Когато някой агресор убива, ликвидира хора на чужда територия, отговорът

Когато някой агресор убива, ликвидира хора на непозната територия, отговорът „ но ние нищо да не вършим “ не е оневинен

Днешните депутати да вземат образец от дейностите на Народното събрание по време на Косовската война, споделя пред Faktor.bg известният правист и академични учител

В изискванията на идеологически разнородна управническа коалиция и геополитическа неустойчивост положението на българската държавност и качеството на българската народна власт будят паника. В общественото пространство се изричат опасения, че в случай че държавното управление падне, следва длъжностен кабинет на президента с по-близка до Русия геополитическа ориентировка. А дали България не се нуждае от друга формула от сегашната?
За вероятните разновидности беседваме с проф. Екатерина Михайлова, учител в Нов български университет и ПУ " Паисий Хилендарски ". Като академик тя работи в областта на парламентаризма и правовата страна, отделя особено внимание на политическото водачество.

Интервю на Илиана Славова

- Проф. Михайлова, какво е мястото на служебното държавно управление в салдото на управляващите в нашата конституция и до каква степен тази институция подхожда на модела на парламентарно ръководство в демократичните общества?

- Всъщност институтът на служебното държавно управление в българската конституция е заложен от концепцията изборите да се организират от една неутрална власт, която да не повлияе на изборния резултат. Ако погледнем конституционната уредба в множеството демократични страни - европейски, а и освен европейски, няма да срещнем тази институция. Там държавното управление, което е в оставка, или това, с което е завършил мандатът на Народното събрание (и заради това се организират парламентарни избори), е това, което ще бъде заварено от идващия постоянен кабинет. Т. е. това е държавното управление, излъчено от предходния избор на гласоподавателите. И това не е инцидентно, тъй като когато отидем на избори, ние гласуваме и даваме отношение и към предишно ръководство – и пред очите ни седи това държавно управление, което е управлявало в страната с поддръжката на парламентарното болшинство. В този смисъл българската конституционна структура се разминава с нормалното, което имаме в останалия либерален свят с парламентарно ръководство.

- Носи ли опасности това? Как се отразява върху качеството на демокрацията?

- Аз съм критик на служебното държавно управление от доста години - още когато имаше доста малко служебни държавни управления, и не съм трансформирала мнението си в продължение на най-малко 15-20 години. През предходната година се получи доста необичайно, че трансфораха отношението към служебното държавно управление в част от политическия спор – в случай че си за служебно държавно управление, значи подкрепяш едните, в случай че си срещу, значи си за другите. Обади ми се мой родственик (понеже заявих, че не съм покровител на служебното правителство) – значи подкрепяш еди кои си… Казвам: не, само че не мога да трансформирам мнението си конюнктурно, писала съм за това и съм дала своите причини.
Основният мотив е, че при назначено от президента служебно държавно управление, при разхлабен парламент, в действителност България престава да бъде страна с парламентарно ръководство (защото това се прави при неспособност да се сформира изпълнителна власт от Народното събрание – президентът разпуска Народното събрание, насрочва избори, назначава служебно правителство). Превръща се в нещо като президентска република, която обаче за разлика от президентските републики действа без парламент. И без никакви форми за наблюдаване – с изключение на нас жителите, медиите, само че чисто институционално това държавно управление остава само в ръцете на президента. Той или тя е единственият, който има думата. Тоест другите институции на практика ги няма.

- Получаваме еднолично управление…

- Еднолично, несъмнено. Той е в правото да назначи министерски съвет, като дефинира и структурата, и състава както реши. Нещо повече – може да промени и структурата, и състава във времето когато действа едно държавно управление.
В едни по-балансирани в институционално отношение времена написах в една от монографиите си, че можем да се окажем в обстановка, в която след избори не може да се сформира държавно управление и ще се стигне до нови избори, и по този начин ще има дълъг интервал, през който контролът може да се реализира само от този, който назначава държавното управление. И това се случи. Чисто теоретичните разсъждения отпреди петнадесетина години се оказаха нещо, което видяхме през 2021 година И видяхме какъв брой дълъг интервал от време беше. Видяхме още нещо – в първите месеци имаше доста огромна поддръжка от страна на публичното мнение към служебното държавно управление и някак си стартира да се харесва този вид ръководство. Постепенно обаче, тъй като едно ръководство не може да взима единствено известни решения и естествено натрупа негативи, служебното държавно управление стартира да губи ореола си.

