Проф. Александрова: COVID не е изчезнал, той е на втори план заради войната
„ Когато е толкоз с напрежение и някъде се води война, без подозрение притегля вниманието на всички. Нормално е COVID-19 да отиде на втори проект, само че не тъй като е липсващ, а тъй като доминантата е друга. В последното изказване на СЗО беше маркирано, че Омикрон отбелязва развой на стесняване, макар че подвариант ВА.2 се усилва, ВА.1 леко понижава “. Това сподели вирусологът от Българска академия на науките проф. Радостина Александрова пред Bulgaria ON AIR.
„ Клиничната картина при ВА.2 обаче е по-сериозна спрямо ВА.1. Така или другояче SARS-CoV-2 остава с нас и това, за което специалистите се сплотяват от ден на ден, е, че той ще премине в ендемичен, само че това не значи, че е безвреден. Това е вирус, той ще продължава да се популяризира и развъжда и може би идващите години ще станем очевидци на още разновидности “, добави проф. Александрова.
По мотив на Световният ден на редките заболявания тя съобщи, че не ги познаваме добре. „ Те се срещат при един доста дребен дял от популацията. В Съединени американски щати назовават „ рядко заболяване “ това заболяване, което визира по-малко от 10 000 души в страната. В Европа за рядко заболяване се приема заболяване, което е по-малко от 5 на 10 000 души. До момента са разказани към 7000 редки болести, само че защото науката върви напред, непрестанно биват разказват нови и нови. Колкото и рядко да е едно заболяване, сега в международен мащаб над 400 млн. души живеят с такова “, уточни вирусологът.
По думите й към 80% от тези болести имат генетична основа, въпреки това да не значи, че са наследствени. Останалите могат да бъдат в следствие от някои по-редки инфекции, редки ракови болести или токсични хранителни сътрудници. „ Не би трябвало да забравяме, че в един район обещано заболяване може да е рядко, само че в различен да е постоянно срещано. Около 50% от тези болести се отключват при възрастните, само че другата половина се откриват в най-ранна детска възраст. Техните признаци наподобяват постоянно срещани положения. Те са доста сложни за проучване. Един пациент посещава приблизително 7,5 лекари, а до слагането на диагнозата минават 7-8 години. Това не трябва да ни учудва, тъй като техните признаци наподобяват постоянно срещани болести. Създаването на медикаменти против тях също е предизвикателство. Това са по този начин нар. „ медикаменти сираци “, които без помощ от страната са доста сложни за произвеждане “, разяснява проф. Радостина Александрова.
Тя добави, че от 2006 до 2016 година клиничните изследвания в тази област са се нараснали с 88%, а от 2000 до 2018 година са въведени повече от 160 лечения.
„ За последните няколко години в света бяха утвърдени най-малко 9 генни лечения за разнообразни болести, в това число и за редки болести. Генната терапия носи вяра за доста хора по света, само че изисква и доста средства. В края на предходната година беше основан консорциум за генна терапия в Съединени американски щати, освен това в разгара на пандемията. Моят апел към всички вероятни институции е да влагат държавните пари в просвета, изкуство и спорт, а не във военни дейности “, сподели проф. Александрова.
Тя добави, че на никое място не е срещала информация, че хората, които са с редки болести, не могат да бъдат имунизирани против COVID-19. „ Единственото съображение да не се сложи ваксина против ковид е съществуване на алергия против някоя от съставките. Страничните реакции при другите ваксини обаче не се припокриват и можем да създадем най-хубавия за нас избор. Отново да напомним, че Коронавирус не е липсващ и на дневен ред са панкоронавирусните медикаменти и ваксини “, приключи проф. Александрова.
„ Клиничната картина при ВА.2 обаче е по-сериозна спрямо ВА.1. Така или другояче SARS-CoV-2 остава с нас и това, за което специалистите се сплотяват от ден на ден, е, че той ще премине в ендемичен, само че това не значи, че е безвреден. Това е вирус, той ще продължава да се популяризира и развъжда и може би идващите години ще станем очевидци на още разновидности “, добави проф. Александрова.
По мотив на Световният ден на редките заболявания тя съобщи, че не ги познаваме добре. „ Те се срещат при един доста дребен дял от популацията. В Съединени американски щати назовават „ рядко заболяване “ това заболяване, което визира по-малко от 10 000 души в страната. В Европа за рядко заболяване се приема заболяване, което е по-малко от 5 на 10 000 души. До момента са разказани към 7000 редки болести, само че защото науката върви напред, непрестанно биват разказват нови и нови. Колкото и рядко да е едно заболяване, сега в международен мащаб над 400 млн. души живеят с такова “, уточни вирусологът.
По думите й към 80% от тези болести имат генетична основа, въпреки това да не значи, че са наследствени. Останалите могат да бъдат в следствие от някои по-редки инфекции, редки ракови болести или токсични хранителни сътрудници. „ Не би трябвало да забравяме, че в един район обещано заболяване може да е рядко, само че в различен да е постоянно срещано. Около 50% от тези болести се отключват при възрастните, само че другата половина се откриват в най-ранна детска възраст. Техните признаци наподобяват постоянно срещани положения. Те са доста сложни за проучване. Един пациент посещава приблизително 7,5 лекари, а до слагането на диагнозата минават 7-8 години. Това не трябва да ни учудва, тъй като техните признаци наподобяват постоянно срещани болести. Създаването на медикаменти против тях също е предизвикателство. Това са по този начин нар. „ медикаменти сираци “, които без помощ от страната са доста сложни за произвеждане “, разяснява проф. Радостина Александрова.
Тя добави, че от 2006 до 2016 година клиничните изследвания в тази област са се нараснали с 88%, а от 2000 до 2018 година са въведени повече от 160 лечения.
„ За последните няколко години в света бяха утвърдени най-малко 9 генни лечения за разнообразни болести, в това число и за редки болести. Генната терапия носи вяра за доста хора по света, само че изисква и доста средства. В края на предходната година беше основан консорциум за генна терапия в Съединени американски щати, освен това в разгара на пандемията. Моят апел към всички вероятни институции е да влагат държавните пари в просвета, изкуство и спорт, а не във военни дейности “, сподели проф. Александрова.
Тя добави, че на никое място не е срещала информация, че хората, които са с редки болести, не могат да бъдат имунизирани против COVID-19. „ Единственото съображение да не се сложи ваксина против ковид е съществуване на алергия против някоя от съставките. Страничните реакции при другите ваксини обаче не се припокриват и можем да създадем най-хубавия за нас избор. Отново да напомним, че Коронавирус не е липсващ и на дневен ред са панкоронавирусните медикаменти и ваксини “, приключи проф. Александрова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