Байдън тества червената линия на Си Дзинпин
Когато в средата на предишния месец президентите на Съединени американски щати и Китай се срещнаха, на гърба на провелия се в Индонезия конгрес Г20, Джо Байдън и Си Дзинпин се сплотиха към нуждата от " разведряване " в връзките сред техните страни. Двамата държавни глави даже възвърнаха част от прекратените към оня моменти линии на връзка сред техните администрации. Последното се трансформира в мотив тази среща да получи извънредно положителна интерпретация в медиите. Още тогава обаче предупредихме, че сходна трактовка, поради множеството проблеми и разлики в ползите на Вашингтон и Пекин, би била по-скоро пожелателна, в сравнение с реалистична.
Публичното говорене не би трябвало да бъде подценявано, само че доста по-важно от това, което си споделят пред камерите Джо Байдън и Си Дзинпин, е това, което те в действителност вършат. И дейностите им не закъсняха (в случая тези на американската администрация заслужват внимание).
След " позитивната " среща, Вашингтон утвърди продажбата на аварийни елементи - на стойност към 428 млн. $ - за военновъздушните сили на Тайван (необходими за изтребителите F-16 и транспортните самолети C-130). По информация на Bloomberg обаче американците са предложили на острова да закупи и зенитно-ракетни системи Patriot (PAC-3 Missile Segment Enhancement, които са по-модерна серия от тази, с която разполага Тайпе) в повсеместен комплект, дружно с радарите и паралелното съоръжение. Ако се стигне до нея, това би била договорка на стойност 882 млн.долара. Тя ще бъде прегледана и от Конгреса, въпреки там да не се чака да срещне опозиция. Продажбата на тези пакети военно съоръжение не са нова самодейност, доколкото те са планувани в контракт сред Вашингтон и Тайпе от 2010 г.; съглашение, чиято обща стойност е 2.81 милиарда $. Въпросът е, че тези траншове - продажбата и/или разискването на такова военно съоръжение се случват в този момент, след срещата сред Байдън и Си Дзинпин.
Тук прави усещане, че в случай че Съединени американски щати са срещу доставянето на зенитно-ракетни системи Patriot на Украйна, пък били те и по-стари модели, с аргумента, че това би ескалирало спора, то Вашингтон няма съображения да продава ПРО на Тайван. Дори, по информация на Wall Street Journal, доставяните от Съединени американски щати на Киев ракетни системи HIMARS са с модифициран обхват, тъй че на тях да не могат да бъдат поставяни далекобойните ракети ATACMS, които са с над три пъти по-голяма далекобойност от тази на получаваните от украинците GMLRS.
На фона на информациите, касаещи американското оръжие за Тайван, във Вашингтон се организира срещата от формат " 2+2 " сред домакините и техните посетители от Австралия (този формат включва ръководителите на защитата и външните работи на двете държави). На него стана ясно, че Съединени американски щати ще усилят ротационното си военно наличие в Канбера, в посока повече бомбардировачи, изтребители и военноморски сили. Причина за това, по думите на секретаря по защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, са китайските " рискови и подтиснически дейности из целия Индо-Пасифик, в това число към Тайван, против тихоокеанските острови, в Източното и Южнокитайското море ".
По значимото от този формат обаче бе това, че на него представителите на Вашингтон и Австралия са решили да поканят Япония, тъй че тя също да взе участие в взаимните им дейности в района. Това по този начин или другояче към този момент се случва, въпреки и под друга форма, в общите военни образования на Четиристранния разговор по сигурността, състоящ се от Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия. Но през настоящата година партньорството сред Канбера и Токио продължи да се развива, с главен акцент съдействието в защитата и сигурността. За това са показателни два документа, подписани в последните единствено дванадесет месеца сред Япония и Австралия (Споразумението за взаимен достъп и задълбочената Съвместна декларация за съдействие в сигурността). Същият фокус - защита и сигурност, който обаче се отличава с още по-чувствителен обсег, касаещ и даването на нуклеарна технология, има и подписаният през 2021-ва година пакт AUKUS (Австралия, Обединеното Кралство и САЩ).
