Източна Европа е с най-решителен отговор срещу войната въпреки тежките последици
Когато Русия нахлу в Украйна, доста източноевропейски страни дадоха отговор с ястребова увереност, опасявайки се, че може те да са идващите. Правителствата им упорстваха Европейски Съюз да сковава съветската стопанска система и бръкнаха надълбоко в личните си джобове (някои даже по-дълбоко от западните си съюзници), с цел да изпратят на Украйна оръжия и помощ. Страните в източната част на Европейски Съюз одобриха множеството от 5.6-те млн. бежанци, напуснали поради войната. Но да постъпиш вярно не е на ниска цена, а икономическите последствия от това да си на първа линия стартират да се демонстрират.
Първа жертва стана търговията. За някои стопански системи в района Русия е огромен пазар за експорт. През 2021 година търговията с Русия съставлява 6% от Брутният вътрешен продукт в Латвия и Литва и 1.5% в Полша и Словакия. Същата година една десета от износа на Полша и балтийските страни с дестинация отвън Европейски Съюз е отишъл в Русия. Повечето такива връзки евентуално са прекратени вечно, само че страните виждат това като цена, която си коства да бъде платена. " Основният политически интерес на Полша е Западът да не стартира още веднъж да прави бизнес с Русия ", сподели Пьотр Арак, началник на Полския стопански институт, държавен тинк-танк във Варшава.
Пряката търговия е единствено част от огромната картина. Източните страни от Европейски Съюз се интегрираха в западните вериги за доставки. Техните стопански системи, изключително тези на Чехия, Унгария и Словакия, са мощно насочени към експорт за Германия. Така че удар върху немската промишленост като прекъсване на съветския газ би навредил съществено на доставчиците ѝ от изток.
Енергийна самостоятелност
Вносът на сила е изключително сложен. Словакия и Унгария, които са получили от Русия надлежно 96% и 58% от петрола си предходната година, споделят, че всяко петролно ембарго на Европейски Съюз би трябвало да се ползва последователно. Други страни са по-добре готови. Балтийските страни прекратиха вноса на съветски газ през април и в този момент разчитат на полутечен природен газ (LNG), внасян с кораби. Полша наложи ембарго на съветските въглища и сходно на множеството страни отхвърли настояването на Русия да заплаща за газа в рубли. В отговор " Газпром ", който доставя 40% от газа на страната, спря доставките за Полша (и България) в края на април. Но Полша също има различен проект за импорт на газ посредством личен терминал за полутечен газ и нови тръбопроводи към газовите мрежи на Норвегия и Литва.
Реклама Цените порастват най-бързо в Източна Европа
Отхвърлянето на съветската сила значи по-високи цени. Това ще бъде изключително мъчително в по-бедния европейски изток. Инфлацията беше по-висока в Източна Европа още преди войната; през април тя доближи двуцифрени стойности в доста страни. В някои страни сметките на потребителите за сила са закрепени посредством регулации, с което болката се отсрочва. В Словакия да вземем за пример цените ще бъдат обновени едвам през януари. Но " опцията за 100% нарастване на цените на газа за семействата към момента не е изцяло осъзната ", споделя Михал Хорват, основен икономист на Словашката централна банка.
В Полша инфлацията доближи 12.3% през април и предизвиква главоболия на ръководещата партия, на която следващата година ѝ следва да се яви на избори. Щедростта на държавното управление частично е отговорна за нарастването на разноските за живот и гласоподавателите ще хвърлят виновността върху него, счита Арак: " По време на комунизма държавното управление постоянно вкарваше по-високи цени, което предизвикваше всеобщи митинги. Мнозинството от поляците още считат, че страната е виновна за поддържането на ценовите равнища. " За да смекчи удара, държавното управление понижи налога върху добавената стойност за храни, газ, горива и торове. То назовава идния стопански пакет " анти-Путинов щит ".
Централните банки също ще би трябвало да работят, най-много посредством повишение на лихвените проценти. Но това ще има неприятни последствия. В Полша, където към 90% от заемите за семействата и предприятията са с променливи лихви, притежателите на ипотечни заеми са мощно уязвими. Банките към този момент доста стегнаха кредитните стандарти. Наред с инфлацията, покачването на цените на жилищата и утежняването на бизнес доверието това може да докара до " съвършена стихия ", споделя Адам Черняк, началник на проучванията в Polityka Insight, мозъчен концерн във Варшава. По-високите лихвени проценти и отслабването на стопанските системи значат, че възходящият държавен дълг ще стане по-скъп за обслужване, изключително в страни като Унгария, където дългът към този момент е висок.
