Кои политически сили ще формират 46-ото Народно събрание и ще

Кои политически сили ще образуват 46-ото Народно заседание и ще имаме ли ново постоянно държавно управление след предварителния избор на 11 юли - малко остава, до момента в който получим отговори на тези въпроси.

Те ще бъдат измежду главните в изключителното издание на " Директно в новините " със Стефан Кунчев в неделя, от 19 до 21 часа . А с цел да ги разясняват онлайн, в студиото на Dir.bg ще бъдат социологът Васил Тончев , политолозите Тончо Краевски и Иван-Асен Иванов , публицистите Светослав Метанов , Даниел Ненчев и Елица Николова .

Междувременно ще ви срещнем с всеки от тях поотделно, с цел да разберем в задатък наблюденията им за политическата и публичната конюнктура, в която ще се проведат парламентарните избори.

Започваме с журналиста Даниел Ненчев . Той е връстник на НДК, само че и на MTV. Завършил е Българска лингвистика и публицистика за електронни медии в СУ. Бил е водещ на предаванията " Денят стартира с просвета " по Българска национална телевизия 1, " Нова просвета " по Дарик радио и " Мултимедия " по Bulgaria ON AIR, а сега води две излъчвания по БНР и подкаста " Trendy " на Dir.bg.

Автор е на книгата " Идеи без граници. 30 изявленията със международни актьори от България ", която беше отличена на премиите Златен лъв на Асоциация " Българска книга " в категорията за издателски план с най-голяма социална значителност.

Само няколко дни остават до предварителните парламентарни избори, а социологическите изследвания демонстрират, че още веднъж ще имаме пъстър парламент, без изрично болшинство, което да излъчи държавно управление. Вярваш ли на социологията?

Априори да, само че когато приказваме за българския подтекст, в който известна форма на взаимоотношенията сред хората е корупцията и както добре се вижда - има социологически изследвания, които са форма на платена агитация. Иначе проучванията на изборните настройки от главните организации най-често дават общата картина, само че пропущат психическата съставния елемент на мотивацията за гласоподаване. А тя, става известно, не постоянно съответствува с това, което човек декларира, когато го попитат, в случай че изобщо даде единодушие за това. Има и редица други фактори, които оказват въздействие на вота. Накрая, както се видя на последните избори, " ИТН " и " Демократична България " имаха напълно разнообразни резултати от предвижданите.

Доколко евентуално е съгласно теб в деня на вота хората да гласоподават по друг метод от това, което са декларирали в тези изследвания, и парламентарната картина да се промени радикално от плануваното?

Възможно е, несъмнено, хората са прочувствени създания, а по тези географски ширини - елементарно се манипулират. Мисля и че до последно първите и последните в класирането за парламент няма да са ясни.

Имаш ли пояснение за ниската изборна интензивност на локалния избор в Благоевград? - хората се тормозят от машинното гласоподаване, доста от тях са отишли на отмора или просто не се интересуват от изборите?

Обяснението евентуално е по-просто, в сравнение с наподобява. Хората са на първо място стимулирани от персонални и битови въпроси във всекидневните си дейности, в сравнение с от публични и политически. Не могат да се занимават с избори нон-стоп. Но по-дълбинният разбор би посочил отмалялост от досегашните благоприятни условия за избор. Както се видя, спечелилият е от партия, която е нова за политическия живот у нас.

Очакваш ли сходен резултат за интензивността на изборите тази неделя?

Мога да се обзаложа, че изборната интензивност ще е по-ниска спрямо предходните избори. Лято е, а множеството хора мислят за личния си комфорт в краткострочен порядък.

Подкрепяш ли въвеждането на напълно машинно гласоподаване у нас? Коя съгласно теб е най-подходящата форма на гласоподаване от позиция на това хората да са спокойни, че вотът им не се манипулира?

Най-подходящата форма е гласоподаване в страна, в която разпоредбите, върховенството на закона, уважението към обособената персона и взаимното богатство - не са пожелателни, а основа на това, което назоваваме живот в общественост. От там - насетне, формата няма значение. Но, да, доста бих се радвал, в случай че напълно скоро, за хората, които употребяваме електронни устройства - да има опция и за електронно гласоподаване.

А по какъв начин могат повече хора да бъдат насърчени да отидат и да гласоподават, в подтекста на българския нрав?

Като им се демонстрира от най-ранна детска възраст, че техният живот, тяхното мнение и тяхното присъединяване в общото са значими, скъпи и нужни.

Вярваш ли, че българите желаят смяна на политическата картина у нас?

В това не е мъчно да бъде повярвано. Проблемът е, че за доста от хората смяната се показва в това " да са нашите, а не вашите на власт ", а не дълготрайните и дълбинни промени. Хората постоянно ще желаят смяна. За мен персонално, качествена смяна би настъпила, когато политическите антагонисти се трансфорат в способни на разговор хора, които могат да се сплотяват за съответни, дълготрайни, значими въпроси. Ето ви три. Качествено обучение. Устойчива стопанска система. Идеи за бъдещето на тази прелестна страна България, като благоденстваща част от Западната цивилизация.

Следиш ли работата на служебния кабинет? Какви са твоите усещания от желанията и от дейностите на министрите?

Всяко служебно държавно управление е по-симпатично на хората от партийно конструираните, тъй като не носи бремето на пристрастията. В този смисъл и актуалното държавно управление има опция да работи умерено, прагматично, експертно и сполучливо, макар че явно доста от дейностите му са в режима на политическата кавга. Чисто поколенчески, съчувствува на младите министри. За разлика от по-опитните си сътрудници, по-вероятно е те да държат италиански костюми, а не скелети в дрешниците си.

Как си обясняваш спадналия интерес на хората у нас към имунизацията против Коронавирус?

С незнанието, с ниското равнище на обучение и изчерпателен потенциал, с неналичието на взаимност и съпричастие към другите и най-много възрастните, с това, че елементарно се манипулират от безумни подправени вести и тайни теории. С байганьовския тарикатлък - " да се сниша, да не се прецакам, другите да се имунизират и то ще отмине... ". Но с това мислене, ще влачим тази злина още години, тъй като в случай че не изчезне бързо и внезапно - тя мутира и ще взима още жертви. Големият въпрос в цялата обстановка е въпросът за доверието. В България - доверието сред хората изобщо е ниско. Но имаме ли доверие изобщо на човечеството, науката, цивилизацията? Аз персонално - да, за моя наслада и утешение. Повечето хора, по-скоро - не, за мое страдание.

Какво съгласно теб може да изкара хората още веднъж на улицата, година след антиправителствените митинги?

Каквото ги е изкарвало постоянно - жаждата за правдивост, желанието за по-добър живот, инстинктът за самозапазване, накърненото достолепие, само че също по този начин - омразата към съперника и положителните остарели банкноти и монети. А и потребността за принадлежност към група с избрани полезности, без значение каква е тяхната стойност.