Всичко това са просто обособени детайли от общата мрежа, плетяща се на многостранна и двустранна основа, както от Съединени американски щати, по този начин и от страни от Индо-Пасифика, чието реализиране - въпреки и не обезателно обществено - се аргументира с възходящото въздействие на Китай. И като такава, тази мрежа е материализация на един от стълбовете на Стратегията на администрацията на Байдън по отношение на района: увеличение на размера на партньорството на Вашингтон с страни от него, както и насърчаването на съдействието сред самите страни от Индо-Пасифика, тъй че те да бъдат освен потребител, само че и източник на личната си и районна сигурност. От години насам американците не се усещат удобно да действат съгласно " системата на Сан Франциско " (наричана още Hub and Spokes), главно заради все по-ограничения запас, с който разполагат.
Но макар продажбата на американски оръжия за Тайван, островът е подложен в извънредно неизгодна обстановка, защото не може да развива в цялостен размер връзките си с американците, по този начин както го вършат други съдружници на Вашингтон в Азия. Така да вземем за пример Тайпе не може да се причисли към Индо-тихоокеанската икономическа рамка (IPEF), която, колкото и неамбициозна да е, е въпреки всичко икономическият дирек на Стратегията на Байдън по отношение на тази част от света. Това е по този начин, тъй като и самите янки не признават Тайпе като столица на самостоятелна и суверенна страна (следствие от политиката на " Единен Китай " ).
Подобна позиция слага острова в стратегически неизгодна обстановка: от една страна, той е по-уязвим от евентуална експанзия на Китай, в сравнение с е който и да е различен индивид от района, a от друга, Тайван има наложени редица ограничавания, които попречват отбраната му от външна експанзия. Още повече, че островът има значение, което не се изчерпва в връзките му с Китай. Един път, заради промишлеността му на полупроводници (за потребителски, само че и за военни технологии). Втори път, тъй като Тайван е част от Първата верига острови, започваща от Северните територии на Япония и достигаща до Малайзия. Тази верига, по японски план и по американско приложение, би трябвало да възпира китайското въздействие в Индо-Пасифика.
Каквито и да е военни прехвърляния от Съединени американски щати за Тайван обаче ще разгневят Китай. Още повече, че такива продължава да предстоят поради това, че американските политици са дали обещание повече съоръжение, в сравнение с все още, в това число и поради усложнения около Ковид-19, могат да обезпечат американските производители. От 2019-та година насам Вашингтон не е доставил на Тайпе военно съоръжение на стойност 14.2 милиарда $, което островът е поръчал, само че към момента не е получил.
На упомената среща сред Джо Байдън и Си Дзинпин китайският президент бе споделил на своя американски сътрудник, че Тайван е " алена линия ". С военните траншове, които занапред ще отиват към острова - в това число нови изтребители и зенитно-ракетни системи - американците ще тестват какъв брой дебела и плътна е в действителност тази " алена линия ".
Публичното говорене не би трябвало да бъде подценявано, само че доста по-важно от това, което си споделят пред камерите Джо Байдън и Си Дзинпин, е това, което те в действителност вършат. И дейностите им не закъсняха (в случая тези на американската администрация заслужват внимание).
След " позитивната " среща, Вашингтон утвърди продажбата на аварийни елементи - на стойност към 428 млн. $ - за военновъздушните сили на Тайван (необходими за изтребителите F-16 и транспортните самолети C-130). По информация на Bloomberg обаче американците са предложили на острова да закупи и зенитно-ракетни системи Patriot (PAC-3 Missile Segment Enhancement, които са по-модерна серия от тази, с която разполага Тайпе) в повсеместен комплект, дружно с радарите и паралелното съоръжение. Ако се стигне до нея, това би била договорка на стойност 882 млн.долара. Тя ще бъде прегледана и от Конгреса, въпреки там да не се чака да срещне опозиция. Продажбата на тези пакети военно съоръжение не са нова самодейност, доколкото те са планувани в контракт сред Вашингтон и Тайпе от 2010 г.; съглашение, чиято обща стойност е 2.81 милиарда $. Въпросът е, че тези траншове - продажбата и/или разискването на такова военно съоръжение се случват в този момент, след срещата сред Байдън и Си Дзинпин.
Тук прави усещане, че в случай че Съединени американски щати са срещу доставянето на зенитно-ракетни системи Patriot на Украйна, пък били те и по-стари модели, с аргумента, че това би ескалирало спора, то Вашингтон няма съображения да продава ПРО на Тайван. Дори, по информация на Wall Street Journal, доставяните от Съединени американски щати на Киев ракетни системи HIMARS са с модифициран обхват, тъй че на тях да не могат да бъдат поставяни далекобойните ракети ATACMS, които са с над три пъти по-голяма далекобойност от тази на получаваните от украинците GMLRS.
