Не, работещите бедни не са 800 хиляди души
Когато липсва схващане на избрания, методика и особености на съществени понятия, дебатите за обществената политика се пълнят с полуистини и откровени изкривявания. Пресен образец от тази седмица е обиколилото медиите изказване, че работещите небогати в страната са 800 хиляди души. Целта на сегашния текст е да подсети действителните измерения на този феномен и да го слагат в подтекста на останалите данни за бедността и неравенството.
Необходимо е да стартираме от определението. Горното, привидно стряскащо число – което, прочее, позволява че работещи небогати към началото на годината са 23% от заетите, или съвсем всеки четвърти който се намира на работа – е резултат от използването на не изключително уместно определение. Източникът му е оценка на Института за обществени и синдикални проучвания (ИССУ) на КНСБ, чиято формулировка на беднотия се разграничава доста от формалната, прилагана от Национален статистически институт и Евростат.
Тъй като методологията на проучването на синдикалния институт не е налична обществено, се постанова да съдим за нейното естество от резултатите, които показват (а повода тя да не е налична е евентуално с цел да не могат да бъдат сложени под подозрение учредените на нея изчисленията). Тя включва оценка на нужните разноски „ храна, за поддържане на жилището, опазване на здравето, обучение, превоз и отмора “ и можем да приемем, че покриват в действителност съществени и жизненоважни аспекти, без които мъчно бихме могли да си представим естественото битие. Понеже не знаем тъкмо по какъв начин се претеглят обособените аспекти в тази самобитна „ кошница “, можем само да се надяваме че икономистите в ИССУ съумяват да реализират оптимално приближение до средностатистическо семейство.
Последното пресмятане допуска, че за четиричленно домакинство са нужни 2448 лв. месечно приблизително за страната, то съответно за София тази сума нараства на 3233 лв.. Тъй като у нас няма публично признати районни дефлатори[1], които да регистрират разликите в ценовите нива на областите, то поражда въпросът по какъв начин се доближава до районното пресмятане. В последните три издания на проучването отношението сред София и България гравитира към 75%, което се доближава до разликата сред столицата и страната в междинния приход на разположение от домакинство по методологията на Евростат, както и до разликата в междинното брутно възнаграждение на наетите. Подобно претегляне обаче е надалеч от методологически правилно, защото издръжката на живот се отнася най-много до цени.
Не можем да пропуснем и събитието, че изчислението „ на човек “ в границите на четиричленно семейство механично разделя горните суми на четири равни елементи. Същевременно одобрените методологии, които мерят домашен разноски, обаче вземат поради, че членовете на едно домакинство имат доста споделени разноски, които сензитивно понижават действителния разход на разположение от домакинство[2].
Ще оставим читателят да реши до каква степен гореописаният метод е подобаващ за установяване на действителния дял на работещите небогати. Нека обаче се съсредоточим върху признатата от Евростат и Национален статистически институт формулировка на това разбиране, и неговите действителни измерения. Определението съчетава две от главните понятия на пазара на труда – с цел да попадне в тази група, лицето би трябвало да е заето, и да е в домакинство, което дава отговор на критериите за риск от беднотия. През 2018 година България е покрай средноевропейското ниво по този индикатор – работещите небогати във възрастовата група сред 18 и 64 години са 10,1%, по отношение на 9,4% приблизително за Европейския съюз. Тъй като Национален статистически институт не разгласява броя заети в тъкмо тази възрастова група, оценката на абсолютния брой работещи небогати която можем да изчислим е приблизителна – във възрастовата група 20-64 заетите са 3,054 хиляди души, а в 15-64 – 3,068. Това от своя страна значи, че по груба сметка работещите небогати в цялата страна са към 305-307 хиляди души, или повече от два и половина пъти по-малко от огласените в медийните изявления, които дадоха мотив за написването на този текст.
В умозаключение, би трябвало да напомним и че последният последователен разбор на бедността сочи, че заетите като цяло са с релативно невисок риск от беднотия. Обратно, семействата на хора с ниско обучение, принадлежащи към малцинствените етническа група и многодетните фамилии са в сензитивно по-висок риск от беднотия. Именно там следва да бъдат съсредоточени обществените политики, които целят ограничението на бедността и общественото изключване.
