Когато си емпат, състезанията не са твоето нещо
Когато си емпат, надпреварите не са твоето нещо. Независимо какъв брой си добър, в каквато и да е сфера или направление, даже да си победител, златната купа в ръцете ти няма да тежи повече от разочарованието в очите на индивида или хората, които си надминал.
Виждала съм го нееднократно – двамата полу-финалисти стоят ръка за ръка и чакат да схванат кой от тях ще стане победител. Когато се чува името на спечелилия, в случай че е себецентриран, това е миг на цялостно благополучие, което даже не може да бъде следено.
Ако обаче е сензитивен и попивателен, първата му реакция е да се обърне и да прегърне индивида, който е победил, с почитание и чувство за признателност, че е имал толкоз заслужен „ съперник “. И щастието, несъмнено, не е цялостно, тъй като страстите, които изпитва в този миг са страстите на всички присъстващи, освен неговите лични.
Ако търсим златната среда, би трябвало да победиш с достолепие, само че да не забравяш пътя и всички, които си срещнал по него. Да останеш чист и с отворено сърце. Да се потупаш по гърба за добре свършената работа, само че да не се определяш с успеха си, употребявайки я за основаване на йерархичност в връзките.
Дори в случай че го прехвърлим в битовите ни взаимоотношения, мисля че в разногласия или фамилни спорове, стремежът на единия или двамата да „ победят “ в дебата е… непотребен.
Какво печелим в действителност, в случай че с успеха си просто се дистанцираме от ден на ден и повече от хората, които твърдим, че обичаме? Колко е значимо да излезеш „ прав “?
От особена значимост ли е да си интелигентен, кадърен и активен, в случай че най-после се окажеш самичък в съвършения си, съвършен свят, в който по този начин и не съумя да допуснеш „ грешката “ да си повече самоотвержен и приемащ, в сравнение с претенциозен и осъдителен…
създател: Ванеса Виденова
Инфо: https://chetilishte.com
