Капитан Андрея Андреев: Концесия на Летище Пловдив в този мо...
Когато ме поканиха да се върна на Летище Пловдив, го одобрих като повиквателна за трудова тегоба в името на българската гражданска авиация
Аз съм като тези растения, които колкото повече ги мачкаш, те повече избуяват
- Капитан Андреев, пуснахте огромна бомба с Вашата оставка и най-много, че говорите намерено за проблемите на Летище Пловдив. Поставяте и условия на министъра на превоза и държавното управление. Какво Ви предизвика да действате с тежка ръка?
- Когато бях дребен и още не можех да чета, само че към този момент мечтаех да стана авиатор, сестра ми Василка, която доста обичам, ми четеше книгата на Борис Полевой „ Повест за същинския човек “. В нея се разказва подвигът на един руски авиатор, който е свален, той пълзи 18 дни, с цел да стигне до своите, след това му ампутират краката под коленете, само че все пак той с протези минава през всички трудности. Първо се научава да танцува, след това да лети и до края на войната е летец-изтребител. Винаги съм се стремял да бъда същински човек. Въпреки че съм имал компликации, съм го реализирал. Това не е първият път, в който действам по този начин. Не е прочувствено или детска постъпка, както министърът на превоза я назова. Свидетел съм на всички неща, които се случиха в България през последните 60 години, аз самият съм на 67 години. Всичко, което се е случило в системата на въздушния превоз, на гражданската авиация, по никакъв начин не ми харесва. Аз съм част от авиационната общественост и един от летците на България и по тази причина, когато ме поканиха да се върна на Летище Пловдив, го одобрих като повиквателна за трудова тегоба в името на България и в името на българската гражданска авиация. Тук заварих доста проблеми, на които към този момент дадох публичност, а вашата медия първа ги отрази. Опитвах се да беседвам с министъра на превоза, а той ми постанова с кой да работя и аз обезателно би трябвало да се съглася. Очаквах да бъда изслушан, да го срещна с проблемите, и да бъда подсилен в решаването им, само че не - би трябвало да работя с еди-кой си, а след това щели да ми изпратят и консултант. Тоест ще ми сложат намордник, тъй като аз не мога и не зная по какъв начин да си вземам решение нещата, откакто за трети път ръководя летище. И в никакъв случай до момента не съм се посрамил. Винаги където съм бил, триумфът е бил с мен.
- Ако останете на поста изпълнителен шеф, какви са незабавните задания, които сте си сложили за осъществяване?
- На първо място, както споделих, би трябвало да се спре концесионирането на Летище Пловдив. Задължително би трябвало да създадем и склад за ГСМ. Има процедури по отношение на квазиконцесионния контракт, които би трябвало да предприемем като управление. Трябва да имаме станция на пожарната команда, ситуирана на тъкмо несъмнено място. Летището би трябвало да стане III „ А “ категория или 0/0, с цел да кацат самолетните компании тук, а не да заобикалят Летище Пловдив. Трябва да приключим и процеса по вливане на Летище София в Летище Пловдив. Надявам се да сключим контракти и с 6 нови самолетни компании, с които повеждам договаряния, само че към този момент няма да разглася имената им.
- Вие бяхте шеф на Летище Пловдив в интервала 2008-2009 година Каква разлика намирате от този момент и в този момент на аеропорта?
- Тогавашните ръководещи ме уволниха през октомври 2009 година Оставих нов терминал и нов перон, имаше и повече полети, които от време на време стигаха до 9-10 дневно. Тогава
оставих летището с 3 млн. лева в сметките и над 115 души личен състав.
Сега в сметките няма съвсем нищо, а личният състав е 78 индивида. За моя изненада, липсваше и една от най-важните длъжности - специалист по маркетинг. Комуникацията с самолетните компании се е водела по някакъв заобиколен или изкуствен метод или съвсем не се е водела. За фекалната обстановка към този момент споделих, техниката е остаряла и скапана, системата за отопление и вентилация на терминала не работи, а идва зима. Отделно, целият терминал е в паяжини, няма склад за ГСМ, а единствено една цистерна, която е с омекнали гуми. Тоест картината на летището е като че ли след военни дейности или други провали. В тази конюнктура започнах да работя и да си правя работата. Но се оказа, че за министъра на превоза е по-важно да се стартира незабавна концесия на летището. Освен това с вливането на Летище София в Летище Пловдив се чакат сред 30 млн. лева и 100 млн. лева А съгласно зам.-министъра на превоза Александър Пулев той би трябвало да ми споделя по какъв начин и в какво да влагам, да се изправи летището на крайници, с цел да пристигна някой да го концесионира.
