Тоник
Когато става въпрос за коктейли или съчетаване на питиета, някои комбинации са толкоз известни, че в съзнанието на хората към този момент са неотделими. Такива са водка с доматен сок и джин с тоник.
Не е ясно кой тъкмо е изобретил коктейла джин с тоник, само че това е едно от най-консумираните напитки през днешния ден по света. Съставката тоник в него е изключително забавна като поява, разпространяване, състав и място в хранителната диета на хората.
История на появяването на тоника
Днес тоникът е една от най-популярните безалкохолни питиета, която може да се закупи във всеки хранителен магазин, само че преди да се трансформира в познато на всеки пиво е била лекарство против заболяването малария. Това се дължи на състава на напитката, в която има хинин, а това е лекарственото средство за малария.
Но тоникът нямаше да бъде това, което е през днешния ден, единствено със съставките си, в случай че не беше изобретена газировката, а това е достижение, към което хората се домогвали дълго време. Стотици години са били нужни, с цел да може хората да добият нужните знания за активиране на въглерод във водата. Дотогава единствен източник на газирана вода са били естествените минерални извори. Хората считали, че пенливата течност, която извира от недрата на земята, е лековита. Други я пиели просто поради усета, който харесвали.
Така до 1767 година, когато британецът Джоузеф Прийстли инцидентно открива технологията на активиране на въглерод във вода. Без да желае, той изсипва кофа с вода в съд за ферментация на бира. Забелязал, че от водата стартират да се надигат мехурчета, както се получава и при естествено газираната вода от минералните извори.
Прийстли повтаря опита няколко пъти и всякога трансформира леко веществата, които употребява. Искал да разбере кое тъкмо кара течността да се изпълва с въздушни мехурчета.
След 5 години Прийстли патентова първата в света рецепта за газиране на вода. Съставките, употребени от откривателя, са сярна киселина и тебешир.
Тази технология е усъвършенствана по-късно от немския часовникар Йохан Швепе, който е основател на добре познатата напитка швепс.
По това време Британската империя подхваща завоевателни походи в далечни земи. Една от главните заболявания, които покосяват английските бойци, е маларията. Тази болест предизвиква обилни вреди на армията и оттова на цялата империя. Това принуждава английското държавно управление да стартира всеобщата култивация на перуанското хининово дърво. Кората на това растение, като се смеси с вода, лекува маларията.
Към средата на 19- ти век учените откриват, че дейната съставна част в кората, която работи на маларията, е хининът. Този лекарствен препарат обаче има много горчив усет и това го прави противен за пиянство. За да съумеят да създадат препарата по.лесен за потребление, медиците смесват хинина с газирана вода и захар. Така се появява нова напитка, която освен избавя живота на доста хора, само че и става харесвана на мнозина, защото горчивият усет на хинина е притъпен. Английските лордове стават изключително ревностни почитатели на тази нова напитка, която получава името тоник.
Консумацията на тоник
Днес тоникът е една от най-често употребяваните питиета за утоляване на жаждата и за придобиване на чувство за прохлада. Към нея към този момент се прибавят разнообразни артикули на билково-плодова основа, които я вършат добра опция за беган или безглутенови диети.
Напитата се пие леко охладена или на стайна температура и с нея се вършат разнородни коктейли. Освен прословутият коктейл джин с тоник, тази газирана напитка може да се комбинира сполучливо с уиски, мартини, водка, а даже с шербет.
Състав на тоник
Съдържанието на първата напитка тоник, която е забъркана през 1850 година, се е състояло от газирана вода, захар и хинин на прахуляк, само че през днешния ден наличието на хинин в напитката е малко и се употребява основно поради усета.
Днес в тоника се поставят вода, захар, въглероден диоксид, киселини-основно лимонена, ароматизатори, подсладители, плодови и зеленчукови концентрати и минимални количества хинин единствено поради горчивия усет.
Стандартно за 100 мл тоник хранителната стойност е:
- 0 грама мазнини;
- 7, 5 грама въглехидрати, от които всички са захари;
- 0 грама белтъчини;
- 0, 1 грама сол;
- 30 килокалории е енергийната стойност, което прави напитката калорична.
Ползи от използването на тоник
Тоникът е енергизираща и освежаваща напитка, само че с изключение на тези свойства, той има и други позитивни резултати заради съществуването на хинин. Ето какви са изгодите от приема на хинин.
- Хининът в тоника има аналгетично, антипиретично и противовъзпалително свойство;
- Подпомага лекуването и профилактира маларията, като унищожава паразита, който предизвиква болестта;
- Намалява крампите по краката;
- Синтетичната версия на хинина, позната като хлорохин, се изследва като опция за лекуване на съществени респираторни инфекции и вируси.
Вреди от използването на тоник
- Тоникът е висококалорична напитка заради наличието на захар и изкуствени подсладители, което я прави вреден избор за честа приложимост. Може да докара до повишение на тежестта, затлъстяване, промени в равнищата на кръвната захар, стомашно чревни проблеми и кариеси;
- Не се предлага за консумация от бременни дами, защото хининът може да минава през плацентата и да докара до вродени недостатъци в плода;
- Съдържанието на хинин в тоника през днешния ден е доста малко, не повече от 83 мг на литър, което е доста по-малко от лечебната доза в една таблетка хинин, която е от 500 до 1000 мг. Хининът се прибавя единствено поради горчивия усет, който се търси, само че въпреки всичко предизвестията на вредите остават.
Тоник в коктейлите
Основна приложимост, наред с чистата консумация на газираната напитка тоник, е използването му в коктейли. Тази напитка се комбинира добре с много алкохолни питиета, само че несъмнено, класиката е джин с тоник.
Легендите описват, че първият коктейл от джин с тоник е заплетен от английски офицер при започване на 1800 година. Той разкрил, че комбинацията на джин и тоник прави усвояването на хинина от организма по-лесно. И този коктейл е имал по-голяма здравна роля, в сравнение с като приятност за фенове.
Интересен факт е, че тоникът е съумял при срещата с джина да възвърне славата на тази алкохолна напитка, откакто тя е позагубила своя имидж заради обстоятелството, че е символизирала пиянството, водещо до тежки последствия и даже в някои интервали е била неразрешена напитка.
Коктейлът с присъединяване на тоник и джин през днешния ден се съпровожда от разнообразни подправки, придаващи мечтано вкусово чувство, само че основата са двете питиета. Особено прелестен и обичан на доста почитатели е розовият джин с тоник, както и джин с тоник и ягоди. Можем да си създадем елементарно ободрителен коктейл и вкъщи за другари и посетители.
Рецепта за коктейл джин с тоник и ягоди
Приготвят се ледени кубчета за дъното на чашата от:
Продукти за 10 броя:
- 5 ягоди
- ½ лайм
- Вода
Ягодите се режат на части, лаймът - на резенчета и във формички за лед се слагат от парченцата плод. Допълват се с вода и се слагат във фризера за 2-3 часа.
Приготвяне на коктейла
В коктейлна чаша се слагат 3 кубчета лед и се налива към 100 мл джин. Чашата се добавя с 250 мл тоник. Може да се прибавят резенчета ягоди, лайм и листа от мента.
