Когато си представяме как ще изглежда човечеството в далечното бъдеще,

Когато си представяме по какъв начин ще наподобява човечеството в далечното бъдеще, спекулациите варират от друг растеж и размер на мозъка до друг цвят на кожата. Малките промени в днешната ни анатомия обаче демонстрира какъв брой непредсказуема може да бъде еволюцията.

Да вземем за образец нещо напълно нормално като спомагателен кръвоносен съд в ръцете, който, в случай че съдим по сегашните трендове, единствено след няколко генерации най-вероятно ще е нещо напълно нормално.

Изследователи от университета Флиндърс и университета Аделайде в Австралия виждат, че една краткотрайна артерия, която се среща в ръцете ни (в центъра сред лакътя и китката), до момента в който към момента сме в утробата, в последно време изчезва все по-рядко.

Това значи, че от ден на ден възрастни към този момент разполагат с спомагателен кръвоносен съд под своята китка.

„ От 18-и век насам анатомите учат разпространяването на тази артерия при възрастните и нашето проучване, че то явно нараства “, споделя анатомът Теган Лукас от университета Флиндърс.

“От средата на 80-те години на 19-и век към 10 % от хората са имали тази артерия, до момента в който през 20-и век към този момент 30 % разполагат с нея. Когато става дума за еволюция, това е доста нарастване за относително къс интервал от време. “

Тази така наречен междинна артерия се образува относително рано при всички хора. Тя придвижва кръв през центъра на ръката ни, с цел да зареди разрастващите ни се ръце. През 8-та седмица нормално регресира и оставя тази работа на два други кръвоносни съда – радиалната артерия (която можем да усетим, когато измерваме нечий пулс) и улнарната артерия.

Анатомите знаят от много време насам, че изгубването на тази междинна артерия не е 100-процентово. В някои случаи тя се съдържа още почти един месец. Друг път се раждаме с нея и тя продължава да зарежда с кръв ръката ни.

За да ревизира какъв брой постоянно се среща тази кръвоносна артерия, откривателите изследват 80 крайника от трупове, дарени от австралийци с европейски генезис.

Възрастта на донорите варира от 51- до 101-годишна възраст (което значи, че съвсем всички са родени през първата половина на 20-и век). След като съпоставят своите резултати с предишните данни по въпроса, те откриват, че през днешния ден артерията се среща 3 пъти по-често при възрастните хора, в сравнение с преди повече от век. Това подсказва, че естественият тим стартира да работи в интерес на тези, които разполагат с този спомагателен кръвоносен съд.

„ Това нарастване може да е резултат от разновидности на гените, свързани с развиването на междинната артерия, или със здравословни проблеми при майките по време на бременността. Или и от двете “, споделя Лукас.

Не е изключено спомагателната артерия да прави пръстите на хората по-ловки или самите ръце – по-силни, само че факт е, че тя ги излага на по-голям риск и от синдрома на карпалния тунел - здравно положение, дължащо се на притискането на медианния нерв, преминаващ през китката на ръката обгърнат в така наречен карпален тунел. Основните признаци са болежка, изтръпване, бодежи (мравучкане) в палеца, показалеца и междинния пръст и вътрешната страна на четвъртия и петия пръсти.

Кои фактори играят основна роля в запазването на тази междинна артерия? Все още не знаем сигурно. Каквото и да е, наклонността на запазването ѝ най-вероятно ще продължи и през идните години.

„ Ако тази наклонност се резервира, до 2100 година по-голямата част от хората ще имат междинна артерия в ръцете си “, добавя Лукас.

Запазването на междинната артерия у хората прилича много и появяването на фабелата – коленна кост, която през днешния ден се среща три пъти по-често, в сравнение с преди век.

Колкото и дребни да са тези разлики, дребните микроеволюционни промени се натрупват и основават вариации на по-голям мащаб - вариации, които дефинират нашия тип.

Изследването е оповестено в .

Източник: