Когато няма първични метали, се използва по-голям процент метален скрап.

Когато няма първоначални метали, се употребява по-голям % железен скрап. Това е главният проблем, който среща и черната, и цветната металургия в България и в Европа сега, сподели пред БНР ръководителят на УС на Българската асоциация на металургичната промишленост Антон Петров.

По думите му казусът не е толкоз в неналичието на първични материали, все още няма сериозна липса. По-скоро има пренасочване към потреблението на вторични първични материали, на скрап, което води до неговия дефицит.

"Конкретно в България нашата металургична промишленост в лицето на "Стомана " - Перник е от дълго време пренасочена и работи единствено на скрап, което е и бъдещият, екологичен метод на произвеждане на стомана “, разясни Петров.

Изпълнението на договорите е сериозен проблем - освен на съществуващите, само че и на бъдещите, тъй като има боязън от вдишване на нови дълготрайни отговорности поради изчезналата изясненост какво ще се случи.

А в металургията договорите са 2-3-5-месечни напред. Самият цикъл на произвеждане не е къс и това е огромен риск. Ако погледнем салдото, огромна част от българските потребности е импорт, акцентира Антон Петров. Той уточни обаче, че ограничението на свободната търговия към днешна дата е неприложимо.

Металургичното произвеждане е енергоинтензивно, в себестойността на продукцията от 20 и 40% е цената на влаганата сила.

Високата цена на силата е извънредно тежък фактор, който може да ни направи на моменти неконкурентноспособни, разяснява Петров.

Според него концепцията за всеобщо налагане на форсмажор е нож с две остриета и може да докара до "сериозно безредие на пазара и корист с това разбиране ". Той моли да не се вършат сходни екзотични оферти, за които по думите му не са задоволително претеглени вредите и изгодите за стопанската система.