Разходите за бежанци в допълнение ще подтикват инфлацията. Вземете да вземем за пример настаняването. Във Варшава наемите са скочили с над 30% от края на февруари. Подобно напрежение има върху публичните услуги. Бежанците са нараснали популацията на Полша с съвсем 8% от края на февруари, когато стартира войната в Украйна. Това оказва напън върху опазването на здравето и образованието, които така и така бяха в неприятно положение. Присъединяването на новодошлите към локалната работна мощ обаче отчасти ще компенсира. В Словакия и Унгария отдадеността на неправителствени организации и частни лица запълва неналичието на публични услуги за бежанците.
Реклама Съдбовен миг за района
Икономическата цена на войната за Източна Европа наподобява голяма. Но това не смекчава решителността на страните, които преглеждат икономическия удар като управляем. Икономиката на Полша, която остава мощна, не беше виждала криза от съвсем три десетилетия допреди пандемията от COVID-19, отбелязва Войчех Копчук от Columbia University. Балтийските страни пострадаха доста по-зле по време на финансовата рецесия, прибавя Мортен Хансен от Stockholm School of Economics в Рига. Гражданите одобриха компликациите, тъй като те бяха нужни, за присъединение към еврото като част от стратегическия блян на страните да се интегрират към Запада. Както и в актуалната рецесия, те бяха подготвени да изтърпят икономическа болежка, с цел да подсигуряват своята самостоятелност.
Войната и нейните последствия ще имат някои стопански изгоди за Източна Европа. България се стреми да се трансформира в районен енергиен хъб. Полша най-много би могла да завоюва от следвоенното възобновяване на Украйна и възходящата ѝ интеграция в Европейски Съюз. " Нито една западна страна няма толкоз тесни междуправителствени връзки с Украйна като Полша ", споделя Октавиан Заяк от варшавския офис на Boston Consulting Group. Връзките, които украинските мигранти и бежанци образуват, също ще доведат до стопански изгоди, твърди Копчук.
Отговорите на страните от Централна и Източна Европа на рецесията в Украйна " ще дефинират района за десетилетия напред ", споделя Сона Музикарова от Globsec, основан в Братислава тинк-танк. Без да се опасяват от икономическите последици от войната, те демонстрират с персонален образец, че съветската експанзия изисква решителна опозиция.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Пловдив 3 Войната в Украйна 1 Енергетика 2 Лица 3 Войната в Украйна 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Войната в Украйна Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Първа жертва стана търговията. За някои стопански системи в района Русия е огромен пазар за експорт. През 2021 година търговията с Русия съставлява 6% от Брутният вътрешен продукт в Латвия и Литва и 1.5% в Полша и Словакия. Същата година една десета от износа на Полша и балтийските страни с дестинация отвън Европейски Съюз е отишъл в Русия. Повечето такива връзки евентуално са прекратени вечно, само че страните виждат това като цена, която си коства да бъде платена. " Основният политически интерес на Полша е Западът да не стартира още веднъж да прави бизнес с Русия ", сподели Пьотр Арак, началник на Полския стопански институт, държавен тинк-танк във Варшава.
Пряката търговия е единствено част от огромната картина. Източните страни от Европейски Съюз се интегрираха в западните вериги за доставки. Техните стопански системи, изключително тези на Чехия, Унгария и Словакия, са мощно насочени към експорт за Германия. Така че удар върху немската промишленост като прекъсване на съветския газ би навредил съществено на доставчиците ѝ от изток.
Енергийна самостоятелност
Вносът на сила е изключително сложен. Словакия и Унгария, които са получили от Русия надлежно 96% и 58% от петрола си предходната година, споделят, че всяко петролно ембарго на Европейски Съюз би трябвало да се ползва последователно. Други страни са по-добре готови. Балтийските страни прекратиха вноса на съветски газ през април и в този момент разчитат на полутечен природен газ (LNG), внасян с кораби. Полша наложи ембарго на съветските въглища и сходно на множеството страни отхвърли настояването на Русия да заплаща за газа в рубли. В отговор " Газпром ", който доставя 40% от газа на страната, спря доставките за Полша (и България) в края на април. Но Полша също има различен проект за импорт на газ посредством личен терминал за полутечен газ и нови тръбопроводи към газовите мрежи на Норвегия и Литва.
