Проф. Стоилова: Удовлетвореността от обществото е предпоставка младите хора да се върнат в България
Когато преглеждаме емиграцията, би трябвало да имаме поради равнището на народна власт, което е достигнато в обществото. Удовлетвореността от личното общество е една от предпоставките младежите да изискат да се върнат. От друга страна е обвързвано и с качеството на работните места. Това съобщи в предаването „ Хоризонт до обед “ социологът проф. Румяна Стоилова – шеф на Института по проучване на обществата и знанието.
В моите проучвания се пробвам да разгранича два разнообразни случая. От една страна са висококвалифицираните младежи, които приключват образованието си в чужбина и взимат решение да се върнат или да останат в страната, където са придобили образованието си. За тях и двата избора са вероятни. От друга страна би трябвало да обърнем внимание на нискоквалифицираните младежи, които също употребяват опцията заради наличните разлики в заплащането на труда. За еднакъв относително нискоквалифициран труд в Европа може да бъде получавано по-високо възнаграждение. Това преливане от една страна с по-ниски равнища на заплати към страни с по-високо възнаграждение е развой, който би трябвало да се взима поради.
Когато твърдим нещо за България, постоянно би трябвало да ревизираме по какъв начин се развиват процесите в страна със сходно на България икономическо, институционално, публично развиване, сподели проф. Стоилова. Такова съпоставяне прави американката Кристина Фрей . Нейното проучване е съпоставяне сред България и Румъния:
Моите проучвания са ориентирани към емиграция на висококвалифицирани хора към Съединени американски щати и противоположна миграция на висококвалифицирани хора към България и Румъния.
Тя цитира проучване от 2012 година, съгласно което по-голям % от завръщащите се в България и Румъния са хората с ниско обучение спрямо централноевропейски страни.
Проф. Стоилова акцентира, че развиването на пазара на труда и основаването на повече работни места, които изискват по-висока подготовка и дават благоприятни условия за кариерно и професионално развиване, е една от предпоставките за връщане на повече висококвалифицирани хора. Другата причина за завръщане на висококвалифицирани хора е равнището на развиване на демокрацията, добави тя. Според проучването им за младежите, които след довеждане докрай на образованието си са работили в чужбина и се връщат назад в България – единствено една трета от тях стартират работа, останалите са безработни, означи социологът. Тя обърна внимание и на заплащането на труда.
Трябва да бъдат огледани редица политики, преди да сигнализираме само за вредата от демографска позиция. Политиките, които би трябвало да бъдат обсъждани и на европейско, и на национално ниво са доста, като да вземем за пример финансиране в квалификацията, взаимна работа сред страната и работодателите.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
В моите проучвания се пробвам да разгранича два разнообразни случая. От една страна са висококвалифицираните младежи, които приключват образованието си в чужбина и взимат решение да се върнат или да останат в страната, където са придобили образованието си. За тях и двата избора са вероятни. От друга страна би трябвало да обърнем внимание на нискоквалифицираните младежи, които също употребяват опцията заради наличните разлики в заплащането на труда. За еднакъв относително нискоквалифициран труд в Европа може да бъде получавано по-високо възнаграждение. Това преливане от една страна с по-ниски равнища на заплати към страни с по-високо възнаграждение е развой, който би трябвало да се взима поради.
Когато твърдим нещо за България, постоянно би трябвало да ревизираме по какъв начин се развиват процесите в страна със сходно на България икономическо, институционално, публично развиване, сподели проф. Стоилова. Такова съпоставяне прави американката Кристина Фрей . Нейното проучване е съпоставяне сред България и Румъния:
Моите проучвания са ориентирани към емиграция на висококвалифицирани хора към Съединени американски щати и противоположна миграция на висококвалифицирани хора към България и Румъния.
Тя цитира проучване от 2012 година, съгласно което по-голям % от завръщащите се в България и Румъния са хората с ниско обучение спрямо централноевропейски страни.
Проф. Стоилова акцентира, че развиването на пазара на труда и основаването на повече работни места, които изискват по-висока подготовка и дават благоприятни условия за кариерно и професионално развиване, е една от предпоставките за връщане на повече висококвалифицирани хора. Другата причина за завръщане на висококвалифицирани хора е равнището на развиване на демокрацията, добави тя. Според проучването им за младежите, които след довеждане докрай на образованието си са работили в чужбина и се връщат назад в България – единствено една трета от тях стартират работа, останалите са безработни, означи социологът. Тя обърна внимание и на заплащането на труда.
Трябва да бъдат огледани редица политики, преди да сигнализираме само за вредата от демографска позиция. Политиките, които би трябвало да бъдат обсъждани и на европейско, и на национално ниво са доста, като да вземем за пример финансиране в квалификацията, взаимна работа сред страната и работодателите.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