- Това ли преля чашата?
- Миналия петък бях на посещаване при министъра на превоза. Тогава разбрах, че те са на друга вълна и готвят летището за концесия по някаква скица. Но аз в схеми не съм взел участие и няма да вземам участие. Аз като човек, като български авиатор и летец, изрично не съм склонен да има концесия на Летище Пловдив. Затова и дадох документално мнение до министъра. Целта ми е не да напусна Летище Пловдив, тъй като желая да работя тук, а да предизвикам вниманието на цялата общност и на държавното управление. Да се осъзнаят, да си отръскат главите и да не позволяват сходни обстановки тук, както се случи с кораба при Камен бряг. Ако желаят да остана, би трябвало да се съобразят с моите условия или да натоварят с решение на Министерски съвет министърът на превоза да приключи незабавно процеса за концесиониране на Летище Пловдив до 2041 година, когато изтичат концесиите на Летище Варна и Летище Бургас. Само по този начин може
да бъде съхранен ползата на страната
в региона на въздушния превоз и гражданската авиация. Това летище е с двойна приложимост, има и военновъздушна база, а ние в този момент да го концесионираме... Тези, които желаят да концесионират, дано да прочетат закона и ще схванат, че на концесия могат да се отдават освен цели летища, само че и елементи от тях. Като желаят да вършат карго, ще им отделим място. Карго терминалът е заложен и в генералния проект на летището. Но можем и дружно да участваме в подобен план и да печелят и те, и държавното сдружение, и всички ще имат изгода. Ако желаят летището да остане държавно, да ми дадат да го ръководя 5 години дружно с господин Пламен Спасов, който е член на Съвета на шефовете, да пратят и трети подобаващ човек, който може да работи в колектив, а не като Владимир Зайков, който, като се изключи че е незапознат в региона на авиацията, е нелегитимен член. Същият употребява сегашния си статус на консултант в Министерството на превоза за манипулиране на персоналния състав на Летище Пловдив за персонални цели, само че най-много с цел да полира егото си. Така че страната, в случай че желае да работи с мен, да слага дилемите. Има така наречен квазиконцесионен контракт сред Министерството на превоза и управлението на летището, посредством който построих новия терминал. Към този контракт могат да напишат няколко анекса и започваме да работим. Ако за тези 5 години аз като изпълнителен шеф не извърша поетите от мен задължения, с нотариално заверена декларация, непосредствено отивам за 10 години в затвор, който ми посочат. Но това летище би трябвало да бъде съхранено. На Варненското летище като бях шеф, немските концесионери започнаха да ми подреждат. Накараха ме за 1 месец да уволня 430 индивида. Аз не се съгласих и напуснах самичък. Сега отново ли това ще се повтаря?
- Имате ли отговор от министъра на превоза дали приема Вашата оставка, или ще се съгласи с изискванията Ви?
- В понеделник министърът ми се обади и попита: Каква е тази бомба? Казах му, че няма да работя със Зайков, а той ми сподели, че това са детски работи. Напомних му, че поради разликата в годините министърът може да ми бъде наследник, а и не се държи съответно, а той ми затвори телефона и досега няма друга реакция. Но тези решения не се вземат елементарно. За всички проблеми на летището и моите оферти, с изключение на министъра,
осведомих и ДАНС, тъй като става дума за национално летище.