- Има ли риск самата народна власт да се окаже застрашена в обстановка с поредност от служебни кабинети?

- Демокрацията по принцип е постоянно под риск. Когато нямаме добре функционираща народна власт, когато нямаме високо качество на демокрацията, стартират да се натрупат отрицателни връзки и те от време на време избиват в не изключително положителни резултати. Можем да ги забележим, това ни заобикаля и в предишното, и в сегашното.
Та белким днешна Русия е нещо друго? Тръгвайки по едни демократични правила в самото начало след рухването на Желязната завеса, последователно демократичните правила започнаха да изчезват и през днешния ден имаме един властнически режим (по всички стандарти), който обаче се утвърждава от огромна част от хората в Русия. И всичко това е минало през легални форми. Путин беше президент, по-късно министър-председател, след това отново стана президент - през конституционни промени, стигайки до последните, които му дават надали не пожизнена власт в избрани институции. Това са действителни неща, които се случват. В този смисъл ние би трябвало да поставяме старания да пазим демократичните достижения и да предотвратяваме сходни крайни желания, тъй като те се появяват.
И не е единствено Русия или съседката й Беларус. В остаряла Европа също се появяват такива настроения. Само допреди месец следяхме с известна паника ставащото във Франция, до момента в който изборите приключат – какви трендове могат да се появят в страна с толкоз остарели демократични основи. Така че, рискът го има. Ние сме хора, разнообразни сме, имаме страсти, имаме настроения, които се въздействат от разнообразни фактори. Важни са представителите, водачите на публично мнение – да оказват помощ на хората да се ориентират.

- В каква степен повлияната от пропагандни послания обществена среда утежнява обстановката?

- Утежнява напълно несъмнено. Ако приказваме за България, я утежнява предвид на това, че имаме ръководство, което не е ясно позиционирано – самата структура на ръководството е такава. Поради това решенията, които ни се оферират, основават опция за разколебаване и поява на разнообразни трендове. Например, причините, които се тиражират през медии и през проучвания, че българите от една страна поддържат участието на България в Европейски Съюз и в НАТО, а въпреки това желаят неутралитет. Тези позиции са разследване от това, което хората чуват през медиите. Когато няма ясно водачество, което да води в избрана посока, доста елементарно се разколебават хората, тъй като не им се оказва помощ да получат отговори. В този смисъл в действителност може да се получат такива странни умосъждения - от една страна желаеме да сме част от цивилизования и либерален свят, а въпреки това да се скрием под масата.

- Руската агитация целеустремено работи за сходно разколебаване…

- То едно е съветската агитация, второ е незаемането на ясни позиции, които да прокарват политика и да оказват помощ на хората да образуват мнение. Те в никакъв случай не са лесни.
Наскоро четох стенограмата от 1999 година, когато Народното събрание по време на Косовсата война дава мандат на държавното управление да преминат натовски, американски самолети, осъществявайки интервенцията „ Съюзна мощ “ – в помощ на хората, които там биваха убивани, унищожавани (това беше прието за геноцид и причинителите бяха осъдени).
Тогавашният спор в Народното събрание, споделя това, което е сега с Украйна. Имаме ги всичките тези страсти, съмнения, другите политически настроения. Разликата е, че най-после се взима едно доста ясно политическо решение в поддръжка на евроатлантическите полезности и освен тях, на човешките полезности.
Когато някой агресор убива, ликвидира хора на непозната територия, не на своята даже (макар че и на своята не би трябвало да го прави), отговора „ но ние нищо да не вършим “ аз не го разбирам. То е като да забележим на улицата по какъв начин крепък юноша стартира да бие някой различен и вместо да помогнем на нападнатия, да кажем – давай, бързо свършвайте, каквото имаш да правиш, прави го. То е същото - дали е за страна, дали е за човек. Затова приказвам, че е въпрос на полезности, освен на право. Защото се слага въпросът - има ли нарушаване на интернационалното право? Ами има, това е една суверенна страна, нападната от друга страна. Каквито и причини де извадиш, те не са годни. И не можеш да гледаш безучастно, тъй като в случай че си безразличен, на следващия ден може да си ти. А кой е агресорът и кой е жертвата е ясно, там спор няма. Дори и тези, дето желаят неутралитет, и те го знаят.

- Те споделят – да, Путин атакува Украйна, само че следва „ обаче “.