Реклама Цените порастват най-бързо в Източна Европа
Отхвърлянето на съветската сила значи по-високи цени. Това ще бъде изключително мъчително в по-бедния европейски изток. Инфлацията беше по-висока в Източна Европа още преди войната; през април тя доближи двуцифрени стойности в доста страни. В някои страни сметките на потребителите за сила са закрепени посредством регулации, с което болката се отсрочва. В Словакия да вземем за пример цените ще бъдат обновени едвам през януари. Но " опцията за 100% нарастване на цените на газа за семействата към момента не е изцяло осъзната ", споделя Михал Хорват, основен икономист на Словашката централна банка.
В Полша инфлацията доближи 12.3% през април и предизвиква главоболия на ръководещата партия, на която следващата година ѝ следва да се яви на избори. Щедростта на държавното управление частично е отговорна за нарастването на разноските за живот и гласоподавателите ще хвърлят виновността върху него, счита Арак: " По време на комунизма държавното управление постоянно вкарваше по-високи цени, което предизвикваше всеобщи митинги. Мнозинството от поляците още считат, че страната е виновна за поддържането на ценовите равнища. " За да смекчи удара, държавното управление понижи налога върху добавената стойност за храни, газ, горива и торове. То назовава идния стопански пакет " анти-Путинов щит ".
Централните банки също ще би трябвало да работят, най-много посредством повишение на лихвените проценти. Но това ще има неприятни последствия. В Полша, където към 90% от заемите за семействата и предприятията са с променливи лихви, притежателите на ипотечни заеми са мощно уязвими. Банките към този момент доста стегнаха кредитните стандарти. Наред с инфлацията, покачването на цените на жилищата и утежняването на бизнес доверието това може да докара до " съвършена стихия ", споделя Адам Черняк, началник на проучванията в Polityka Insight, мозъчен концерн във Варшава. По-високите лихвени проценти и отслабването на стопанските системи значат, че възходящият държавен дълг ще стане по-скъп за обслужване, изключително в страни като Унгария, където дългът към този момент е висок.
Разходите за бежанци в допълнение ще подтикват инфлацията. Вземете да вземем за пример настаняването. Във Варшава наемите са скочили с над 30% от края на февруари. Подобно напрежение има върху публичните услуги. Бежанците са нараснали популацията на Полша с съвсем 8% от края на февруари, когато стартира войната в Украйна. Това оказва напън върху опазването на здравето и образованието, които така и така бяха в неприятно положение. Присъединяването на новодошлите към локалната работна мощ обаче отчасти ще компенсира. В Словакия и Унгария отдадеността на неправителствени организации и частни лица запълва неналичието на публични услуги за бежанците.
Реклама Съдбовен миг за района
Икономическата цена на войната за Източна Европа наподобява голяма. Но това не смекчава решителността на страните, които преглеждат икономическия удар като управляем. Икономиката на Полша, която остава мощна, не беше виждала криза от съвсем три десетилетия допреди пандемията от COVID-19, отбелязва Войчех Копчук от Columbia University. Балтийските страни пострадаха доста по-зле по време на финансовата рецесия, прибавя Мортен Хансен от Stockholm School of Economics в Рига. Гражданите одобриха компликациите, тъй като те бяха нужни, за присъединение към еврото като част от стратегическия блян на страните да се интегрират към Запада. Както и в актуалната рецесия, те бяха подготвени да изтърпят икономическа болежка, с цел да подсигуряват своята самостоятелност.
Войната и нейните последствия ще имат някои стопански изгоди за Източна Европа. България се стреми да се трансформира в районен енергиен хъб. Полша най-много би могла да завоюва от следвоенното възобновяване на Украйна и възходящата ѝ интеграция в Европейски Съюз. " Нито една западна страна няма толкоз тесни междуправителствени връзки с Украйна като Полша ", споделя Октавиан Заяк от варшавския офис на Boston Consulting Group. Връзките, които украинските мигранти и бежанци образуват, също ще доведат до стопански изгоди, твърди Копчук.
Отговорите на страните от Централна и Източна Европа на рецесията в Украйна " ще дефинират района за десетилетия напред ", споделя Сона Музикарова от Globsec, основан в Братислава тинк-танк. Без да се опасяват от икономическите последици от войната, те демонстрират с персонален образец, че съветската експанзия изисква решителна опозиция.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Пловдив 3 Войната в Украйна 1 Енергетика 2 Лица 3 Войната в Украйна 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Войната в Украйна Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