На фона на информациите, касаещи американското оръжие за Тайван, във Вашингтон се организира срещата от формат " 2+2 " сред домакините и техните посетители от Австралия (този формат включва ръководителите на защитата и външните работи на двете държави). На него стана ясно, че Съединени американски щати ще усилят ротационното си военно наличие в Канбера, в посока повече бомбардировачи, изтребители и военноморски сили. Причина за това, по думите на секретаря по защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, са китайските " рискови и подтиснически дейности из целия Индо-Пасифик, в това число към Тайван, против тихоокеанските острови, в Източното и Южнокитайското море ".
По значимото от този формат обаче бе това, че на него представителите на Вашингтон и Австралия са решили да поканят Япония, тъй че тя също да взе участие в взаимните им дейности в района. Това по този начин или другояче към този момент се случва, въпреки и под друга форма, в общите военни образования на Четиристранния разговор по сигурността, състоящ се от Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия. Но през настоящата година партньорството сред Канбера и Токио продължи да се развива, с главен акцент съдействието в защитата и сигурността. За това са показателни два документа, подписани в последните единствено дванадесет месеца сред Япония и Австралия (Споразумението за взаимен достъп и задълбочената Съвместна декларация за съдействие в сигурността). Същият фокус - защита и сигурност, който обаче се отличава с още по-чувствителен обсег, касаещ и даването на нуклеарна технология, има и подписаният през 2021-ва година пакт AUKUS (Австралия, Обединеното Кралство и САЩ).
Всичко това са просто обособени детайли от общата мрежа, плетяща се на многостранна и двустранна основа, както от Съединени американски щати, по този начин и от страни от Индо-Пасифика, чието реализиране - въпреки и не обезателно обществено - се аргументира с възходящото въздействие на Китай. И като такава, тази мрежа е материализация на един от стълбовете на Стратегията на администрацията на Байдън по отношение на района: увеличение на размера на партньорството на Вашингтон с страни от него, както и насърчаването на съдействието сред самите страни от Индо-Пасифика, тъй че те да бъдат освен потребител, само че и източник на личната си и районна сигурност. От години насам американците не се усещат удобно да действат съгласно " системата на Сан Франциско " (наричана още Hub and Spokes), главно заради все по-ограничения запас, с който разполагат.
Но макар продажбата на американски оръжия за Тайван, островът е подложен в извънредно неизгодна обстановка, защото не може да развива в цялостен размер връзките си с американците, по този начин както го вършат други съдружници на Вашингтон в Азия. Така да вземем за пример Тайпе не може да се причисли към Индо-тихоокеанската икономическа рамка (IPEF), която, колкото и неамбициозна да е, е въпреки всичко икономическият дирек на Стратегията на Байдън по отношение на тази част от света. Това е по този начин, тъй като и самите янки не признават Тайпе като столица на самостоятелна и суверенна страна (следствие от политиката на " Единен Китай " ).
Подобна позиция слага острова в стратегически неизгодна обстановка: от една страна, той е по-уязвим от евентуална експанзия на Китай, в сравнение с е който и да е различен индивид от района, a от друга, Тайван има наложени редица ограничавания, които попречват отбраната му от външна експанзия. Още повече, че островът има значение, което не се изчерпва в връзките му с Китай. Един път, заради промишлеността му на полупроводници (за потребителски, само че и за военни технологии). Втори път, тъй като Тайван е част от Първата верига острови, започваща от Северните територии на Япония и достигаща до Малайзия. Тази верига, по японски план и по американско приложение, би трябвало да възпира китайското въздействие в Индо-Пасифика.
Каквито и да е военни прехвърляния от Съединени американски щати за Тайван обаче ще разгневят Китай. Още повече, че такива продължава да предстоят поради това, че американските политици са дали обещание повече съоръжение, в сравнение с все още, в това число и поради усложнения около Ковид-19, могат да обезпечат американските производители. От 2019-та година насам Вашингтон не е доставил на Тайпе военно съоръжение на стойност 14.2 милиарда $, което островът е поръчал, само че към момента не е получил.
На упомената среща сред Джо Байдън и Си Дзинпин китайският президент бе споделил на своя американски сътрудник, че Тайван е " алена линия ". С военните траншове, които занапред ще отиват към острова - в това число нови изтребители и зенитно-ракетни системи - американците ще тестват какъв брой дебела и плътна е в действителност тази " алена линия ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