- Обаче ние да се скрием под масата. Ако може да мине и да ни се размине. Пак ще се върна на този спор. Там го имаме същото – страховете на хората, паниките, това са естествени неща. Но в последна сметка би трябвало да вземеш решение. И то решение, което да е положително и за тези, към които е ориентирано, да е положително и за вероятността на страната, за която носиш отговорност.
Опасявате ли си за интернационалния престиж и за сигурността на страната при решенията, които през днешния ден се вземат или които ръководещите отхвърлят да вземат?
Не може да не се притесняваш, откакто агресорът – в тази ситуация Русия, те е оповестил за неприятелска страна. Добрата вест е, че ние в действителност сме в съюзи, в които солидарността е доста значима и те вършат действия и дейности в наша отбрана. Но никога не би трябвало да стоим и да споделяме – ами някой различен ще ни свърши работата, тъй като значимо е да демонстрираме ние къде се намираме. България от една страна демонстрира взаимност – не мога да кажа, че не го е направила. Дори и в решението на Народното събрание (за оказване на помощ на Украйна – б.р.), въпреки всичко има позиция. То не е толкоз изрично за метода по който ще осъществяваме позицията си, само че най-малко има позиция. И тук това, което бих споделила, е че не трябва днешните ръководещи да се тормозят в случай че в самото ръководство не се получава цялостната поддръжка за една по-ясна позиция. Същевременно в случай че имаш огромна поддръжка, а тази поддръжка я има в сегашния парламент, може да си малко по-смел. Пак ще дам образеца с това гласоподаване в 38-ия парламент. Ами резултатът от него е 158 гласа са „ за “, което приказва, че ние сме имали поддръжка по-голяма от тази на ръководещото болшинство. И в случай че си спомняте, този парламент стартира с една Декларация за национално единодушие, в която не бяха всички. Съгласието не може в никакъв случай да се търси във всички. Защото сме разнообразни. Всички бяхме на едно мнение съгласно тези, които ни управляваха в тоталитарната страна. Просто тъй като не беше позволено да имаш друго мнение.
И отново ще кажа – не че е било доста по-красиво и елементарно. Спомням си и митингите извън, припомням си един народен представител от Българска социалистическа партия с един черен байрак вътре в Народното събрание, имаше нажежени пристрастености. Това са естествени неща, през които се минава.

- Тоест, в този момент е време за ново национално единодушие зад евроатлантическия избор на България?

- Бих споделила - по-скоро препотвърждаване на националното единодушие зад евроатлантическия избор на България, който да е подплатен с ясни и безапелационни позиции и дейности. Ако не се прави това се разрешава да нахлуват съмнения, лутания, комплицирани послания, които разколебават или объркват жителите на страната ни, а и сътрудниците ни.

- Ако въпреки всичко сме в догадка, че в Народното събрание влезе въпросът за анулация на институцията длъжностен кабинет, каква е законната процедура за това?

- Това може да стане единствено и само с смяна в конституцията, което изисква доста високо болшинство – три четвърти или минимум две трети. Аз не виждам такова болшинство сега, нито виждам поръчка тъкмо това да се направи.
Иначе въпросът за служебното държавно управление, в случай че се преглежда на конституционно и на политическо равнище, то би трябвало да се гледа в пакет с всички тези въпроси: действие на партиите, избори, изборни системи, посланичество, по какъв начин да ги стабилизираме, по какъв начин да не влизаме от рецесия в рецесия. Тоест тематиката за анулация на служебното държавно управление съгласно мен ще отвори още тематики.
То може и да се стигне до такава степен, в случай че продължим да влизаме от рецесия в рецесия, да нямаме непоклатимост на институциите, на политическите субекти – единствено за една година какъв брой нови партии се появиха и залязоха, други се появиха и още се появяват.
Тоест имаме един доста фрагментиран избор. Самите жители се лутат, търсят да се ориентират. И по никакъв начин не е добре, че вотът е толкоз фрагментиран, тъй като това въздейства върху ръководството. Ето, имаме странна коалиция, която още като се образува беше странна и участниците знаеха това. От друга страна още тогава, а и през днешния ден на въпроса – а какво да създадем, да вървим на избори ли? – следва отговор, че може да не стане по-добре. Което не е добре. Като извод, най-общо – в случай че гледаме опита с други страни, след дълги такива рецесии се е стигало до радикални промени, включително и институционални.