Не исках синът ми да знае кой е баща му, но той се появи отново в живота ми, за да го разбие на пух и прах
Когато бях на 21 година, се срещнах с Камен. Тогава бях студентка, а той – помощник, който водеше практическите ни занятия. Нито преди този момент, нито години, откакто се разделихме, в живота ми е имало мъж, който толкоз да ме привли- ча и който напряко да боготворя. На един от студентските купони двамата пийнахме повечко и нещата като че ли се случиха от единствено себе си. Станахме любовници. И това щеше да бъде прелестно, в случай че Камен към този момент нямаше брачна половинка и дребна щерка. Осъзнавах, че връзката е безперспективна, само че връзките ни продължиха близо 4 години.
Междувременно се срещнах със брачна половинка ми – Драгомир. Известно време бяхме единствено другари и последователно станахме толкоз близки, че аз му споделих за моята връзка с Камен.
Драгомир одобри историята умерено, не ме укори, само че, несъмнено, не ме и насърчи да не преставам. Постепенно ми разкри, че е влюбен в мен.
Прекратих интимните си връзки с Камен, когато разбрах, че съм забременяла от него. Вместо обаче да споделя това с бащата на бебето, аз се разплаках пред Драгомир. Той ми предложи да се оженим и да отгледаме дружно детето. И аз се съгласих.
Бебето, което се роди от моята „ греховна “ студентска обич, към този момент е 12-годишно момче. И е извънредно непосредствен със брачна половинка ми, който, несъмнено, счита за собствен татко. Така взехме решение още през цялото време с Драгомир – да не споделяме на детето за Камен. Имаме и щерка – на 9 години. Винаги съм мислила, че Драгомир ще я избира пред сина ми, тъй като въпреки всичко тя е в действителност негово дете. Но не – той се оказа превъзходен човек, който е добър и като татко, и като брачен партньор.
Всичко несъмнено щеше да е наред, в случай че Камен не се появи още веднъж в живота ми, предявявайки неоснователни искания.
Всъщност преди към година се срещнахме инцидентно и след толкоз дълга разлъка си поговорихме като остарели другари. Но не подновихме връзката си по никакъв метод, нито се виждахме, нито си телефонирахме. Миналото ни към този момент не означаваше нищо за нас.
Обадих му се, когато научих, че го е сполетяла огромна покруса. В новинарска емисия гледах репортаж за жестока злополука, в която са починали няколко души, сред които жена и 17-годишната й щерка – брачната половинка и детето на Камен. Тогава му звъннах и предложих поддръжката си. И последователно се сближихме. Дали тъй като той си направи самичък простата сметка, или по мое съмнение наша обща позната го осведоми, само че се усъмни, че е същинският татко на сина ми.
Зададе ми въпроса непосредствено, а аз му заявих изрично, че детето не е от него, че е на Драгомир.
Скалъпих някаква лъжлива история, която трябваше да звучи безапелационно и правдоподобно. Камен обаче държи да му го потвърдя с медицински тест и твърди, че в случай че той е бащата, нямам право да го отнемам от общуването със сина му.
Аз, въпреки това, се тормозя, че ще помрача щастието на детето си, което напряко обожава този, който го е отгледал. Да не приказваме, че и Драгомир най-вероятно няма да одобри добре концепцията да кажем истината на момчето.
Защо трябваше да нахлува още веднъж в живота ми…
Инфо: Розали
