връзки и груповото образуване на публичното мнение внася една концепция в съзнанието на хората. Но той е доста повече от това. Той се занимава и със тактики, курсове на деяние, доктрини, системи и отзиви, както и с обезпечаването на социална поддръжка за тях.
В последна сметка задачата на този вид всеобщо продуцирана агитация на попкултурата е да отслаби способността на индивида да мисли сериозно, като по този метод основава среда, в която доста хора се обръщат един към различен за утвърждение и удостоверение на своите качества. Когато това се случи, силата на груповото схващане в eкипа или групата стартира да се образува и умножава. Така концепциите могат да бъдат вградени в известната просвета, като се вкореняват под формата на необятно публикувано конформистко държание.
За да разберете живота си и задачата си за късото време, което имате, налага се да се научите да виждате мисловния затвор, който е издигнат към вас, и да го заобикаляте интензивно. Свободомислието се изтласква от пропагандистите, само че нашата човешка наклонност е да копнеем за независимост и благодарение на истината ние сме по-мощни от контролната матрица и невидимото държавно управление.
Източник
*План „ Дос “ (на британски: Dawes Plan) от 16 август 1924 година понижава репарационния напън върху Германия след Първата международна война и планува оказване на помощ за възобновяване на тежката промишленост в Германия.
Това написа Едуард Бернайс в книгата си, издадена през далечната 1928 година - „ Пропаганда ".
Бернайс споделя в „ Пропаганда “ всичко за въздействието мърху масите и манипулирането на публичното мнение и държание. Позовавайки се на своя опит в логиката на психиката, безпогрешно разчитащ езика на операцията, Бернайс е пионер в общественото инженерство, осъществявано посредством средствата за всеобщо осведомление. Едуард Бернайс (1891–1995) е социолог, австриец по генезис, племенник на Зигмунд Фройд. Често именуван „ Баща на ПР-а “, той е освен пионер в региона на пропагандата и връзките с обществеността, само че и един от първите, които употребяват обществени и поведенчески науки, с цел да изработят обществените акции на своите клиенти. Днес, в изкривения статистически, потребителски наш свят, написаното от него е по-актуално от всеки път.
Но кои са въпреки всичко тези зад завесата, които ни споделят какво да мислим, насочвайки вниманието ни към нещата, които обслужват техните ползите? Интересното е, че трета глава на „ Пропаганда " е озаглавена „ Новите пропагандисти “ и е отдадена на обяснението за какво контролът за всеобща операция е толкоз строго охраняван от релативно малочислен хайлайф, който вирее в сянка, надалеч от очите на обществото, избирайки какви да сме ние, какво да виждаме и да мислим. Ако създадем лист на мъжете и дамите, които заради тяхното състояние в публичния живот може заслужено да бъдат наречени основатели на публичното мнение, бихме могли бързо да стигнем до уголемен лист на лицата, упоменати в „ Who’s Who... “
Такъв лист ще включва няколко хиляди души. Но е добре известно, че доста от тези водачи са водени от време на време от лица, чиито имена са известни на малко на брой. Такива хора оформят в общественото схващане визията за вида държател, обвързван с фразата „ невидимо ръководство ". Не можем да подценим невидимо държавно управление, формирано от корпоративни колоси и подмолни авторитетни персони, които диктуват всичко - от културата, през обществения живот - до всеки минимален колорит в политиката, написа Бернайс.
Невидимото държавно управление има наклонност да се концентрира в ръцете на малко на брой поради високата цена на манипулиране на обществената машина, която управлява мненията и навиците на масите, счита той. Например - специалистът по PR е сътрудникът, който в работата си със актуалните медийни връзки и груповото образуване на публичното мнение внася една концепция в съзнанието на хората. Но той е доста повече от това. Той се занимава и със тактики, курсове на деяние, доктрини, системи и отзиви, както и с обезпечаването на социална поддръжка за тях.
В последна сметка задачата на този вид всеобщо продуцирана агитация на попкултурата е да отслаби способността на индивида да мисли сериозно, като по този метод основава среда, в която доста хора се обръщат един към различен за утвърждение и удостоверение на своите качества. Когато това се случи, силата на груповото схващане в eкипа или групата стартира да се образува и умножава. Така концепциите могат да бъдат вградени в известната просвета, като се вкореняват под формата на необятно публикувано конформистко държание.
„ Мисленето сериозно значи да се вършат обосновани преценки, които са разумни и добре премислени. Това е метод на мислене, при който човек не просто приема всички причини и заключения, на които е изложен, без да слага под подозрение причините и заключенията. Изисква любознание, песимизъм и примирение. Хората, които употребяват сериозно мислене, са тези, които споделят неща като: „ Откъде знаеш това? “ „ Това умозаключение основава ли се на доказателства? “ и „ Има ли различни благоприятни условия за приемане на нова информация? “Изводът тук е, че за 100 години корпоративна/държавническа американска просвета не се е трансформирало доста, с изключение на техническият потенциал за увеличение на статуквото. Животът ни към момента е мощно повлиян от сходни на описаните от Бернайс. Имаме едно преимущество - защото технологиите ни дадоха по-голям достъп до истината и към този момент сме свободни да се откъснем от матрицата психически, като разберем каква е тя и по какъв начин въздейства на живота ни. Ако решим да го създадем, т.е. в случай че решим да вземем аленото хапче.
За да разберете живота си и задачата си за късото време, което имате, налага се да се научите да виждате мисловния затвор, който е издигнат към вас, и да го заобикаляте интензивно. Свободомислието се изтласква от пропагандистите, само че нашата човешка наклонност е да копнеем за независимост и благодарение на истината ние сме по-мощни от контролната матрица и невидимото държавно управление.
Източник
*План „ Дос “ (на британски: Dawes Plan) от 16 август 1924 година понижава репарационния напън върху Германия след Първата международна война и планува оказване на помощ за възобновяване на тежката промишленост в Германия.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