А какво ще се случи оттук насетне, не зная. Като виждам, отново ще отпътува за чужбина, с цел да хвърча с моя аероплан, който е американска структура. Той е сертифициран от ГВА и е единствено за спортни цели. Много е подобаващ за любителски парашутизъм, с който години наред скачаха в Гърция, в Италия и в Румъния. Заради този аероплан обаче доста „ ме обича “ една двойка - Христо Щерионов - шефът на Групово дело ГВА, и Красимира Стоянова, шефката на политическия кабинет на министъра на превоза. Между другото, тя е началник на всички министри, тъй като е с всички партии, безусловно е сивият кардинал, безконечната Амбър. От 2019 година Стоянова и Щерионов се пробват да ме спрат, желаят да ме притиснат и да ме смачкат. Написах им процедура за освидетелстване на любителски издигнати въздухоплавателни средства. Вече две години и половина Красимира Стоянова ме мотае, само че освен мен, тази процедура я чакат и други хора. Десет пъти вървях и при Христо Щерионов, а той ми сподели: „ От едно място ми подредиха да си търпя “. А мен ме разработваха от ДАНС и военноморското разузнаване. Това беше по времето, когато президентът Радев се кандидатираше първия път за президент. След това от ГВА бяха наредили на всички летища в България, в случай че Андрея Андреев кацне, пристигна пеш или с автомобил, би трябвало да рапортуват. Тоест аз към този момент бях разгласен за зложелател на народа. Но колкото и да ме притискат, няма да съумеят. Аз съм като тези растения, които колкото повече ги мачкаш, те повече избуяват.
Капитан Андрея Андреев е роден на 27 септември 1954 година Завършил е Академията за гражданска авиация в Санкт Петербург, Русия, със компетентност " Инженер по употреба на въздушен превоз ". Има редица спомагателни квалификации в България, Холандия, Франция, Украйна, Русия, Канада. Натрупал е над 35 година стаж в гражданската авиация и опит в разнообразни посоки на въздушния превоз. Пилот на аероплан с над 13 000 летателни часа. Авиационен специалист с интернационално самопризнание. За интервала 2006-2008 година е бил шеф на летището във Варна, а до септември 2009 година - шеф на аеропорта край Крумово. До 15.09. 21 година, преди да бъде назначен за повторно на поста изпълнителен шеф на " Летище Пловдив " ЕАД, е бил шеф на състезателен клуб и съветник на интернационалното летище Душанбе, Таджикистан. Владее съветски и британски език.
Аз съм като тези растения, които колкото повече ги мачкаш, те повече избуяват
- Капитан Андреев, пуснахте огромна бомба с Вашата оставка и най-много, че говорите намерено за проблемите на Летище Пловдив. Поставяте и условия на министъра на превоза и държавното управление. Какво Ви предизвика да действате с тежка ръка?
- Когато бях дребен и още не можех да чета, само че към този момент мечтаех да стана авиатор, сестра ми Василка, която доста обичам, ми четеше книгата на Борис Полевой „ Повест за същинския човек “. В нея се разказва подвигът на един руски авиатор, който е свален, той пълзи 18 дни, с цел да стигне до своите, след това му ампутират краката под коленете, само че все пак той с протези минава през всички трудности. Първо се научава да танцува, след това да лети и до края на войната е летец-изтребител. Винаги съм се стремял да бъда същински човек. Въпреки че съм имал компликации, съм го реализирал. Това не е първият път, в който действам по този начин. Не е прочувствено или детска постъпка, както министърът на превоза я назова. Свидетел съм на всички неща, които се случиха в България през последните 60 години, аз самият съм на 67 години. Всичко, което се е случило в системата на въздушния превоз, на гражданската авиация, по никакъв начин не ми харесва. Аз съм част от авиационната общественост и един от летците на България и по тази причина, когато ме поканиха да се върна на Летище Пловдив, го одобрих като повиквателна за трудова тегоба в името на България и в името на българската гражданска авиация. Тук заварих доста проблеми, на които към този момент дадох публичност, а вашата медия първа ги отрази. Опитвах се да беседвам с министъра на превоза, а той ми постанова с кой да работя и аз обезателно би трябвало да се съглася. Очаквах да бъда изслушан, да го срещна с проблемите, и да бъда подсилен в решаването им, само че не - би трябвало да работя с еди-кой си, а след това щели да ми изпратят и консултант. Тоест ще ми сложат намордник, тъй като аз не мога и не зная по какъв начин да си вземам решение нещата, откакто за трети път ръководя летище. И в никакъв случай до момента не съм се посрамил. Винаги където съм бил, триумфът е бил с мен.
