Когато бях малка баба ми казваше, че няма невъзможни неща

Когато бях дребна баба ми споделяше, че няма невъзможни неща и има единствено деяние или търсене на аргументи тъй като то не може бъде изпълнено.

Не мисля, че тогава съм разбирала какво тъкмо ми споделя,но думите й са се запечатали надълбоко в детското ми схващане.

Да вярваш в себе си значи да можеш да се довериш умерено на целия неповторим капацитет, който носиш в на себе си.Да се довериш на логиката на живота в теб.

Да се довериш на зелените стъбла на постижимостта на фантазиите си.

През 50-те години в Харвард доктор Кърт Рихтер от Университета „ Джон Хопкинс “ прави поредност от опити с вода, кофи и плъхове, които водят до шокиращи открития.

В първия опит Рихтер поставя плъхове в огромни кофи, на половина напълнени с вода. Дори да са положителни плувци – плъховете приблизително се предават на 15 минута.

Във вторият опит той прави нещо друго. Точно преди плъховете да се откажат заради отмалялост и безсилие, откривателите ги изваждат да ги изсушат, с цел да си починат за няколко минути.

Във втория опит се случва нещо необикновено плъховете се задържат над водата над 60 часа.

Те на някакво равнище знаят и чакат да бъдат избавени и вярата ги прави толкоз доста пъти по издържливи от първия опит.

Понякога вярата ни в нас самите е надълбоко счупена.

Не постоянно значимите други са вярвали в нас и неповторимите ни капацитети.

И ние сме се предали.Потънали сме надълбоко. Изградили сме нашите мисловни тавани с тухли от тези антични предсказания. Казваме,че тези неща просто не ги можем, не са за нас.

Ранената ни религия постоянно живее в страха.

Страховете ни се трансформират в мрачни готически крепости, тъй като доста от дълго време сме повярвали в тези безспорни истини, които в миналото други са програмирали в нас. Малкото дете няма опита с цел да може да опонира и подложи на полемика тези тематики.

Нашите обетовани земи са нашите вяри.

Експериментите с плъхове и вярата в спасението.

Обетованите земи и прекършените ни вери.

Ще стигнем до такава степен докъдето имаме вяра, че ще стигнем. Единствено до такава степен.

Понякога ревизирайки тези детски вери можем да изпуснем въздуха на пръв взор гигантските крепости.

И те се свличат безпомощно, губейки цялата си мощност. Точно както летните крепости по крайбрежните алеи.

Баба плеви цветята в градината и безшумно ми приказва.... Повярвай в цветята и ще видиш по какъв начин ще разцъфнат. Целите.

Усмихвам се дяволито и дублирам мислено..

Вярвам във вас рози... имам вяра... имам вяра...