Милосърдните кучета – невъзпетите герои от Първата световна война
Когато мъжете стартират да изсипват в окопите по време на Първата международна война, с тях идват и кучетата – през четирите кървави години на спора двете страни са употребявали повече от 50 000 кучета.
Някои от тях са еърдейл териери, други са немски овчарки, доберман пинчери, боксьори и други породи. Те са наричани милосърдни кучета, кучета на Червения кръст, кучета-линейки или кучета за потърпевши, а тяхната работа стартира незабавно щом бойците стартират да се връщат от борбите.
След това тези особено подготвени кучета излизат и на полето. Те носят медицински консумативи на гърба си, което разрешава на ранен боец да се лекува самичък. Когато намерят някой тежко ранен, кучетата вземат част от униформата му и се връщат към лагера, с цел да предупредят другите.
„ За бедния и обезверен ранен боец идването на кучето от Червения кръст е като подарък от Бога “, написа Оливър Хайд в „ Работата на кучето от Червения кръст на бойното поле “.
„ Ето, че най-сетне се появява помощ. Войникът знае, че медиците няма по какъв начин да са надалеч и ще бъдат извикани по всевъзможен начин, които са по силите на кучето. “
„ Беше тъмна нощ със мощна мъгла “, стартира роман от 1915 година за едно немско santiätshunde в Ню Йорк Таймс.
„ По команда „ Търсете ранените! “ кучетата се втурнаха напред в гората, а ние ги последвахме допустимо най-бързо… не след дълго чухме лай… кучетата дотичаха да ни посрещнат и ни поведоха с тях, до момента в който не се натъкнахме на един безпаричен демон, който лежеше на земята и стенеше, а очите му бяха вперени в кучето…
И по този начин продължи цяла нощ, до момента в който не претърсихме подробно цялото полесражение. Четиринадесет ранени бяха открити в тъмната гора от нашите кучета, които в никакъв случай не биха могли да бъдат открити от колите за спешна помощ и надлежно щяха да бъдат оставени на произвола на ориста. Не можете да си визиите ужаса от това. “
Всъщност кучетата постоянно алармират на бойците за хора, които към момента са живи, само че са безмълвни и постоянно биха били отхвърлени като мъртви.
„ Те от време на време ни водят до тела, за които считаме, че нямат към този момент живот в тях, само че когато ги върнем при лекарите… те постоянно намират искра “, написа един хирург. „ Това е чисто въпрос на техния инстинкт, който е надалеч по-ефективен от човешките разсъждения. “
Друг път кучетата утешават умиращите като лягат до смъртоносно ранения, с цел да не почине самичък.
Някои от тези милостиви кучета даже стават известни. Сержант Стъби (на снимката), едно от по-рядко срещаните американски кучета, се научава да предизвестява бойците за съществуването на газа иприт и оказва помощ в търсенето на ранените. И едно пале немска овчарка, дресирано да бъде милостиво куче, само че съвсем убито при бомбардировка, пораства и става американската кино звезда Рин Тин Тин.
Повечето милостиви кучета обаче се трудят анонимно. И огромен брой от тях умират по време на войната. До края на спора през 1918 година са убити към 7000 милостиви кучета.
С настъпването на 20 век хората постоянно употребяват кучета по време на война. През Втората международна война кучетата се завръщат на бойните полета като медицински животни, пазачи, разносвачи и разузнавачи. Само в Съединени американски щати работят към 20 000 кучета в армията, бреговата защита и морската пехота.
Тези животни служат и в по-късни спорове. По време на войната във Виетнам те оказват помощ на бойците да намерят тунелите на Виет Конг. А по време на войни в Ирак и Афганистан кучетата употребяват острото си подушване, с цел да разпознават експлозиви.
След Втората международна война кучетата също се употребяват и за разтуха на бойците. Червеният кръст стартира да дава лечебни кучета на бойци, които се възвръщат след борба още през 40-те години на предишния век. Днес те оказват помощ на бойци, които се борят с душевен положения като посттравматичен стрес.
По този метод паметта на животните от Първата международна война към момента е живее и до през днешния ден. Тези смели кучета донасят обезверено нужната помощ на бойците, ранени в Ничията земя. Нещо повече, те донасят и разтуха.
За един ранен мъж наличието им значи, че идва помощ. А за един обречен на смърт, тяхната мека четина, гальовен мирис и биещо сърце означаваха, че той няма да почине самичък.