- Ако останете на поста изпълнителен шеф, какви са незабавните задания, които сте си сложили за осъществяване?
- На първо място, както споделих, би трябвало да се спре концесионирането на Летище Пловдив. Задължително би трябвало да създадем и склад за ГСМ. Има процедури по отношение на квазиконцесионния контракт, които би трябвало да предприемем като управление. Трябва да имаме станция на пожарната команда, ситуирана на тъкмо несъмнено място. Летището би трябвало да стане III „ А “ категория или 0/0, с цел да кацат самолетните компании тук, а не да заобикалят Летище Пловдив. Трябва да приключим и процеса по вливане на Летище София в Летище Пловдив. Надявам се да сключим контракти и с 6 нови самолетни компании, с които повеждам договаряния, само че към този момент няма да разглася имената им.
- Вие бяхте шеф на Летище Пловдив в интервала 2008-2009 година Каква разлика намирате от този момент и в този момент на аеропорта?
- Тогавашните ръководещи ме уволниха през октомври 2009 година Оставих нов терминал и нов перон, имаше и повече полети, които от време на време стигаха до 9-10 дневно. Тогава
оставих летището с 3 млн. лева в сметките и над 115 души личен състав.
Сега в сметките няма съвсем нищо, а личният състав е 78 индивида. За моя изненада, липсваше и една от най-важните длъжности - специалист по маркетинг. Комуникацията с самолетните компании се е водела по някакъв заобиколен или изкуствен метод или съвсем не се е водела. За фекалната обстановка към този момент споделих, техниката е остаряла и скапана, системата за отопление и вентилация на терминала не работи, а идва зима. Отделно, целият терминал е в паяжини, няма склад за ГСМ, а единствено една цистерна, която е с омекнали гуми. Тоест картината на летището е като че ли след военни дейности или други провали. В тази конюнктура започнах да работя и да си правя работата. Но се оказа, че за министъра на превоза е по-важно да се стартира незабавна концесия на летището. Освен това с вливането на Летище София в Летище Пловдив се чакат сред 30 млн. лева и 100 млн. лева А съгласно зам.-министъра на превоза Александър Пулев той би трябвало да ми споделя по какъв начин и в какво да влагам, да се изправи летището на крайници, с цел да пристигна някой да го концесионира.
- Това ли преля чашата?
- Миналия петък бях на посещаване при министъра на превоза. Тогава разбрах, че те са на друга вълна и готвят летището за концесия по някаква скица. Но аз в схеми не съм взел участие и няма да вземам участие. Аз като човек, като български авиатор и летец, изрично не съм склонен да има концесия на Летище Пловдив. Затова и дадох документално мнение до министъра. Целта ми е не да напусна Летище Пловдив, тъй като желая да работя тук, а да предизвикам вниманието на цялата общност и на държавното управление. Да се осъзнаят, да си отръскат главите и да не позволяват сходни обстановки тук, както се случи с кораба при Камен бряг. Ако желаят да остана, би трябвало да се съобразят с моите условия или да натоварят с решение на Министерски съвет министърът на превоза да приключи незабавно процеса за концесиониране на Летище Пловдив до 2041 година, когато изтичат концесиите на Летище Варна и Летище Бургас. Само по този начин може
да бъде съхранен ползата на страната
в региона на въздушния превоз и гражданската авиация. Това летище е с двойна приложимост, има и военновъздушна база, а ние в този момент да го концесионираме... Тези, които желаят да концесионират, дано да прочетат закона и ще схванат, че на концесия могат да се отдават освен цели летища, само че и елементи от тях. Като желаят да вършат карго, ще им отделим място. Карго терминалът е заложен и в генералния проект на летището. Но можем и дружно да участваме в подобен план и да печелят и те, и държавното сдружение, и всички ще имат изгода. Ако желаят летището да остане държавно, да ми дадат да го ръководя 5 години дружно с господин Пламен Спасов, който е член на Съвета на шефовете, да пратят и трети подобаващ човек, който може да работи в колектив, а не като Владимир Зайков, който, като се изключи че е незапознат в региона на авиацията, е нелегитимен член. Същият употребява сегашния си статус на консултант в Министерството на превоза за манипулиране на персоналния състав на Летище Пловдив за персонални цели, само че най-много с цел да полира егото си. Така че страната, в случай че желае да работи с мен, да слага дилемите. Има така наречен квазиконцесионен контракт сред Министерството на превоза и управлението на летището, посредством който построих новия терминал. Към този контракт могат да напишат няколко анекса и започваме да работим. Ако за тези 5 години аз като изпълнителен шеф не извърша поетите от мен задължения, с нотариално заверена декларация, непосредствено отивам за 10 години в затвор, който ми посочат. Но това летище би трябвало да бъде съхранено. На Варненското летище като бях шеф, немските концесионери започнаха да ми подреждат. Накараха ме за 1 месец да уволня 430 индивида. Аз не се съгласих и напуснах самичък. Сега отново ли това ще се повтаря?
