Когато жена каже на мъж: Благодарение на теб станах по-силна“,

Когато жена каже на мъж: „ Благодарение на теб станах по-силна “, това въобще не е комплимент, нито признателност. Това е укор, подправен с немалка доза отчаяние. Защото, помислете, по кое време мъжете ни вършат по-силни? Когато ни наранят, когато намерим сили да продължим без тях, когато спрат да са ни нужни.

Една обвързана жена има потребност от тъкмо толкоз мощ, едвам може да носи на ръце дребното си дете, да бъде фактор за мъжа си и да се оправя с нелеката задача да е работеща майка. Това й е изцяло задоволително. Останалото е тип мазохизъм, на който сами се подлагаме, тъй като някак си ни звучи обидно, като ни кажат: „ Спри да се държиш като глезла! “

Преди към две години отпътувах за Лондон от обич. Беше мощна, спонтанна и (така мислех тогава) същинска. На втория ден той ме заряза сама, в чужд за мен квартал да се върша на туристка, тъй като му се ходеше на фитнес (?!). “Ти си оправна, ще се оправиш сама за два часа. “ Че съм оправна – по този начин е, и се оправих, само че престоят ми беше за четири дни и аз бях там само с цел да съм с него.Влюбеният мъж се грижи, обича да закриля, да пази – това е в кръвта му. Любовта на мощния мъж е тиха, само че се усеща.В деня на заминаването ми пред него изникна незабавна, неотложна, пъклен значима задача и той ме остави да се „ избавям “ сама в лондонската транспортна мрежа. Е, спасих се. И от него се спасих, само че това, че тествах качествата си да се ориентирам в непозната среда, не ме направи нито по-щастлива, нито по-влюбена. След време го попитах кому беше нужна тази проява на мъжка самостоятелност, а той ми отговори, че било значимо да ме научи да съм независима. Повече не пожелах да го видя – явно бях научила урока си.

Мога да дам още доста образци, надалеч по-болезнени или неуместни, и всякога може да бъде открито опрощение за мъжкото държание. Разбира се, „ когато няма предпочитание, има опрощение “.

Една от моите истини за любовта е, че слабите мъже приказват, а мощните работят. Няма никакво значение какъв брой пъти дневно той ти споделя, че те обича, че си красива, единствена и неповторима, в случай че бяга от отговорност, в случай че не почита възприятията ти, в случай че не е до теб в миг на компликация, в случай че не може да одобри слабостите ти. Тогава по-добре му благодари за житейските уроци и си тръгни. В такава връзка няма обич. Може да има всичко друго – потребност, партньорство, нужда или взаимна полза, само че не и обич. Влюбеният мъж се грижи – без доста приказки, без да ти го натрапва. Той обича да закриля, да пази – това е в кръвта му. Любовта на мощния мъж е тиха, само че се усеща.Мъжете, които ни вършат мощни, ни трансформират в чудовища.Живеем във времена, които изискват от нас да сме „ мъжки девойки “. Мога сама да боядисам, фугирам, силиконирам къщата си, да сглобя мебелите си от ИКЕА, а в железарските магазини съм по-наясно с размерите на дюбелите и винтовете от доста мъже, само че истината е, че в никакъв случай не съм го желала, нито този факт ме кара да се гордея със себе си. Просто ми се постанова.

Мъжете, които ни вършат мощни, ни трансформират в чудовища. Една самостоятелна и самоуверена жена, която няма потребност от деликатност, милувка, помощ и опора, е нещо в действителност ужасно. Това е като опиум, от който губиш връзка със същността си, променяш държанието си, даже походката си, и всичката хубост и женственост изчезват.Далеч съм от мисълта да се вкопчим в нечий мощен мъжки тил и да мяукаме като котета – това би значело да спрем да сме персони, само че няма нищо плашещо да сме слаби и раними на моменти. Няма нищо срамно да имаме потребност от помощ от време на време.

О, да и Постановление на Министерски съвет не е кой знае какъв брой трагичен – мъжете са наясно с женската физиология. Силните ще останат до нас. Слабите – дано си вървят.