Автор: Адриан Николов. Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Необходимо е да стартираме от определението. Горното, привидно стряскащо число – което, прочее, позволява че работещи небогати към началото на годината са 23% от заетите, или съвсем всеки четвърти който се намира на работа – е резултат от използването на не изключително уместно определение. Източникът му е оценка на Института за обществени и синдикални проучвания (ИССУ) на КНСБ, чиято формулировка на беднотия се разграничава доста от формалната, прилагана от Национален статистически институт и Евростат.
Тъй като методологията на проучването на синдикалния институт не е налична обществено, се постанова да съдим за нейното естество от резултатите, които показват (а повода тя да не е налична е евентуално с цел да не могат да бъдат сложени под подозрение учредените на нея изчисленията). Тя включва оценка на нужните разноски „ храна, за поддържане на жилището, опазване на здравето, обучение, превоз и отмора “ и можем да приемем, че покриват в действителност съществени и жизненоважни аспекти, без които мъчно бихме могли да си представим естественото битие. Понеже не знаем тъкмо по какъв начин се претеглят обособените аспекти в тази самобитна „ кошница “, можем само да се надяваме че икономистите в ИССУ съумяват да реализират оптимално приближение до средностатистическо семейство.
Последното пресмятане допуска, че за четиричленно домакинство са нужни 2448 лв. месечно приблизително за страната, то съответно за София тази сума нараства на 3233 лв.. Тъй като у нас няма публично признати районни дефлатори[1], които да регистрират разликите в ценовите нива на областите, то поражда въпросът по какъв начин се доближава до районното пресмятане. В последните три издания на проучването отношението сред София и България гравитира към 75%, което се доближава до разликата сред столицата и страната в междинния приход на разположение от домакинство по методологията на Евростат, както и до разликата в междинното брутно възнаграждение на наетите. Подобно претегляне обаче е надалеч от методологически правилно, защото издръжката на живот се отнася най-много до цени.
Не можем да пропуснем и събитието, че изчислението „ на човек “ в границите на четиричленно семейство механично разделя горните суми на четири равни елементи. Същевременно одобрените методологии, които мерят домашен разноски, обаче вземат поради, че членовете на едно домакинство имат доста споделени разноски, които сензитивно понижават действителния разход на разположение от домакинство[2].
Ще оставим читателят да реши до каква степен гореописаният метод е подобаващ за установяване на действителния дял на работещите небогати. Нека обаче се съсредоточим върху признатата от Евростат и Национален статистически институт формулировка на това разбиране, и неговите действителни измерения. Определението съчетава две от главните понятия на пазара на труда – с цел да попадне в тази група, лицето би трябвало да е заето, и да е в домакинство, което дава отговор на критериите за риск от беднотия. През 2018 година България е покрай средноевропейското ниво по този индикатор – работещите небогати във възрастовата група сред 18 и 64 години са 10,1%, по отношение на 9,4% приблизително за Европейския съюз. Тъй като Национален статистически институт не разгласява броя заети в тъкмо тази възрастова група, оценката на абсолютния брой работещи небогати която можем да изчислим е приблизителна – във възрастовата група 20-64 заетите са 3,054 хиляди души, а в 15-64 – 3,068. Това от своя страна значи, че по груба сметка работещите небогати в цялата страна са към 305-307 хиляди души, или повече от два и половина пъти по-малко от огласените в медийните изявления, които дадоха мотив за написването на този текст.
В умозаключение, би трябвало да напомним и че последният последователен разбор на бедността сочи, че заетите като цяло са с релативно невисок риск от беднотия. Обратно, семействата на хора с ниско обучение, принадлежащи към малцинствените етническа група и многодетните фамилии са в сензитивно по-висок риск от беднотия. Именно там следва да бъдат съсредоточени обществените политики, които целят ограничението на бедността и общественото изключване.
Автор: Адриан Николов. Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