- Имате ли отговор от министъра на превоза дали приема Вашата оставка, или ще се съгласи с изискванията Ви?
- В понеделник министърът ми се обади и попита: Каква е тази бомба? Казах му, че няма да работя със Зайков, а той ми сподели, че това са детски работи. Напомних му, че поради разликата в годините министърът може да ми бъде наследник, а и не се държи съответно, а той ми затвори телефона и досега няма друга реакция. Но тези решения не се вземат елементарно. За всички проблеми на летището и моите оферти, с изключение на министъра,
осведомих и ДАНС, тъй като става дума за национално летище.
А какво ще се случи оттук насетне, не зная. Като виждам, отново ще отпътува за чужбина, с цел да хвърча с моя аероплан, който е американска структура. Той е сертифициран от ГВА и е единствено за спортни цели. Много е подобаващ за любителски парашутизъм, с който години наред скачаха в Гърция, в Италия и в Румъния. Заради този аероплан обаче доста „ ме обича “ една двойка - Христо Щерионов - шефът на Групово дело ГВА, и Красимира Стоянова, шефката на политическия кабинет на министъра на превоза. Между другото, тя е началник на всички министри, тъй като е с всички партии, безусловно е сивият кардинал, безконечната Амбър. От 2019 година Стоянова и Щерионов се пробват да ме спрат, желаят да ме притиснат и да ме смачкат. Написах им процедура за освидетелстване на любителски издигнати въздухоплавателни средства. Вече две години и половина Красимира Стоянова ме мотае, само че освен мен, тази процедура я чакат и други хора. Десет пъти вървях и при Христо Щерионов, а той ми сподели: „ От едно място ми подредиха да си търпя “. А мен ме разработваха от ДАНС и военноморското разузнаване. Това беше по времето, когато президентът Радев се кандидатираше първия път за президент. След това от ГВА бяха наредили на всички летища в България, в случай че Андрея Андреев кацне, пристигна пеш или с автомобил, би трябвало да рапортуват. Тоест аз към този момент бях разгласен за зложелател на народа. Но колкото и да ме притискат, няма да съумеят. Аз съм като тези растения, които колкото повече ги мачкаш, те повече избуяват.
Капитан Андрея Андреев е роден на 27 септември 1954 година Завършил е Академията за гражданска авиация в Санкт Петербург, Русия, със компетентност " Инженер по употреба на въздушен превоз ". Има редица спомагателни квалификации в България, Холандия, Франция, Украйна, Русия, Канада. Натрупал е над 35 година стаж в гражданската авиация и опит в разнообразни посоки на въздушния превоз. Пилот на аероплан с над 13 000 летателни часа. Авиационен специалист с интернационално самопризнание. За интервала 2006-2008 година е бил шеф на летището във Варна, а до септември 2009 година - шеф на аеропорта край Крумово. До 15.09. 21 година, преди да бъде назначен за повторно на поста изпълнителен шеф на " Летище Пловдив " ЕАД, е бил шеф на състезателен клуб и съветник на интернационалното летище Душанбе, Таджикистан. Владее съветски и британски език.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